вторник, 19 март 2013 г.

Книжно




Ей на – сега, всички мислят, че седя тук на бюрото, пишейки важни неща или бъркам ароматна супа, влизайки под кожата си на слугинче от кралската кухня...
Истината е че нахълтвам трепетно, бършейки чело, вежди и мустаци... заедно с Ваймс в Юбервалд с дипломатическа мисия. Дори чувам приглушеното тракане на колелата....
Не вярвам на прясно-четящите и особено на визуалната им локализация в пространството, която е най-често на очевидно стандартни места. И на отлежаващо-четящите не вярвам. И те не са хора, като хора. Мудни едни такива, туткащи се...

Вероятно използвам многоточия, за да звуча важно и дълбокомислено, а и защото написаното винаги е на някакви плитчини и все криво се разбира. :)

По празниците / разбирай преди три века :)/ ме сюрпризираха с подаръци, тежащи около половината тегло на млад слон самец. Приятели, нетърпеливи да ми зашлевят едно огромно кулинарно предизвикателство и които много обичам - Точето и Ностромо. Не им стигат ежедневните мъчения със снимки на панирани инсекти и вкусни гозби от плъхове, от чиито чудни гледки огромният ми апетит нараства като фибоначест въздушен мехур и вече може да бъде забелязан от случайно преминаващи имперски совалки, разбира се ....веднага след великите китайски трюфели.

Първа книжка: „Кралски удоволствия. Крале, кралици, секс и кухня.“
В нея ще прочетете за видната фитнес-рекордьорка Месалина, кюфтенца от калмари с подправки, за чиито афродизиачески свойства / бях убедена, че думата „афродизиак“ идва от някакви африкански двойнозайчести съвокупляващи се миньончета/ от които е обяснена подробно, наденички по римски и скаридено-гъбни творби, за Карл Велики и тегобите му в брачното ложе, Екатерина Велика и телешкото филе „Орлов“, Наполеон и оууууу:
агнешки котлети с лешници, ангинари с бели миди, кокошка с трюфели, пастет от фазан по кадински...Виждам, че изпадате в мъчително и тягостно настроение, лека неориентираност, с което единствено ме подстрекавате да продължа.
Ей ви една рецепта да бъркате, за да не скучаете:


Втора книжка: „ Светът без нас“ / карам го по хронологичен ред, в зависимост от прочитането им/.
Много интересна, пълна с факти, размишления, способни да ни държат до късно вечер и непрекъснато да ни провокират да си задаваме все повече въпроси. Ламот я характеризира като "книга на любопитството". То какво да пиша, като той го е написал: щрак.
Има и картинки!
Можеше да сложат по-качествени и цветни снимки, но пък има такава хубава поредица, че по-добре си я изтеглете и зяпайте.

Трета книжка: „Угощението на Джон Сатърнъл“
В Бъкланд, затънтено селце с 95 % затъпели и оглупели от релизиозен фанатизъм хорица, живеят Сюзън Сандъл – жена с много знания, сили и умения и синът й Джон. Естествено дребнавите душици не търпят различните от тях, обвинявайки ги за всичко, било то гръм от ясно небе, изцапано пране или детска кихавица, обявават я за вещица и ги прокуждат вдън горите тилилейски. Там Сюзан разкрива на отрочето си тайната на скъпоценна книга за угощение, което е било традиция за старите богове. Не разбрах защо чакаше толкова време или си е мислила, че тракащото с зъби от студ дете ще бъде по-възприемчиво за несподелените й тайни, но както и да е. Аз лично когато съм гладна или ми е незадоволитено топло изключвам съвсем. 
След смъртта й детето попада в имението на сър Уилям, където става чирак в кухнята, влюбва се в господарската дъщеря и следват куп приключения, скрити гозби, кралски трапези и нелепи благородници, попаднали на военното поле.
С удоволствие изчетох първата третина от книгата, после героите станаха прекалено много
и с мъка се сещах кой – кой беше, но разбира се вероятно вие не страдате от моята краткотрайна памет и това няма да ви попречи на четенето.
И си пригответе поне 260 ястия и двайсет прислужници да съпътстват четенето ви! Съвсем точно ги изчислих! :)

Преди време търсих една книжка, после видях, че и скъпата ми Скай я издирваше, а когато и тя се сдоби с нея, при това благодарение не на виртуални антикварни книжарници, а на „Продавалник“, у мен се събуди подозрението, че ако вложа малко сили, може би и за мен ще настъпи този щастлив момент, в който ще положа лапи върху й.
Благодарение на титаничните усилия на Гост, както и армията му от въоръжени невестулки, ескадрилата от прилепи ветерани и няколко дарк-форс изтребители, той направи невъзможното и откри тайна книгомафия от фетишисти, която притежаваше и двата тома. При това – нови-новенички и миришещи на уникално мастило от атреидски октопод. Не съм питала какви средства, сила и личен чар е употребил, защото напоследък страдам от високо кръвно и тик в лявото ухо, пък и съм слаба по душа, но фактът е факт.
Те са при мен!

Дължа му около 157 омара по днешни изчисления, както и джулайска вечеря на свещи.
Откак ме светна и научи, че ако посадиш книжка, може по-късно да ожънеш книжарница, а най-малкото ще си имам същата книжка...изпитвам огромна благодарност, но съм затънала в ежедневна жътва, бъхтам тук, въртя сърпа, слънцето прегаря гърба ми...
За книжката: 
При терористичен акт на ИРА загиват съпругата и двамата сина на микробиологът Джон Роу О'Нийл. При това пред собствените му очи. Изпълнен с желание за мъст той разработва биологично оръжия, от което загиват само жените. Мерзавец такъв! :) Наричат го бялата чума. Това е. Няма да разказвам повече, пък и съм още в началото....


Ако се чудите докъде я докарах, ей до това: щрак.
И до.... цитирам тазсутрешното ми пожелание: "печен фазан с орехи и джоджен върху канапе от оглозгани възглавници"