сряда, 31 март 2010 г.

"Етикети" - мисията невъзможна



Знаете ли, че повечето от хората живеещи в близост до морето рядко ходят да го видят и да му се полюбуват. Аз лично не мога да си представя, че ще минат няколко дни без да го видя и помириша. Защо не ценим това, което имаме и е под носа ни. Защото е безплатно ли? Защо придаваме по-голямо значение само за неща, за които сме се бръкнали по-дълбоко в джоба? Защо един мъж придава по-голямо значение на жена, която го е охарчила и го смуче за пари, дрехи, автомобили и прочие от жена, която му дава своята любов и внимание без да иска нищо в замяна? Защо? Защо си мислим, че някой е по-умен, понеже имал няколко дипломи, а друг – за глупав, поради обратната причина. Защо? Защото слагаме етикети. Слагаме етикети – ето това струва 10 лв – това – 50 лв, следователно то е по-добро. Оценяме нещата – всеки субективно и маааац – поставяме „етикет“. Имам семеен познат – кранист. Този човек познава българската история по-добре от които и да е историк. Знае на всеки български владетел имената и личните истории на първите и вторите му братовчеди...Разказваше толкова увлекателно – идваше на гости при нашите и ни омагьосваше с часове. Същият този човек изгуби гласа си. Сега има някакво апаратче на гърлото...а е и толкова стар. Имам и една ...хммм..да кажем некръвна роднина – лекарка. Вижда ми се смешно човек да стане лекар и да продължава да прави правописни грешки от сорта на „докоменти“ и „мъжъ ми“. Ми сори ама като си изтървала началното образование, после и пет дипломи да вземеш пак си оставаш необразована...Но, както и да е – отнесох се...
Защо трябва да пестиш цяла година за да си позволиш почивка на море, за да можеш да го оцениш, а тези, които имат свободен достъп до него изобщо не се възползват? Защо? Клишето, че човек не цени това, което има си действа в пълна сила.
Защо мнозина предпочитат да се затворят в заведение с недотам добра вентилация, отколкото да се насладят на морския бриз? Дишайте хора! Забравили сте как се диша! И после – болни били...
Не забравяйте като слагате „етикети“ на някои неща да сложите етикет:“безценно“. На любовта на близките хора, на здравето, на това, че можеш да правиш простички наглед неща, - излезте на разходка, не мислете за нищо и ...дишайте!

Очите ми са морско-зелени. Не зелени като тревата. Не зелени като листата. Морско-зелени! И са вперени в морето, а то се отразява в тях.
На някои неща не можеш да сложиш етикет. Те са необятни, бурни и своеволни. И се радвам, че ги има...

12 коментара:

  1. прави ми впечатление, че планинците оценяват родните си дадености чувствително повече от морските хора. не знам на какво се дължи. но съм го наблюдавала много пъти. интересно ми е. а колкото до дишането (и всички примери по него)... голямо благодаря от мен!! понякога си мисля, че на подбив на всичките си "екстри" хората ЖИВЕЯТ много по-малко от животните и растенията. и от камъните даже. и не като продължителност, нали.

    ОтговорИзтриване
  2. Ами да - имаме толкова сетива, а не ги използваме като хората. Не умеем да се наслаждаваме.
    Представяте ли си как ни завиждат камъните?
    :)
    Относно планинците - нямам наблюдения.
    Аз вирея само където има морски въздух.
    От известно време упорито ме карат да емигрирам. Като взема картата - все по сините области се заглеждам.

    ОтговорИзтриване
  3. Обожавам морето, но рядко го виждам. Ако ми беше наблизо сигурно и аз като теб щях да ходя да го виждамв секи ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Ъхъ, дишайте свеж нефтозаводски въздух. :Р Днеска смърдеше на асфалтова база.

    ОтговорИзтриване
  5. Мдааа.... въздухът е доста обогатен.
    Обаче като духа от изток не се усеща аромата на бензол.
    :)
    Само "Кроношпан" добавя свежи нотки на дървени стърготини и пушек в странен сив цвят.
    Абе вие пушачите как сте с обонянието?
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Време е и аз да пропуша значи...
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. Аз живея до в подножието на Рила и е достатъчно да вдигнеш поглед за да я видиш в цялото и величие, но много хора и това не правят:(

    ОтговорИзтриване
  8. Факт!
    Я се запитайте колко често поглеждате към небето?
    Към облаците, към луната и звездите...
    Кой знае колко прелитащи извънземни не сме забелязали със своето безхаберие...
    :))))

    ОтговорИзтриване
  9. Евала! Много добре си го казала! От време на време и аз се замислям над тези неща, но не толкова задълбочено. Оцених морето, когато го "изгубих". Сега внимавам и се опитвам да не пропускам "безценните" мигове.

    ОтговорИзтриване
  10. Аз като затвърден епикуреец извличам удоволствие от почти всичко, което ме заобикаля...:)

    ОтговорИзтриване
  11. И на мен винаги ми е било чудно за много морски хора как не ги радва особено, или по-скоро ей тъй не го забелязват. Мен ми пълни душата просто.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.