петък, 28 октомври 2011 г.

Новият храм на Афродита


   - Получих новото си разрешително за храм! - изгука Артемида, размахала във въздуха един свитък. (Ние боговете и богините, трябва да кандидатстваме за разрешение за строежа на нови храмове.)

      Никак не бях доволна да заваря полусестра си да се усмихва самодоволно в Златната зала на Олипм. За Артемида се предполага, че е девствената богиня на лова и преследването. Ха! Тя нищо не обича повече от това да забие някой мъж и по мое мнение е извратена. Всичките и гаджета като че умират от тайнствена смърт, а тя е пронизала цяла върволица от тях.

      - За остров Албион! - похвали се тя. - Там, където ще се издигне новата Троя.
      - Какво? - креснах аз. - Нова Троя е моя! Съдбата е отредила така, а милият ми син, благочестивият Еней, е в Хисперия и всеки момент ще я основе! (Хисперия е онзи странен полуостров, дето прилича на ботуш.)

      Дамичката се засмя през вълчите си зъби. (От много лов така става.)
Съдбата е отредила още, че децата на децата на Еней ще завладеят Нова Троя.
      Госпожа Сестра змия очевидно криеше в ръкава си и нещо друго освен кафеникавите си ръце на петна с прекомерно развити мускули и нямаше търпение да ми го каже.

     - Обещах на праправнука ти Брут да основе Нова Троя на един речен бряг в Албион. Татко ми обеща, че ако храмът ми потръгне, Нова Троя ще се прочуе. - Щом забеляза ужасения ми поглед, тя се изкикоти.
     - Татко ли? Говориш за Великия Зевс с черните вежди, могъщия син на Кронос? - запитах заплашително аз, докато трескаво напрягах мозъка си. Татко обича да се държим с него официално.
С най-голяма неприязън научих, че съм прапрабаба. Та аз съм веселушката Афродита, богиня на любовта – нищо не би могло да навреди повече на имиджа ми....
.....
     Върнах се на Олимп тъкмо навреме за амброзията. Виночерпецът Хеб вече подскачаше насам-натам като побъркан скакалец. Баща ми влезе, начумерил черни вежди и изрецитира Одата на благодарността към себе си, задето ни е дал осеммилионната (или някъде там) вечеря с амброзия и нектар.
     - Къде е Артемида? - протътна той след десетата си чаша нектар.

     Огледах събраните край масата знатни богове и богини, включително Арес, бог на войната и моя настояща тръпка, който ме зяпаше и както винаги оръдието му беше готово за стрелба.

     - О-изстенах аз.- Тръгнала е вече. Ти си и дал разрешение да основе нов храм, татко. Тя смята да го нарече Храмът на Нова Троя, на един остров, наречен Албион. Оставих една жална сълза да се търкулне по бузата ми. - Ти обеща Нова Троя на Еней!
Веждите му изглеждаха успокоително черни.

     - Тя не ми каза как смята да го нарече.
     - Такива са си те, дъщерите – въздъхнах аз. - Аз самата се опитвам да те държа постоянно в течение.

      Могъщият Зевс се надигна в пълния си величав ръст, а могъщата му съпруга Хера (но могъща на снага, а не на власт) ми хвърли злобен поглед, задето съм му развалила вечерята.

     - Албион?! - веждите на татко станаха още по-черни. - Вече не мога да я спра. Албион не е под моята юрисдикция.
Предполага се, че целият свят е под неговата юрисдикция, но него го устройва да се преструва, че някои места правят изключение.

     На този, който иска да прочете разказа докрая, а съм сигурна, че всеки би искал да изживее бурната сцена, в която Афродита се отдава на двама великани, разгорещено хвърлящи камъни и по този начин създаващи една от каменните загадки – кромлеха Стоунхендж, нека надникне в сборника комично фентъзи - „Алергия към магия“.



     Напоследък не ми остава време да пиша, но в никакъв, ама в никакъв случай не си мислете, че е защото имам много работа на кораба! Аз просто кротичко лежа в койката, гледам звездите, клатя си краката и наглеждам екипажа изпод вежди...

Легенда:
1. Молци-щурмоваци от специалните части „Тартар“. Не е сос!
2. 53894-та Пехотна дивизия - „Грък мре – хлебарка – вечна“.
3. Черен фон, изтощил ръцете на драскачката и изсмукал някоя и друга жизнена сила.
4. Не, това не е престол, стол или табуретка – това е нужник. Ръчно издялан.


Свиквам експедиция до Стоунхендж, лично да проучим тази версия! Какви са тия измишльотини за религиозни ритуали или древни обсерватории !
Ето моя готвач вече е там и чака:

:)))

11 коментара:

  1. Ах, сосът Тартар изглежда адски добре. :D

    Ел, търся някой да ми направи стенописи в катедралата. Условието е да има много икони, на които естествено да бъда изобразен аз в цялото си великолепие. Това означава да пропускаш моментите, в които общувам със средновековни монахини препасали камшик. :D

    Също така да ме има изобразен като бог Ра и Зевс. Кога ще си приготвиш боичките? :D

    ОтговорИзтриване
  2. Ел, веднага да напуснеш работа и да започнеш да рисуваш древни експонати! Аз ида за подкрепление и да организирам намирането им при разкопки около блока ви и по плажа. :D

    П.П. може ли да ми разкажеш на уше бурната сцена, че точно в момента не ми е до купуване на книжки, още изживявам обедната раздяла с една четирицифрена сума. :(

    ОтговорИзтриване
  3. Ай, Ностро - ще те щракна как търсиш чорапите на Сцила и Харибда в казанчето! :D :)))

    Точеее, тъкмо спряха да копаят около нас и плъховете вече измряха. Настъпи нашият час!:P

    ОтговорИзтриване
  4. „Грък мре – хлебарка – вечна“. Много верно . Но грък - хитрец , а булгарин - касата на тъпана , още по - верно :D

    ОтговорИзтриване
  5. Много актуално, Вал! :)))
    Що не се родих на юг! :P

    ОтговорИзтриване
  6. :) Той целият сборник е пълен с откровения, един погнусителен римейк на Пепеляшка и ... други работи.
    Любимото ми е май това за маркетинга у вещерско. :D

    ОтговорИзтриване
  7. знаех си :) според мен Афродита ги е изтощила от секс и те рухнали под формата на Стоунхендж! Точно както и аз предполагах!

    Включи ме в експедицията, ще нося пиенето!

    ОтговорИзтриване
  8. Хах, Глокси - ами смъртоносния интериор.. :D :)))

    Ихааа, Ламот, ще те взема да носиш раниците и изобщо цялата екипировка! В замяна ще ти издялкам бюста в най-масивния камък! :D

    ОтговорИзтриване
  9. За първи път да скролвам текста. Скучно ми беше. Що така? Ти ли го написа тва ?Цитат ли е или.... Явно е трябвало да съм в час, за да схвана идеята. Обаче пък що па трябва да следя,че да и е интересно..Мисля си тука разни неща..
    Нищо де, все още обичам оранжевите ти дивани, щото има една великолепна халба за крадене:)) Всъщност зяпах само рисунките, сори.:)))Великолепни!

    ОтговорИзтриване
  10. Абсолютна скука! То тва е цитат от разказ уж, ама дето викаш - трябва да се прочете докрай, пък ме мързи да го пиша целия, а го няма и в нета...мъка...
    То и рисунката не струва много, този фон ми взе душата, не че я имам... :)))
    Диваните ще ги сменям, но съм във война в момента и като се видят оцелелите - чак тогаз! :)
    Халбата си е твоя - не смея да я пипам много, много... ;)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.