четвъртък, 1 април 2010 г.

Потопете се в света на: "Хроника от Сарагоса"


Повестта „Хроника от Сарагоса“ от книгата „Следа към Вега-Орион“ на Светослав Славчев – библиотека „Фантастика“, изд.1979г. - е една от любимите ми още от преди хиляда години, когато бях още дете и четях десет пъти повече, отколкото ми разрешава живота сега. Има литературни произведения, които можеш да четеш и препрочиташ независимо на каква възраст си и пак да ти е интересно. Поне с мен е така. Особено, когато става въпрос за пиратска история е фантастични елементи. Не чета много български автори. Изключение прави може би само Петър Бобев и няколко други. Но тази повест е изключително интересна. Е – преглътнах лекото плагиатство на една от ситуациите, която почти буквално припокрива част от приключенията на капитан Блъд – друг любим мой персонаж – на Рафаел Сабатини / абе Рафаел е the best! /. На всичкото и отгоре Питър Блъд и Хендрике са лекари...съвпадения случайни или ...не знам. Както и да е – животът мята холандския лекар Хендрик ван Стеекс в лапите на изметта на обществото – пиратите. Именно в тази обстановка изпъкват неговите качества. И същите тези качества убеждават...няма да казвам кого – че има надежда и в нас – човеците. Ах, да – ще получите и отговор на въпроса - „Защо животът в цялата Галактика поражда разум?“
Ето и няколко кратки откъса от повестта:

„ -Готово, сър! - рекох. - Сега, ако този негодник има щастие, може и да оживее!
- М-да – процеди Хогарт, - казваш се Хендрик ван Стеекс? Холандец ли си?
- Холандец, сър.
- А знаеш ли, че моята страна воюва с твоята?
- Тогава – рекох – аз съм ваш пленник, сър.
Изглежда, че отговорът му хареса, защото той пак се разсмя – като че чупеха сухи клони.
- Аз пленници не вземам! - рече той. - А ти знаеш ли какво залагаш? Ще подаваш ръка на хора, които от благодарност може да ти отхапят пръстите!
- Сър – рекох, - за това, което искам да бъда, аз непрестанно залагам! И може да греша, но мисля, че и най-пропадналият живот все пак струва нещо.
Той продължи да ме разглежда с нечовешките си очи. После внезапно каза:
- Добре. Ще опитам с теб! Утре сутринта – на моя кораб!“
***
„ Хогарт, когото величаеха „ел амирале“ или „алмиранте“ по испански обичай, не се интересуваше дали ще убият някого повече, или по-малко когато са на сушата, но в открито море той беше безжалостен към всички побойници и раздорници. И много се бояха от нега, защото никога не съм го чул да повиши глас или да даде вид, че е гневен. И така, като че казваше: „дайте му два пиастра награда!“, така казваше „Обесете го на реята!“
***
„ -Ха! - изсмя се той с ужасния си смях. - Виждате ли нашия доктор? Че той не можел да гледа непристойни гледки! Ха!
И цялата пасмина около него гръмна в смях. Само негрите не се смееха, те сигурно никога не са се смели.
А на мен от обидата кръвта ми се качи в главата.
- Сър – рекох аз като се поклоних пак, - вие ми спасихте живота и можете да го вземете обратно, когато пожелаете. Аз съм ваш слуга и роб. Но аз наистина не мога да гледам чудовищни зверства, които са още по-чудовищни, защото са безсмислени! Безсмислената жестокост ме кара да съжалявам, че съм се родил човек! А ако трябва да доказвам смелостта си, то наредете с кого от хората, които ми се хилят така глупаво сега, трябва да се бия!“
***
„Антонио Мариа и Галвес
Главен конвиктор на колегията на Ордена в Сарагоса.
... Това, както и други наблюдения дават основание, да се смята:
Че разумът на Третата планета от тази система има висок коефициент на бързо развитие.
Че ако този разум си създаде подходящи условия, би могъл да премине от разред четвърти в разред трети по Галактическата класификация...“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.