вторник, 19 март 2013 г.

Книжно




Ей на – сега, всички мислят, че седя тук на бюрото, пишейки важни неща или бъркам ароматна супа, влизайки под кожата си на слугинче от кралската кухня...
Истината е че нахълтвам трепетно, бършейки чело, вежди и мустаци... заедно с Ваймс в Юбервалд с дипломатическа мисия. Дори чувам приглушеното тракане на колелата....
Не вярвам на прясно-четящите и особено на визуалната им локализация в пространството, която е най-често на очевидно стандартни места. И на отлежаващо-четящите не вярвам. И те не са хора, като хора. Мудни едни такива, туткащи се...

Вероятно използвам многоточия, за да звуча важно и дълбокомислено, а и защото написаното винаги е на някакви плитчини и все криво се разбира. :)

По празниците / разбирай преди три века :)/ ме сюрпризираха с подаръци, тежащи около половината тегло на млад слон самец. Приятели, нетърпеливи да ми зашлевят едно огромно кулинарно предизвикателство и които много обичам - Точето и Ностромо. Не им стигат ежедневните мъчения със снимки на панирани инсекти и вкусни гозби от плъхове, от чиито чудни гледки огромният ми апетит нараства като фибоначест въздушен мехур и вече може да бъде забелязан от случайно преминаващи имперски совалки, разбира се ....веднага след великите китайски трюфели.

Първа книжка: „Кралски удоволствия. Крале, кралици, секс и кухня.“
В нея ще прочетете за видната фитнес-рекордьорка Месалина, кюфтенца от калмари с подправки, за чиито афродизиачески свойства / бях убедена, че думата „афродизиак“ идва от някакви африкански двойнозайчести съвокупляващи се миньончета/ от които е обяснена подробно, наденички по римски и скаридено-гъбни творби, за Карл Велики и тегобите му в брачното ложе, Екатерина Велика и телешкото филе „Орлов“, Наполеон и оууууу:
агнешки котлети с лешници, ангинари с бели миди, кокошка с трюфели, пастет от фазан по кадински...Виждам, че изпадате в мъчително и тягостно настроение, лека неориентираност, с което единствено ме подстрекавате да продължа.
Ей ви една рецепта да бъркате, за да не скучаете:


Втора книжка: „ Светът без нас“ / карам го по хронологичен ред, в зависимост от прочитането им/.
Много интересна, пълна с факти, размишления, способни да ни държат до късно вечер и непрекъснато да ни провокират да си задаваме все повече въпроси. Ламот я характеризира като "книга на любопитството". То какво да пиша, като той го е написал: щрак.
Има и картинки!
Можеше да сложат по-качествени и цветни снимки, но пък има такава хубава поредица, че по-добре си я изтеглете и зяпайте.

Трета книжка: „Угощението на Джон Сатърнъл“
В Бъкланд, затънтено селце с 95 % затъпели и оглупели от релизиозен фанатизъм хорица, живеят Сюзън Сандъл – жена с много знания, сили и умения и синът й Джон. Естествено дребнавите душици не търпят различните от тях, обвинявайки ги за всичко, било то гръм от ясно небе, изцапано пране или детска кихавица, обявават я за вещица и ги прокуждат вдън горите тилилейски. Там Сюзан разкрива на отрочето си тайната на скъпоценна книга за угощение, което е било традиция за старите богове. Не разбрах защо чакаше толкова време или си е мислила, че тракащото с зъби от студ дете ще бъде по-възприемчиво за несподелените й тайни, но както и да е. Аз лично когато съм гладна или ми е незадоволитено топло изключвам съвсем. 
След смъртта й детето попада в имението на сър Уилям, където става чирак в кухнята, влюбва се в господарската дъщеря и следват куп приключения, скрити гозби, кралски трапези и нелепи благородници, попаднали на военното поле.
С удоволствие изчетох първата третина от книгата, после героите станаха прекалено много
и с мъка се сещах кой – кой беше, но разбира се вероятно вие не страдате от моята краткотрайна памет и това няма да ви попречи на четенето.
И си пригответе поне 260 ястия и двайсет прислужници да съпътстват четенето ви! Съвсем точно ги изчислих! :)

Преди време търсих една книжка, после видях, че и скъпата ми Скай я издирваше, а когато и тя се сдоби с нея, при това благодарение не на виртуални антикварни книжарници, а на „Продавалник“, у мен се събуди подозрението, че ако вложа малко сили, може би и за мен ще настъпи този щастлив момент, в който ще положа лапи върху й.
Благодарение на титаничните усилия на Гост, както и армията му от въоръжени невестулки, ескадрилата от прилепи ветерани и няколко дарк-форс изтребители, той направи невъзможното и откри тайна книгомафия от фетишисти, която притежаваше и двата тома. При това – нови-новенички и миришещи на уникално мастило от атреидски октопод. Не съм питала какви средства, сила и личен чар е употребил, защото напоследък страдам от високо кръвно и тик в лявото ухо, пък и съм слаба по душа, но фактът е факт.
Те са при мен!

Дължа му около 157 омара по днешни изчисления, както и джулайска вечеря на свещи.
Откак ме светна и научи, че ако посадиш книжка, може по-късно да ожънеш книжарница, а най-малкото ще си имам същата книжка...изпитвам огромна благодарност, но съм затънала в ежедневна жътва, бъхтам тук, въртя сърпа, слънцето прегаря гърба ми...
За книжката: 
При терористичен акт на ИРА загиват съпругата и двамата сина на микробиологът Джон Роу О'Нийл. При това пред собствените му очи. Изпълнен с желание за мъст той разработва биологично оръжия, от което загиват само жените. Мерзавец такъв! :) Наричат го бялата чума. Това е. Няма да разказвам повече, пък и съм още в началото....


Ако се чудите докъде я докарах, ей до това: щрак.
И до.... цитирам тазсутрешното ми пожелание: "печен фазан с орехи и джоджен върху канапе от оглозгани възглавници"

19 коментара:

  1. На "Бялата чума" искам сериозно ревю!!! Не се трепах като гламав, за да получа ревюто от задната корица!!!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чакай да я изчета де! Обещавам ревю в два тома! :)

      Изтриване
  2. Искам несериозно ревю в 18 тома плюс два тома с притурки! И Гост да играе сиртаки върху задната корица на Бялата чума! Ама гол! :P

    Ел, от теб козунаци, баклава и пандишпан, че ми се яде сладко. А и сготвена произволна рецепта от книжката!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хм, "гол" - гол да е, ама не съм сигурен, че мога да танцувам върху задната корица. Може ли да е на цялата маса?

      Изтриване
    2. И мостри от спагети на всяка страница!
      Може ли да продължавам да пипам книжките ти с мазни пръсти? А? :P
      Дишай дълбоко и си провери кръвното.

      И аз съм за сиртаки. Двамата ми изиграйте великата сцена от Зорба - боси с венци от наденички на косите.

      Изтриване
    3. Да вее
      То аз и без това ям на дивана де, кво да пискам...

      Изтриване
    4. Животът на наденичките е кратък, нищо не обещавам!

      Госте, става. Ще се запишеш на видео, нали. Обещавам да не го качвам в Youtube!

      Изтриване
    5. OK, Ел, значи е уредено - рисуваш ни двамата с Ностро как голи танцуваме сиртаки на масата с наденички в косите.
      Ностро, разбери се с Ел да направи повечко картинки, та при превъртането да минат за видео. ;)

      Изтриване
    6. Що на мен все най-трудните задачи ми се падат?
      Сигурна съм, че сте замислили и опустощаване на цялата ми посуда! Сиртакаджии такива!

      Изтриване
    7. Защото, Ел, ти си човекът, за когото се знае, че ще се справи най-добре. Това е израз на нашето доверие в твоите способности.

      Изтриване
    8. Ъхх, завоалирани приказки, докато истинската ти цел е да ме разконцентрираш и обереш де що има наденички из къщи!
      И изобщо не претърсвай терасата, особено в горния ляв ъгъл, зад паяжината на Шарлот!

      Изтриване
  3. "Кралски удоволствия. Крале, кралици, секс и кухня" - тази ми звучи интригуващо (нях нях) :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Първо си намери двайсетина възглавнички и подобен брой слуги, че тогаз я разгръщай.
      ААааа - и Звездев, Ути и други незнайни кулинари... :)

      Изтриване
  4. Още като стигнах до «ангинари с бели миди», започнах да цъкам неудържимо. Даже май ми замириса на мъ-ъ-ънички пържолки със сос пикант, но сигурно е било обонятелна халюцинация. Сега как да се съсредоточа, като централният мозък изключи и взех да гледам като канибалите капитан Кук? Ти си виновна, ама ха!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ъхъм - аз съм виновна!
      А че подпалиха цяла фабрика в близост, само и само за да ми осигурят жар за биволското - пак аз ли съм виновна? :)))

      Изтриване
    2. Знам ли и аз… но вкратце — да :) Да не би да са видели как Ностро танцува гол сиртаки на масата, увенчан с наденички и бахур, и да са изпаднали в културен шок, последван от масова истерия и викове «Евое, евое!»?

      Изтриване

    3. Ми не знам....Днес кънтят разни проверки от гражданска защита.
      Не знам дали за провокирани от севернокорейски кихавици или от ностромовото сиртаки. :)

      Изтриване
  5. Много кулинарно, не е за библиотека, а за кухненския шкаф :) То бива храна за душата, бива, ама човек ще се окапе от четене, ако преди това не се е наял подобаващо :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей, затова са много важни приготовленията.
      Аз за щастие и душевна радост бях предупредена изрично, че без кило бекон, пастърма и паниран лук изобщо да не лягам да чета... :)

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.