сряда, 28 декември 2011 г.

Празнично



Празниците започнаха и продължават.
Казват, че Коледата прави хората по-добри.
Не знам.
Добрите хора са си добри през цялата година. Нямат нужда от празници и показност, за да го демонстрират.


Имам си всичко, което всеки разумен човек би поискал.
Остава ми надеждата да сбъдна някое и друго неразумно желание.
Все пак имам цяла година!


:))))
Юппссс - ето ви Боно без шкембе:



Бъдете здрави! :)))

събота, 3 декември 2011 г.

Децата на дракона: Китай през очите на един българин


Бих могла да кажа, че съм приятно изненадана, но това би било недостатъчно ясно. Тъй като имам повече от добро мнение за автора в чисто човешки план, прочитането на книгата му затвърди впечатленията ми от оригиналната му и динамична натура. / Току-що си спечелих порция водорасли :))/


    Много неща са изписани за тази далечна страна. Оплакват се от замърсяването, водата, хигиената и задръстванията.
Тези, които не успяват да се нагодят и да осъзнаят, че не могат да променят нищо, остават някак слепи за цялата красота, която нерядко се дължи именно на различията.
Авторът е обективен в субективността си и с точно това ме привлича. Притежава наблюдателност и чувство за хумор, за които най-искрено завиждам... и ни запознава с китайския бит и култура по един естествен и приятен начин. Китай през неговите очи, плавно се оформя и преобразува и в моя Китай, въпреки че никога не съм стъпвала и не вярвам да имам късмета да посетя тази страна.
Като че унесено наблюдавам вълшебен калейдоскоп, чийто шарен свят се подрежда в чудни картинки.

    Предполагам, че сте запознати с неутолимия ми апетит, благодарение на който с особена трудност и мъчителни преглъщания преодолявах изобилстващите сцени, в които яко се похапваше / дори тези, с... цитирам: „Мехур от сьомга, изсушен на слънце“, „Паниран овчи мозък“ и „Мариновани копита от глиган“ /. То не бяха равиоли, въртящи се маси, стенещи и огънати от тежестта на вкусни специалитети, то не бяха подканяния за поглъщане на още и още опасни количества храна, напълно в синхрон с китайските порядки...
Питате ли ме колко усилия положих аз, бедната страдалка, да не форсирам през пет минути до хладилника? :)))

    Един любим цитат относно приключенията с китайското здравеопазване:

"Самата обиколка по кабинетите беше твърде любопитна. Навсякъде появата ми предизвикваше всеобщ интерес, а чакащите с готовност ни пускаха да минем и разпитваха заместник-директора за мен. Много интересно явление: в повечето лекарски кабинети присъстват не само лекарят, сестрата и пациентът, а и още една дружина любопитни китайци, чакащи за преглед, които стоят плътно скупчени около лекаря, четат какво пише в картоните, взират се в мониторите, коментират и с интерес наблюдават всяко негово действие. Лекарят не се впечатлява от това, не се дразни и явно го намира за нормално. Само от време на време им се скарва, че стоят много близо и му пречат да работи, след което ги разбутва с лакти, за да му направят място."

    Опитах се да предам личните си впечатления от книгата, подтикната единствено от користни цели. Мечтая си да пия соево мляко, изпъната на някое удобно местенце и попиваща гледката на живописни оризови полета...Мечтая да бягам след музикално хвърчило, оценено от майстора му на осем хиляди юана / които е трудно да заработя с този ми пулс ;) /

    Пулсът ми се движи около 60 удара в минута, което ме прави почти ходещ труп и нямам никакъв шанс за реализация в Китай.

Защо ли? Прочетете и ще разберете. :)))

Ревю - Точка
Ревю - Блажев

вторник, 29 ноември 2011 г.

Булгериън бизнес

    Недоумявам как може да се случват все още такива неща, освен да го оправдая по най-елементарен начин със съществуването на мутанти в България. Те не са виновни, че са такива. Виновни са обгазяването от Лукойл, шистовия газ и чалгаджийките.
  Един от нашите клиенти отива в София и получава пратка за нас директно от спедитора.
  Без наше знание и позволение.

    Налице са две престъпни деяния – от страна на клиента ни, който си е присвоил стока, която все още не е негова и от страна на спедитора, който отдава пратката на непознат човек, непредставил по никакъв начин, че има право да получава пратки, адресирани до нашата фирма.
  Не знам какви са процедурите при другите фирми, но за 11 години работа тук, при положение, че освен другата лудница се занимавам с около десетина транспорта месечно, за пръв път ставам свидетел на подобно непрофесионално и двустранно безотговорно отношение.
  Може пък коледния дух да разбърква умовете на хората, знам ли...

Просто седя и се чудя... Пък даже и не седя. :)))
Картинка.

сряда, 16 ноември 2011 г.

Звездни драскачи - Андриан Бекяров


  - Да, можем да поемем към цвилещия Барнард 33 , но в такъв случай ще трябва да пресечем астероидния пръстен, който наскоро сътвориха ония безделници от кръчмата на Палпатин. Но струва ми се, че за всички този преход ще се окаже непосилен. Нуждаем се от ремонт.
  — Струва ми се, че има още един вариант – намеси се Андриан. – Трябва да се доберем до Големия праз; там започва коридор, водещ покрай астероидния пръстен. При това можем да се отбием в някой междинен порт. Наистина, съществува вероятност да се сблъскаме с нашите приятели бохеми от Дегоба… Но пък нали сме въоръжени до зъби, имаме сингуларни оръдия. Дори и маслени бои. И въобще защо трябва да се крием през цялото време като някакви контрабандисти?
  — За да не предизвикаме междусекторен инцидент – отвърна търпеливо Дрю.
  — Че ние вече забъркахме кашата по-зле от всякакъв инцидент!
  — По-зле?!
  — Естествено, Дрю – отвърна Андриан. – Та ние започнахме война.
  — Андриан, ние не воюваме с Палпатин – той хладно се обърна към умълчалия се джедай. – Ние трябва да поддържаме добросъседски отношения с императора и неговите поданици. Запомни го…
  — За какъв мир, по дяволите, става дума, когато тия сити ни изпокрадоха палитрите?! – ядосано го прекъсна Андриан. Колко пъти да ви повтарям, че художникът трябва да рисува, иначе ще се разболее!
  Лицето на Дрю пребледня.
  - Но твоите картини са портал към друго измерение, никога не забравяй това! Нима си забравил как HIM изчезнаха след като завърши оня натюрморт с тяхната песен, а когато се завърнаха Линдстрьом кихаше шума поне седмица, а на Вало още не могат да му измъкнат раковината от междуушието?


  - А когато красотата на тази елфка предизвика вълна от бунтове и пясъчни бури на Татуин? Трябваше спешно да я укрием заедно с лампата! Всички вече искат да се женят за елфки, а Гилдията на феминистките тъне в забрава...


  - Ами ледената планета Хот? Имперските пехотинци избягаха с местното население... Какви бяха тия месоядни дървета? Безмилостен си!


- Ама къде отпрашихте? Хей...хееейй! Ох, нека Силата бъде с теб!



Действащи лица:
майстор-джедай Андриан Бекяров,
сит в сянка / до последната глава / Дрю,
отвлечена от Лотлориен елфка
:)))))

вторник, 8 ноември 2011 г.

Алчност твоето име е ...жена


  За пореден път ме изумява размера на алчността и крайно неадекватната преценка на реалните възможности и алтернативи у някои хора. Даже не хора, ми направо жени...
  Това, че някой е със статуса на ваш „роднина“ не ви дава правото да го цедите, както ви скимне.
  Винаги съм считала за мое това, което съм постигнала и изработила с мой труд и продължавам да се изненадвам на наглостта, чийто свидетел съм в различни етапи от живота ми, при различни обстоятелства. Конкретните примери не са важни.
  Интересното и съвпадащо е, че подобен тип жени непрекъснато афишират колко много работят и непрекъснато са заети с хиляда неща на главата, като умишлено тушират подкрепата и усилията на всички около тях.
Това някак тихичко ме отвращава. А понякога и не толкова тихо.
  Въпреки, че борбата ми се вижда някак безсмислена – дори и да упорствам, пак ще довлека единствено и само костите на марлина до брега. Но все пак усилията са важни, независимо от поредната загуба или мимолетен успех. :)))
  Ако някой се припознае по-горе, това изобщо не е нарочно, но все пак не изключва възможността да се замислите.
Картинка: горгона Медуза

петък, 28 октомври 2011 г.

Новият храм на Афродита


   - Получих новото си разрешително за храм! - изгука Артемида, размахала във въздуха един свитък. (Ние боговете и богините, трябва да кандидатстваме за разрешение за строежа на нови храмове.)

      Никак не бях доволна да заваря полусестра си да се усмихва самодоволно в Златната зала на Олипм. За Артемида се предполага, че е девствената богиня на лова и преследването. Ха! Тя нищо не обича повече от това да забие някой мъж и по мое мнение е извратена. Всичките и гаджета като че умират от тайнствена смърт, а тя е пронизала цяла върволица от тях.

      - За остров Албион! - похвали се тя. - Там, където ще се издигне новата Троя.
      - Какво? - креснах аз. - Нова Троя е моя! Съдбата е отредила така, а милият ми син, благочестивият Еней, е в Хисперия и всеки момент ще я основе! (Хисперия е онзи странен полуостров, дето прилича на ботуш.)

      Дамичката се засмя през вълчите си зъби. (От много лов така става.)
Съдбата е отредила още, че децата на децата на Еней ще завладеят Нова Троя.
      Госпожа Сестра змия очевидно криеше в ръкава си и нещо друго освен кафеникавите си ръце на петна с прекомерно развити мускули и нямаше търпение да ми го каже.

     - Обещах на праправнука ти Брут да основе Нова Троя на един речен бряг в Албион. Татко ми обеща, че ако храмът ми потръгне, Нова Троя ще се прочуе. - Щом забеляза ужасения ми поглед, тя се изкикоти.
     - Татко ли? Говориш за Великия Зевс с черните вежди, могъщия син на Кронос? - запитах заплашително аз, докато трескаво напрягах мозъка си. Татко обича да се държим с него официално.
С най-голяма неприязън научих, че съм прапрабаба. Та аз съм веселушката Афродита, богиня на любовта – нищо не би могло да навреди повече на имиджа ми....
.....
     Върнах се на Олимп тъкмо навреме за амброзията. Виночерпецът Хеб вече подскачаше насам-натам като побъркан скакалец. Баща ми влезе, начумерил черни вежди и изрецитира Одата на благодарността към себе си, задето ни е дал осеммилионната (или някъде там) вечеря с амброзия и нектар.
     - Къде е Артемида? - протътна той след десетата си чаша нектар.

     Огледах събраните край масата знатни богове и богини, включително Арес, бог на войната и моя настояща тръпка, който ме зяпаше и както винаги оръдието му беше готово за стрелба.

     - О-изстенах аз.- Тръгнала е вече. Ти си и дал разрешение да основе нов храм, татко. Тя смята да го нарече Храмът на Нова Троя, на един остров, наречен Албион. Оставих една жална сълза да се търкулне по бузата ми. - Ти обеща Нова Троя на Еней!
Веждите му изглеждаха успокоително черни.

     - Тя не ми каза как смята да го нарече.
     - Такива са си те, дъщерите – въздъхнах аз. - Аз самата се опитвам да те държа постоянно в течение.

      Могъщият Зевс се надигна в пълния си величав ръст, а могъщата му съпруга Хера (но могъща на снага, а не на власт) ми хвърли злобен поглед, задето съм му развалила вечерята.

     - Албион?! - веждите на татко станаха още по-черни. - Вече не мога да я спра. Албион не е под моята юрисдикция.
Предполага се, че целият свят е под неговата юрисдикция, но него го устройва да се преструва, че някои места правят изключение.

     На този, който иска да прочете разказа докрая, а съм сигурна, че всеки би искал да изживее бурната сцена, в която Афродита се отдава на двама великани, разгорещено хвърлящи камъни и по този начин създаващи една от каменните загадки – кромлеха Стоунхендж, нека надникне в сборника комично фентъзи - „Алергия към магия“.



     Напоследък не ми остава време да пиша, но в никакъв, ама в никакъв случай не си мислете, че е защото имам много работа на кораба! Аз просто кротичко лежа в койката, гледам звездите, клатя си краката и наглеждам екипажа изпод вежди...

Легенда:
1. Молци-щурмоваци от специалните части „Тартар“. Не е сос!
2. 53894-та Пехотна дивизия - „Грък мре – хлебарка – вечна“.
3. Черен фон, изтощил ръцете на драскачката и изсмукал някоя и друга жизнена сила.
4. Не, това не е престол, стол или табуретка – това е нужник. Ръчно издялан.


Свиквам експедиция до Стоунхендж, лично да проучим тази версия! Какви са тия измишльотини за религиозни ритуали или древни обсерватории !
Ето моя готвач вече е там и чака:

:)))

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Хепи ама хепи дей

Изключително ми е трудно да пиша това.
Не знам как се намерихме.
Не знам дали предполагате как и в каква степен ми влияете / по-хубаво да не знаете :) /.
Но знам, че страшно се радвам на приятелството ни...

Истинска късметлийка съм, а и с много навирен нос, че познавамТочето лично. Яли сме от една чиния и сме пили от една чаша. За да бъда по-картинна – аз и изядох пицата, а тя ми помогна с бирата, от което се чувствам страшно задължена.
Мога най-искрено с ръка на корем да кажа, че Точето е един от най-начетените и умни хора, които познавам. А аз познавам доста такива! :) :D

С моят брат-близнак Ностромо се засякохме преди много луни в едно божествено местенце, като той много мило ми заговори за струни, хомогенни смеси и прочие кулинария. Ламот се намеси и той с неговата бозонна струнна теория, което веднага породи в мен охота за незабавна консумация на бози и банички.
Ностромо е...ще му го кажа персонално! Любопитковци!

След направен днес сложен нумерологичен анализ на рожденните дати, честотата при посещения в Катедралата и други сакрални моменти и се оказа, че сме неразривно свързани с магическото число 6. Пълни отличници дет се вика!
За вас съм готова на всичко! Даже да си пъхна щепсел в носа:

Липсват ми вечеринките ни, когато се напивахме до безобразие и виждахме всичко тройно:


Когато веднъж издебнахме Ламот и се скарахме за гащите му:


При великата околосветска велообиколка на света, когато стигнахме чак до Айтос:


Честит ви Рожден Ден, май френдс! :))

Сега съм някъде из път и това е планирано да се публикува / дано не объркам датата /, знам че е недостатъчно и кратко, но съм достатъчно нагла и гладна и като се върна, искам торта!

сряда, 28 септември 2011 г.

Из земите на Дракула



Според някои източници замъкът „Бран“ - една от топ-атракциите в Румъния, е съвсем слабо свързан с Влад Цепеш. За определено време е принадлежал на дядо му – Мирчо Стари. Замъкът става собственост на Доминик фон Хабсбург през 2006г., когато правителството гласува закон, позволяващ реституцията на подобен вид имоти. Разбира се той подбуден от благородни намерения изяви желание замъка да стане собственост на румънската държава...срещу някакви си 78 милиона долара. :)))







Първоначално замъкът е изграден от дърво- крепост за охрана на търговските пътища между Влахия и Трансилвания. По късно го разрушават и построяват отново, този път солидно – от камък.
Влад III Цепеш е син на Влад II Дракул, който според изследвания на историци е членувал в Ордена на Дракона , откъдето идва и името: на румънски — Dracul/Дракул, а също така означава и Дявол.
В Букурещ също видяхме останки от замък на Влад Цепеш – той е бил предпочитано от него място и се е конкурирал с официалната столица Търговище.


На мен самият замък ми приличаше на лабиринт, постоянно се качвах по тесни извити стълби или слизах в тайни подземни коридори, преминавах от стая в стая и от тераса ... някъде си... Имаше много туристически групи, заслушах се в един гид, който обясняваше на английски за специални процепи в стените през които се е стреляло и механизма на отварянето и затварянето им.
Направи ми впечатление, че всичко беше малко – и размерът на помещенията, на вътрешния двор и особено на тайния каменен проход.


Ако сте с малко по-наднормено тегло изобщо не опитвайте, защото има опасност да се заклещите и останете там до Страшния съд. Не знам какви рицари с доспехи са минавали там, но акселерацията си казва тежката дума. Моят хлапак пък е височък и постоянно си удряше главата някъде. :)))


Истината и преувеличените легенди за Влад Цепеш силно се преплитат, но няма съмнение, че е бил жесток владетел с ясно принципи и превъплъщение на ужаса за всички престъпници, предатели и нашественици.
През 15 век Румъния се е явявала гранична зона между културите на Запада и Изтока, но това не е била единствената заплаха – освен турските нашествия, унгарците и немците също проявявали апетити към земите, а на всичкото и отгоре страната била раздирана от вътрешни борби, свързани с наследниците на трона.
Влад, като отявлен садист, всъщност е имал голям принос за спиране на турската инвазия в Европа.
Тук има интересна статия за Влад Цепеш. Който обича историята и има железни нерви / защото аз получавам сърцебиене, когато чета за подобни мъчения, които не мога да оправдая по никакъв начин, въпреки ореола ми на главна инквизиторка :) / нека да надникне.

* * * * * * * *


Брашов е доста спокойно и красиво местенце. Името на града, подобно на Холивуд се намира на върха на близкия хребет:
В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.
Идеята гербът на града да представлява корона с корен, произлиза от първоначалното име на града „Корона“.


Палатът на Парламента е втората по големина административна сграда в света, след Пентагона:

Наричана е още „Дом на народа“ и нищо чудно, според мен може да събере цял народ.
:)
Според Уикипедия там има 1100 помещения. Според екскурзоводката ни – гадае се между 4 000 и 6 000. :))) Аз лично по съм склонна да вярвам на второто.
Строежът и започва през 84-та година и продължава след смъртта на Чаушеску, т.е. Явно не е имал щастието да види завършения резултат от своите грандомански изяви.
Разрушил е изцяло някои от най-старите квартали в Букурещ, за да изпъкне величието на сградата. Сигурна съм, че в момента Чаушеску обитава помещение метър на два в крайните квартали на Града. :)

Любопитен факт: Експертите от НАТО считат, че тоалетните в палата са недостатъчни! :D :)))
*******
Замъкът Пелеш е невероятно красив. Толкова, че откъдето и да го щракнеш прилича на картичка:





Двамата със сина ми изкарахме чудесно, а и той го заслужаваше. Изминалата година, че и предната беше страшно трудна, както за него, така и за мен, с доста безсънни нощи и тревоги. Но всичко мина повече от отлично и си заслужи поне три дни отдих.

Запознах се с една прекрасна варненка, с която се уговорихме да пътешестваме заедно... :)))
По време на пътуването започнах "Псевдонауката", която така любезно ми беше предоставена още преди две седмици от г-н Блажев, но смесицата от пътуването из Карпатите, посещенията на замъци и темите за мошениците, предизвикаха появата на странни сънища, в които вампири хрупат спанак и реших да отложа четенето за по-спокойна обстановка...

Това стана много дълго и най-вероятно няма да го прочетете, а ще зяпате снимките.
Но както и да е.
Все пак го написах. :)))

пп. В близките месеци няма да напускам страната, че в мое отсъствие стават доста размирици!

Втората снимка е от тук. Другите са резултат от треперещите ми ръце.

сряда, 21 септември 2011 г.

Еликсир в Града



Палач, блудница, дракон, мъртвец, вещица, върколак и черната сестра на врага на човешкия род – рогатия Шеф.
Пророчество, според което Раят и Адът ще рухнат и всичко ще се смеси във вечен мрак...

Но какво всъщност представлява Преизподнята?

- Всъщност вие откъде сте? От Рая или от Ада?
- Обикновено ние се стараем да не употребяваме думата „АД“. Ние казваме „Града“.
- Града ли? Я, колко мило – разсмя са Юда. - В такъв случай Раят какво е? Да не би да е село?

Градът е доста пренаселено местенце. Официалният език е руски, храната е ужасна, а такситата се управляват само от слепци, водещи клиентите си винаги на грешен адрес...

Странно, но почти всеки попаднал там човек недоумява как и защо се е получило това. / На мен не ми е странно! :D /
Специален чиновник следи деянията на всеки човек от Земята, като изготвя досие с информация за завист, чревоугодничество и други смъртни грехове...Неспокойната душа се дамгосва с нажежено желязо и се отправя по пътя за наказанието си...

Мистериозни убийства / което само по себе си е невъзможно, тъй като всички те вече са мъртви :)))/ разтърсват бедните грешни души и дават храна за безкрайните репортажи по телевизията и в мрежата Хелнет. Разследването се възлага на Калашников и Малинин, с които се запознах предсрочно в „Епидемия в рая“.
А адската полиция не спи!
- Виждали ли сте този човек? Предупреждавам Ви, че носите отговорност за неверни показания. Ако разберем, че ни лъжете, ще ви преместим на работа в квартала на тъщите, чиито зетьове са се самоубили заради тях!

Мислите ли, че имам реален шанс да се включа и аз към редиците на следящите реда копои, като ритна котвата? ;)

Разговорите между Небесната канцелария и кабинета на Шефа, също ми доставиха своеобразно удоволствие:

- Знаеш ли колко се изтормозих само с тоя Че Гевара, когато петдесет пъти избяга от затвора в крайните квартали и се опита да вдигне масите на революция, за да създаде социалистическа република в Града? Ако ти беше на мое място, щеше да се отвориш от успокоителни, а пък на мен нищо ми няма, държа се. А представяш ли си какво ще стане, като се има предвид, че Фидел Кастро също ща се появи всеки момент? Двамата ще създадат страшни безредици!


Книгата, гледана повърхностно е забавна, чете се леко и създава усещане за отмора. Аз гледах да не се задълбочавам, че и без това ежедневието ми е достатъчно динамично и натоварено.
Което не ми попречи да стана в полунощ и грабвайки молив 4В да сътворя оня графичен кошмар по-горе.

"Еликсир в Ада" - Zotov

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Цяла сутрин се набирам

И аз искам като Мариан и другите нормални хора да седна някъде за по бира, като достигна до такова опиянение, че да не мога да съзра паркирания на пет метра от мен камион.
Уви!
Не ми стига, че никога не съм слагала цигара в устата си, ами и почти не съм близвала алкохолни еликсири.
С две думи – не става човек от мен!
Това лято реших да се науча да пия бира – здрави бъбреци, чести посещения у Вънкашния, Катедралата и разни храстчета, това – онова, нали е полезна напитка с примамлив външен вид, особено в тоя пек и окапали палми...
Оказа се, че е лесна работа – поддадох се на чара на някои блогърки / особено на една, която твърди, че аз за бира даже не мога и да пиша! :D / и почти пропих...
Бира с миди, картофки с бира, бира с бира, а от миналата седмица започнах да правя опити. Значи:
Бира с Фанта Лимон – разширяват ми се зениците,
Бира с Кока – Кола – лявата ми ръка започва да пулсира и почва да пляска дясната, която непрекъснато посяга към първата ми и последна любов – колата.
Бира с лимонов и портокален сок – усилен косопад и усложнения при поглъщане на спагети / оризови с пилешко и зеленчуци /.
Радостни чувства, защото отново мога да спя – даже и пълнолунието не ми пречи!
Само дето икономката ми много се мота. То русо и въобще не възприема.
Говоря и с прости изречения: „Донеси ми бирата от долния рафт. Онази отворената.“
А тя все към шоколада на горния гледа! Снощи три пъти ми донесе тоблерон!
Ми не може така!
И аз искам да мина към Тъмната страна.




вторник, 13 септември 2011 г.

Кармични часовници


Уважавам книжки, които да прочитам за времето, нужно да погълна вечерята си.

Щастливците закупили „Ние боговете“ на Вербер, получават като подарък и едно малко симпатично книжле: „Кармичният часовник“.
Как бихте реагирали ако вярвайки в преражданията, разберете, че съществува реална опасност вашите необмислени / а и обмислени такива / постъпки да ви докарат до съществуване като котка, плъх или стрида?

„ Нямаше никакво съмнение, не бе развален – кармата му бе спаднала и той бе слязъл под съдбовния праг от 400, числото на човека.

Разтърка невярващо клепачи, обзет от ужас и паника.
388...

Тома Сисели много добре знаеше какво означава това.

• 1: първа стотица – минерален стадий;

• 2: втора стотица – растителен стадий;

• 3: трета стотица – животински стадий;

• 4: четвърта стотица – човек;

• 5: пета стотица – духовен човек, освободен от задължението да се преражда.
Бе прекрачил бариерата на човешкото...

Никога не се бе чувствал толкова нищожен в огромната Вселена. Толкова самотен.

Когато Тома Сисели пристигна при доктор Толедано, дипломиран кармолог, упълномощен да извършва КЖТ (Корекция на житейската траектория) и следователно платен от Здравната каса, в чакалнята вече имаше няколко пациенти. „

Ефектът на пеперудата важи за всички. Разсъждения от сорта – е какво като пусна една малка хартия на земята, нищо няма да стане... желаем или не - водят до глобални изменения. Дали една лоша постъпка ще доведе непременно до лош резултат или обратно?

Тома Сисели е застраховател. Оказва се, че един от клиентите му се занимава с недотам благородни занимания – притежава хасиенда за отглеждане на бикове, които убиват после на арената.

"– Но аз дори не знаех, че се занимава с кориди!

- Евтин довод. Ваше задължение е да се осведомите, за да разберете последиците и от най-нищожните си действия. Когато отидете в рая, не можете да кажете: „Не знаех за последствията от моите действия.“ ....

Няма да разказвам, че няма да ви е интересно, пък и ме чака огромна порция сладолед!
Картинката няма нищо общо, освен че се замислих дали конят изпитва някакво удоволствие от язденето? Или се измъчва и после ездачът ще трябва да търпи спад в кармичния си часовник...
:)))

понеделник, 12 септември 2011 г.

Огън, следвай ме...

Ей, че нервен ден днес! Има ток, няма ток. Изгасете компютрите, включете компютрите! Ел, не потропвай нервно с крак и не ритай разклонителя... Преди няколко дни ровех из къщи, за да търся гаранционната карта на поредния развален от мен уред и попаднах на една доста дебела тетрадка на майка ми, пълна с картички от България.
На тази картичка от София долу вляво е дядо ми. Бил е на гости на брат си, който е преподавал по това време в някакво пожарникарско училище. Предполагам, че става въпрос за това, но трябва да питам. Ех, че интересни времена са били! Дядо ми беше един от тези мъже, за които хора като мен четат по книгите. И се чудят после защо се срещат толкова рядко в реалния живот... Спасил е живота на баща си, когато всички са дали на заден ход и е нямало никаква надежда. Отгледал е и изучил сам всичките си братя и сестри в едни от най-трудните времена. Срещнал една русалка / баба ми де :))) / , която го примамила към водораслите... Имаше най-странните зелени очи, които съм виждала. Моите са само бледо тяхно подобие...и оффф...страшно много ми липсват. Странно е, че повечето от роднините ми в София се изнесоха отдавна в чужбина, а бургаският ми клан е закотвен здраво! После кажете, че морето не е мислещо същество с претенции! :)))

понеделник, 29 август 2011 г.

Минус ангел


Място - Ада. Пейката под високото дърво до входа.
Игра - домино.
Действащи лица - Елцин, Ксеркс и Пиночет.
.....
- Пратихте ми Бурбулис – нападаше го военният. - Политиците ви не излизаха от кабинета ми. Нали ви казах, че първо трябва да се разстрелят комунистите.
- А сетне какво щеше да стане? - не издържа едно момиче и изпусна плочката си.
- Сетне не зная... - засече генералът. - По принцип нямах никакви други рецепти . Просто, когато нещо не върви, винаги трябва да се разстрелят комунистите и всичко си отива на мястото. Но цялата работа е там, че те свършват бързо и започват нови проблеми в икономиката. Тогава методът е друг.
- И какъв е тоя метод, разбираш ли? - полюбопитства Борис Николаевич.
- Да се разстреля още някой – усмихна се замечтано Пиночет. - И да се обясни, че всички проблеми са съществували заради него. В икономика като нашата, пазарните реформи се развиват само така. На всичко трябва да ви учи човек!
.....
*******

Не ми даде сърце да нарисувам Ксеркс с тениска и долнище на анцунг!

Ревю Зори.
Ревю Ламот.

Мен ме мързи, пък и съм до половината, щото бутах дивано-гардеробна смес, играх тенис и обиколих всички люлки и пързалки в Созопол...А снощи пях с Be Gays в Летния...

:)))

сряда, 24 август 2011 г.

Ивон д'Арк



Призрак неуловим броди из Европа.
Призракът на кравата Ивон.

Хората са толкова отчаяни, че призовават медиуми, дават награди, слагат любовни капани...но всичко е неуспешно.

Дали е въпрос на свободолюбив дух, неоснователен страх от немските кланици или просто бохемска нагласа...

Щрак!

петък, 12 август 2011 г.

За Лъвицата Тотенлихт

Събрали се в една пустиня напълно неизвестните, ненадарени с кой знае какъв талант, удобно компенсиран от огромно и усмихнато самочувствие, арт-гамени Мик, Ел и Анджело. Силен и необясним копнеж да изобразят двуизмерно най-красивото дишащо земно създание, зачоплил с извити нокти и се материализирал в тримата по едно и също време / горе-долу когато всички се изненадаха публично, от липсата на измервателни уреди знаете къде, а Берлускони се спъна и падна театрално в близост до пазвата на надарена газела ... с разлика най-много от две-три гаврътвания на чашка домашна ракия /.

Казвам материализирал, защото Мик твърдеше, че пръв от нас е съзрял Образа нейде из пукнатините на Външната Катедрала, когато го алармирала простатата, а Анджело се кълнеше в баба си, че тя също е имала коси от виещи се дракони, предвидливо криеща ги от похотливи погледи под забрадката си...



Докато аз усърдно и прилежно рисувах, ония двамата пияници се деряха и огласяха дюните със следните слова:

Лъвица зашеметяваща, грива пак разтърсва,
сърцата капят, гащите разкъсва...


Сърцето ми се сви! Какви разкъсани гащи? Тия мъже – що за приказки редят над лагерните огньове....

Звездите отгоре ми се блещиха и това още повече ме вкисна. Бръкнах в джоба и извадих костите от бронтозавър, които безпогрешно показваха бъдещето ми в трудни и съдбовни за мен моменти. Замислих се за Предопределеността, Ориста, цената на захарта и омайния Образ, който ми се усмихваше от платното пред мен / 5 на 6 метра – да не мислите, че ме мързи... /

Подхвърлих ги нагоре, те се завъртяха в магичен пирует, Сириус отгоре се закашля и храссс – приземиха се точно върху пържолите на Мик, изписвайки следния текст:

Чуден дар ще получите таз нощ влажна
с индуктивно свързана плазма
атомно-емисионни спектрометри  
мощни и надеждни тез уреди са веч
даже Сатаната ползва не два и три
за мисловна и метална сеч.


Ай, сега де! И преди ме глождиха съмнения, че съм тъпа и неука, но сега тази мисъл се нагнезди още по-удобно в главата ми.
Чух звук от раздиране и смаяна обърнах взор към предсмъртно стенещата рамка и смръщените вежди на създанието, излизащо от нея.

- Как се осмелявате да седите в мое присъствие, роби невежи ? Не вярвам на очите си, които ми казват, че и пържолите сте финализирали, а? Ти там..да ти...с къдравата физиономия. Не ме зяпай, ами мятай на жарта нови. Оня кльощавия и женската, дето ми се пули, да ми измият няколко фурми и оскубят оня фазан. Веднага! Стига сте се мотали!

Оттогава минаха много лета, но ние все още сме тук, приковани от обич голяма към нашата господарка.
Днес е нейният рожден ден, т.е. Денят в който тя премина от двуизмерно състояние в 5-D.

Честит Рожден Ден, Тотенлихт! Да си ни жива и здрава и отпусни малко юздите с високоалкохолен сок от амброзия!

Бииийп...в последния момент вятърът довя следното съобщение:

Лъв - жените лъвици са скромни, отстъпчиви и разбрани. Те са свободомислещи и също ви дават възможност да мислите свободно - можете да мислите кооолкото си искате, докато тя ви налага с камшик по изопнатите трицепси. Много обичат да слушат хубави неща за себе си, за своята красота и благ нрав. Критиките ги раздразват и, ако си наумите да ги порицавате, гледайте преди това да включите домашният си любимец в програма за защита на свидетелите, в случай че не искате да ви го сервира с домати и ориз. Днешният ден за лъвиците ще бъде слънчев и прекрасен, противно на новините от метеорологичната служба.

Дежурен астролог и загрижен стопанин на котарак: Nostromo

Аз се мятам на черното муле и отивам в Долната земя. Ако Миднайта случайно не реши да ме обезкости след прочитането на този пост, а се е втурнала да прави осеметажна торта от еклери - пратете някой гарван да ме извести...

понеделник, 25 юли 2011 г.

Самолетна терапия

- Мамоууу – жален гласец с натъртване на „оу“-то - болен съм! Всичко ме боли...

Летният вирус беше справедлив и подкара наред без да щади никого.
За седмица пробвах всичко – ракия с мед, водка със сельодка, даже таратор с мастика...
Реших, че имаме нужда от по-ексцентрично лекарство и понеже всички мъже ужасно обичат разни там джаджи, копчета и лостчета, приложих им следната самолетна терапия:







...ми пречеше ми. :)))















Ако Летище Бургас благоволи да вложи малко старание, този самолетен гробищен парк ще придобие съвсем приличен вид. Достатъчно е да се излъскат малко самолетите, да се асфалтира площадката (...изгонят змиите!) и да се сложат табели с информация за самолета – параметри, история и прочие данни.

И тогава ... както е пеел Червеният барон:
„Самолет номер пет
давай газ за Бургаззз! „ ;)



:)))