сряда, 17 март 2010 г.

Галактически десант



Небесен пламък гневно блесна

с обещания за загадки древни,

цивилизация далечна кресна:

„Ние сме боговете Ваши

треперете дребни мравки Земни! „


Делегацията слезе бавно, важно,

кралските особи се приплъзват.

Двуглавите глави се втренчват мазно

в образи човешки мрачно хлъзват.


„Вий сте роби наши! Треперете!

Вашата планета, слънце, въздух

Всичко ще ни нам дадете!

Светът Ваш плосък е! И вял! И кух!“


Едно учудено дете внезапно ведро

се усмихна и във смях избухна,

смехът поде се от тълпата бодро

и пришълците силно духна.


В Космоса те отлетяха

кряскаха обезверели

и край Хъбъл прелетяха

още нищо неразбрали.


Оръжие секретно има на Земята наша.

Нещастия, глад и болести коварни

то премахва, кат ги мачка в каша

и в други смеси кулинарни.


На Смеха крепи се нашата планета,

Омагьосва я и я върти.

На Смеха крепи ми се авторитета.

Ах, боже как ми се лети!



Предварително се извинявам на всички, които съм травмирала с опитите си за стихоизмишльотини.

Но се надявам , че ще оцените титаничните усилия в рисуването...



6 коментара:

  1. Ще ти позволя да ме травмираш и още. Чудесно начало. Може би не красотата а Смехът ще спаси светът. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мен само смехът ме спасява от полудяване.
    :)
    Общо взето се чувствам, като Скарамуш:
    „Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство.“
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Мерсаж!
    Но недейте така, моля ви...ще взема да си навиря носа и да ви заплаша с още творчество...
    :D

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления, страхотно е! Ще започна повече да се усмихвам :)

    ОтговорИзтриване
  5. Усмихвайте се...кризисно...т.е. не влагайте много енергия, че е ценна.
    Трябва да оцелеем все пак!
    Ееее - шегувам се!
    Усмихнат ден на всички!
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.