"Магизточник" - Тери Пратчет

Светът на Диска, носещ се от Великата А'Туин е застрашен. Ражда се осмия син на осмия син. Магьосник на квадрат. Могъщ източник на магия – Магизточник. Баща му погажда номер на Смърт още в началото на книгата. Представяте ли си някой да преметне Смърт? Или пък Патрицият да бъде превърнат в гущер?:)))
Следват приключенията на Ринсуинд, влюбения Багаж и Конина, в чиито ръце всеки невинен предмет се превръща в страшно оръжие...

Сега удовлетворена разбрах, че всички вдъхновения, които съм имала щастието да изпитам, всъщност са сбъркали целта си:

„Всеизвестен и отдавна потвърден факт е, че в многоизмерните светове на мултивселената почти всички велики открития се дължат на мимолетно вдъхновение. Естествено отначало има предостатъчно черна работа, но решителният миг настъпва при падането на ябълка или кипването на котле, или преливането на вода от ваната. Нещо прещраква в главата на наблюдателя и парчетата от пъзела се наместват. Мнозина твърдят, че спиралата на ДНК е открита при случайно зърване на стълба със същата форма, когато умът на учения бил достигнал точно необходимата възприемчивост. Ако бе предпочел да се качи с асансьора, цялата наука за генетиката би могла да продължи по коренно различен път.*
Смята се, че това е чудесно. Не е вярно. Същинска трагедия е. Мънички частици вдъхновение постоянно се носят из Вселената и минават дори през най-плътната материя, както неутриното прониква през захарен памук. Повечето от тях не улучват.
Още по-лошо е, че почти всички, които попадат в нечий мозък, сбъркват целта.
Например смахнатото съновидение за оловна поничка, провесена цял километър над земята от гигантски кран, щеше да предизвика изобретяването на генератор, създаващ електричество чрез потискане на гравитацията. Това щеше да бъде евтин, неизчерпаем и щадящ природата източник на енергия, който въпросният свят търсеше от векове и заради чиято липса страдаше от ужасна и безсмислена война. Но вдъхновението осени малка озадачена гъска.
...
Така и Креозот, споходен от сън, в който съчиняваше велика поема за живота и философията, както и за свойството им да изглеждат несравнимо по-разбираеми през дъното на чаша за вино, не сътвори нищо особено, защото имаше поетична дарба колкото гладна хиена.
Неразгадаема тайна е защо боговете допускат това да продължава. „
* И вероятно доста по-бързо. Но с разрешение да пренася не повече от четиринадесет души наведнъж.

Разбрах също / ето това затвърди всичките ми подозрения!!!/, че всички места са едно и също място:

"Някога астрофилософите в Крул успели да докажат неоспоримо, че всички места са едно и също място, а разстоянието между тях е илюзия. Тази новина смутила другите философски настроени мислители, защото необясними оставали факти като наличието на пътепоказатели. След дългогодишни разпри поверили решението на въпроса на Ли Тин Дрън, предполагаемия най-велик философ на Диска.* След като се наумувал, той заявил, че макар всички места да са наистина едно и също място, то е страхотно голямо.
Така бил възстановен свръхестественият ред и порядък. Разстоянието обаче е абсолютно субективно по същността си явление и магическите създания могат да го приспособяват според потребностите си.
Което не означава непременно, че вършат това умело. "

* Поне самият Ли Тин Дрън предполагал, че е най-велик.

А предполагали ли сте, че ще имате затруднения да накарате вълшебно килимче да полети?

„ ....Момичето погали шарките.
— Хайде, килимче… Вдигни се.
Кратка пауза.
— Нагоре.
— Може би не разбира този език — допусна Найджъл.
— Полети. Левитирай…
— Или пък се отзовава само на един глас…
— И ти млъкни.
Опитай с „изпърхай“ — намеси се Креозот...“
:))))

И това, което ми достави най-голямо удоволствие беше пътуването във вълшебна лампа:

„Той им обясни (по-точно нищо не им обясни, но пък словоохотливо и красноречиво), че било напълно възможно да прекосиш света в малка лампа, която един от пътешествениците носи. Самата лампа се движи, защото я носи един от пътуващите вътре в нея, и това се дължи на: а) фракталната природа на действителността, тоест за всичко може да се смята, че е във всичко останало; б) творческия подход към връзките с обществеността. Номерът бил да разчиташ, че физическите закони няма да забележат нарушението преди края на пътешествието.
— Не разбирам — реши да сподели Найджъл. — Щом всички сме в лампата, която държа, значи аз в лампата държа още по-малка лампа, а в нея…
Духът трескаво размаха ръце.
— Не приказвай за това! Моля те!
Простодушното чело на Найджъл се набръчка от мисловен напън.
— Да, но така излиза, че „аз“ е в множествено число, нали?
— Всичко е циклично, само недей да привличаш вниманието към… Ох, мамка му…
Разнесе се кроткият, но неприятен шум на догонилата ги Вселена. „

На мнение съм, че тайните на Вселената не са никакви тайни за г-н Пратчет.
И е дотолкова гениален, че се осмелявам само да го цитирам.
:)))