"Души в окови" - Съмърсет Моъм

Първоначално замисленото заглавие е било "Красота от пепел" (цитат от Исая), но Моъм научава че това заглавие е било използвано и озаглавява романа си "Души в окови" (название на един раздел от Етиката на Спиноза).
Книгата е (полу)автобиографичен роман, като факти от живота на писателя и негови близки се преплитат с измислици.

Роден в Париж, на осем години Уилям Съмърсет Моъм остава без майка, а на десет загубва и баща си. Отива да живее в Лондон при дядо си, учи в пансион за деца но отбрани семейства в Кентънбъри и в Хайделбергския университет в Германия. После постъпва в медицински институт в Лондон.

Героят на Моъм - Филип е хром (има плоско стъпало и накуцва). Писателят е страдал от друг недъг - заеквал е и много се е измъчвал от това.Моъм описва живота така както го е видял през неговите очи - грижите на хората в малко провинциално английско градче, скучното ежедневие на дребните чиновници в счетоводната кантора, бохемският живот в Париж, болниците, немотията и живота на бедните квартали в Лондон.
Главната сюжетна линия е любовта на Филип към Милдрид - жена, която той презира.
Може би е искал да покаже и убеди читателите, че любовта е чувство, неподвластно на разума.

Аз с оскъдния си опит относно тези чувства, не разбирам подобен вид любов.

" От желание да го измъчва ли постъпваше така или поради природна нечувствителност? Бе свикнал да отдава жестокостта и на глупост. Тя нямаше достатъчно ум, за да разбере, че го наранява.
"Не е много приятно да обичаш момиче, което няма нито въображение, нито чувство за хумор" - мина му през ума, докато я слушаше.
Но липсата на тези две качества я оневиняваше. Иначе никога не би и простил страданията, които му причиняваше."

" Докато тя говореше, мина му през ума, че струва десет пъти колкото Милдрид: Нора бе много по-забавна, разговорът с нея много по-приятен - беше и по-умна, и много по-добра по характер. Една добра, сърцата и откровена женичка, докато Милдрид - казваше си той горчиво - не заслужава нито едно от тези определения. Ако имаше поне капка здрав разум, би останал при Нора, с нея ще бъде много по-щастлив, отколкото с Милдрид; в края на краищата тя го обичаше, докато Милдрид бе само признателна за това, че и помага. Всичко това добре, но има и друго - не е важно дали те обичат, важното е ти да обичаш и той се стремеше към Милдрид с цялата си душа. Десет минути с Милдрид за него струваха повече от цял следобед с Нора и всички ласки на Нора му струваха колкото една целувка от тия студени устни.
" Не мога повече - каза си той. - Тя е влязла в мен до мозъка на костите ми."
Какво от това, че е безсърдечна, зла и глупава, че простее и е алчна - нали я обичаше. По-добре да страда с нея, отколкото да бъде щастлив с Нора."


" Каква е тази сила, която кара хората да вършат неща, обратни на всичките им схващания за живота? - питаше са Филип."

Хареса ми това, че развива една идея и аз съм напълно съгласна с него. Внезапно се обръща на 180 градуса развивайки напълно противоположна и дори противоречаща на първоначалната идея. Аргументира се. И пак съм съгласна с него.

В края на романа главният герой научава, че момиче, което харесва, е бременно от него. Това хвърля на заден план всичките му мечти за пътеществия, за които той мечтае. Понеже е почтен, решава да се ожени за момичето. Но в момента, в който разбира, че тя не е бременна и ще я изгуби - желанието му за приключения отстъпва място на стремежа му за спокоен и щастлив семеен живот.

Един откъс, които ми допадна:разговорът на Филип и учителят му по френски г-н Дюкро:

"- Боя се, че не сте добре - каза Филип.
- Няма значение.
Но Филип виждаше, че той е зле, и в края на часа му предложи да прекъснат уроците, докато оздравее.
- Не - отвърна старецът с равния си тих глас. - Предпочитам да карам, докато мога.
Филип, който беше болезнено чувствителен, когато се налагаше да заговори за пари, се изчерви.
- Но за вас няма никаква разлика - каза той. - Ще си плащам както досега. Ако нямате нищо против, ще ви предплатя за идущата седмица.

Господин Дюкро взимаше по осемнадесет пенса на час. Филип извади от джоба си монета от десет марки и срамежливо я остави на масата. Срам го беше да му я даде като милостиня.
- В такъв случай няма да идвам, докато не оздравея. - Взе монетата и без да добави дума, след обичайния изискан поклон излезе.
- Bonjour, monsieur.
Филип беше леко разочарован. Мислеше, че е извършил благородна постъпка, беше очаквал господин Дюкро да го обсипе с благодарности. Сепна се от това, че старият учител прие парите като нещо дължимо. Филип бе твърде млад, за да знае, че признателността е по-силна у тия, които дават, отколкото у ония, които получават. Господин Дюкро се появи отново след пет-шест дни. Походката му беше станала по-несигурна, беше много слаб, но изглежда, бе преодолял пристъпа на болестта. Остана си загадъчен, недостъпен и нечистоплътен. През целия урок не каза нищо за болестта си, накрая, когато вече си тръгваше, той се спря с ръка на дръжката на вратата. Поколеба се, беше му трудно да говори.
- Ако не бяха парите, които ми дадохте, щях да умра от глад. С тях изкарах.
Направи тържествения си нисък поклон и излезе. Филип усети бучка в гърлото си. Прозрял бе безнадеждната горчивина на борбата, която старецът водеше, бе започнал да разбира, че животът, тъй приятен за него самия, може да бъде жесток."

Но да се върна на любовната вълна.
Вие мислите ли, че сте способни да се влюбите в човек, когото презирате?