вторник, 29 ноември 2011 г.

Булгериън бизнес

    Недоумявам как може да се случват все още такива неща, освен да го оправдая по най-елементарен начин със съществуването на мутанти в България. Те не са виновни, че са такива. Виновни са обгазяването от Лукойл, шистовия газ и чалгаджийките.
  Един от нашите клиенти отива в София и получава пратка за нас директно от спедитора.
  Без наше знание и позволение.

    Налице са две престъпни деяния – от страна на клиента ни, който си е присвоил стока, която все още не е негова и от страна на спедитора, който отдава пратката на непознат човек, непредставил по никакъв начин, че има право да получава пратки, адресирани до нашата фирма.
  Не знам какви са процедурите при другите фирми, но за 11 години работа тук, при положение, че освен другата лудница се занимавам с около десетина транспорта месечно, за пръв път ставам свидетел на подобно непрофесионално и двустранно безотговорно отношение.
  Може пък коледния дух да разбърква умовете на хората, знам ли...

Просто седя и се чудя... Пък даже и не седя. :)))
Картинка.

сряда, 16 ноември 2011 г.

Звездни драскачи - Андриан Бекяров


  - Да, можем да поемем към цвилещия Барнард 33 , но в такъв случай ще трябва да пресечем астероидния пръстен, който наскоро сътвориха ония безделници от кръчмата на Палпатин. Но струва ми се, че за всички този преход ще се окаже непосилен. Нуждаем се от ремонт.
  — Струва ми се, че има още един вариант – намеси се Андриан. – Трябва да се доберем до Големия праз; там започва коридор, водещ покрай астероидния пръстен. При това можем да се отбием в някой междинен порт. Наистина, съществува вероятност да се сблъскаме с нашите приятели бохеми от Дегоба… Но пък нали сме въоръжени до зъби, имаме сингуларни оръдия. Дори и маслени бои. И въобще защо трябва да се крием през цялото време като някакви контрабандисти?
  — За да не предизвикаме междусекторен инцидент – отвърна търпеливо Дрю.
  — Че ние вече забъркахме кашата по-зле от всякакъв инцидент!
  — По-зле?!
  — Естествено, Дрю – отвърна Андриан. – Та ние започнахме война.
  — Андриан, ние не воюваме с Палпатин – той хладно се обърна към умълчалия се джедай. – Ние трябва да поддържаме добросъседски отношения с императора и неговите поданици. Запомни го…
  — За какъв мир, по дяволите, става дума, когато тия сити ни изпокрадоха палитрите?! – ядосано го прекъсна Андриан. Колко пъти да ви повтарям, че художникът трябва да рисува, иначе ще се разболее!
  Лицето на Дрю пребледня.
  - Но твоите картини са портал към друго измерение, никога не забравяй това! Нима си забравил как HIM изчезнаха след като завърши оня натюрморт с тяхната песен, а когато се завърнаха Линдстрьом кихаше шума поне седмица, а на Вало още не могат да му измъкнат раковината от междуушието?


  - А когато красотата на тази елфка предизвика вълна от бунтове и пясъчни бури на Татуин? Трябваше спешно да я укрием заедно с лампата! Всички вече искат да се женят за елфки, а Гилдията на феминистките тъне в забрава...


  - Ами ледената планета Хот? Имперските пехотинци избягаха с местното население... Какви бяха тия месоядни дървета? Безмилостен си!


- Ама къде отпрашихте? Хей...хееейй! Ох, нека Силата бъде с теб!



Действащи лица:
майстор-джедай Андриан Бекяров,
сит в сянка / до последната глава / Дрю,
отвлечена от Лотлориен елфка
:)))))

вторник, 8 ноември 2011 г.

Алчност твоето име е ...жена


  За пореден път ме изумява размера на алчността и крайно неадекватната преценка на реалните възможности и алтернативи у някои хора. Даже не хора, ми направо жени...
  Това, че някой е със статуса на ваш „роднина“ не ви дава правото да го цедите, както ви скимне.
  Винаги съм считала за мое това, което съм постигнала и изработила с мой труд и продължавам да се изненадвам на наглостта, чийто свидетел съм в различни етапи от живота ми, при различни обстоятелства. Конкретните примери не са важни.
  Интересното и съвпадащо е, че подобен тип жени непрекъснато афишират колко много работят и непрекъснато са заети с хиляда неща на главата, като умишлено тушират подкрепата и усилията на всички около тях.
Това някак тихичко ме отвращава. А понякога и не толкова тихо.
  Въпреки, че борбата ми се вижда някак безсмислена – дори и да упорствам, пак ще довлека единствено и само костите на марлина до брега. Но все пак усилията са важни, независимо от поредната загуба или мимолетен успех. :)))
  Ако някой се припознае по-горе, това изобщо не е нарочно, но все пак не изключва възможността да се замислите.
Картинка: горгона Медуза