Сънувах чуден сън...

Сънувах чуден сън...вървя си аз щастлива, но изведнъж някво цвилене отгоре...пфууу. Вдигам поглед - скибам някакви каменни конници. Боже - къде съм попаднала? Сетих се - това беше Площадът на героите в Будапеща! Как ли съм попаднала тук? И къде да гледам - в Буда или в Пеща?
И защо, дявол да го вземе всички статуи са се втренчили в мен!?!

Нео-готически кошмар обладава сетивата ми - някакъв парламентски сградотрепач препречва пътя ми. Дори и на сън, като ме лъхне на политика - бягам панически...

...бягам аз като Алиса, уж напред, а не мърдам от мястото си...Трябва да бягам още по-силно! Напрягам сили да избягам от това ужасно място!

Божеее - Дунав! И какви са тия древни постройки в скалите? Никой в съня ми не шепти отговора...само плисък на вълни..

Ах, само това оставаше! И религията да ме нападне! Вече искам да извикам за помощ, но гърлото ми е пресъхнало и излиза нечленоразделен звук, приличаш на съскане...

Е - това вече по-бива. Тук живее Пепеляшка. Сигурна съм. Ще вляза за всеки случай да проверя.

Никаква Пепеляшка нямаше. Само Ваймс скрит зад вратата. Щях да го прегърна, но той се разтопи в мрака. Сигурно е бързал да предотврати някое сънно престъпление...Прощавам му.

Усещам нечий зъл поглед:

Този кошмар няма ли край? Ще гледам вече само в краката си: ..Ох., неееее..какъв е тоя барелеффффф!

Стискам здраво очи. Отварям ги и слава богу. Но дали съм в къщи?

О, да - радост! Със сигурност съм си у дома! В моята мила родна страна! Йессссс!

Източник на кошмарните снимки: моята костенурка / за неразбралите - фотоапаратът ми - дори и насън пак го нося. Не се знае дали няма да се сблъскам с някой интересен индивид, като Кошчей Безсмъртний /

Източник на прекрасните фотографии с капаци за шахти: нейде из интернетските дъбрави, не помня точно откъде.

И се усмихнете бодро!

Къде ви е оптимизма?