Ей на – сега,
всички мислят, че седя тук на бюрото,
пишейки важни неща или бъркам ароматна
супа, влизайки под кожата си на слугинче
от кралската кухня...
Истината е че
нахълтвам трепетно, бършейки чело, вежди
и мустаци... заедно с Ваймс в Юбервалд с
дипломатическа мисия. Дори чувам
приглушеното тракане на колелата....
Не вярвам на прясно-четящите и особено
на визуалната им локализация в
пространството, която е най-често на
очевидно стандартни места. И на
отлежаващо-четящите не вярвам. И те не
са хора, като хора. Мудни едни такива,
туткащи се...
Вероятно използвам многоточия, за да звуча важно и дълбокомислено, а и защото написаното винаги е на някакви плитчини и все криво се разбира. :)
По празниците / разбирай преди три века :)/ ме сюрпризираха с подаръци, тежащи
около половината тегло на млад слон
самец. Приятели, нетърпеливи да ми
зашлевят едно огромно кулинарно
предизвикателство и които много обичам - Точето и Ностромо. Не им стигат
ежедневните мъчения със снимки на
панирани инсекти и вкусни гозби от
плъхове, от чиито чудни гледки огромният
ми апетит нараства като фибоначест
въздушен мехур и вече може да бъде
забелязан от случайно преминаващи
имперски совалки, разбира се ....веднага
след великите китайски трюфели.
Първа книжка:
„Кралски удоволствия. Крале, кралици,
секс и кухня.“
В нея ще прочетете
за видната фитнес-рекордьорка Месалина,
кюфтенца от калмари с подправки, за
чиито афродизиачески свойства / бях
убедена, че думата „афродизиак“ идва
от някакви африкански двойнозайчести
съвокупляващи се миньончета/ от които
е обяснена подробно, наденички по римски
и скаридено-гъбни творби, за Карл Велики
и тегобите му в брачното ложе, Екатерина
Велика и телешкото филе „Орлов“,
Наполеон и оууууу:
агнешки котлети
с лешници, ангинари с бели миди, кокошка
с трюфели, пастет от фазан по
кадински...Виждам, че изпадате в мъчително
и тягостно настроение, лека неориентираност, с което единствено ме
подстрекавате да продължа.
Ей ви една рецепта да бъркате, за да не скучаете:
Ей ви една рецепта да бъркате, за да не скучаете:
Втора книжка: „
Светът без нас“ / карам го по хронологичен
ред, в зависимост от прочитането им/.
Много интересна, пълна с факти, размишления, способни да ни държат до късно вечер и непрекъснато да ни провокират да си задаваме все повече въпроси. Ламот я характеризира като "книга на любопитството". То какво да пиша, като той го е написал: щрак.
Има и картинки!
Можеше да сложат по-качествени и цветни снимки, но пък има такава хубава поредица, че по-добре си я изтеглете и зяпайте.
Можеше да сложат по-качествени и цветни снимки, но пък има такава хубава поредица, че по-добре си я изтеглете и зяпайте.
Трета книжка: „Угощението на
Джон Сатърнъл“
В Бъкланд, затънтено селце с 95 % затъпели и оглупели от релизиозен фанатизъм хорица, живеят Сюзън Сандъл – жена с много знания, сили и умения и синът й Джон. Естествено дребнавите душици не търпят различните от тях, обвинявайки ги за всичко, било то гръм от ясно небе, изцапано пране или детска кихавица, обявават я за вещица и ги прокуждат вдън горите тилилейски. Там Сюзан разкрива на отрочето си тайната на скъпоценна книга за угощение, което е било традиция за старите богове. Не разбрах защо чакаше толкова време или си е мислила, че тракащото с зъби от студ дете ще бъде по-възприемчиво за несподелените й тайни, но както и да е. Аз лично когато съм гладна или ми е незадоволитено топло изключвам съвсем.
В Бъкланд, затънтено селце с 95 % затъпели и оглупели от релизиозен фанатизъм хорица, живеят Сюзън Сандъл – жена с много знания, сили и умения и синът й Джон. Естествено дребнавите душици не търпят различните от тях, обвинявайки ги за всичко, било то гръм от ясно небе, изцапано пране или детска кихавица, обявават я за вещица и ги прокуждат вдън горите тилилейски. Там Сюзан разкрива на отрочето си тайната на скъпоценна книга за угощение, което е било традиция за старите богове. Не разбрах защо чакаше толкова време или си е мислила, че тракащото с зъби от студ дете ще бъде по-възприемчиво за несподелените й тайни, но както и да е. Аз лично когато съм гладна или ми е незадоволитено топло изключвам съвсем.
След смъртта й
детето попада в имението на сър Уилям,
където става чирак в кухнята, влюбва се
в господарската дъщеря и следват куп
приключения, скрити гозби, кралски
трапези и нелепи благородници, попаднали
на военното поле.
С удоволствие
изчетох първата третина от книгата,
после героите станаха прекалено много
и с мъка се сещах
кой – кой беше, но разбира се вероятно
вие не страдате от моята краткотрайна
памет и това няма да ви попречи на
четенето.
И си пригответе
поне 260 ястия и двайсет прислужници да
съпътстват четенето ви! Съвсем точно
ги изчислих! :)
Преди време
търсих една книжка, после видях, че и
скъпата ми Скай я издирваше, а когато и
тя се сдоби с нея, при това благодарение
не на виртуални антикварни книжарници,
а на „Продавалник“, у мен се събуди
подозрението, че ако вложа малко сили,
може би и за мен ще настъпи този щастлив
момент, в който ще положа лапи върху й.
Благодарение
на титаничните усилия на Гост, както и
армията му от въоръжени невестулки,
ескадрилата от прилепи ветерани и
няколко дарк-форс изтребители, той
направи невъзможното и откри тайна
книгомафия от фетишисти, която
притежаваше и двата тома. При това –
нови-новенички и миришещи на уникално
мастило от атреидски октопод. Не съм
питала какви средства, сила и личен чар
е употребил, защото напоследък страдам
от високо кръвно и тик в лявото ухо, пък
и съм слаба по душа, но фактът е факт.
Те са при мен!
Дължа му около
157 омара по днешни изчисления, както и
джулайска вечеря на свещи.
Откак ме светна
и научи, че ако посадиш книжка, може
по-късно да ожънеш книжарница, а
най-малкото ще си имам същата
книжка...изпитвам огромна благодарност,
но съм затънала в ежедневна жътва, бъхтам
тук, въртя сърпа, слънцето прегаря гърба
ми...
За книжката:
При терористичен
акт на ИРА загиват съпругата и двамата
сина на микробиологът Джон Роу О'Нийл.
При това пред собствените му очи. Изпълнен
с желание за мъст той разработва
биологично оръжия, от което загиват само жените. Мерзавец такъв! :) Наричат го бялата чума.
Това е. Няма да разказвам повече, пък и
съм още в началото....
Ако се чудите
докъде я докарах, ей до това: щрак.
И до.... цитирам тазсутрешното ми пожелание: "печен фазан с орехи и джоджен върху канапе от оглозгани възглавници"