понеделник, 20 декември 2010 г.

Дърпам завесата

Този блог затваря врати за неопределено време.

Ако съм засегнала някого, било е неволно.
Е, все пак надявам се повече да съм ви радвала и усмихвала. :)))

Весели празници и много усмивки!




Сега да не ми се разциврите, защото в кризисни моменти никога не разполагам с кърпички.
:))))

събота, 18 декември 2010 г.

19-ти Декември

19-ти Декември е много важна за мен дата.
Имам три рожденички, които по различен начин са доста важни за мен.

Самодивата



Мила ДИве, много радост, песни и смях из горската дъбрава ти пожелавам!
Леко с елфите, троловете и джуджетата с дълги камшици. Знам, че ръководството на приказните същества е в сигурни ръце! :))

Анастасия Вертинская
Толкова изтънчена и изящна красота рядко се среща!
Това е любимата актриса на майка ми и израстнах с нейните филми.
Няма да споменавам папките, пълни със снимки от "Човекът-амфибия".
:)
Вертинска беше и причината толкова да съжалявам, че не съм брюнетка с яркосини очи.







"Корабът с алените платна"

"Човекът - амфибия"
Ето това ми е особено любимо / а ме обвиняват непрекъснато в липса на романтика!:D/:


"Най-добрата"


Най-добрата, умна и грижовна майка?
Естествено, че е моята! :)
Обичам ръцете и, ароматът на косите и, обичам звукът от стъпките и...всичко обичам в нея!
Обожавам я! И винаги ще е така, дори когато няма да ни има.
Това не се измерва с време, разстояние и съществуване. :)

Ето ни и нас: баткейшъна, маман и някакъв албинос.



А тук сме: баща-пушач, маман, аз, лепната в краката и и нашата мила Дагмар / чехкиня - голяма скица, с три дъщери, всяко лято - на море при нас, хитрушата :)))/


Честит Рожден Ден!
Да сте ми живи и здрави!

Това жените Стрелци са голяма работа!
Ако си търсите партньорка - изобщо не се колебате! Това не са жени, а диаманти!
:))

И в никакъв случай не посягайте към жена Рак. Те едни разсеяни, несериозни, чупят много и на всичкото и отгоре живеят в свят, който никой не разбира.
:)))

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Магарешка утрин



"Тази сутрин Мокси мразеше света. Бяха му противни тревите, дърветата, птичките, песните им, росата, слънцето и топлината на слънцето. Мразеше ги, но тайно се радваше, че ги вижда още веднъж, че всичко си е на мястото, че ей сега ще се изправи на крака да се напасе хубаво след безсънната нощ. Спомените за тази нощ нахлуваха в главата му, но магарето ги гонеше, не искаше да си спомня за станалото, а мисълта, че е първото магаре, успяло да види привидение, не само че не го изпълваше с гордост, но предизвикваше отвращението му. Да, Мокси се отвращаваше от мисълта, че е приятел на Димби и Домби, но се презираше, че е приятел на оня, дето и името му не бива да се спомене, този, който иска на пипне всичко, да види с очите си, да чуе с ушите си и да помирише с носа си. Че то, както върви, този никаквец някой ден ще поиска да види какво има в собственото му сърце."

Някои сутрини се чувствам като магаре.
:)))

вторник, 14 декември 2010 г.

Филмите, които ме...изкривиха

Hellbound: Hellraiser II



Във времената, когато видеото беше лукс и се събирахме на групички по къщите, този филм /първа част не я бях гледала / разшири детските ми представи за злото в света. Дотогава най-кървавите ми сънища бяха следствие на отрязаните глави на дъщерите на човекоядеца в Малечко-Палечко.
Може ли човек да забрави аутистката Тифани с нейното невинно излъчване:



...или това:



V for Vendetta


Fairness, justice, and freedom are more than words, they are perspectives.
Според мен е малко недооценен. Сега ще има хейт и критика, знам ви аз...
:)))
Хюго Уийвинг ми подейства много еротично. Явно мъжете с маски и вълнуващ тембър ми действат зле и ме карат нощем да хапя чаршафите. Разбира се Дарт Вейдър водеше класацията...поне преди да зърна носителят на гласа Джеймс Ърл Джоунс. :)

пп: За пръв път за Гай Фокс научих в тийнейджърските си години, благодарение на обяснителна бележка под линия в "Джейн Еър", която Ностромо толкова да не иска да прочете ;)))

Darkness Falls


Какво да ви кажа. Феите на зъбките не са такива, каквито бяха едно време.
След този филм, дам -смейте ми се... спях на светло месеци наред и избягвах всякакви тъмни места.

"Семейство Мейзга"

Мечтаех семейството ми да е като тяхното, включая роднини от бъдещето, които да ми пращат всякакви откачени и интересни неща.
Всъщност семейството ми беше още по-откачено. За какво мислите ги обичам толкова?
:)))

...има и още много, но ме мързи!
:)))

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Вкусна коледна изненада

Малцина са щастливците, успели да вкусят нещо, сътворено от магическите ръце на зеленооки самодиви.

Прибрах се уморена и гневно уплашена след тежкия работен ден, час висене пред вратата на кабинета на личния лекар, досаден профилактичен медицински преглед, при който се установява отново, че съм здрава като кон, огъване на краката при новината, че ще ми вземат кръв от вената / божееееее...хапя устни до кръв /, за изследване на холестерол (щото знаят, че обичам препечени пилешки кожички, негодниците! :))))

Още като отметнах кожата, прикриваща входа на пещерата ми усетих невероятен аромат. И какво съзират очите ми: под елхата се гушнали изкусителни коледни сладки:



Усетих някакво туптене, обърнах се и едно Червено сърце ми се усмихна:



Благодаря ти мила Самодивке за чудния дар, приготвен лично от тия сръчни ръчички!

Излишно е да споменавам, че имаше кратка схватка с няколко трола и цял взвод гладни орки, та едвам се докопах до едно парченце :)))

Наистина не знам с какво заслужих това.
Коледният дух си фучи през гори и води, радва хората, а аз обирам наградите..хахх
:)))))

вторник, 7 декември 2010 г.

За изминалите дни...



Когато наближи краят на годината, обикновено всеки се замисля за изминалия период.

Тази година ми беше доста трудна.
Отстрани трудно се забелязва, а и не всеки умее да се поставя на чуждото място.

Никога не съм работила толкова много.
На базата на факта, че почти през целия си живот съм работила и учила, дори и в невръстна възраст пак вадих пари / с нещо близо до арт-занимания /, благодарение на сръчните си ръце :))), си дадох сметка, че толкова натоварена и пълна с ангажименти година не бях имала.
Не говоря само за работа, но и у дома. Времето ми почти изцяло е заето от човек, който в момента има голяма нужда от помощта ми и просто трябва да съм на разположение, докато и луната залезе :)))
Одобриха ме за курс за обучение по чужд език / по оная тъпа система "Аз мога" /
Отказах се.
Поради гореописаната причина.
Стресът на работа беше голям и стана една от причините да сътворя този блог.
За някои може да е известен факта, че смених три колежки само за тази година.
Работих за три фирми, като в същото време обучавах нов персонал. За съжаление част от него не можа да издържи напрежението, а друга част се оказа напълно негоден за изискванията.
Имаше и доста вълшебни моменти...
Хубаво беше, че успях да видя на живо Metallica, Rammstein, Manowar и Serj Tankian.
Не съм и подозирала, че ще се запозная, макар и виртуално с толкова интересни хора.

Искам да благодаря на MadWizard и Фроги за подкрепата им в борбата със софтуера - първият помогна с магии, втората - с музика :)
С хардуера се справям и сама. С ритници.
Благодаря на Ностромо и Ламот за тъмните кичури, които се появиха в косите ми. Поумнях покрай вас, момчета! Тенкс! Извинявайте за счупените телескопи, линийки и кристални топки...

Следват бурни овации, хвърчащи цветя и заплеснати гълъбчета се удрят в стените...
:)))

Другите магически личности няма да споменавам. Те си знаят.

Както и да е.
Да си ходи тая 2010 година и да идва другата!
Чакам я с нетърпение и любопитство.
:)))

понеделник, 6 декември 2010 г.

"Души в окови" - Съмърсет Моъм



Първоначално замисленото заглавие е било "Красота от пепел" (цитат от Исая), но Моъм научава че това заглавие е било използвано и озаглавява романа си "Души в окови" (название на един раздел от Етиката на Спиноза).
Книгата е (полу)автобиографичен роман, като факти от живота на писателя и негови близки се преплитат с измислици.

Роден в Париж, на осем години Уилям Съмърсет Моъм остава без майка, а на десет загубва и баща си. Отива да живее в Лондон при дядо си, учи в пансион за деца но отбрани семейства в Кентънбъри и в Хайделбергския университет в Германия. После постъпва в медицински институт в Лондон.

Героят на Моъм - Филип е хром (има плоско стъпало и накуцва). Писателят е страдал от друг недъг - заеквал е и много се е измъчвал от това.Моъм описва живота така както го е видял през неговите очи - грижите на хората в малко провинциално английско градче, скучното ежедневие на дребните чиновници в счетоводната кантора, бохемският живот в Париж, болниците, немотията и живота на бедните квартали в Лондон.
Главната сюжетна линия е любовта на Филип към Милдрид - жена, която той презира.
Може би е искал да покаже и убеди читателите, че любовта е чувство, неподвластно на разума.

Аз с оскъдния си опит относно тези чувства, не разбирам подобен вид любов.

" От желание да го измъчва ли постъпваше така или поради природна нечувствителност? Бе свикнал да отдава жестокостта и на глупост. Тя нямаше достатъчно ум, за да разбере, че го наранява.
"Не е много приятно да обичаш момиче, което няма нито въображение, нито чувство за хумор" - мина му през ума, докато я слушаше.
Но липсата на тези две качества я оневиняваше. Иначе никога не би и простил страданията, които му причиняваше."

" Докато тя говореше, мина му през ума, че струва десет пъти колкото Милдрид: Нора бе много по-забавна, разговорът с нея много по-приятен - беше и по-умна, и много по-добра по характер. Една добра, сърцата и откровена женичка, докато Милдрид - казваше си той горчиво - не заслужава нито едно от тези определения. Ако имаше поне капка здрав разум, би останал при Нора, с нея ще бъде много по-щастлив, отколкото с Милдрид; в края на краищата тя го обичаше, докато Милдрид бе само признателна за това, че и помага. Всичко това добре, но има и друго - не е важно дали те обичат, важното е ти да обичаш и той се стремеше към Милдрид с цялата си душа. Десет минути с Милдрид за него струваха повече от цял следобед с Нора и всички ласки на Нора му струваха колкото една целувка от тия студени устни.
" Не мога повече - каза си той. - Тя е влязла в мен до мозъка на костите ми."
Какво от това, че е безсърдечна, зла и глупава, че простее и е алчна - нали я обичаше. По-добре да страда с нея, отколкото да бъде щастлив с Нора."


" Каква е тази сила, която кара хората да вършат неща, обратни на всичките им схващания за живота? - питаше са Филип."

Хареса ми това, че развива една идея и аз съм напълно съгласна с него. Внезапно се обръща на 180 градуса развивайки напълно противоположна и дори противоречаща на първоначалната идея. Аргументира се. И пак съм съгласна с него.

В края на романа главният герой научава, че момиче, което харесва, е бременно от него. Това хвърля на заден план всичките му мечти за пътеществия, за които той мечтае. Понеже е почтен, решава да се ожени за момичето. Но в момента, в който разбира, че тя не е бременна и ще я изгуби - желанието му за приключения отстъпва място на стремежа му за спокоен и щастлив семеен живот.

Един откъс, които ми допадна:разговорът на Филип и учителят му по френски г-н Дюкро:

"- Боя се, че не сте добре - каза Филип.
- Няма значение.
Но Филип виждаше, че той е зле, и в края на часа му предложи да прекъснат уроците, докато оздравее.
- Не - отвърна старецът с равния си тих глас. - Предпочитам да карам, докато мога.
Филип, който беше болезнено чувствителен, когато се налагаше да заговори за пари, се изчерви.
- Но за вас няма никаква разлика - каза той. - Ще си плащам както досега. Ако нямате нищо против, ще ви предплатя за идущата седмица.

Господин Дюкро взимаше по осемнадесет пенса на час. Филип извади от джоба си монета от десет марки и срамежливо я остави на масата. Срам го беше да му я даде като милостиня.
- В такъв случай няма да идвам, докато не оздравея. - Взе монетата и без да добави дума, след обичайния изискан поклон излезе.
- Bonjour, monsieur.
Филип беше леко разочарован. Мислеше, че е извършил благородна постъпка, беше очаквал господин Дюкро да го обсипе с благодарности. Сепна се от това, че старият учител прие парите като нещо дължимо. Филип бе твърде млад, за да знае, че признателността е по-силна у тия, които дават, отколкото у ония, които получават. Господин Дюкро се появи отново след пет-шест дни. Походката му беше станала по-несигурна, беше много слаб, но изглежда, бе преодолял пристъпа на болестта. Остана си загадъчен, недостъпен и нечистоплътен. През целия урок не каза нищо за болестта си, накрая, когато вече си тръгваше, той се спря с ръка на дръжката на вратата. Поколеба се, беше му трудно да говори.
- Ако не бяха парите, които ми дадохте, щях да умра от глад. С тях изкарах.
Направи тържествения си нисък поклон и излезе. Филип усети бучка в гърлото си. Прозрял бе безнадеждната горчивина на борбата, която старецът водеше, бе започнал да разбира, че животът, тъй приятен за него самия, може да бъде жесток."

Но да се върна на любовната вълна.
Вие мислите ли, че сте способни да се влюбите в човек, когото презирате?

Честит Никулден!


Никулден е!
Поне докато напиша следващите редове - ще стане.
Мислех, че ме очаква тежък ден, огъващи се трапези и облещени рибешки глави, но - радост:
Църквата забрани рибата на Никулден!
"Риба на Никулден не може да яде всеки, а само този, който се черкува в храм, носещ името на св. Николай"
Хе! Тъй като съм кръстена в близкия до нас храм "Свети Иван Рилски", чувствам се напълно свободна да ...хммм... ям каквото си искам.
Тъкмо радостта споходи стомаха ми и чета по-надолу (нямам време за вестници и телевизия, затова добрите/лошите новини идват при мен късно...):
"Напишето го с големи букви: Бургас да яде риба на Никулден"
Този заповеден тон изобщо не ми харесва. Още повече когато е от брадат старец, облечен в червено ;)

Не обичам шаран. Особено пък с люспи!
"Малко познат е факта, че рибата трябва да е с люспи, защото голата риба е символ на бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето." - повече тук.

Обичам морските дарове и се надявам на някоя и друга скаридка, приготвена лично от баткейшън. Щото ми е именник - да ми е жив и здрав!

Честит празник на бургазлии и яжте каквото и в каквито си количества искате!
:)))

Всички знаете с какво ще ви поздравя:
Очаквате с това:


или с това:



но избрах...:


Хайде да ни е честито!
Че и Рачков щял да идва чух...
:)))

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Междувидов сблъсък

Светът полудява. Насилието ескалира!
Никога, ама никога не посягайте към чужд подарък!
Особено ако той е пернат и вкусен. :)



:)))