Да - една едничка ми е и лежи на специална, излъскана до блясък масичка в приемната ми...:)
Както и да е...Сърфирам и на по-кратки вълни - разбирай разкази. Че и с голямо удоволствие, защото любопитството ми как ще завърши дадена история се удовлетворява в по-кратки срокове.
С една приятелка се разприказвахме на тази тема наскоро.
Ето част от моите фаворити, които благодарение на пиратстките си наклонности (а може би не) може да прочетете и тук щракайки на обозначеното място:
"Черният котарак" - Едгар Алън По - Щрак.
Като всяка себеуважаваща се и със свой собствен вкус, мисъл и държание библиотека и моята съдържа част от поредицата "Световна класика" - да - онази с черните корици и златни букви. Там се мъдри и Едгар Алън По. Само дето не го прочетох там този разказ. Ако си спомняте списание "Антени" / онова с голямото "А" с глобуса вътре/... точно там го бях открила. Като се вземе предвид силната ми кръвна връзка с черните котки и склонността ми към отмъщение, или по-приятното за слуха и субективните ми ценности: "възмездие", ще ви се изясни и отношението ми към този разказ.
"Дух V" - Робърт Шекли - Пляс
Робърт Шекли почти води класацията ми на любими писатели фантасти...мога да включа Александър Беляев, Айзък Азимов, Франк Хърбърт... А с този рзказ се запознах в някой от архивните броеве на списание "Космос". Помня, че рисунките хич не ми допадаха.
Ако имате някакви проблеми с планетата си - можете да се обърнете към Грегър и Арнолд.
Те все попадат в някакви комично-страховити ситуации...
"— Да не би да вярваш в духове?
— Разбира се, че не.
— Идеално, с всяка друга страхотия ще се справим. Само смелите побеждават!"
" Червено-Пурпурния Излапвач: — Аз няма да ти сторя зло. Аз само имам намерение да те изям." :)))
Искрено се надявам да сте внимавали какви чудовища сте измисляли в детството си.
За всеки случай наблюдавайте захвърлените дрехи на стола - може и да оживеят. :)
"Вождът на червенокожите" - О'Хенри - Маац
И като лек завършек: едно невероятно трудно, кърваво, отвличане на "сладурчето" Джони:
" - Ей, малкия - вика му Бил, - искаш ли да получиш кесийка бонбони и да се повозиш?
А онова взе, че светна Бил право в окото с парче тухла. "
" Точно на разсъмване ме събудиха страшни писъци. Пищеше Бил. Това не бяха крясъци, викове, вой или рев, каквито може да се очакват от мьжко гърло, а просто срамни, непоносими, унизителни писъци, каквито надават жените, когато видят привидение или гъсеница. Ужасно е да слушаш - и то на разсъмване, в пещера - такъв як, безумно смел, едър мъжага да пищи така невъздържано. "
Сигурна съм, че повечето блогъри са ги чели (толкова интелектуалци в това блог-море, че понякога се чувствам като някакво безмозъчно водорасло), но не пропускайте удоволствието от повторния прочит. А тези младоци, които не са ги чували - отделете малко време, излегнете се удобно с нещо вкусно в леглото, на бюрото или където там предпочитате и газ!
Уилям ми е фаворит на мен.:)"Даровете на влъхвите" , изчитайки го в млада възраст, пролях сълза. Толкова нежно ми стана:)И изобщо цаката с "неочаквания край" на разказите му ме придърпа към него.А, да, и любовта ми към Ню Йорк също:)
ОтговорИзтриване"Черният котарак" го няма в подборката на "Световна класика", за сметка на това гледам, че там е "Убийствата на улица Морг". Последното негово, което четох беше "Издайническото сърце" и е много силно, но като цяло По не ми е сред любимците. И май ще седна да го чета отново точно nevermore... :)
ОтговорИзтриванеШекли го четях като топъл хляб. Нареждам го някъде до Лем и Чапек. Виж "Почесването" - четох го в едно дребно сборниче, от което помня май всички разкази, но този е направо "връхта". :)
А О`Хенри си е класика и много често ми се преплита в главата с Мопасан, което е доста странно, защото в главата ми има прекалено много празно място и шанса да се засекат е статистически пренебрежим... :)
Да не забравяме и
ОтговорИзтриване1. "Кръстоносци в космоса" от Пол Андерсън;
2. "Даровете на влъхвите" от О'Хенри;
3. Четирилогията на Дан Симънс за Хиперион.
Да не забравяме и "Наръчникът на Хименей"!
ОтговорИзтриване:)
Днес нещо съм мрачно настроена:
And the Raven, never flitting, still is sitting, still is sitting
On the pallid bust of Pallas just above my chamber door;
And his eyes have all the seeming of a demon's that is dreaming
And the lamp-light o'er him streaming throws his shadows on the floor;
And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted--nevermore!
Понякога си мисля, че мога да простя всичко на този/тази, която харесва О.Хенри ...
ОтговорИзтриване(и бащинството на "Red Chief",
и палачинките ...
"През живота си не бях сторвал зло на овцевъд. Веднъж дори срещнах един на кон и си чете латинска граматика и пак с пръст не го бутнах.
...
И понеже все съм бил мек с тях и съм ги оставял да дишат, ето ти сега за благодарност този излязъл на езда с госпожица Уилела Лийрайт."
... и диаграмата на забележителната му/и съвест ...
"Анди седи и не проговаря половин час. Мисля си, че има моменти, когато той не разбира напълно моята система за етика и морална хигиена.
— Джеф — продумва най-сетне той, — много ми се ще някой път, когато ти остане свободно време, да ми начертаеш диаграма с обяснения отдолу, за твоята забележителна съвест. Добре е да имам такава диаграма, та при нужда да прибягвам за справки до нея.")
... и Шекли ... най-вече Шекли ...
"Хелмън извади последната репичка от консервената кутия с пергела за отмерване на разстояние. Той я повдигна нагоре за да може Каскър да и се полюбува, и я постави внимателно на работната маса до бръснача.
— Дяволски малко за двама яки мъже — рече Каскър, като се строполи върху ленената тапицерия на един от корабните столове.
— Ако желаеш да се откажеш от своя дял… — понечи да предложи Хелмън.
Каскър поклати енергично глава. Хелмън се усмихна, взе бръснача и огледа критично острието му."
"— Не разбираш ли колко е важно това? — запита Хелмън. — То би могло да реши нашия проблем. Ако можем да проследим чуждата логика, вложена при построяването на това превозно средство, ние бихме могли да узнаем мисловния модел на хелгийците. Това от своя страна ще ни позволи да вникнем в тяхната нервна система, която ще ни подскаже какъв е биохимичният им строеж.
Каскър стоеше безмълвен, като се опитваще да изчисли дали са му останали достатъчно сили да удуши Хелмън.
— Например — продължи Хелмън — какъв вид транспортно средство би било подходящо за подобно място? Във всеки случай не и на колела, тъй като теренът е твърде вълнообразен. Антигравитационно? Може би, но какъв вид антигравитационно транспортно средство? И защо жителите са се спрели именно на сандъковидната форма, а не на…
Каскър със съжаление констатира, че не ще му стигнат силите да удуши Хелмън, колкото и приятно да би било това."
И понеже ви почувствах някак по-близки ... "Вербел" ... ако искате "по-дълги, по-къдрави и по-чувствителни пипалца"
... или "Аргозел - тръпка за вашата тудра"
... а може би Вуузи? Все пак, "Всеки пие Вуузи" ... или беше "Вуузи пие всеки" :ролл:
Абе ... с три думи - внимавайте с подлога :)))
А с две думи - Ел, благодаря! ;)
едит: започнах с "Понякога си мисля ...", ще завърша с това, че се шегувах :)))
Поздрав за всички включили се с :
ОтговорИзтриване"Лаксиански ключ" на Шекли.
:)
Eй - ама какви поздрави удрям, а?
Великолепен поздрав!
ОтговорИзтриванеДаже, ако бях по-мнителен, бих го приел като "Шеклиански ключ" ... щото, признавам си, че като се сетя (или някой ме подсети) за Шекли, започвам ... да бълвам ... да речем :ролл:
... но аз не съм толкова мнителен :)))
А ако се чудиш защо не казах нищо за По, то е защото ... защото никога не бих "казал" (като Nostromo например) "nevermore" :)
... но си го мисля :)))
Шекли и О'Хенри са ми сред любимите писатели, така че благодаришен :)
ОтговорИзтриванеА Едгар Алън По е доста странна птица, първо бил болен комарджия и профукал парите си по залози, второ - бил и алкохолик, а не на последно място - педофил, оженил се за 13-годишна. Ама тогава е било позволено. Все пак е бил най-добрият студент в университета си.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеСупер наистина! Това с котката беше .... уоу!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти хареса...
ОтговорИзтриване:)
Разказите на О'Хенри са класика."Последният лист"-това е любимият ми негов разказ. Две приятелки художнички - едната се разболява и си внушава, че ще умре, когато падне и последният лист от лозницата, която вижда през прозореца. Но той не пада и тя се съвзема. Но този лист не пада защото се оказва че, техен приятел художник през нощта преди да падне посл. лист , въпреки лошото време, нарисува този лист на стената срещу прозореца отвън, така добре, че все едно е истински. Това е шедьовърът на живота му , за което заплаща с живота си/възрастен е и настива докато го рисува/.
ОтговорИзтриванеИ защо ви го разказвам, вие сте го чели сигурно. Но ми е кеф и затова:) Усмивки за всички:)
Замислям интелектуална вечеринка на тема "Творчеството на О'Хенри" в мазето на Ностромо.
ОтговорИзтриване:)
да ама в мазето Ностромо прави експерименти с плъхове и дисекции на жаби :(
ОтговорИзтриванеОсвен това съм чувал, че се занимава с еротично вещерство :/
:Р
Интересът ми се възбуди!
ОтговорИзтриване:D
3-в-1 - поливаме колайдера, Ламотх държи проводниците и тестваме неговата функционалност, а Ел чете на глас О`Хенри, при което всички ръкопляскаме, само Ламотх - се тресе... :D
ОтговорИзтриванеЛамот(х)е, знаех си, че ще ме предадеш! :)
...а колайдера тихо вибрира...
ОтговорИзтриване:)
Ще ни е необходимо техническо лице да измерва милибаровете...или милибирите
:)))
Аххаххха - Nostromoooo!
ОтговорИзтриване"Ние, знаете ли, не сме човекоподобни, ние сме паразити и не се оплакваме от вас.
— Всички разумни същества трябва да си помагат — казах му аз. — Имате думата ми, че докато съм жив, никога вече няма да се почеша между първото и второто кокалче на лявата си китка.
— Второто и третото кокалче — напомни ми той. "
:)))
Ето това имах предвид!... :)
ОтговорИзтриване