Ей на – сега,
всички мислят, че седя тук на бюрото,
пишейки важни неща или бъркам ароматна
супа, влизайки под кожата си на слугинче
от кралската кухня...
Истината е че
нахълтвам трепетно, бършейки чело, вежди
и мустаци... заедно с Ваймс в Юбервалд с
дипломатическа мисия. Дори чувам
приглушеното тракане на колелата....
Не вярвам на прясно-четящите и особено
на визуалната им локализация в
пространството, която е най-често на
очевидно стандартни места. И на
отлежаващо-четящите не вярвам. И те не
са хора, като хора. Мудни едни такива,
туткащи се...
Вероятно използвам многоточия, за да звуча важно и дълбокомислено, а и защото написаното винаги е на някакви плитчини и все криво се разбира. :)
По празниците / разбирай преди три века :)/ ме сюрпризираха с подаръци, тежащи
около половината тегло на млад слон
самец. Приятели, нетърпеливи да ми
зашлевят едно огромно кулинарно
предизвикателство и които много обичам - Точето и Ностромо. Не им стигат
ежедневните мъчения със снимки на
панирани инсекти и вкусни гозби от
плъхове, от чиито чудни гледки огромният
ми апетит нараства като фибоначест
въздушен мехур и вече може да бъде
забелязан от случайно преминаващи
имперски совалки, разбира се ....веднага
след великите китайски трюфели.
Първа книжка:
„Кралски удоволствия. Крале, кралици,
секс и кухня.“
В нея ще прочетете
за видната фитнес-рекордьорка Месалина,
кюфтенца от калмари с подправки, за
чиито афродизиачески свойства / бях
убедена, че думата „афродизиак“ идва
от някакви африкански двойнозайчести
съвокупляващи се миньончета/ от които
е обяснена подробно, наденички по римски
и скаридено-гъбни творби, за Карл Велики
и тегобите му в брачното ложе, Екатерина
Велика и телешкото филе „Орлов“,
Наполеон и оууууу:
агнешки котлети
с лешници, ангинари с бели миди, кокошка
с трюфели, пастет от фазан по
кадински...Виждам, че изпадате в мъчително
и тягостно настроение, лека неориентираност, с което единствено ме
подстрекавате да продължа.
Ей ви една рецепта да бъркате, за да не скучаете:
Ей ви една рецепта да бъркате, за да не скучаете:
Втора книжка: „
Светът без нас“ / карам го по хронологичен
ред, в зависимост от прочитането им/.
Много интересна, пълна с факти, размишления, способни да ни държат до късно вечер и непрекъснато да ни провокират да си задаваме все повече въпроси. Ламот я характеризира като "книга на любопитството". То какво да пиша, като той го е написал: щрак.
Има и картинки!
Можеше да сложат по-качествени и цветни снимки, но пък има такава хубава поредица, че по-добре си я изтеглете и зяпайте.
Можеше да сложат по-качествени и цветни снимки, но пък има такава хубава поредица, че по-добре си я изтеглете и зяпайте.
Трета книжка: „Угощението на
Джон Сатърнъл“
В Бъкланд, затънтено селце с 95 % затъпели и оглупели от релизиозен фанатизъм хорица, живеят Сюзън Сандъл – жена с много знания, сили и умения и синът й Джон. Естествено дребнавите душици не търпят различните от тях, обвинявайки ги за всичко, било то гръм от ясно небе, изцапано пране или детска кихавица, обявават я за вещица и ги прокуждат вдън горите тилилейски. Там Сюзан разкрива на отрочето си тайната на скъпоценна книга за угощение, което е било традиция за старите богове. Не разбрах защо чакаше толкова време или си е мислила, че тракащото с зъби от студ дете ще бъде по-възприемчиво за несподелените й тайни, но както и да е. Аз лично когато съм гладна или ми е незадоволитено топло изключвам съвсем.
В Бъкланд, затънтено селце с 95 % затъпели и оглупели от релизиозен фанатизъм хорица, живеят Сюзън Сандъл – жена с много знания, сили и умения и синът й Джон. Естествено дребнавите душици не търпят различните от тях, обвинявайки ги за всичко, било то гръм от ясно небе, изцапано пране или детска кихавица, обявават я за вещица и ги прокуждат вдън горите тилилейски. Там Сюзан разкрива на отрочето си тайната на скъпоценна книга за угощение, което е било традиция за старите богове. Не разбрах защо чакаше толкова време или си е мислила, че тракащото с зъби от студ дете ще бъде по-възприемчиво за несподелените й тайни, но както и да е. Аз лично когато съм гладна или ми е незадоволитено топло изключвам съвсем.
След смъртта й
детето попада в имението на сър Уилям,
където става чирак в кухнята, влюбва се
в господарската дъщеря и следват куп
приключения, скрити гозби, кралски
трапези и нелепи благородници, попаднали
на военното поле.
С удоволствие
изчетох първата третина от книгата,
после героите станаха прекалено много
и с мъка се сещах
кой – кой беше, но разбира се вероятно
вие не страдате от моята краткотрайна
памет и това няма да ви попречи на
четенето.
И си пригответе
поне 260 ястия и двайсет прислужници да
съпътстват четенето ви! Съвсем точно
ги изчислих! :)
Преди време
търсих една книжка, после видях, че и
скъпата ми Скай я издирваше, а когато и
тя се сдоби с нея, при това благодарение
не на виртуални антикварни книжарници,
а на „Продавалник“, у мен се събуди
подозрението, че ако вложа малко сили,
може би и за мен ще настъпи този щастлив
момент, в който ще положа лапи върху й.
Благодарение
на титаничните усилия на Гост, както и
армията му от въоръжени невестулки,
ескадрилата от прилепи ветерани и
няколко дарк-форс изтребители, той
направи невъзможното и откри тайна
книгомафия от фетишисти, която
притежаваше и двата тома. При това –
нови-новенички и миришещи на уникално
мастило от атреидски октопод. Не съм
питала какви средства, сила и личен чар
е употребил, защото напоследък страдам
от високо кръвно и тик в лявото ухо, пък
и съм слаба по душа, но фактът е факт.
Те са при мен!
Дължа му около
157 омара по днешни изчисления, както и
джулайска вечеря на свещи.
Откак ме светна
и научи, че ако посадиш книжка, може
по-късно да ожънеш книжарница, а
най-малкото ще си имам същата
книжка...изпитвам огромна благодарност,
но съм затънала в ежедневна жътва, бъхтам
тук, въртя сърпа, слънцето прегаря гърба
ми...
За книжката:
При терористичен
акт на ИРА загиват съпругата и двамата
сина на микробиологът Джон Роу О'Нийл.
При това пред собствените му очи. Изпълнен
с желание за мъст той разработва
биологично оръжия, от което загиват само жените. Мерзавец такъв! :) Наричат го бялата чума.
Това е. Няма да разказвам повече, пък и
съм още в началото....
Ако се чудите
докъде я докарах, ей до това: щрак.
И до.... цитирам тазсутрешното ми пожелание: "печен фазан с орехи и джоджен върху канапе от оглозгани възглавници"
На "Бялата чума" искам сериозно ревю!!! Не се трепах като гламав, за да получа ревюто от задната корица!!!!!
ОтговорИзтриванеЧакай да я изчета де! Обещавам ревю в два тома! :)
ИзтриванеИскам несериозно ревю в 18 тома плюс два тома с притурки! И Гост да играе сиртаки върху задната корица на Бялата чума! Ама гол! :P
ОтговорИзтриванеЕл, от теб козунаци, баклава и пандишпан, че ми се яде сладко. А и сготвена произволна рецепта от книжката!
Хм, "гол" - гол да е, ама не съм сигурен, че мога да танцувам върху задната корица. Може ли да е на цялата маса?
ИзтриванеИ мостри от спагети на всяка страница!
ИзтриванеМоже ли да продължавам да пипам книжките ти с мазни пръсти? А? :P
Дишай дълбоко и си провери кръвното.
И аз съм за сиртаки. Двамата ми изиграйте великата сцена от Зорба - боси с венци от наденички на косите.
Да вее
ИзтриванеТо аз и без това ям на дивана де, кво да пискам...
Животът на наденичките е кратък, нищо не обещавам!
ИзтриванеГосте, става. Ще се запишеш на видео, нали. Обещавам да не го качвам в Youtube!
OK, Ел, значи е уредено - рисуваш ни двамата с Ностро как голи танцуваме сиртаки на масата с наденички в косите.
ИзтриванеНостро, разбери се с Ел да направи повечко картинки, та при превъртането да минат за видео. ;)
Що на мен все най-трудните задачи ми се падат?
ИзтриванеСигурна съм, че сте замислили и опустощаване на цялата ми посуда! Сиртакаджии такива!
Защото, Ел, ти си човекът, за когото се знае, че ще се справи най-добре. Това е израз на нашето доверие в твоите способности.
ИзтриванеЪхх, завоалирани приказки, докато истинската ти цел е да ме разконцентрираш и обереш де що има наденички из къщи!
ИзтриванеИ изобщо не претърсвай терасата, особено в горния ляв ъгъл, зад паяжината на Шарлот!
"Кралски удоволствия. Крале, кралици, секс и кухня" - тази ми звучи интригуващо (нях нях) :)
ОтговорИзтриванеПърво си намери двайсетина възглавнички и подобен брой слуги, че тогаз я разгръщай.
ИзтриванеААааа - и Звездев, Ути и други незнайни кулинари... :)
Още като стигнах до «ангинари с бели миди», започнах да цъкам неудържимо. Даже май ми замириса на мъ-ъ-ънички пържолки със сос пикант, но сигурно е било обонятелна халюцинация. Сега как да се съсредоточа, като централният мозък изключи и взех да гледам като канибалите капитан Кук? Ти си виновна, ама ха!
ОтговорИзтриванеЪхъм - аз съм виновна!
ИзтриванеА че подпалиха цяла фабрика в близост, само и само за да ми осигурят жар за биволското - пак аз ли съм виновна? :)))
Знам ли и аз… но вкратце — да :) Да не би да са видели как Ностро танцува гол сиртаки на масата, увенчан с наденички и бахур, и да са изпаднали в културен шок, последван от масова истерия и викове «Евое, евое!»?
Изтриване
ИзтриванеМи не знам....Днес кънтят разни проверки от гражданска защита.
Не знам дали за провокирани от севернокорейски кихавици или от ностромовото сиртаки. :)
Много кулинарно, не е за библиотека, а за кухненския шкаф :) То бива храна за душата, бива, ама човек ще се окапе от четене, ако преди това не се е наял подобаващо :)
ОтговорИзтриванеЕй, затова са много важни приготовленията.
ИзтриванеАз за щастие и душевна радост бях предупредена изрично, че без кило бекон, пастърма и паниран лук изобщо да не лягам да чета... :)