вторник, 4 май 2010 г.

Неси



Черните сенки се прокрадват, слънцето напича жарко, а аз съм отново на десет и лежа на тревата, прегърнала кучето си. Неси не е от Лох Нес, тя си е моя и съм я отгледала от едно парче месо, розово и ухаещо на бебе-кученце. Толкова ми е безгрижно, колкото може да бъде само едно дете. Не мисля за нищо, лежа със затворени очи и се наслаждавам на слънчевите фигури, които виждам през клепките си. Косата ми е солена и мокра от морските пръски. Неси не ми позволява да влизам надълбоко. Полудяла от тревога ме захапва за ръката и дърпа към брега. Обичам да си играя с нея и тя да ме хапе. Ръцете ми са осеяни със симпатични сиви издутинки. Странно и обезпокояващо. Всичко е черно-бяло.
Това е сън.
А нея я няма вече толкова години.
И все още я сънувам.

7 коментара:

  1. Тъжно.
    Но все пак не мога да пропусна да ти спомена, че мен ме наричат така :)

    ОтговорИзтриване
  2. Петнадесет години я имах...
    Неси е прекрасно име :)

    ОтговорИзтриване
  3. Само дето не се казвам така, а са ми сложили това откачено име всеки да ме пита откъде идва :D. Иначе в началото ме побъркваше, да те наричат един вид непряко чудовище си е досадно...

    ОтговорИзтриване
  4. Неси, НЕ СИ чудовище....
    Ели, а аз така усещам понякога котката ми как е легнала до главата ми. И козината и ме гъделичка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А Иполит какво злодейства в това време, докато и двамата лентяйствате по дюшеците...? :)

      Изтриване
  5. Много носталгично ... Върна ме назад във времето, когато бях малък. Колко въздействащо и емоционално...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Аз чак сега видях, че има някакво раздвижване тук...

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.