вторник, 2 април 2013 г.

История с призраци


Честит Ви ден на детската книжка.
Тъй като много обичам историите с призраци, днешната ще е такава. Ще ме извините, че няма картинка...бях замислила един шедьовър, но както винаги неустоимо ме мързи. 

   Всякакви разновидности от тия странни двукраки искали да преминат през Страшната гора. Обикновено щом съзрели призраците или дочуели страховитите им стенания, те се разкрещявали до небесата, размахвали смешно крайници и обръщали на бяг. Някои по-слаби и аристократични натури припадали и призраците трябвало търпеливо да изчакват момента на свестяването, за да подновят атаките, като дръпвали по един белот или играели на шах с шишарки.
  Общо взето напоследък настъпила голяма скука и дразнеща тишина, тъй като славата на призрачната гора обиколила десет планини, десет морета , един блуждаещ океан и около трийсетина острова.
   Но ето че една знойна и тягостно скучна привечер, Дясноухият Бък дочул шумолене откъм южната част на шести отсек и почти се задавил от задоволство и копнеж за бленувана мълниеносна засада. Надул Рога на Призрачното Братство на черните гащи, чийто нискочестотен звук предизвикал всеобща радост и събрал призраците за отрицателно време в сборния им пункт в Глухото долинище.
   Навъсило се небето, храсталаците се заизвивали полугоргонски, Джак Тиквените Хикса протегнал костеливи ръце с висящо месо по тях, пъплейки надолу от каменната могила, Дебелата Варта се изпързухлила по склона, оставайки лепкава и слузеста диря, Морган Мъглодишащия стенел тъй жалко, че половината трепетлики в близост клюмнали и почнали да пишат завещанията си, а Дясноухият Бък трепетно насочвал и регулирал цялата сбирщина към нищо неподозиращата жертва.
  А нищо неподозиращата жертва се оказало дребно момиченце, което стояло в средата на малката пътека и мило им се усмихвало. Даже при по-щателно вглеждане би могло да се съзре лека сянка на възторжена радост, възпирана отвътре.
  Призраците изгубили ума и дума. То поне намек за страх, тих писък или обелване на очи, пък то – нищо! Това на нищо не приличало.!

  Скупчили се те и смутено вперили погледи в долните си крайници. Или поне тези, които притежавали такива.
- Привет симпатяги! Страшно се радвам, че съм тук! - извикало момиченцето.
Дебелата Варта въздъхнала тихичко и се строполила на метър над земята.

- Извинете за безпокойството и изобщо за нахълтването. Знам, че не е прилично и изобщо показвам пълна липса на обноски, като не известих предварително за намеренията си да прекося вашата прекрасна гора, но обстоятелствата ми го наложиха.
  Единствените книги в що-годе приличен вид в сиропиталището бяха „Правилник за вътрешния ред“ и „Наръчник на младата дама“.

- Ъммм...Кво речи туй малкото? - обърнал се един от най-старите и глухи призраци към Бък.
-Ъх...мисля, че се опитваше да се извини за това, че се е пръкнала тук непоканена.
- Ма кво у туй – хем ни се извинява, хем ни се хили. При това не извика нито веднъж! Ми не мож тъй! Ний призраци ли сме или какво?
  Трима от Долната група измучали, издрънкали с вериги, а един в опита си да надникне иззад раменете на другите се спънал във веригата и се излюскал по очи право пред момиченцето.
-Не, не – моля ви. Не са нужни никакви поклони. Вие сте толкова мили, че просто останах без думи. Да се съберете и да ме посрещнете всички заедно! Благодаря Ви!

Дясноухият Бък, виждайки колебаещите се наоколо, решил, че е време да поеме инициативата:
- Как те викат, човешко дете?
- Сарасвати. - усмихнало се отново момичето, стискайки зад гърба си палци, да не са чували тук присъстващите за индийска митология. Бяха го скъсали от подигравки в сиропиталището.
    Представило си за момент, че е отново там. Видяло лицето на Мери, любимката на старшата, която веднъж я заля с вряла вода, само за да чуе писъците й. Или Коара, която и избоде точка в средата на челото, крещейки името й. Не, в никакъв случай не можее да се върне там, помислило то. Сигурно тия избледнелите се чудели защо е така безстрашна... Този с кривите уши се доближил до нея.
- Виж какво. Не можеш да преминеш оттук!
- Не мога и да се върна! - упорствало то.
   Призраците се замислили. Да кажат на детето, че в средата на гората има тресавище, чиито отровни изпарения години наред отнемаха човешки животи, включително и техните, докато един ден решиха да не допускат повече хора да преминат оттам, ми това беше хммм чистата истина. Само, че им беше забранено.
- Слушай, Сарас..там както се казваш. - ласкаво започнал Бък. - Какво те тревожи толкова, че не можеш да се върнеш там, откъдето си дошла? Ние бихме могли...да ти помогнем с...ххмм...притесненията. Ако желаеш?
Личицето на мимоченцето светнало:
- Наистина? Бихте ли могли?
- Да. - Бък погледнал към дружината. - Бихме могли да те надарим с свръхсила и уникални способности. - извърнал се леко и намигнал на скупчените духове.- Нали?

 Дебелата Варта кимнала и всички около нея подели вълната клатейки глави.

    В сиропиталището старшата се чудела как да обясни изчезването на едната от нейните питомки, когато видяла как по пътечката слиза Сарасвати, внимателно заобикаляйки шипковите храсти. Потрила ръце и жестока усмивка бавно се прокраднала по лицето й.
- Скъпа Вати! Къде се загуби? Всички тук толкова се притеснихме! Как можа да ни го причиниш?
-Ъммм.. съжалявам. Няма да се повтори.
- Просто сърцето ми се къса, но знаеш правилата. Наказанието се прилага на всички без изключение. Ела с мен в кабинета.

   В момента когато старшата вързала детето и вдигнала колана, сякаш дъските по пода започнали бавно да се отдалечават от нея. Някаква сила стиснала ръката й и тя го изтървала . Но за нейно учудване той не паднал с трясък на пода, а се издигнал и започнал да нанася удари по краката. Токата се извила, изсъскала страшно и започнала да дере ръцете й...

   Когато всички привлечени от писъците отворили вратата, видяли завързаната за стола Сарасвати и проснатите телеса на старшата на пода. На ръцете и краката й имало издрани надпис: „ Никога не наранявай дете!“ на шест езика... и ухилено черепче.

  Морган Мъглодишащият все пак беше взел два семестъра в Академията.

   Всякаква прилика с действителни лица и събития изобщо не е случайна и е плод на вашата начетеност и лошотия, съчетана с алкохолизъм.

12 коментара:

  1. Пък мен ме мързи по-неудържимо! И таковата… може ли официално да си направя самокритика пред колектива за лошотията си, съчетана с алкохолизъм?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ай, ай - искаш да ми се домогнеш до купата, ма няма как! Мързелът ми е достигнал съвършенство до ниво безтегловност. :P
      Претенциите ти за лошотия можеш да изложиш в писмен вид в следващите 42 алкохолни седмици. Дотогава ще гледам да сбера колектива! :)

      Изтриване
    2. Пф, аматьорка :) Моят тежи като планината Тяншан над 10000 несвършени неща.™ [Шестицата преобладава. Благоприятно е да посетиш великия човек. Появилият се дракон е в полето.]

      Изтриване
    3. ААААА - дракон!
      Тъкмо ще ми палне огъня, че ми се ожулиха ръцете да търкам... :)

      Изтриване
  2. Ей, че съм неначетен. Коя книга трябва да открадна, за да поправя този свой недостатък?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей, тия престъпни книги дето ги четеш оказват влияние на твоето чисто досие! Нищо няма да крадеш - за какво да се главоблъскаш и бъхташ, като можеш преспокойно да си засадиш!
      Хем ти ме светна! Забравяш, забравяш - пенсионер такъв! :P

      Всъщност исках да е по-кърваво и не можах добре да опиша сиропиталището, нещо ме възпря... Ама и вие никакви идеи не давате! Щях да го обогатя с някой и друг писък на пернато, но от последното ти ревю ме обземат все едни такива нечестиви мисли... :)

      Изтриване
    2. Айде де, предлагам бартер - кървава сцена срещу името на вдъхновилата книга.

      Изтриване
    3. Не може ли съвсем благородно и безкористно да ми поднесеш кървавата сцена, м?
      Защото не бих могла да дам еднозначен отговор.
      Ама ти все трудни бартери ми предлагаш! :)

      Изтриване
    4. OK, нека да е официално- кървавасцена срещу трюфели и бялосладко.

      Изтриване
    5. Ок. Стискаме крака и подписваме с кетчуп!

      Изтриване
  3. "Кентървилското привидение" ряпа да яде! Ел, колко струва печатно копие на сборника ти и откъде мога да си наема група безпощадни привидения, за да... бе за една работа тука... Не, не е за да ми изпълняват мокри поръчки. Търся си някой да ми прекопае лозето. :P

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хммхмххх - "мимоченцето" няма да го оправя! Направо ще ти го пратя да ти прекопае и катедралата! :)
      Винаги съм си мислила, че изпълнението на "мокри поръчки" е свързано с отдела по чистотата в кралската кухня...и е тясно свързано с препарата "Шампионка". ;)

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.