"Бялата чума" - Франк Хърбърт

   Там, където някога е кипял живот, сега е бездушна пустош, лишена от чувства. Бродят мъже с безизразни лица, отнетата възможност за бъдеще ги докарва твърде близо до лудостта.

   След като политическа лудост, водеща до безумен тероризъм, отнема най-близките същества на микробиолога Джон Роу О'Нийл, той в знак на отмъщение разработва опасно биологично оръжие, наречено „бялата чума“, покосяваща само жени.

    Основно действието представлява един дълъг и мрачен преход, осветяван от размисли и разговори, които за мен представляваха най-интересната част от книгата.

   О'Нийл, заедно с Херити ( човекът, който е убил близките му, но той разбира се и не подозира чак до края на втори том), свещеник (закъде без пастири)и момче, олицетворяващо младата и изгубена Ирландия, изминават, подобно на номадите, носейки на гърба си всичко, което притежат, огромен път, за да стигнат до някаква лаборатория, където нашият човек светна другите умни глави как да се преборят с напастта.

(Това изречение беше прекалено дълго, за да е правилно. Не го четете! )

   Ще се опитам да обясня, ако нещо сгафя, чувствайте се свободни да ме скастрите.

   О'Нийл разработва нова система за спектрален анализ на продуктите от пиролизата на ДНК. Изцяло променя схващанията на учените за генетиката. Всъщност открива нова врата пред тях, като резултатите от това действие ще надминат последиците от чумата. Един вид му се възхищават тайно на съвсем тясно професионално ниво.

„Насилието, рожба на политиката, за нещастие засегна човек, който е достатъчно компетентен. Не само компетентен, а необикновено надарен в опасна област на науката.“

  Просто се сбърках от едни пептидни връзки, едни вируси, които инфектират бактерия, формират РНК, която пък е тъждествена с ДНК-то на вируса, при това гадният вирус се прикача именно към този участък от генетичния код в човешката яйцеклетка, който определя пола на плода като женски.

  Вследствие на това ние / жените де /започваме да мрем като мухи, при това с бели петна, като старчоци.

  Ако и вие сте се почувствали толкова тъпи, колкото и аз, за Ваше успокоение ще споделя, че и самият американски президент възропта, а и не само той за сложната материя, която развяваха учените.

„Той е използвал стереоизомери – леви и десни. Той...той ги е изгорил, наложил е спектралните образи и е извлякъл субмолекулната форма от...от..То е като да извлечеш от нечия сянка формата на предмета, който я хвърля.

- Виждате ли, че можете да обяснявате и по-просто, когато живота ви зависи от това?“

  На целият този фон, косвено и упорито в мен се насажди едно убеждение, че ирландците са един самоунищожаващ се народ, надарен със забележителен инат и твърдоглавие, подобен на българския.

  „Всичко в нашата история сякаш нарочно се е случило така, че да тласне ирландците към създаването на героични митове, които да притъпят болката от поражението“

   И до днес вероятно ще чуете легенда за Безумеца, който броди из Ирландия.

Ирландците с примитивното си страхопочитание към лудостта, му оставят чинии с храна пред праговете на домовете си, от които най-вероятно се възползват автентичните котки.

  Въпреки, че О'Нийл страдаше от контролирано раздвояване на личността, разтърсваща лична драма и това, че все пак останаха някакви жени на тая земя прекрасна и плюс това им се падаха по около десетина хиляди мъже на всяка...ми аз така се разстроих.

Направо биолог не ща да видя!

Написах всичко това за Гост, който изпрати два терористични отряда, които ми съсипаха ягодите и сега трябва да ям сладоледа си чист, без никакви вредители вътре! :)))