"Истината" - Тери Пратчет.

Понеже скоро lammoth вече направи чудесно представяне на тази книга, с което ме лиши от седем лева (по-малко са - защото ползвам отстъпки, но нека се чувства виновен :))- моето ревю ще е по-кратко, като наблегна на цитати от книгата, които несъмнено ще допринесат и за Вашите коремни болки и рязко увеличаване на броя на очните бръчки, придружено с окапване на мустаци / намиг към Идка, която също плува или по-точно се носи по течението на Анкх, щот там нищо не потъва, но пък какъв чай става! /
Аристокрацията на града измисля пъклен план да премахне Ветинари. Представяте ли си?!? Да отстранят Хавлък от пост? :D
Ще се запознаете с един човек, който гони истината с молив и бележник в ръка, разкрива заговори и се изправя срещу разни образи като господин Шиш и господин Лале: "...ана работа!". Ми така е - някои хора умеят да говорят с многоточия...:)

" Уилям пак остана с неприятното впечатление на образования човек, който се досеща, че неграмотният срещу него може за един ден да го купи и продаде десетина пъти."

Истинско удоволствие бяха моментите с вампира Ото:

" -Е какво? - заговори строго. - Защо ме зяпате така? Зъвзем нормална реакция. Зтарая зе да я преодолея. Зветлината във взичките и форми е моята зтразт.Зветлината е моето платно, а зенките - моята четка.
- Но силната светлина е болезнена за вас както за всички останали вампири! - възкликна Захариса.
-Да. Малко е гадничко, но минава.
- И...се случва всеки път, когато снимате, така ли? - попита Уилям.
- Не. Понякога е по-зле.
- По-зле ли?!
- Понякога зе разпадам на прах. Но каквото не ни убие, замо ни прави по-зилни.
- Зилни ли?
- Абзолютно!"

Е - как да не изпаднеш във възхита пред такъв вампир? :)
И не е само това:

"- Чувала ли зте за теорията, че няма назтояще? Защото ако е делимо, то не може да е назтояще, а ако не е делимо, значи липзват началото, което го свързва с миналото, и краят, водещ към бъдещето.Филозофът Хайдехолан ни уверява, че цялата Взелена е замо някаква зи зтудена зупа от разбъркано време. А онова, което наричаме поток на времето, предзтавлява квантови флуктуации в тъкант на прозтранзтво-времето."

И малко миризми, така типични за Анкх-Морпорк:

"Много можеше да се каже за личната Воня на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата беше толкова наситена, че се сдоби със своя индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка. Успяваха да осмислят явлението, с което се сблъскваха, колкото и една стрида е способна да вникне в понятието "океан". След няколко минути в присъствието на Вонята ушната кал на хората се втечняваше, а косата им се изрусяваше.
Вонята се разви до такава степен, че вече имаше полунезависим собствен живот, често ходеше ама на театър или четеше малки томчета поезия. Рон беше цяла класа под своята Воня."

" Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам."

Може би трябваше да наблегна на истината и свободата, но не съм на вълна разсъждения, за което моля да ме извините. Най-често лошото в мен винаги побеждава. В конкретния случай - адското главоболие.