Като ми дойде музата ще отида да снимам и пожарната.
неделя, 28 февруари 2010 г.
Старата...нова гара
Като ми дойде музата ще отида да снимам и пожарната.
петък, 26 февруари 2010 г.
Книги срещу филми
„Името на розата“. Първо гледах филма. На лятно кино. Дори не усетих петте комара, които ме ръфаха ожесточено. Дотолкова бях запленена, не само от Шон Конъри, а от заплетения сюжет, майсторската игра на актьорите, декорите, гротескните физиономии на актьорите. Дори си спомнях, че се насълзих – а да поясня, че аз плача изключително рядко – в момента, когато пожарът обхвана библиотеката, а монахът Уилям, объркан и изправен пред ужасната ситуация, че е невъзможно да се спасят тези съкровища, се оглеждаше безпомощен. Е - „Аз не плача – само очите ми се потят“ - както казваше Нели на Стас.
Малко по-късно прочетох книгата. Отново бях очарована, този път от диалозите между Адсон и Уилям. Криминалната част сякаш отстъпи назад...
„Властелинът на пръстените“.
Първо прочетох книгата. Беше далечната 1990-1991г. Една от моите съученички / благодаря, Нели!/ ме информира, че била прочела много интересна книга ...“е ...тя малко ..какво да ти кажа...за магьосници и елфи е...но е много хубава“. Аз като върла фенка на приказни истории се втурнах в книжарницата.
Отначало ми беше трудно – с толкова много герои, но после буквално не можеш да я оставя...четях до среднощ, докато ми издържат очите...
Доста по-късно гледах и филма, вече забравих коя година беше първа серия, но си спомням, че никой не беше и чувал за Толкин, а камо ли за някакъв властелин...
Филмът беше уникален. Актьори, действие, приказно красиви картини...аве – екстра. С две думи – останах доволна.
Чудех се как ще пресъздадат назгулите. Те много ме вълнуваха, де да знам защо...:)
сряда, 24 февруари 2010 г.
И да ни е жива и здрава....Милена!
Днес рожденничка е Милена Славова.
Да ни е жива и здрава! И да пее!
И да се раждат повече Милени, отколкото камелии и анелии...и други силиконови изрусени брюнетки.
И ми омръзна да ходя по въже!
И колкото и да ми е трудно, напук на всички - пак ще се усмихвам!
Ха!
вторник, 23 февруари 2010 г.
Вие сте на октоподи, а аз на кракени...панирани
Това е написал Тур Хейердал в неговата прочута книга „Кон Тики“ .
През 1880г. Зоологът Верил е описал изхвърлен по крайбрежието на остров Нюфаундлен в Атлантическия океан гигантски калмар, чиято обща дължина е била 18 метра, от които 11 метра пипала.
Почти всички гигантски калмари са намирани от учените или мъртви или на части, извадени от стомасите на убити кашалоти.
Колко достигат максималните им размери? Нямам и идея, че и страшно ми става само да си помисля, а и различни зоолози дават различни отговори – като те варират от 1 тон до цели 42 тона. Имало е свидетели на борба между кашалот и калмар – подробно описание ме мързи да пиша, но си е била епична битка...
Все пак най-едрите безгръбначни животни на планетата са все още забулени в тайнство.
Аз обзета от безгранична смелост захвърлих настрана русалската опашка и реших да сготвя ястие от себеподобните си. Купих си изчистени калмари / без пипала и подобни гадости/ сварих си във вода, пълна с подправки, които овкусиха месото до пълно съвършенство. После си ги панирах с яйца и брашно. Придобиха онзи съблазнителен златисто-кафяв- препечено-хрупкав цвят, от който погледът ми придобива гладно изражение. Спомних си аромата, свързан с детството ми: баща ми обичаше да готви три неща – пържени картофи, панирани калмари и да пече слънчоглед в тава.
Аз лягам да ям, а вие кракени такива слушайте музика:
Източник: като идея - разни статии от списание „Космос“ и гладното ми съзнание
неделя, 21 февруари 2010 г.
Най-опасните професии
събота, 20 февруари 2010 г.
Старото казино
петък, 19 февруари 2010 г.
Вдишвания
четвъртък, 18 февруари 2010 г.
За сродните души...
Какво е за вас сродната душа? Човек с еднакви вкусове, навици и разбирания като вас? Човекът, който ви покрепя, обича и е до вас в труден момент? Какво точно? Обикновено се подразбира, че това е половинката Ви. Някои я издирват цял живот и пак не могат да я намерят. Е – при мен естествено нещата не стоят така. Аз съм се родила 6 месеца преди моята сродна душа. На всичкото и Отгоре някой шегаджия решил да ми натресе кръвен роднина. Дамммм... Та – говоря за моя първи братовчед. Човека, с когото прекарах рамо до рамо детството си. Който се впускаше ентусиазирано в безсмислени, съчинени от мен начинания. Без да задава глупави въпроси. Човек, в присъствието на който се чувствах толкова свободно, колкото ако бях сама и толкова весело, все едно съм с цяла тайфа пощурели хлапета. Въпреки, че обожавахме да рисуваме и да издевателстваме над велосипедите и хората, не бих казала, че вкусовете са ни еднакви, нито пък си кой знае колко си приличаме по характер, манталитет, държание. Дори и външно изобщо не си приличаме. Просто чувството за щастие в негово присъствие беше някак...пълно. И ми липсва...
Защо ли пиша това? Ами защото....
Честит Рожден Ден, Ники!