Какво ли е чувството да пропаднеш в дупка? Не е лесно да се отговори. Все пак дупки всякакви. Душевни, черни, с дъно, без дъно...ахххах дето питаше mcaravela каква е разликата между отвор и дупка...
Важното е дали искаш да се измъкнеш или ти е достатъчно интересно, а може би и мързеливо да се измъкнеш.
А докъде ли може да се стигне?
„ Чакай да видя: ако се не лъжа, съм паднала около четири хиляди километра надолу…» (Виждате, Алиса бе учила такива неща в училище и макар сега да не беше никак време да показва какво знае, тя си помисли, че все пак не е лошо да преговори уроците си.)
«Да, това е горе-долу точното разстояние. Но до каква ли ширина и дължина съм стигнала?» (Алиса нямаше представа за ширина и дължина, но мислеше, че е добре да се казват такива хубави, големи думи.)
«Дали ще мина точно през средата на земята. Колко ли смешно ще бъде да стигнеш при хора, които ходят с главата надолу!“
В такава вълшебна дупка искам да попадна и аз.
А гледахте ли трейлъра на „Алиса в страната на чудесата“?
И някак сънливо ще продължа:
«Котки ядат ли прилепи? Котки ядат ли прилепи?»
И понякога:
«Прилепи ядат ли котки?»
Чудя се дали ще видя някога Белия заек. А ще хукна ли след него?
А това вече не ми ли се е случвало?
По дяволите и кафето. Бълнувам.
Източник 1. - интернет
Източник 2. - случайни агонизиращи мозъчни гънки .
Може и да ти се е случвало. Кой знае...
ОтговорИзтриванеТочно благодарение на зайците съм стъпила здраво на крака!
ОтговорИзтриване