понеделник, 22 март 2010 г.

Изкуплението "Шоушенк"



В събота по някакво чудо останах за три-четири часа сама. Първият ми подтик беше да запраша към кухнята, където е "мястото на жената", но решително го подтиснах и се проснах на дивана в хола с "Особени сезони" на Стивън Кинг. Изгълтах първите три новели, като предизвиках парене и сърбеж на очните си ябълки.
Вече бях споменавала за отношението си към "книги срещу филми" ...
Един от любимите ми, а и най-вероятно на много от вас филми - "Изкуплението Шоушенк" съм гледала многократно през изминалите години, но не бях чела новелата.



Първата новела:
"Рита Хейуърт и изкупленито "Шоушенк"
/"Надежда за вечна пролет"

****

Тази Рита Хейуърт хич не е била лошо парче...:)

Рита Хейуърт

Оставяйки настрана незначителни разлики, като във външния вид на героите - Анди е дребен и рус а Ред е червенокос ирландец...сега ми светна като се сетя за физиономията на Морган Фрийман когато се хилеше, че бил ирландец... та общо взето - хареса ми.
*******
"Колко ли работа е хвърлил, за да създаде тези две неща? Много часове след загасване на осветлението, знаех това. Първо отрязването и обработването на формата, сетне почти безкрайното полиране и финалните операции с онези скални чаршафи. Взирайки се в тях, аз усетих топлината, която всеки мъж или жена изпитва, когато гледа нещо красиво, нещо, което е било обработено и направено. Това е чувството, по което се различаваме от животните, и си мисля, че почувствах още нещо. То беше чувство на страхопочитание пред човешката устойчивост срещу жестокостта. Но аз не знаех колко устойчив може да бъде Анди Дюфрен много по късно."
"Зная със сигурност, че Анди Дюфрен не прилича много на мен или някой от онези, които съм познавал, откакто влязох вътре. Той внесе петстотин долара, натъпкани под дрехите, но пустият му кучи син успя да внесе и още нещо. Чувството за собствено достойнство, може би, или усещането, че ще победи накрая... или пък това е било чувството за свобода дори зад проклетите сиви стени."

"Беше подметнал на Анди, че обикаля двора за упражнения, сякаш е на коктейл. Не бих казал, че го виждам така, но зная какво имаше предвид директорът. То е дълбоко свързано с онова главно качество на Анди, за което споменах: че носи свободата си като невидимо палто и не разви затворническа психика. В очите му не съзрях затворническия тъп поглед. Той не придоби походката на хората, които в края на деня се връщат в килиите си за нова безкрайна нощ — тази дюстабанлийска походка с превит гръб. Анди вървеше с прави квадратни рамене, стъпката му беше винаги лека, сякаш се връщаше вкъщи за добре сготвена вечеря при добра жена, макар да се хранеше с буламач от накиснати зеленчуци, грубо картофено пюре и едно-две резенчета от онова тлъсто, мазно нещо, което повечето от затворниците наричат „загадъчното месо“. А Ракел Уелч го чакаше на стената."
*******
Е - аз съм рисувала Ракел Уелч и не мога да се лиша от удоволствието да се изфукам с рисувателните си способности:

Общо взето възхищавам се на хора, които умеят да подтиснат емоциите си и в кризисни моменти да мислят трезво. Анди Дюфрен притежава и двете. А и това е новела за надеждата, дори финалните думи са: "Надявам се". То и аз се надявам да ме опръскат вълните в Зихуатанео

За другите новели:
"Лятото на покварата" - общо взето двама садисти - единият - американски образцов ученик - отличник, другият - нацист се обвързват в странен съюз - полуприятелство, полуомраза...Аз като дете отгледано в приказен свят винаги се замислям какво е ползата или поуката от изчетеното. От тази новела друго не можах да измисля, освен, че рано или късно всеки садист или ще откачи или ще се самоубие, като се нагълта с хапчета. Т.е. не бях много очарована. Разбира се стилът на Кинг е доста увлекателен, но само това не ми стига.
"Есен на детството" - сходно ми се отрази. Дори малко се отегчих, с изключение на един - два момента. Четири момчета отиват да видят труп на момче, блъснато от влак...
Днес мисля да довърша и четвъртата новела. Дано тя ме заинтригува повече.
Междудругото във втората новела намесиха Анди Дюфрен, а в третата - Куджо...:)
Тази пролет май не ми се отразява добре.
:)

Източник: Рита Хейуърт

"Особени сезони"
"Шоушенк"

10 коментара:

  1. Ракел е страхона
    Но пък много рядко ми се случва един филм да ми хареса повече от една новела

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря...
    А относно второто - не очаквах да е някакви стотина страници...но добре беше.
    Пък и през цялото време си представях филма.
    Дори края на филма ми хареса повече, понеже директора се гръмна...а в новелата - не.

    ОтговорИзтриване
  3. Книгата е великолепна, писах за нея преди време в Книголандия.

    ОтговорИзтриване
  4. "Ракел"-ът ти е мноооогоооо...
    Макар мъничко да прилича на полякиня. :)
    Ух, на мама!
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Христо - всъщност ти ме нави да си я купя. Бях я мернала в Книголандия и като ходих да купувам "Въоръжени мъже" и "Нощна стража" се изкуших...
    @morrt - хе-хее- полякини ли са ти в главата? :D
    Снощи дочетох четвъртата новела - тя всъщност доста ми хареса. Особено мистериозният клуб, икономът и книгите, камината, стаите над клуба...аве - супер!
    Накрая малко в повече ми дойде обезглавената жена, но... беше чудесно написано...

    ОтговорИзтриване
  6. И при мен беше нещо подобно с Изкуплението - и аз бях доволен да разбера защо Морган се хили като разправя, че бил ирландец.:) Аз само че харесах за илюстрация друга картинка на Рита Хейуърт, иначе считай, че като цяло съм имал същото предвид.:)

    Поздравления, при теб също е много забавно.:)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря!
    И по-забавно ще става...
    :)

    ОтговорИзтриване
  8. Ех, Рита... Гледай Гилда, там е във вихъра си.
    P.S. Много профешънъл щрих имаш...

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря...
    Ти също имаш професионален щрих относно...Film Noir...
    :)

    ОтговорИзтриване
  10. Дилетантски. Така се получава, когато прекалиш в ранни детски години с вглъбяването в Чандлър, Хамет, Чейс, Кейн и подобна пълп фикшън литература... :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.