понеделник, 20 декември 2010 г.

Дърпам завесата

Този блог затваря врати за неопределено време.

Ако съм засегнала някого, било е неволно.
Е, все пак надявам се повече да съм ви радвала и усмихвала. :)))

Весели празници и много усмивки!




Сега да не ми се разциврите, защото в кризисни моменти никога не разполагам с кърпички.
:))))

събота, 18 декември 2010 г.

19-ти Декември

19-ти Декември е много важна за мен дата.
Имам три рожденички, които по различен начин са доста важни за мен.

Самодивата



Мила ДИве, много радост, песни и смях из горската дъбрава ти пожелавам!
Леко с елфите, троловете и джуджетата с дълги камшици. Знам, че ръководството на приказните същества е в сигурни ръце! :))

Анастасия Вертинская
Толкова изтънчена и изящна красота рядко се среща!
Това е любимата актриса на майка ми и израстнах с нейните филми.
Няма да споменавам папките, пълни със снимки от "Човекът-амфибия".
:)
Вертинска беше и причината толкова да съжалявам, че не съм брюнетка с яркосини очи.







"Корабът с алените платна"

"Човекът - амфибия"
Ето това ми е особено любимо / а ме обвиняват непрекъснато в липса на романтика!:D/:


"Най-добрата"


Най-добрата, умна и грижовна майка?
Естествено, че е моята! :)
Обичам ръцете и, ароматът на косите и, обичам звукът от стъпките и...всичко обичам в нея!
Обожавам я! И винаги ще е така, дори когато няма да ни има.
Това не се измерва с време, разстояние и съществуване. :)

Ето ни и нас: баткейшъна, маман и някакъв албинос.



А тук сме: баща-пушач, маман, аз, лепната в краката и и нашата мила Дагмар / чехкиня - голяма скица, с три дъщери, всяко лято - на море при нас, хитрушата :)))/


Честит Рожден Ден!
Да сте ми живи и здрави!

Това жените Стрелци са голяма работа!
Ако си търсите партньорка - изобщо не се колебате! Това не са жени, а диаманти!
:))

И в никакъв случай не посягайте към жена Рак. Те едни разсеяни, несериозни, чупят много и на всичкото и отгоре живеят в свят, който никой не разбира.
:)))

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Магарешка утрин



"Тази сутрин Мокси мразеше света. Бяха му противни тревите, дърветата, птичките, песните им, росата, слънцето и топлината на слънцето. Мразеше ги, но тайно се радваше, че ги вижда още веднъж, че всичко си е на мястото, че ей сега ще се изправи на крака да се напасе хубаво след безсънната нощ. Спомените за тази нощ нахлуваха в главата му, но магарето ги гонеше, не искаше да си спомня за станалото, а мисълта, че е първото магаре, успяло да види привидение, не само че не го изпълваше с гордост, но предизвикваше отвращението му. Да, Мокси се отвращаваше от мисълта, че е приятел на Димби и Домби, но се презираше, че е приятел на оня, дето и името му не бива да се спомене, този, който иска на пипне всичко, да види с очите си, да чуе с ушите си и да помирише с носа си. Че то, както върви, този никаквец някой ден ще поиска да види какво има в собственото му сърце."

Някои сутрини се чувствам като магаре.
:)))

вторник, 14 декември 2010 г.

Филмите, които ме...изкривиха

Hellbound: Hellraiser II



Във времената, когато видеото беше лукс и се събирахме на групички по къщите, този филм /първа част не я бях гледала / разшири детските ми представи за злото в света. Дотогава най-кървавите ми сънища бяха следствие на отрязаните глави на дъщерите на човекоядеца в Малечко-Палечко.
Може ли човек да забрави аутистката Тифани с нейното невинно излъчване:



...или това:



V for Vendetta


Fairness, justice, and freedom are more than words, they are perspectives.
Според мен е малко недооценен. Сега ще има хейт и критика, знам ви аз...
:)))
Хюго Уийвинг ми подейства много еротично. Явно мъжете с маски и вълнуващ тембър ми действат зле и ме карат нощем да хапя чаршафите. Разбира се Дарт Вейдър водеше класацията...поне преди да зърна носителят на гласа Джеймс Ърл Джоунс. :)

пп: За пръв път за Гай Фокс научих в тийнейджърските си години, благодарение на обяснителна бележка под линия в "Джейн Еър", която Ностромо толкова да не иска да прочете ;)))

Darkness Falls


Какво да ви кажа. Феите на зъбките не са такива, каквито бяха едно време.
След този филм, дам -смейте ми се... спях на светло месеци наред и избягвах всякакви тъмни места.

"Семейство Мейзга"

Мечтаех семейството ми да е като тяхното, включая роднини от бъдещето, които да ми пращат всякакви откачени и интересни неща.
Всъщност семейството ми беше още по-откачено. За какво мислите ги обичам толкова?
:)))

...има и още много, но ме мързи!
:)))

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Вкусна коледна изненада

Малцина са щастливците, успели да вкусят нещо, сътворено от магическите ръце на зеленооки самодиви.

Прибрах се уморена и гневно уплашена след тежкия работен ден, час висене пред вратата на кабинета на личния лекар, досаден профилактичен медицински преглед, при който се установява отново, че съм здрава като кон, огъване на краката при новината, че ще ми вземат кръв от вената / божееееее...хапя устни до кръв /, за изследване на холестерол (щото знаят, че обичам препечени пилешки кожички, негодниците! :))))

Още като отметнах кожата, прикриваща входа на пещерата ми усетих невероятен аромат. И какво съзират очите ми: под елхата се гушнали изкусителни коледни сладки:



Усетих някакво туптене, обърнах се и едно Червено сърце ми се усмихна:



Благодаря ти мила Самодивке за чудния дар, приготвен лично от тия сръчни ръчички!

Излишно е да споменавам, че имаше кратка схватка с няколко трола и цял взвод гладни орки, та едвам се докопах до едно парченце :)))

Наистина не знам с какво заслужих това.
Коледният дух си фучи през гори и води, радва хората, а аз обирам наградите..хахх
:)))))

вторник, 7 декември 2010 г.

За изминалите дни...



Когато наближи краят на годината, обикновено всеки се замисля за изминалия период.

Тази година ми беше доста трудна.
Отстрани трудно се забелязва, а и не всеки умее да се поставя на чуждото място.

Никога не съм работила толкова много.
На базата на факта, че почти през целия си живот съм работила и учила, дори и в невръстна възраст пак вадих пари / с нещо близо до арт-занимания /, благодарение на сръчните си ръце :))), си дадох сметка, че толкова натоварена и пълна с ангажименти година не бях имала.
Не говоря само за работа, но и у дома. Времето ми почти изцяло е заето от човек, който в момента има голяма нужда от помощта ми и просто трябва да съм на разположение, докато и луната залезе :)))
Одобриха ме за курс за обучение по чужд език / по оная тъпа система "Аз мога" /
Отказах се.
Поради гореописаната причина.
Стресът на работа беше голям и стана една от причините да сътворя този блог.
За някои може да е известен факта, че смених три колежки само за тази година.
Работих за три фирми, като в същото време обучавах нов персонал. За съжаление част от него не можа да издържи напрежението, а друга част се оказа напълно негоден за изискванията.
Имаше и доста вълшебни моменти...
Хубаво беше, че успях да видя на живо Metallica, Rammstein, Manowar и Serj Tankian.
Не съм и подозирала, че ще се запозная, макар и виртуално с толкова интересни хора.

Искам да благодаря на MadWizard и Фроги за подкрепата им в борбата със софтуера - първият помогна с магии, втората - с музика :)
С хардуера се справям и сама. С ритници.
Благодаря на Ностромо и Ламот за тъмните кичури, които се появиха в косите ми. Поумнях покрай вас, момчета! Тенкс! Извинявайте за счупените телескопи, линийки и кристални топки...

Следват бурни овации, хвърчащи цветя и заплеснати гълъбчета се удрят в стените...
:)))

Другите магически личности няма да споменавам. Те си знаят.

Както и да е.
Да си ходи тая 2010 година и да идва другата!
Чакам я с нетърпение и любопитство.
:)))

понеделник, 6 декември 2010 г.

"Души в окови" - Съмърсет Моъм



Първоначално замисленото заглавие е било "Красота от пепел" (цитат от Исая), но Моъм научава че това заглавие е било използвано и озаглавява романа си "Души в окови" (название на един раздел от Етиката на Спиноза).
Книгата е (полу)автобиографичен роман, като факти от живота на писателя и негови близки се преплитат с измислици.

Роден в Париж, на осем години Уилям Съмърсет Моъм остава без майка, а на десет загубва и баща си. Отива да живее в Лондон при дядо си, учи в пансион за деца но отбрани семейства в Кентънбъри и в Хайделбергския университет в Германия. После постъпва в медицински институт в Лондон.

Героят на Моъм - Филип е хром (има плоско стъпало и накуцва). Писателят е страдал от друг недъг - заеквал е и много се е измъчвал от това.Моъм описва живота така както го е видял през неговите очи - грижите на хората в малко провинциално английско градче, скучното ежедневие на дребните чиновници в счетоводната кантора, бохемският живот в Париж, болниците, немотията и живота на бедните квартали в Лондон.
Главната сюжетна линия е любовта на Филип към Милдрид - жена, която той презира.
Може би е искал да покаже и убеди читателите, че любовта е чувство, неподвластно на разума.

Аз с оскъдния си опит относно тези чувства, не разбирам подобен вид любов.

" От желание да го измъчва ли постъпваше така или поради природна нечувствителност? Бе свикнал да отдава жестокостта и на глупост. Тя нямаше достатъчно ум, за да разбере, че го наранява.
"Не е много приятно да обичаш момиче, което няма нито въображение, нито чувство за хумор" - мина му през ума, докато я слушаше.
Но липсата на тези две качества я оневиняваше. Иначе никога не би и простил страданията, които му причиняваше."

" Докато тя говореше, мина му през ума, че струва десет пъти колкото Милдрид: Нора бе много по-забавна, разговорът с нея много по-приятен - беше и по-умна, и много по-добра по характер. Една добра, сърцата и откровена женичка, докато Милдрид - казваше си той горчиво - не заслужава нито едно от тези определения. Ако имаше поне капка здрав разум, би останал при Нора, с нея ще бъде много по-щастлив, отколкото с Милдрид; в края на краищата тя го обичаше, докато Милдрид бе само признателна за това, че и помага. Всичко това добре, но има и друго - не е важно дали те обичат, важното е ти да обичаш и той се стремеше към Милдрид с цялата си душа. Десет минути с Милдрид за него струваха повече от цял следобед с Нора и всички ласки на Нора му струваха колкото една целувка от тия студени устни.
" Не мога повече - каза си той. - Тя е влязла в мен до мозъка на костите ми."
Какво от това, че е безсърдечна, зла и глупава, че простее и е алчна - нали я обичаше. По-добре да страда с нея, отколкото да бъде щастлив с Нора."


" Каква е тази сила, която кара хората да вършат неща, обратни на всичките им схващания за живота? - питаше са Филип."

Хареса ми това, че развива една идея и аз съм напълно съгласна с него. Внезапно се обръща на 180 градуса развивайки напълно противоположна и дори противоречаща на първоначалната идея. Аргументира се. И пак съм съгласна с него.

В края на романа главният герой научава, че момиче, което харесва, е бременно от него. Това хвърля на заден план всичките му мечти за пътеществия, за които той мечтае. Понеже е почтен, решава да се ожени за момичето. Но в момента, в който разбира, че тя не е бременна и ще я изгуби - желанието му за приключения отстъпва място на стремежа му за спокоен и щастлив семеен живот.

Един откъс, които ми допадна:разговорът на Филип и учителят му по френски г-н Дюкро:

"- Боя се, че не сте добре - каза Филип.
- Няма значение.
Но Филип виждаше, че той е зле, и в края на часа му предложи да прекъснат уроците, докато оздравее.
- Не - отвърна старецът с равния си тих глас. - Предпочитам да карам, докато мога.
Филип, който беше болезнено чувствителен, когато се налагаше да заговори за пари, се изчерви.
- Но за вас няма никаква разлика - каза той. - Ще си плащам както досега. Ако нямате нищо против, ще ви предплатя за идущата седмица.

Господин Дюкро взимаше по осемнадесет пенса на час. Филип извади от джоба си монета от десет марки и срамежливо я остави на масата. Срам го беше да му я даде като милостиня.
- В такъв случай няма да идвам, докато не оздравея. - Взе монетата и без да добави дума, след обичайния изискан поклон излезе.
- Bonjour, monsieur.
Филип беше леко разочарован. Мислеше, че е извършил благородна постъпка, беше очаквал господин Дюкро да го обсипе с благодарности. Сепна се от това, че старият учител прие парите като нещо дължимо. Филип бе твърде млад, за да знае, че признателността е по-силна у тия, които дават, отколкото у ония, които получават. Господин Дюкро се появи отново след пет-шест дни. Походката му беше станала по-несигурна, беше много слаб, но изглежда, бе преодолял пристъпа на болестта. Остана си загадъчен, недостъпен и нечистоплътен. През целия урок не каза нищо за болестта си, накрая, когато вече си тръгваше, той се спря с ръка на дръжката на вратата. Поколеба се, беше му трудно да говори.
- Ако не бяха парите, които ми дадохте, щях да умра от глад. С тях изкарах.
Направи тържествения си нисък поклон и излезе. Филип усети бучка в гърлото си. Прозрял бе безнадеждната горчивина на борбата, която старецът водеше, бе започнал да разбира, че животът, тъй приятен за него самия, може да бъде жесток."

Но да се върна на любовната вълна.
Вие мислите ли, че сте способни да се влюбите в човек, когото презирате?

Честит Никулден!


Никулден е!
Поне докато напиша следващите редове - ще стане.
Мислех, че ме очаква тежък ден, огъващи се трапези и облещени рибешки глави, но - радост:
Църквата забрани рибата на Никулден!
"Риба на Никулден не може да яде всеки, а само този, който се черкува в храм, носещ името на св. Николай"
Хе! Тъй като съм кръстена в близкия до нас храм "Свети Иван Рилски", чувствам се напълно свободна да ...хммм... ям каквото си искам.
Тъкмо радостта споходи стомаха ми и чета по-надолу (нямам време за вестници и телевизия, затова добрите/лошите новини идват при мен късно...):
"Напишето го с големи букви: Бургас да яде риба на Никулден"
Този заповеден тон изобщо не ми харесва. Още повече когато е от брадат старец, облечен в червено ;)

Не обичам шаран. Особено пък с люспи!
"Малко познат е факта, че рибата трябва да е с люспи, защото голата риба е символ на бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето." - повече тук.

Обичам морските дарове и се надявам на някоя и друга скаридка, приготвена лично от баткейшън. Щото ми е именник - да ми е жив и здрав!

Честит празник на бургазлии и яжте каквото и в каквито си количества искате!
:)))

Всички знаете с какво ще ви поздравя:
Очаквате с това:


или с това:



но избрах...:


Хайде да ни е честито!
Че и Рачков щял да идва чух...
:)))

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Междувидов сблъсък

Светът полудява. Насилието ескалира!
Никога, ама никога не посягайте към чужд подарък!
Особено ако той е пернат и вкусен. :)



:)))

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Коледен сън



Отново сънувах чуден сън. Не толкова визуален, колкото този :))), но пък със страхотно коледно настроение.
Лежа си аз в снега и като малката кибритопродавачка, паля клечка след клечка и се взирам в пламъчетата...А там приказна картина: в уютна стая, аз и две блогърки сме запретнали ръкави и кипи трескава дейност. Едната магьосница усмихната меси тесто, прави коледни курабийки, другата украсява елхата, ангелчета хвърчат и помагат а аз...аз се мъча да запаля огъня в огромна каменна камина.

Ей, мъчих се, щраках, палих, търках, недоволствах...не мога и не мога. Каталясах! Разфучах се, съсках – тц!
Абсурдна ситуация: усещам, че спя и нищо не мога да контролирам в този вълшебен сън, в който само аз не се вписвах в жизнерадостната празнична обстановка...на крачка от провала...
Усетих как ме обзема пристъп на смях и се разхилих.
И огънят лумна!
:))))

Не знам дали коледният дух ще се смили да ме посети, но със сигурност ще се докопа до две от феите в блогрола ми.
Какво нещо прави една усмивка, а?
:)))

сряда, 24 ноември 2010 г.

Магията БургаЗЬ :)



В понеделник бях на представянето на книгата „Магията Бургазь“в художествената галерия "Петко Задгорски" в Бургас.
Винаги съм ценяла хора, които имат някаква страст – ето тази жена е събирала в продължения на десетилетия снимки на стария Бургас. Обикаляла е из антикварни, познати семейства, купувала картички от книжарници, дори и от клошари :)))
Веднъж синовете я попитали защо не ги събере и направи албум...
Ето – аз вече го държа в ръцете си и се чувствам страшно щастлива и горда.
Книгата е издадена само в 300 екземпляра, но се надявам да я преиздадат, защото си заслужава.

Първата снимка е на крайпътния камък, покрай който минавам често, понеже е близо до нас:



Ей за тоя мост избухнаха спорове през коя година се е срутил след замръзване / пише 1962-63, а се коментираше, че е през 29-та /:





През деветдесетте пак имаше замръзване на морето...помня, защото имам снимки, които по разбираеми причини няма да публикувам :))) Но поне нямаше срутвания :))) И такива висулки нямаше!

Централна директна връзка с небесните селения:



Старата Община, точно през днешната - недоумявам защо са съборили такава хубава сграда, само за един площад:



Моето училище долу-вдясно:



Пожарната, където е работил дядо ми като пожарникар - вляво на малката снимка. Такава си е сградата и до днес...:)











Ще цитирам Катя Корудерлиева-Стоянова:
"...Той е толкова свободен, бохемско-артистичен, особен и различен и необяснимо-поетичен"...
И много обичан, бих добавила аз :)

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Коледата невъзможна?

След размишленията на Точка относно ученическият протест за по-дълга ваканция, се загледах в календара, хилещ се на отсрещната стена - тази година ще почиваме само един ден – петък 24.12.2010г.
Всичко това е много възмутително!!!
Обичам празниците, а Коледа обожавам.
Искам да ми е вълшебно, звънчетата да дрънкат и да ми мирише на елха...по-дълго време.
Искам хората да усетят коледния дух :


Да имат достатъчно време за почивка и време с близките си.

Всички да се возим на шейни!



Да се намали детската агресия!



И изобщо да помързелуваме възмутително дълго...
А ако случайно падне и сняг...ще съм невероятно щастлива.
:)))

петък, 19 ноември 2010 г.

Молба до "Социални грижи" :)


Човек едно търси, друго намира.
Оня ден се рових в стари папки и намерих една, пълна с вицове и смешки :)))
Срещнах долуописаната молба и в други варианти в мрежата...
Ще я напиша в моя вариант, че много е бледо копието, писано на пишеща машина :)))

До Др. Председател на ГНС
отдел „Социални грижи“
гр.Бургас

МОЛБА
от Тодор Иванов Драганов – с.Драка, Б-ско

Другарю Председател,
Като работник в с.Драка, през 1954 г. получавах хлебни добавки за деца, за сина ми Георги Тодоров Драганов, а оттогава насетне престанаха да ми плащат такива от предприятието.
Моля да ми се укаже следва ли да ми се изплащат за в бъдеще хлебни добавки, като се има предвид следното:
През 1942 г. се ожених за една вдовица, която имаше голяма дъщеря. Последната непосредствено след брака, осинових. Баща ми, често посещаваше семейството ми и в резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря – по този начин дъщеря ми стана втора моя майка, а баща ми – мой зет. Жената на баща ми, т.е. моята доведена дъщеря, която същевременно стана моя втора майка, роди едно момченце, което сега е на 12 години и което, разбира се ми стана брат и съответно внук.
Понеже съм аз съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми стана моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми.
По този начин аз съм същевременно мъж на жена си, а също така и нейн внук.
Обаче и жена ми роди от мене едно момченце, което сега е на 10 години и което стана шурей на баща ми, а на мене пък вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми майка, която ми е дъщеря.
По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм нейн мъж.
Моля да ми се отговори, имам ли право да получавам за сина си, сиреч вуйчо ми, хлебни добавки?

Дата: 31.I.57 г
С поздрав: Т.Драганов
с. Драка

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

"Пи" - 1998г.



В една приказна вечер, докато бяхме забили носове в една книга, Идка съвсем основателно се възмути, че не съм гледала филма „Пи“. Аз също се възмутих на себе си. Обля ме една гореща негодуваща вълна от кинолюбителското ми нехайство и се зарекох жива или още по-жива да го гледам тоя филм.
Ето трейлър, за да добиете и вие представа, че говоря за нещо съвсем нестандартно.


В следствие на много причинно-следствени паяжини и предвид военната обстановка у дома ала „Спасяването на редник Райън“ се наложи да го изгледам като сериал на три части.
Смело си признавам, че ще трябва да го изгледам още поне един път, за да схвана това 216 цифрено число името на бог ли беше или нещо друго.

Филмът навежда на интересни мисли дори заспал мозък като моя. :)

Математиката е навсякъде около нас. Универсален език, валиден за цялата Вселена – поне така се говори из хуманоидните интелектуални среди.
Числата ни помагат да направим света по-ясен. Ето аз тежа 50 кг. Какъв е процентът да оцелея ако натрупам томовете на Вазов един върху друг върху нежната си снага?

Числото Пи е математическа константа.
В оня виц за кръглите хапчета се казваше: „Аз Пиер не го познавам. Квадрата му не ме интересува!“
Е, мен ме интересува, тъй както ме интересува и златното сечение..Защото искам да се науча да рисувам като Дюрер и Леонардо. Ако не в този, то в другия живот...

Понеже повечето от вас са мързеливи, не в такава степен като мен, но все пак за Ваше улеснение да не ровите в Уикипедия:
Лудолф фон Цойлен е немски математик. Роден е в Германия, но поради гоненията на Инквизицията емигрира в Холандия.
Работи в Делфт, където преподава фехтовка и математика. През 1594 отваря школа по фехтовка в Лайден, а от 1600 е професор в Лайденския университет.
Прекарва значителна част от живота си в изчисляване на точната стойност на числото пи, използвайки най-вече метода на Архимед. През 1596 публикува книгата Van den Circkel („За кръга“), където публикува стойността на числото пи, с точност до 20-тия знак, като по-късно подобрява резултата си, стигайки до 35-тия знак. „Лудолфовото число“ е изписано на надгробната му плоча в Лайден:
3.14159265358979323846264338327950288...
Ама тая Инквизиция си нямала друга работа учени ще ми гони!
После... що били малоумни идните поколения.

вторник, 16 ноември 2010 г.

"Магизточник" - Тери Пратчет



Светът на Диска, носещ се от Великата А'Туин е застрашен. Ражда се осмия син на осмия син. Магьосник на квадрат. Могъщ източник на магия – Магизточник. Баща му погажда номер на Смърт още в началото на книгата. Представяте ли си някой да преметне Смърт? Или пък Патрицият да бъде превърнат в гущер?:)))
Следват приключенията на Ринсуинд, влюбения Багаж и Конина, в чиито ръце всеки невинен предмет се превръща в страшно оръжие...

Сега удовлетворена разбрах, че всички вдъхновения, които съм имала щастието да изпитам, всъщност са сбъркали целта си:

„Всеизвестен и отдавна потвърден факт е, че в многоизмерните светове на мултивселената почти всички велики открития се дължат на мимолетно вдъхновение. Естествено отначало има предостатъчно черна работа, но решителният миг настъпва при падането на ябълка или кипването на котле, или преливането на вода от ваната. Нещо прещраква в главата на наблюдателя и парчетата от пъзела се наместват. Мнозина твърдят, че спиралата на ДНК е открита при случайно зърване на стълба със същата форма, когато умът на учения бил достигнал точно необходимата възприемчивост. Ако бе предпочел да се качи с асансьора, цялата наука за генетиката би могла да продължи по коренно различен път.*
Смята се, че това е чудесно. Не е вярно. Същинска трагедия е. Мънички частици вдъхновение постоянно се носят из Вселената и минават дори през най-плътната материя, както неутриното прониква през захарен памук. Повечето от тях не улучват.
Още по-лошо е, че почти всички, които попадат в нечий мозък, сбъркват целта.
Например смахнатото съновидение за оловна поничка, провесена цял километър над земята от гигантски кран, щеше да предизвика изобретяването на генератор, създаващ електричество чрез потискане на гравитацията. Това щеше да бъде евтин, неизчерпаем и щадящ природата източник на енергия, който въпросният свят търсеше от векове и заради чиято липса страдаше от ужасна и безсмислена война. Но вдъхновението осени малка озадачена гъска.
...
Така и Креозот, споходен от сън, в който съчиняваше велика поема за живота и философията, както и за свойството им да изглеждат несравнимо по-разбираеми през дъното на чаша за вино, не сътвори нищо особено, защото имаше поетична дарба колкото гладна хиена.
Неразгадаема тайна е защо боговете допускат това да продължава. „
* И вероятно доста по-бързо. Но с разрешение да пренася не повече от четиринадесет души наведнъж.

Разбрах също / ето това затвърди всичките ми подозрения!!!/, че всички места са едно и също място:

"Някога астрофилософите в Крул успели да докажат неоспоримо, че всички места са едно и също място, а разстоянието между тях е илюзия. Тази новина смутила другите философски настроени мислители, защото необясними оставали факти като наличието на пътепоказатели. След дългогодишни разпри поверили решението на въпроса на Ли Тин Дрън, предполагаемия най-велик философ на Диска.* След като се наумувал, той заявил, че макар всички места да са наистина едно и също място, то е страхотно голямо.
Така бил възстановен свръхестественият ред и порядък. Разстоянието обаче е абсолютно субективно по същността си явление и магическите създания могат да го приспособяват според потребностите си.
Което не означава непременно, че вършат това умело. "

* Поне самият Ли Тин Дрън предполагал, че е най-велик.

А предполагали ли сте, че ще имате затруднения да накарате вълшебно килимче да полети?

„ ....Момичето погали шарките.
— Хайде, килимче… Вдигни се.
Кратка пауза.
— Нагоре.
— Може би не разбира този език — допусна Найджъл.
— Полети. Левитирай…
— Или пък се отзовава само на един глас…
— И ти млъкни.
Опитай с „изпърхай“ — намеси се Креозот...“
:))))

И това, което ми достави най-голямо удоволствие беше пътуването във вълшебна лампа:

„Той им обясни (по-точно нищо не им обясни, но пък словоохотливо и красноречиво), че било напълно възможно да прекосиш света в малка лампа, която един от пътешествениците носи. Самата лампа се движи, защото я носи един от пътуващите вътре в нея, и това се дължи на: а) фракталната природа на действителността, тоест за всичко може да се смята, че е във всичко останало; б) творческия подход към връзките с обществеността. Номерът бил да разчиташ, че физическите закони няма да забележат нарушението преди края на пътешествието.
— Не разбирам — реши да сподели Найджъл. — Щом всички сме в лампата, която държа, значи аз в лампата държа още по-малка лампа, а в нея…
Духът трескаво размаха ръце.
— Не приказвай за това! Моля те!
Простодушното чело на Найджъл се набръчка от мисловен напън.
— Да, но така излиза, че „аз“ е в множествено число, нали?
— Всичко е циклично, само недей да привличаш вниманието към… Ох, мамка му…
Разнесе се кроткият, но неприятен шум на догонилата ги Вселена. „

На мнение съм, че тайните на Вселената не са никакви тайни за г-н Пратчет.
И е дотолкова гениален, че се осмелявам само да го цитирам.
:)))

понеделник, 15 ноември 2010 г.

"Проницателят" - Анди Андрюс


След прочита на тази книга, започнах неволно да се оглеждам за странен синеок старец с куфар в ръка.
:)))
Има хора, които се учат от собствените грешки. Други,по-умни, които се достатъчно напред с материала, и са способни да отчитат причините за чуждите грешки, като не ги допускат. На трети това трябва да им се смели, подреди и оформи в готови мъдрости, поднесени по интересен начин, подобно на историите на Робин Шарма.
Четеш и си мислиш: "Но това го знам!...Да точно така е!" и се главоблъскаш защо въпреки това живота ти е такъв отнесен... :)
Главният герой - старият Джоунс се появява в критичния момент и помага на съответния изпаднал в душевна кома човек да поправи живота си, само като промени гледната му точка.



Частта от книгата, която ми допадна най-много беше един разговор на Джоунс с милата старица Уилоу:/ с леки съкращения от моя страна.../

"-Чудесно би било да знам, че мога да оставя дори и съвсем незабележима следа в света....
- Моля да ме извините, но никога през живота си не съм виждал човек, който да е оставил "малка" или "незабележима" следа....Вярно, че повечето хора никога не виждат или не разбират следата, която са оставили в живота си....
- Известно ли ви е името Норман Бурлаг?
Уилоу поклати отрицателно глава.
- Норман Бурлаг е бил на деветдесет и една години, когато са го уведомили, че е лично отговорен за спасяването на живота на два милиарда души.
- Два милиарда? - възкликна Уилоу. - Как е възможно?
- Норман Бурлаг бил човек, който през живота си се е занимавал с научни опити за създаване на такива хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятни климатични условия...експерти са изчислили, че неговите научни постижения са спасили от гладна смърт повече от два милиарда души по целия свят...и това число непрекъснато расте...
- Невероятно - възкликна Уилоу.
- ...но не Бурлаг е човекът, спасил тези милиарди от смърт.
- Моля?
- Добре ме чухте. Смятам, че истинският спасител на тези два милиарда е Хенри Уолъс. Бил е вицепрезидент на САЩ по времето на Рузвелт...Докато заема този пост, Уолъс използва цялата власт на ведомството си, за да създаде в Мексико специална лаборатория, чиято единствена цел е да провежда научни опити за създаването на хибриди на пшеницата и царевицата...А за ръководител на лабораторията назначава млад човек на име Норма Бурлаг. Така че, той Норман Бурлаг получава Нобеловата награда, но в действителност онези два милиарда дължат живота си на Уолъс, заради създаването на лабораторията.
- Не знаех. - призна Уилоу. - Дори не си спомням този човек.
- Няма значение - отвърна Джоунс, - защото сега като си помисля, май и Хенри Уолъс не заслужава благодарностите...може би истинският спасител е Джордж Вашингтон Карвър.
Него си го спомняте нали?
- Да - бързо отвърна Уилоу - Фъстъците. Но как той...
- Когато е бил на деветнайсет години и следвал в щатския университет в Айова, работел под ръководството на един професор по технологиите в млекопреработвателната промишленост. Този професор позволявал на собствения си малък шестгодишен син всеки уикенд да излиза на експедиция за събиране на ботанически материали с блестящия студент Карвър. Това шестгодишно момченце бил същият онзи Хенри Уолъс..."



Книгата е лека, чете се бързо и оставя едно оптимистично послание.
Горещо я препоръчвам на всички политици, които не виждат по-далеч от носа си, да не говорим пък за резултатите от действията им.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

"Джейн Еър" - екранизации

Във връзка с последната екранизация на романа "Джейн Еър", на която попаднах тук, искам да изкажа отново възмущението си.
Ще сложа и трейлъра за по-голямо удобство:



Много се дразня когато има такова външно несъотвествие между образите от романа и тези на екрана.

Ето няколко примера (има доста, но ме мързи):

"Джейн Еър" 1970г.


Джордж Скот е страхотен актьор. Бях си го харесала още в "Подпалвачката" на Кинг. Ама нещо хич не ми се връзва с Рочестър.
За Сузана Йорк, която също е много добра актриса, какво да кажа. Джейн - руса? Все едно Скарлет да я направят блондинка. Айде, моля ви се!

"Джейн Еър" 2006г.

Рут Уилсън и Тоби Стивънс горе-долу стават. Но нещо им куца...

"Джейн Еър" 1996г.

Уилям Хърт е готин, но тук беше прекалено рижав и някак нечистоплътен.
Шарлот Гейнсбур е най-сполучливата Джейн за мен.
Излъчва нужната доза невинност и одухотвореност. Разбира се, фактът че харесвам много родителите и, говори за моята пристрастеност. Ето - признах си. :)

И най-сполучливата и пълна версия според мен:

"Джейн Еър" - 1983г. / мини-сериал /


Тимъти Далтон е безспорно красив и въпреки, че би трябвало много да не се връзва с образа на Едуард, някак точно той умее да бъде и мрачен, нежен и избухлив.
Е, не е черноок, ама какво да се прави...
Зила Кларк на моменти беше много добра, ама е едричка за тази роля. И както и останалите актриси прилича повече на жена, отколкото на девойче.

Не мога да разбера при тая обилност на актьори, не могат ли наистина да намерят подходящите хора?

Джейн Еър е на 18 години, но е дребна и ефирна като фея. Тя самата се описва с неправилни черти, но нелишена от чар.
Зелени очи, кестенява коса, интелигентно и замечтано изражение.

Едуард Феърфакс Рочестър - по мои сметки някъде към 37-38 годишен, с черна коса, дебели вежди / аууу - аз съм абсолютна фенка на дебелите вежди, да знаете...:))), с атлетично тяло, среден на ръст...

Е - нима е толкова трудно да се намери подходящ човек?

вторник, 9 ноември 2010 г.

Happy birthday Mr.Sagan!



„Много ми се иска да повярвам, че след като умра, ще живея отново, че някаква мислеща, чувстваща и помнеща част от мен ще продължи напред. Но колкото и да ми се иска да го повярвам – и въпреки всичките древни и разпространени по цял свят традиции, свързани със задгробния живот, - не знам нищо, което да ми покаже, че става дума за нещо повече от добри пожелания“.

Ако беше жив, днес Карл Сейгън щеше да навърши 76 години.

За невероятния учен може да прочетете тук:

Заболява от много рядка болест - миелодисплазия. Загубва голям брой от червените и белите си кръвни телца. С изненада разбира, че ако не направи нещо, шансовете са му нулеви.
Лечението (30% шанс да се излекува) изисква да намери съвместим с него донор и да се трансплантира костен мозък. Донор става по-малката му сестра Кари.
Следва леко подобрение, но за съжаление скоро болестта се завръща още по-мъчителна.

Със съпругата си Ан Друян се среща през 1974г. На вечеря, организирана от Нора Ефрон в Ню Йорк. Карл е женен, а Ан е обвързана с друг мъж...
През 1977г. се срещат отново. Карл е поканен от НАСА да състави комисия, кято да избере съдържанието на фонографсикя запис, който ще бъде изпратен в Космоса с космическите апарати „Вояджър“.
"Златната плоча на Вояджър"
Оттогава двамата са неразделни.
До смъртта му през 1996г.


Поздравявам всички физици, астрономи и запленените от тайнствата на Космоса:



Очаквайте статия и в "Мистерии и Загадки", която подготвя Nostromo, който цяла нощ не е спал и си е припявал научни симфонии...
:)
Ах, ето я: щрак!

петък, 5 ноември 2010 г.

Температурен Арт-делириум в графитен стил

Аз съм изключително здрав човек. Почти не боледувам. Имам обаче няколко прекрасни белега по тялото си от кучето ми. Щом замислях атака към морето, то решаваше, че живота ми е омръзнал и се хвърляше ентусиазирано да ме спасява, забивайки зъби в плътта ми и влачейки ме към брега. Имах и няколко неуспешни опита да се инвалидизирам.

Ето защо разбирам донякъде ужаса на близките ми, когато кихна, подсмръкна или покажа някой друг ужасяващ ги симптом.
Ето снощи лежа си кротко с температура и повръщам на две минути – какво толкова има? Не съм тръгнала да мра. Обаче някакъв предател уведомил родителското тяло и ето цъфва майка ми с мила усмивка,кило стогодишна ракия, шоколад с лешници и няколко папки. Щяла да ме лекува, моля ви се! Като, че не знае че присъствието и е моето универсално лекарство.
Избута ме на дивана, докато заех позата на буква от гръцката азбука и като ми запуши предвидливо устата с шоколад, все да шумоли и да разгръща папките.
Използва, че бях в безпомощно състояние и почна да ми се кара какво гениално дете съм била, защо съм престанала да рисувам и ми мрънкаше половин час!
Аз си слушах послушно и зяпах драсканиците. Ама тия майки всичко пазят!
Да не говорим, че разграфила, подредила и разпределила всичко на периоди...

Тия са от "Лабиринтският" ми период:


От "Катхултския период":


и някакви неизяснени индиано-пинокиовски:








Моят любимец Дългият Джон Силвър:







..че чак Толстой лежащ в гората / оригиналът е на Репин /:
Много ми харесваше спокойствието, лъхащо от картината, а и това ми е любимата поза за четене :)))



А скицата на този фенер е уникална, защото според датата / всичко се датира и записва, нали разбирате...:))) / съм била трети клас, т.е. някъде около 10 годишна.
Аве аз сега да мога да нарисувам това чудо, че тогава ли съм можела!
Фенерът и до днес се пази на почетно място в кухнята на нашите!



И завършвам с един дракон, който беше май от Пепеляшка...


Айде стига ви толкова, да има и за друг път.
Ама тия майки са истински вълшебници!
Ето ме днес - на крака на работния си пост и ухилена до уши!
:)))