понеделник, 3 май 2010 г.

Четиристотин на сто късмет!



В една слънчева сутрин на 16 октомври 1829г. Шхуната „Мермейд“ напуснала сиднейското пристанище, държейки курс към залива Коле (западното крайбрежие на Австралия). На борда и освен капитана и Самуел Нолброу имало още 21 души – 18 моряци и 3-ма пътници.
На четвъртия ден от пътуването страшна буря застигнала шхуната точно при осеяния с опасни рифове Торесов пролив.
Капитанът разбрал какво очаква „Мермейд“ и издал заповед всички да излязат на борда. В този миг огромна вълна приповдигнала шхуната и я понесла право към рифа, разцепвайки я над две.
Двадесет и двамата души се намерили сред океана. Единственият шанс за спасение била скалиста издутина на стотина метри от мястото на корабокрушението.
Когато настъпило утрото на мъничкото островче, вкопчени кой в каквото намери стоели мокри, но живи – всичките двадесет и двама души!
След три денонощия ги спасява баркаса „Свифтшуе“, случайно минаващ през пролива.
Пет дни всичко вървяло прекрасно. Тъкмо наближавали бреговете на Нова Гвинея, когато корабчето било подхванато от мощно течение и се разбило в пустинния бряг. Моряците, пътниците, включително целия екипаж на „Мермейд“ напуснали кораба без никой на пострада.
Само след 8 часа от мъките ги избавила шхуната „Ховернър Реди“. Въпреки екипажа си от 32-ма души, все някак успели да поберат хората и от двата кораба.
Шхуната вдигнала платна и ... след три часа избухнал пожар. Тъй като корабът бил пълен с дъски, огънят бързо се разраснал, а хората се спуснали към спасителните лодки.
Скоро след това ги прибрал австралийския военен кораб платноходен кораб „Комета“.
Тново океанът не отнесъл нито един човешки живот.

Ала благополучието траяло само седмица.
Внезапно ги връхлетял ураган, скъсал платната на „Комета“ и счупил мачтата.
Екипажът на кораба започнал да роптае, че за всичко са виновни спасените от тях „неудачници“. Когато положението на кораба се влошило, командата седнала в една голяма лодка, изоставяйки загиващия кораб и нежеланите пътници на произвола на стихията.
Каква е била съдбата на екипажа на „Комета“ никой не знае, но многострадалните „неудачници“ след 18 часа вкопчени в останките от кораба били избавени от пощенския кораб „Юпитер“. Капитаните от трите загинали кораба направили преброяване, оказало се, че всички са налице – никой не загинал!
И това не е всичко!
Пътничка от „Юпитер“ - възрастна дама на име Сара Ричи от Йоркшир (Англия) пътувала към Австралия да търси сина си, когото не била виждала от 15 години.
И го намерила!
Синът и бил моряк на шхуната „Медмейд“.
Всички подробности от тази необикновена история са потвърдени от документи, които се пазят в архивите на „Лойд“ - световноизвестно английско морско застрахователно дружество.
Ако едно спасяване след корабокрушение се смята за сто на сто късмет, то екипажът на „Мермейд“ имал цели четиристотин на сто късмет!
Дето се вика - роди ме мамо с късмет, па ме хвърли в океана!
:)
Подобен род статии от старите Космоси винаги са ме привличали. Сега освен горе-долу Нешънъл Джеографика нищо не ми харесва.
Приключенският дух отиде нейде в ковчега на мъртвеца...

Източник за публикацията - сп.Космос
Източник на картината (Айвазовски) - интернет

11 коментара:

  1. "Ай вазирай веее!", би възкликнал Айвазовски, попадайки на поста ти... :)

    Според мен историята е претърпяла няколко редакции - било то в отделите на Ллойд, в редакцията на островната преса или в препечатката на Космос. Не че не е възможно да се случи. В една от безброй многото Вселени сто процента се е случило точно това, и защо нашата да не е точно тази, но... Ай, вазирай веее, това не мога да го повярвам... :D

    Иначе много полезно хауту. Ако ще издирваме някой роднина дето сме му изгубили дирите, да тръгнем да се цаним за юнги на допотопни шхуни, барем някоя морска стихия ни "сблъска" челно с него... :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз попаднах на няколко редакции в нета, но се базирах почти дословно до статията от "Космос".
    Все пак важното е не имената, датите и прочие, а необичайния късмет...
    Викам си да метна нещо положително, стига с тоя негативизъм, мрънкане и охкане...
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Историята е уникална. Когато нещо ще става, то става въпреки всичко.:) Оцеляха!!!Колкото до "Космос" - няма такива списания вече - с интересни и мистични истории, за съжаление:)))
    Усмивки за вас приятели:)))

    ОтговорИзтриване
  4. Цвети - родителите ми купуваха "Космос" и "Паралели". Понеже доста се изпокъсаха с времето, ги дадохме на книговезница и като мацнаха едни яки корици - няма мърдане...

    Bia - и аз, и аз...
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. @Nightwish El:
    Не разбрах кое точно е положителното:
    - застраховката, която Лойд са изплатили на няколкото застраховани плавателни съда;
    - късмета да преживееш четири корабокрушения за 2 седмици, при което да ти се прииска да си се удавил на първото;
    - или да те намери "дъртата", от която си избягал, за да се отървеш от вечните й натяквания...
    :D

    ОтговорИзтриване
  6. @Nostromo - така погледнато и аз започвам да се чудя. :)
    Положителното е в оцеляването.
    Аз защо всеки ден изяждам по един сочен плъх? А?
    ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Не знам, искаш да хванеш скорбут?... ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Селин Дион на вас ви трябва.Тва е.:)
    Другаря Ованес го тачим, определено, но..някак си не мога да вържа Космос и реализма на същия;)
    Мадмоазел Ел, напредвате, това ме радва. Спирам Ви заплатата, поради причина много реална( игра на думи с реалиста Айвановски, сещате се, разбирам:))- Вие вече може да се издържате сама:)
    ( А "Паралели" е любимо абонаметно списание с "факти: по средата:))))

    пс- плъховете винаги трябва да са сочни, независимо от карантиите им( мамка му! надявам се да бидех разбрана)
    :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Щом си решила... Аз обикновено минавам на зелено. Но, когато съм на червено, ми причернява пред очите и не ми пука на какво минавам... :D

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.