сряда, 28 септември 2011 г.

Из земите на Дракула



Според някои източници замъкът „Бран“ - една от топ-атракциите в Румъния, е съвсем слабо свързан с Влад Цепеш. За определено време е принадлежал на дядо му – Мирчо Стари. Замъкът става собственост на Доминик фон Хабсбург през 2006г., когато правителството гласува закон, позволяващ реституцията на подобен вид имоти. Разбира се той подбуден от благородни намерения изяви желание замъка да стане собственост на румънската държава...срещу някакви си 78 милиона долара. :)))







Първоначално замъкът е изграден от дърво- крепост за охрана на търговските пътища между Влахия и Трансилвания. По късно го разрушават и построяват отново, този път солидно – от камък.
Влад III Цепеш е син на Влад II Дракул, който според изследвания на историци е членувал в Ордена на Дракона , откъдето идва и името: на румънски — Dracul/Дракул, а също така означава и Дявол.
В Букурещ също видяхме останки от замък на Влад Цепеш – той е бил предпочитано от него място и се е конкурирал с официалната столица Търговище.


На мен самият замък ми приличаше на лабиринт, постоянно се качвах по тесни извити стълби или слизах в тайни подземни коридори, преминавах от стая в стая и от тераса ... някъде си... Имаше много туристически групи, заслушах се в един гид, който обясняваше на английски за специални процепи в стените през които се е стреляло и механизма на отварянето и затварянето им.
Направи ми впечатление, че всичко беше малко – и размерът на помещенията, на вътрешния двор и особено на тайния каменен проход.


Ако сте с малко по-наднормено тегло изобщо не опитвайте, защото има опасност да се заклещите и останете там до Страшния съд. Не знам какви рицари с доспехи са минавали там, но акселерацията си казва тежката дума. Моят хлапак пък е височък и постоянно си удряше главата някъде. :)))


Истината и преувеличените легенди за Влад Цепеш силно се преплитат, но няма съмнение, че е бил жесток владетел с ясно принципи и превъплъщение на ужаса за всички престъпници, предатели и нашественици.
През 15 век Румъния се е явявала гранична зона между културите на Запада и Изтока, но това не е била единствената заплаха – освен турските нашествия, унгарците и немците също проявявали апетити към земите, а на всичкото и отгоре страната била раздирана от вътрешни борби, свързани с наследниците на трона.
Влад, като отявлен садист, всъщност е имал голям принос за спиране на турската инвазия в Европа.
Тук има интересна статия за Влад Цепеш. Който обича историята и има железни нерви / защото аз получавам сърцебиене, когато чета за подобни мъчения, които не мога да оправдая по никакъв начин, въпреки ореола ми на главна инквизиторка :) / нека да надникне.

* * * * * * * *


Брашов е доста спокойно и красиво местенце. Името на града, подобно на Холивуд се намира на върха на близкия хребет:
В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.
Идеята гербът на града да представлява корона с корен, произлиза от първоначалното име на града „Корона“.


Палатът на Парламента е втората по големина административна сграда в света, след Пентагона:

Наричана е още „Дом на народа“ и нищо чудно, според мен може да събере цял народ.
:)
Според Уикипедия там има 1100 помещения. Според екскурзоводката ни – гадае се между 4 000 и 6 000. :))) Аз лично по съм склонна да вярвам на второто.
Строежът и започва през 84-та година и продължава след смъртта на Чаушеску, т.е. Явно не е имал щастието да види завършения резултат от своите грандомански изяви.
Разрушил е изцяло някои от най-старите квартали в Букурещ, за да изпъкне величието на сградата. Сигурна съм, че в момента Чаушеску обитава помещение метър на два в крайните квартали на Града. :)

Любопитен факт: Експертите от НАТО считат, че тоалетните в палата са недостатъчни! :D :)))
*******
Замъкът Пелеш е невероятно красив. Толкова, че откъдето и да го щракнеш прилича на картичка:





Двамата със сина ми изкарахме чудесно, а и той го заслужаваше. Изминалата година, че и предната беше страшно трудна, както за него, така и за мен, с доста безсънни нощи и тревоги. Но всичко мина повече от отлично и си заслужи поне три дни отдих.

Запознах се с една прекрасна варненка, с която се уговорихме да пътешестваме заедно... :)))
По време на пътуването започнах "Псевдонауката", която така любезно ми беше предоставена още преди две седмици от г-н Блажев, но смесицата от пътуването из Карпатите, посещенията на замъци и темите за мошениците, предизвикаха появата на странни сънища, в които вампири хрупат спанак и реших да отложа четенето за по-спокойна обстановка...

Това стана много дълго и най-вероятно няма да го прочетете, а ще зяпате снимките.
Но както и да е.
Все пак го написах. :)))

пп. В близките месеци няма да напускам страната, че в мое отсъствие стават доста размирици!

Втората снимка е от тук. Другите са резултат от треперещите ми ръце.

сряда, 21 септември 2011 г.

Еликсир в Града



Палач, блудница, дракон, мъртвец, вещица, върколак и черната сестра на врага на човешкия род – рогатия Шеф.
Пророчество, според което Раят и Адът ще рухнат и всичко ще се смеси във вечен мрак...

Но какво всъщност представлява Преизподнята?

- Всъщност вие откъде сте? От Рая или от Ада?
- Обикновено ние се стараем да не употребяваме думата „АД“. Ние казваме „Града“.
- Града ли? Я, колко мило – разсмя са Юда. - В такъв случай Раят какво е? Да не би да е село?

Градът е доста пренаселено местенце. Официалният език е руски, храната е ужасна, а такситата се управляват само от слепци, водещи клиентите си винаги на грешен адрес...

Странно, но почти всеки попаднал там човек недоумява как и защо се е получило това. / На мен не ми е странно! :D /
Специален чиновник следи деянията на всеки човек от Земята, като изготвя досие с информация за завист, чревоугодничество и други смъртни грехове...Неспокойната душа се дамгосва с нажежено желязо и се отправя по пътя за наказанието си...

Мистериозни убийства / което само по себе си е невъзможно, тъй като всички те вече са мъртви :)))/ разтърсват бедните грешни души и дават храна за безкрайните репортажи по телевизията и в мрежата Хелнет. Разследването се възлага на Калашников и Малинин, с които се запознах предсрочно в „Епидемия в рая“.
А адската полиция не спи!
- Виждали ли сте този човек? Предупреждавам Ви, че носите отговорност за неверни показания. Ако разберем, че ни лъжете, ще ви преместим на работа в квартала на тъщите, чиито зетьове са се самоубили заради тях!

Мислите ли, че имам реален шанс да се включа и аз към редиците на следящите реда копои, като ритна котвата? ;)

Разговорите между Небесната канцелария и кабинета на Шефа, също ми доставиха своеобразно удоволствие:

- Знаеш ли колко се изтормозих само с тоя Че Гевара, когато петдесет пъти избяга от затвора в крайните квартали и се опита да вдигне масите на революция, за да създаде социалистическа република в Града? Ако ти беше на мое място, щеше да се отвориш от успокоителни, а пък на мен нищо ми няма, държа се. А представяш ли си какво ще стане, като се има предвид, че Фидел Кастро също ща се появи всеки момент? Двамата ще създадат страшни безредици!


Книгата, гледана повърхностно е забавна, чете се леко и създава усещане за отмора. Аз гледах да не се задълбочавам, че и без това ежедневието ми е достатъчно динамично и натоварено.
Което не ми попречи да стана в полунощ и грабвайки молив 4В да сътворя оня графичен кошмар по-горе.

"Еликсир в Ада" - Zotov

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Цяла сутрин се набирам

И аз искам като Мариан и другите нормални хора да седна някъде за по бира, като достигна до такова опиянение, че да не мога да съзра паркирания на пет метра от мен камион.
Уви!
Не ми стига, че никога не съм слагала цигара в устата си, ами и почти не съм близвала алкохолни еликсири.
С две думи – не става човек от мен!
Това лято реших да се науча да пия бира – здрави бъбреци, чести посещения у Вънкашния, Катедралата и разни храстчета, това – онова, нали е полезна напитка с примамлив външен вид, особено в тоя пек и окапали палми...
Оказа се, че е лесна работа – поддадох се на чара на някои блогърки / особено на една, която твърди, че аз за бира даже не мога и да пиша! :D / и почти пропих...
Бира с миди, картофки с бира, бира с бира, а от миналата седмица започнах да правя опити. Значи:
Бира с Фанта Лимон – разширяват ми се зениците,
Бира с Кока – Кола – лявата ми ръка започва да пулсира и почва да пляска дясната, която непрекъснато посяга към първата ми и последна любов – колата.
Бира с лимонов и портокален сок – усилен косопад и усложнения при поглъщане на спагети / оризови с пилешко и зеленчуци /.
Радостни чувства, защото отново мога да спя – даже и пълнолунието не ми пречи!
Само дето икономката ми много се мота. То русо и въобще не възприема.
Говоря и с прости изречения: „Донеси ми бирата от долния рафт. Онази отворената.“
А тя все към шоколада на горния гледа! Снощи три пъти ми донесе тоблерон!
Ми не може така!
И аз искам да мина към Тъмната страна.




вторник, 13 септември 2011 г.

Кармични часовници


Уважавам книжки, които да прочитам за времето, нужно да погълна вечерята си.

Щастливците закупили „Ние боговете“ на Вербер, получават като подарък и едно малко симпатично книжле: „Кармичният часовник“.
Как бихте реагирали ако вярвайки в преражданията, разберете, че съществува реална опасност вашите необмислени / а и обмислени такива / постъпки да ви докарат до съществуване като котка, плъх или стрида?

„ Нямаше никакво съмнение, не бе развален – кармата му бе спаднала и той бе слязъл под съдбовния праг от 400, числото на човека.

Разтърка невярващо клепачи, обзет от ужас и паника.
388...

Тома Сисели много добре знаеше какво означава това.

• 1: първа стотица – минерален стадий;

• 2: втора стотица – растителен стадий;

• 3: трета стотица – животински стадий;

• 4: четвърта стотица – човек;

• 5: пета стотица – духовен човек, освободен от задължението да се преражда.
Бе прекрачил бариерата на човешкото...

Никога не се бе чувствал толкова нищожен в огромната Вселена. Толкова самотен.

Когато Тома Сисели пристигна при доктор Толедано, дипломиран кармолог, упълномощен да извършва КЖТ (Корекция на житейската траектория) и следователно платен от Здравната каса, в чакалнята вече имаше няколко пациенти. „

Ефектът на пеперудата важи за всички. Разсъждения от сорта – е какво като пусна една малка хартия на земята, нищо няма да стане... желаем или не - водят до глобални изменения. Дали една лоша постъпка ще доведе непременно до лош резултат или обратно?

Тома Сисели е застраховател. Оказва се, че един от клиентите му се занимава с недотам благородни занимания – притежава хасиенда за отглеждане на бикове, които убиват после на арената.

"– Но аз дори не знаех, че се занимава с кориди!

- Евтин довод. Ваше задължение е да се осведомите, за да разберете последиците и от най-нищожните си действия. Когато отидете в рая, не можете да кажете: „Не знаех за последствията от моите действия.“ ....

Няма да разказвам, че няма да ви е интересно, пък и ме чака огромна порция сладолед!
Картинката няма нищо общо, освен че се замислих дали конят изпитва някакво удоволствие от язденето? Или се измъчва и после ездачът ще трябва да търпи спад в кармичния си часовник...
:)))

понеделник, 12 септември 2011 г.

Огън, следвай ме...

Ей, че нервен ден днес! Има ток, няма ток. Изгасете компютрите, включете компютрите! Ел, не потропвай нервно с крак и не ритай разклонителя... Преди няколко дни ровех из къщи, за да търся гаранционната карта на поредния развален от мен уред и попаднах на една доста дебела тетрадка на майка ми, пълна с картички от България.
На тази картичка от София долу вляво е дядо ми. Бил е на гости на брат си, който е преподавал по това време в някакво пожарникарско училище. Предполагам, че става въпрос за това, но трябва да питам. Ех, че интересни времена са били! Дядо ми беше един от тези мъже, за които хора като мен четат по книгите. И се чудят после защо се срещат толкова рядко в реалния живот... Спасил е живота на баща си, когато всички са дали на заден ход и е нямало никаква надежда. Отгледал е и изучил сам всичките си братя и сестри в едни от най-трудните времена. Срещнал една русалка / баба ми де :))) / , която го примамила към водораслите... Имаше най-странните зелени очи, които съм виждала. Моите са само бледо тяхно подобие...и оффф...страшно много ми липсват. Странно е, че повечето от роднините ми в София се изнесоха отдавна в чужбина, а бургаският ми клан е закотвен здраво! После кажете, че морето не е мислещо същество с претенции! :)))