сряда, 16 януари 2013 г.

Тсаво и шлюпки под дивана



- Мамо, колко дни ще съм още на градина?
- Още четири.
- А после колко дни ще почивам?
- Два.
- Е, пак ли два!

Ей, пак как гузно ми се сви сърцето, триста и петдесетте прегръдки сутринта / и две-три ухапвания по дупето – не мога да се въздържа от този прекрасен навик за събуждане на вкусни деца / изобщо не са в състояние да компенсират майчината липса за цели осем часа! Проклех мислено всички феминистки, антифеминистки, търговските системи, работодателите, работниците, робовладелците, политиците, грабителите на защитени местности, шофьорът на такси, който ще ми вземе половината надница, за да изхрани собствената си челяд или изпие и напои после някой тротоар, неколцина минувачи загребани с периферното зрение и себе си, че изпитвам всички тия негативни и злобни емоции в такава прекрасна вторнишна сутрин! Сигурно защото получавам стомашни сигнали за умиралка всяка сутрин.

Мацнах една подкупваща гримаса:
- Хайде довечера като се приберем да разхвърляме целия хол и да си направим къщичка от възглавници и одеала?
Личицето му светна ми оправи деня.
Денят се оправи, но холът – не. Но открих шлюпки и три фъстъка под единия дунапрен, както и някакъв артефакт от неизвестен материал и форма, който изхвърлих.
Това разбира се е нищо, навремето когато бях свежар - млада майка бях открила кренвирши във видеото и армия мравки, угоявани редовно със салами зад секцията. Ми кажи, че не щеш месо, бе човече сладко!

Няколко дни преди това лежах приятно уморена след опити да разбера барем коя е основната подбуда за действие на героите в „Илиада“ и кой от изброените герои не бил вожд – там беше лесно, щот поне три от отговорите ги знаех / мамка им агамемнонска! / и се зачетох в „Светът без нас“ - подарък, който страшно ме зарадва. От кого е, някой път като съм на кеф, може да споделя. Ей, че съм ужасно мързелив човек, толкова подаръци получавам от вас – то книги, шалове, вуду-кукли, мъфини, книги, ръчно направени коледни играчки и оригинална елха-вигвам,книгоразделители, книги, книги, книги и обвивки от бонбони, картинки от тоблерони, – толкова съкровища, а не драскам един ред. А ме правите толкова щастлива! Пфууу – ужасна съм!
Пак се отплеснах!
Ставаше въпрос за съвпаденията и имат ли те почва в моя диван.
Та лежа си и чета, че до края на XIX век хиляди слонове и хора изчезнали по пътя между централните равнини и тържището в Момбаса. Гладните лъвове от Тсаво придобили ужасяваща известност из целия свят, поглъщайки работници от железницата между Момбаса и езерото Виктория . Във филмите, посветени на жестокостта им обикновено не споменавали факта, че техния глад се дължал на липсата на друг дивеч, убиван за да се изхранва шествието от роби, продължило хиляди години. Разгръщам страницата , която шумоли и фрас – на Нова почва „Призрака и Мрака“ с ония двамата симпатяги... Те пък тия от нова да не видят кво чета начи!
Снощи започнах девета глава „ Полимерите са вечни“ и тъкмо се отвратих от заглавието, аве не ми стига цялата етилбензол-стиролова прелест от Лукойл, ми сега и това, обаче започна с той увлекателна и интересна информация, която веднага ще споделя, защото сигурно има и други кухи и невежи глави като мен.
Ставаше въпрос за пристанищният град Плимът / някъде Плимут / в югозападна Англия и за естественото пристанище, образувано от сливането на реките Плим и Тамар, вливащи се в Ламанша.
Та освен, че това е мястото, откъдето потегляли пилигримите, това е и пристанищено откъдето са започнали и трите тихоокеански експедиции на Джеймс Кук, околосветското плаване на сър Франсис Дрейк, а и „Бийгъл“ с Чарлз Дарвин на борда.
Ми така е. Аз не помня имена, пък и дати. Поради тази причина от години не мога да довърша „Кардинал Ришельо“ от Антъни Леви, където всяка страница се огъва от двадесетина дати и поне шестнайсет имена.
Сигурна съм, че ако някой спомене Плимът след година, ще се пуля и гледам умно. Това му е хубавото на блога – след време си свидетел на всички глупости, които е писал. :)
Картинката е от феята. :)