четвъртък, 20 май 2010 г.

Клуб "Ръцете ми пречат...и краката...и краката!"


Не знам в чия болна глава щукна нелепата мисъл да ме предложи за знаменосец на класа, но след гласуване това абсурдно за мен нещо стана факт. Вярно, че бях отличничка, макар и не от пълните отличнички, т.е. зубрачките. Може би защото винаги ме е мързяло да уча. Може да се каже по терипратчетовски: образовах се въпреки училището. Учех по половин-един час и после се заливах от смях с тъпите грийнхорни, яздещи чисто бели коне, ядях кифлички с топло какао на покрива с Карлсон или се биех срещу гадните орки. Може би ме избраха заради цвета на косата, не знам. Но сториха голяма грешка. Този на когото му беше щукнало тази идея, не се беше съобразил със склонността ми да изпускам всяка вещ, добрала се по някакъв незнаен начин до ръцете ми, или способността ми да се спъвам на абсолютно гладка повърхност при липса на всякакви застрашаващи целостта на краката ми препятствия. След обичайната клетва и репликата: „Обещавам да пазя знамето чисто и неопетнено, като зеницата на очите си!“ - тук пак се хилех като идиот, защото това за неопетнената зеница ми звучеше смешно, след две изтървания на знамето и след като три пъти почти пронизах с него класния ни ръководител, в главите на околните взе да проблясва мъдрата мисъл за неразумния избор на знаменосец. Да не говорим за вродената ми срамежливост, станала причина да се червя като рак всеки път, когато излизам да марширувам пред строя. Отидох и заявих на класната ни, че тази чест не е за мен и за мое щастие се отървах от мъките.

Следваше кратък период, в който бедствията около мен намаляха. Забелязах дори драстично намаление на синините по бедрата ми, причинено от удряния в стени и други невидими за мен неща.

Порастнах и ме назначиха на извънредно сериозна длъжност, изискваща работа с много хора и посещение на 7-8 работни помещения. Аз се заех с обичайната за мен добросъвестност и вложих всичките си усилия да не чупя повече от една вещ на ден. Разбира се стената зад мен ми пречеше да протягам напред краката си, така че се наложи събарянето и и лекото разширяване на стаята подейства разведряващо на всички в офиса. Замислях с какво да зарадвам колежките си – наскоро на едната счупих дръжката на кабинета и. След ден мъки да я отворят и още три да изберат подходяща дръжка – отдел „Счетоводство“ се сдоби с най-красивата златна дръжка в историята на фирмата. Поне седмица всички около мен постоянна се усмихваха ведро, а някои дори си свирукаха. Най-вероятно причината беше новия сервиз чаши. Нов е относително понятие – скоро видях и неговата сметка. Три пъти паднах странично от огромния си стол – тежащ два пъти колкото мен. При оглушителния любовен сблъсък на бедното кресло с ламината на пода се дочу загрижено топуркане на крака от всички стаи, заобикалащи моята. Аз се изправих възможно най-бързо, предизвиквайки въздишки на облекчение – бяха се притеснили милите, че няма да ме заварят в цялостен вид. Рамото леко ме наболяваше, но с нищо не издадох болката, която чувствах. Нали съм създадена, за да правя другите щастливи. Старая се да не ги притеснявам излишно.
Мисля си, че всичко е благодарение на гените. Все пак майка ми на два пъти е подпалила кабинета на шефа на Нефтохима навремето. И двата пъти е била напълно невинна. За всички са виновни пушачите!
:)

16 коментара:

  1. Няма начин, всеки си ходи с талантите...:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Моите таланти са с вътрешни противоречия, слаб контрол и никакво равновесие!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  3. По мое време, никога нямаше да се позволи някаква си жена да пипа знамето на отряда....

    ...накъде отиде този свят боже....еманципацията посегна дори на най-святото ни....

    ОтговорИзтриване
  4. И аз съм за пълната забрана!

    ...с беглата забележка, че тогава не бях жена.

    ОтговорИзтриване
  5. :D Знаех си, че има нещо не на място в теб!

    Пък и аз съм същата, все се спъвам или чупя, ама предимно чупя...

    ОтговорИзтриване
  6. Остави се...постнах това - отидох да помагам на колежката да разсипва сладоледа из чашите и изпуснах едно голямо парче сладолед точно върху новите и обувки.
    Тя учтиво ме изгони.

    ОтговорИзтриване
  7. Снимката - мнооо яка... Това ти ли си? Щото, ако е така, нали разбираш, че, ако ръцете ти пречат, би следвало да няма нещо, което да не ти пречи... :)

    ОтговорИзтриване
  8. Тия ръце не ви ли напомнят "Лабиринт"?
    :)
    Разбира се, че снимката е моя. Косата ми стърчи точно така!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  9. :)Не се притеснявай. Имам повече опит и знам, че с годините нещата се подобряват.Чупиш все повече и по-ценни за теб и другите неща:)

    ОтговорИзтриване
  10. Счупеното е на късмет, така че продължавай:)

    ОтговорИзтриване
  11. Хахаха,посмях се на твой гръб;)...Явно това ти е чарът:)Абе да си здрава!

    ОтговорИзтриване
  12. еееее
    внимавай де, знаеш ли колко са скъпи такива столове :P :)))
    смешно ми стана, нали не се сърдиш ? :)

    ОтговорИзтриване
  13. Нищо не казваш за техническите средства, които са замлъкнали или престанали да шават след досега с твоите ръце....
    И как компютъра всяка сутрин те гледа с опасение като му натискаш голямото копче.

    ОтговорИзтриване
  14. Копчето е малко. Едвам го намирам. И е хлътнало навътре!
    Пък и да го включа се навеждам предпазливо, бутам един разклонител с шест звена, ритам шест кабела и чак тогава евентуално се добирам до желаната цел.
    Lammoth - сърдя се, но ще се разберем в мазето!
    :)
    Milenka -и ти да си здрава и да ми пратиш картичка!
    Цвети - аз кипя от щастие.:)
    Владо - успокоително ми прозвуча...
    :)))

    ОтговорИзтриване
  15. Че си талантлива спор няма ... отдавна не ме е карало нечие писание да се смея до сълзи :)
    Само от тази ти публикация ме спечели като твой фен завинаги :)

    ОтговорИзтриване
  16. Така е - разплаквам хората и те ми стават фенове завинаги!
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.