вторник, 13 март 2012 г.

"Картата на времето" - Феликс Палма


    Бих казала, че колкото по-малко знаете предварително за книгата, толкова по-интересна ще ви бъде - съветвам ви да изключете вълната „очаквания“ и „предварителна нагласа“ и просто се оставете на удоволствието от четенето.

    Книгата се състои от три части, свързани помежду си... и са някаква причудливо-привлекателна смесица от жанрове. Освен това вътре просто блика от известни реално съществували личности, което пък на мен ми хареса много- Джак Изкормвача, Човекът слон, Хърбърт Уелс / най-вече той :))) / , Брам Стокър, Хенри Джеймс...
    Има и няколко любовни истории, едната от които ме разсмя до ниво задавяне с бадеми – великият спасител на човешката раса в бъдещето капитан Шакълтън се чудеше как да вкара една мадама в леглото си и я омайваше с недодялани приказки за пътуване във времето, но коя жена би поела риска да и се стовари вината за гибелта на настоящата вселена...

    С две думи испанецът ме зарадва, още повече че това е първия му роман.

Ревю - Блажев. Спешъл тенкс!

    Ииии, треперете времеви стопаджии - един среднощен шедьовър:


Тъй де - просто да ви заблудя, че книгата бъка от марсиански нашественици и защото днес съм лоша и повече думичка няма да обеля...за да ви е интересно де...
:)))

петък, 9 март 2012 г.

Морски полъх, ухаещ на откриватели и герои

    Странно е как някои хора са погребани исторически в сянката на други, не по-малко интересни...
    Мен разбира се ме хващат бесовете, как може подобни люди да тънат в забвение и дори хора, тясно свързани с мореплаването / с които съм заобиколена всеки ден :))) / не са чували за тях....

    Та в дух на просветност реших да светна в душите на заблудените души, подобни на моята.

    Хуан Себастиан де Елкано - първият, който пресича с носа на прогнилия си кораб всичките меридиани, още от дете е бил свикнал с гледката на борещи се с разгневеното море хора...
    Роден е в близост до старото пристанище на Гетариа до нос Сан Антон. Жителите на виля Гетария са били освободени от военна повинност, корабите им не са се облагали с данъци...изобщо са се радвали на един куп радости, по силата на един изключително либерален кодекс на привилегиите, наречен "фуеро", който имал за цел да развие търговията по крайбрежието / Митко, Бойко и прочие управляващи елементи да четат по-внимателно! :)) /
    Там и до днес в една стара и порутена църква стои надгробна плоча със скромен и лаконичен надпис:
"Хуан Себастиан де ел Кано, роден и живял в достойната и вярна виля Гетариа, който пръв обиколи Земното кълбо с кораба "Виктория". В памет на този храбър и смел човек Педро де Егаве и Асу, рицар от ордена Калатрава, заповяда през 1671 година да се постави тази плоча. Молете бога за него. Primus circundedisti me.*
* Ти пръв ме обиколи (лат.)



"Който и да е от днешните ученици знае повече по георгафия от тези мъже. Но именно всред тази безпросветеност още повече изпъква величието на техните заслуги."

    За Елкано се знае малко, особено в периода преди да поеме отговорността за оцелелите от Магелановата експедиция.
    Бил е собственик на 200-тонен кораб, но понеже не получавал редовно заплатите си от държавната каса / Карл V е бил голям бедняк явно...:) / той се принудил и взел пари в заем от търговец от Савоя срещу ипотека на кораба си.
Тъй като не могъл да изплати навреме дълга си, той бил принуден да даде кораба си, като по този начин се поставил извън закона.
    Предаването на кораб на чужденец под каквато и да била форма, се считало за престъпление и било строго наказвано от закона.

    Независимо от дразгите и взаимното недоверие помежду си Испания и Португалия винаги са се развивали успоредно и имали обща съдба.


    Морето е било вечната фикс-идея на петия син на дон Хуан I-ви / в уикипедия -трети син на Жуау I, но надали има толкова значение кой син е бил подред :) / - инфантът дон Енрике, наричан Ел Навеганте / Мореплавателя/ . На безлюдно място - нос Сагреш, той порстроил своето жилище, астрономическа обсерватория, школа за космография. Там започват да се стичат моряци и учени от всички националности - дори космографи араби и евреи...
    Инфантът умира сам, без да се е женил, без наследници, с "пропиляно" бащино наследство, абсолютно неразбран от никого. Много ме радват такива хора, ей! :)))
    Но именно благодарение на плодовете на неговия труд, Португалия става първата морска сила в ония времена!!!

    Когато се ражда Магелан, инфантът от двадесет години не е бил вече между живите, но Португалия гори в откривателска треска...
    Приятелят на Магелан - Серану, се жени за красива туземка от Молукските острови и остава да живее до края на живота си / разумен човек, спор няма :) /.
В писмата си до своя приятел, той описва богатствата на тези легендарни острови, където срещу дребни подаръци туземците дават големи количества подправки, които по това време са баснословно скъпи.
    Постепенно в съзнанието на Магелан се заражда идеята да потърси друг път за Островите на подправките, не толкова дълъг и опасен, каквато е морската линия покрай нос Добра Надежда.
    През 1492г. космографът Мартин Бехайм, германски благородник, съставя георгафско изображение на Земното кълбо и на него нанася всички дотогавашни открития на португалците по време на пътешествието им до Индиите. На един морски път в най-южната част на американския континент той отбелазва проток към Атлантическия океан.

    След като се доказало, че и Земята е кръгла, стана ясно че испанци и португалци неминуемо ще се срещнат един ден, па макар и тръгнали в различни посоки...Неприятно, но факт. Какво да се прави... :)))
    В папската була на Александър VI е била начертана линия, съединяваща двата полюса и минаваща през остров Йеро от Канарския архипелаг. Всички новооткрити земи на запад от нея се отреждали на Испания, а тия на изток – на Португалия. Но пък тази линия се оказва достатъчно неточна, за да се зароди спорът – кой да притежава Молукските острови.

    Проектът на Магелан не намира подкрепа в Португалия и той се обръща към Карл V. Всъщност точно интригите и усилията на португалския посланник в Испания, стремящ се с всички сили да забави проекта на своите съотечественици има обратен и благоприятен за тях ефект.
    Мореплавателят успява да втълпи на императора, че островите се намират в неговите владения. Този проект предизвиква такава сензация в португалския двор, че дори в парламента се появяват привърженици на идеята за атентат срещу Магелан.
    Сформирането на екипажите била нелека задача за Магелан, който всячески се стремял да раздаде по-високите длъжности на свои роднини и приятели португалци, при това по толкова нагъл и очебиен начин, че съвсем основателно започват да наричат на подбив експедицията „Армадата на португалците“. Хахха :))))
Магелановата армада се състояла от пет кораба - „Тринидат“, „Сан Антонио“, „Консепсион“, „Виктория“ и „Сантяго“ . Вторият капитан на „Консепсион“ е бил именно Елкано.

    Няма да се спирам подробно на морските тегоби, търкането между деспотичния нрав на Магелан и търпимоста на другите капитани, бунтовете и последиците от тях.
    Страховита буря прави „Сантяго“ на отломки.
    Точно преди да влязат в протока, Магелан изпраща „Сан Антонио“ и „Консепсион“ на разузнаване, като първият дезертира и се връща в Испания, където командирите остават затворени до завръщането на останалата част от ескадрата.
    На Филипинските острови, Магелан започва да се държи, като човек, който явно е забравил къде и защо е тръгнал – меси се в работите на туземците и дава странни нареждания за движението на корабите си.
Намесва се в конфликт между двама враждуващи владетели и самоуверено отхвърля помощта / хиляда воини/ на единия, като почти безрасъдно се впуска във военни действие с около шейсет души. Там и загива.
След смъртта му върховното командване на ескадрата следвало да се поеме от братовчед му Дуарте Барбоса, съвместно с Хуан Серану. Те стават жертва на предателство и са убити по време на празнично тържество по заповед на краля на Себу.
    Остават прекалено малко моряци и това поражда тежкото решение да изгорят „Консепсион“, който е най-старият от трите кораба. Тук ще спестя малко островни разходки, султани, голи тела и златотъкани пояси...
    За капитан на „Тринидад“ е избран Гомес де Еспиноза, а Елкано застава начело на „Виктория“ и същевременно играе ролата на ковчежник на Армадата.
За съжаление откриват теч в трюма на първия и той остава за ремонт, след което тръгва, но бива пленен от португалците.
    Когато „Виктория“ пристига след редица нещастия, преследвания, бури и смърт пристига в Испания – на борда са само 18 души. Товарът се се състои от 381 торби карамфил от най-добро качество. От продажбата му точно колко печалба се е получила, ще ви информирам допълнително, тъй като книгата не е в момента пред мен...


    Ей, че дълго стана - тя книжката няма и сантиметър ширина...Но аз харесвам такива книжки - тънки, тънки - но богати на събития, а не в дикенсов стил да ти описват една врата трийсет страници... :)))

    Вече ме домързя, затова само ще вметна, че голям минус на тази тъй интересна книжка е липсата на карти.
Пъшках, ставах, лягах с глобуса между краката, Малы атлас мира в едната ръка, Елкано в другата и чиния със сандвичи на корема...мъка.
    Но пък ще ви метна тук една чудесна карта, която намерих в нета:


Приятно зяпане! :))))

пп. Съобщение - свиквам желаещи за експедиция със сал по маршрута на Елкано. Цел - някой остров, където радостно ще корабокрушираме и избегнем мъките на цивилизацията...