вторник, 30 март 2010 г.

Потопете се в света на: "Да се посмеем, шахматисти"


Днес съм решила да се заяждам, затова ще Ви представя една моя любима книжка, която доста трудно ще намерите. Издадена е през 1985г. и не зная дали е преиздавана след това. Авторът: Александър Кипров е български шахматист, който през 1962 година издава книгата "Бележити шахматисти". В нея освен биографични данни и примери от творчеството на известни шахматисти, той описва и забавни случки от техния живот. След публикуването и, много читатели изразяват съжаление, че не е включил повече интересни и смешни моменти. Тогава у него се заражда идеята за тази книга.

Книгата е посветена на хумора в шахмата. В нея са разказани забавни случки из живота на бележити шахматисти и весели истории, свързани с шахматната игра. Илюстрирана е с интересни карикатурни скици.

Ето и част от моите любими моменти:

Лошата памет на Алехин

 Това се случило по време на блинд-симултан сеанс на Алехин. Този път той играел срещу 24 противници, така че трябвало да помни 24 сложни позиции и повече от 2000 хода, с които се стигало до тях. Паметта на Алехин работела безпогрешно и той печелил партия след партия. Когато повечето от противниците се предали и сеансът приближавал към своя край, Алехин поискал да изпуши едно цигара. Той започнал да бърка из джобовете си, а след това се обърнал към един от организаторите и казал: "Извинете, бихте ли ми услужил с една от вашите цигари. Пак съм забравил табакерата си в хотела. Моята памет е просто за окайване."
***
Кои противници са най-опасни?

 На международния турнир в Москва през 1925г. преди партията с чехословашкия гросмайстор Рихард Рети, Ласкер отклонил поканата на приятелите си да прекара края на деня с тях, като обяснил, че се оттегля в хотела, за да се подготви за партията, която имал да играе на следващия ден.
- Но защо се безпокоите толкова за изхода на тази партия? - учудили се приятелите му. - На всички е известно, че вие почти винаги сте побеждавали леко Рети и че той не е спечелил досега нито една партия от вас.
- Именно затова се страхувам - отговорил Ласкер. - най-опасни противници са тези силни играчи, които досега не са спечелили срещу мен, защото по закона на вероятностите те трябва рано или късно също да спечелят.
***
Детето чудо - Капабланка

  Когато бил на 4 години, Капабланка наблюдавал една шахматна партия, която баща му играел с техен съсед. Бащата попаднал в загубена позиция, но продължавал да се сражава. В разгара на борбата той по погрешка играл коня си като топ и взел с него неприятелската дама. Противникът му така се смутил, че не забелязал грешката и бащата на Капабланка спечелил. Но след завършването на партията малкият Капабланка казал на баща си:
- Татко, значи ти понякога шмекеруваш.
- Как смееш да говориш така! - извикал обиденият родител.
 Но за изумление на всички присъстващи малкото дете възстановило критичното положение и показало неправилния ход. Тогава бащата на Капабланка поканил сина си да изиграят една партия. Той му дал дама аванс, но малкият 4-годишен шахматист спечелил с лекота.
  През следващите години Капабланка победил всички кубински шахматисти и на 13-годишна възраст станал шампион на своята страна.
***

  Шегите на Михаил Тал

 Тал е духовит и обичал да се шегува. През цялото време, докато се играел турнирът в Блед през 1962 г. той държал пред вратата на стаята си в хотела един чифт от своите обувки. По този начин Тал плашел противниците си, които мислели, че си стои в стаята и подготвя варианти срещу тях. В действителност по същото време Тал се разхождал в града.
 В една среща между отборите на Латвия и Естония на първа дъска се срещнали Михаил Тал и Паул Керес. Още в първите ходове Тал пожертвал фигура. Керес се замислили дълбоко, след това станал, свалил сакото си, закачил го на облегалото на стола, седнал отново и приел жертвата. На дъската се разиграла остра борба, но Керес запазил фигурата и накрая спечелил партията.
 - Как можа да загубиш? - попитали Тал неговите съотборници.
- Пожертвувах в дебюта фигура - обяснил Тал - и бях предвидил всички последици, освен че Керес ще си съблече сакото и ще го окачи на стола си. Това така ме смути, че се обърках и загубих.

***
Стилът на Тартаковер

  През време на турнира в Лондон през 1922г. участвуващите гросмайстори посетили колективно зоологическата градина. Когато минавали край тюлените, видели, че тези животни мързеливо се припичат на слънце и дремят. В този момент се появил пазачът и започнал да хвърля херинги. Тогава тюлените изведнъж се оживили и с невероятна пъргавина започнали да ловят рибите още във въздуха, преди да паднат. Боголюбов, който наблюдавал тази сцена, се обърнал към стоящия до него Тартаковер: "Виждате ли? Точно такъв е вашият стил. През време на партията безкрайно маневрирате, лавирате и правите нищо незначещи ходове. Но подхвърли ли ви противникът една херинга, т.е. направи ли един погрешен ход, тогава изведнъж всичко се променя. Със светкавична бързина вие се нахвърляте върху бедната си жертва и я довършвате в няколко хода.
 ***
Тартаковеровизми
"Царят е най-слабата фигура!" - казваше Морфи, атакуваше го и печелеше.
"Пешката е най-слабата фигура!" - казваше Щайниц , атакуваше я и печелеше.
"Патът е трагикомедията на шахматната игра"
"Само благодарение на грешките шахматната игра има право на съществуване. Затова цялата шахматна теория всъщност се свежда към изследване на слабите ходове"
"Мачът е стълкновение на две индивидуалности. Мачът доказва по-малко от турнира, а турнирът въобще нищо не доказва."
"Откритата линия h има много жертви на съвестта си."
"Има неудачни победи, както и славни поражения."
 ***
Най-опасната игра

 Английският ръгбист Джо Кестер винаги "се изплъзвал" от различните травми. Но веднъж, играейки шах през време на почивката на тренировката по ръгби, се развълнувал толкова много от един неприятен ход на противника, че паднал от стола и си счупил дясната ръка. След нещастието пострадалият ръгбист заявил: "Шахматът е най-опасната игра, която познавам."

***
Неподходящата тактика

  През време на една турнирна партия единият от участниците изпаднал в страшен цайтнот. Флагчето на часовника му се издигало и заплашвало да падне всеки момент, а до контролата оставали още десет хода. Двамата противници играели с трескава бързина и за всеобщо удивление не само цайтнотът минал, но дори спечелил играчът, който бил в цайтнот.
- Как не можахте да използувате този шанс? - попитали присъствуващите загубилия. - Достатъчно беше през време на цайтнота да удряте с всички сили часовника и флагчето неминуемо щеше да падне.
- Това ми е напълно ясно, защото така съм постъпвал много пъти. Но този път такава тактика беше неподходяща, защото часовникът е мой и за него съм платил доста скъпо.
***
Невъзможният мат

  Един европеец попаднал в малък монголски град. Разхождайки се из него, той влязъл в едно кафене и видял, че посетителите играят шах. Приближил се до играчите и тутакси един от присъстващите го поканил да изиграят една партия. Европеецът приел и партията започнала. Борбата се развила благоприятно за европееца. Той получил атака и възникнала позиция, в която можел да даде мат на неприятелския цар с един от конете си. Когато посегнал към този кон, за да нанесе решителния удар, всички присъствуващи извикали в хор, че прави невъзможен ход. Започнал спор и тогава станало ясно, че според правилата на монголския шах тази фигура не може да дава мат на царя, тъй като конят е най-верният приятел на човека.
 ***
Хубавата картина

 Големият писател Ърнест Хемингуей притежавал колекция от картини, с които много се гордеел и обичал да показва на гостите си. На един от неговите приеми един от гостите се задържал по-дълго пред картината, която изобразявала двама играещи шахматисти.
- Хареса ли ви тази картина? - попитал Хемингуей.
- Много - отговорил гостът. - В позицията, която художникът е нарисувал на шахматната дъска, белите дават великолепен мат в три хода, който много ми хареса.
 ***
Колко хода изчислявате напред?

 На този въпрос изтъкнати шахматисти са давали различни отговори.
 Алехин: Задължително 4 хода, по-рядко 6, в изключителни случаи 10-12.
 Капабланка: Зависи от позицията. Често 25-30.
Маршал: Два хода, но добри.
Решевски: Винаги 1 ход повече от моя противник.
Фишер: Не изчислявам ходове напред, а просто печеля.

4 коментара:

  1. Голямо благодаря. Днес ще и я извадя отново.

    ОтговорИзтриване
  2. Имам смътното усещане, че преди повече от десетина години съм чел такива забавни шахматни истории, но не съм сигурен дали точно в тази книга - корицата ми изглежда непозната...
    Иначе наистина са много забавни, а и не само. Обобщения, като "цялата шахматна теория всъщност се свежда към изследване на слабите ходове", са много полезни за начинаещи, защото са си самата истина. Въпросът е, че трябва да имаш няколко терабайта в главата, за да отразиш дори и само популярните дебюти... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Човекът е биологичен компютър.
    Нищо невъзможно няма за него.
    Освен да се отърве от простотията и боклуците.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.