вторник, 6 април 2010 г.

За крадящите книги...


Постът "Смъртта разказва за една вълшебна крадла на книги" на Христо Блажев в Книголадния предизвика любопитството ми. А то е ненаситно, както и всичко друго в мен.

Ще засегна две теми - Втората Световна и краденето на книги.
Като същество, живеещо с човек, чиято страст / освен географията и научната фантастика / са световните войни, волю-неволю с времето започваш с неудобство да схващаш, че си запознат с прякори, като "Червеният барон", "Пустинната лисица" и "Пожарникарят на Хитлер"...Думи, които не будят никакви чувства в мен, а по-скоро нещо от сорта: "знам за какво иде реч". Като се замисля - май не ми се засяга много тази тема, поради опасенията, че отново ще предизвикам реакции от подобен тип . Добре, че не са на религиозна тематика, че ме хваща страх от евентуалният отзвук...
Гледали ли сте "Нещата от живота" с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер? Мъж, който на смъртния си праг си спомня за тези - уж дребни неща от живота а всъщност лежащи в основата на всичко ценно за него. Какво ли ще си спомните вие? Ароматът на косите на майка ви? Нечия усмивка? Блясъкът в очите на любимия? Или просто как в летен ден сте се взирали в небето и сте се чудели на този облак с форма на човешко лице...

"Крадецът на книги" проследява именно нещата от живота на едно дете. Момиченце. С борбен дух и неудовлетворено въображение. Момиченце привлечено от вълшебството на книгите още преди да се научи добре да чете...
Книгата е структурирана по ерихкестнеров тип - в началото на всяка глава е обяснено накратно за какво ще се разказва в нея./Отклонение: Тук не мога да не вметна, имайки предвид и сцената с горящите книги, че нацистите изгарят творби на Кестнер, а самият той се измъква от лапите на Гестапо. /

А знаете ли кое е най-интересното: Смъртта, в ролята на разказвач:

***ЕДНА МАЛКА, НО ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА***
През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже.
Но това не е така.
Те тичат към мен.
******

"Животът се беше променил по най-невъобразим начин, но те на всяка цена трябваше да продължат да се държат, все едно нищо не се е случило.
Представете си как се усмихвате, след като са ви зашлевили плесница. И сетне си помислете как правите това двайсет и четири часа на ден.
Така ще добиете представа какво е да криеш евреин."
******

" През цялото време, докато беше буден, над него стоеше ръката на времето и не се колбаеше да го изтезава. Тя тържествуваше, стягаше се около него и го оставяше да живее. Колко много злост може да има в това да оставиш някого да живее."
******
"Мисълта как хората умират понякога ме убива"
******
"Справедливо е да се отбележи, че през всичките тези години от управлението на Хитлер, никой не беше служил толкова вярно на фюрера, колкото мен. Хората нямат сърца като моето. Човешкото сърце е линия, докато моето е кръг и аз притежавам неограничена способност да бъда на правилното място в правилния момент. Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам."


******
Книгата е доста добра. Също така считам, че е предназначена по-скоро за юноши. А като имам предвид, че повечето от вас / нас четящите обикновено не надхвърляме 14-15 годишната си възраст поне стотина години - предлагам да я прочетете и да споделите мнението си. Особено ако ви се чете за:
За смъртта, която вижда в цветове. Принудена да отвлича вниманието си, за да запази разсъдъка си. За дете, сънуващо починалото във влака си братче. За акордеонист със сребро в очите. За един игрословец. За русата коса на Руди Щайнер. За звездите, които горят очи. За едно момиче, обожаващо магията на думите.

Аз лично мисля да се захващам с "Нощна страха", "Морт" и "Дядо Прас", че малко да отдъхна...

А относно кражбата на книги. Участвах в една такава.
Бяхме организирана група от 5-6-ма ентусиасти,въоръжени с огромни чували / пуста лакомия.../, всички побъркани по хартиения наркотик. В един блок имаше разрушена библиотека. Със счупени прозорци и врати, което доста улесни влизането. Лошото беше, че явно е била периодично ограбвана от Други фенове на книжното слово, защото имаше книги, разхвърляни само по земята, скъсани, прашясали и изобщо - като след гавра...Сърцето ми се сви от гледката. Знаете ли, че цял живот са ме обвинявали... в безчувственост. В неумение да плача ако щете... Е - в някои мигове направо ми се реве...
Но в момента, в който клекнахме и взехме да се ровим в съкровищата всичко се промени. Изпитах такъв прилив на адреналин, на еуфория - трескаво търсех...и аз не знаех какво търсех...всеки се ровеше и пъшкаше...Накрай установих, че съм открила няколко запазени приказки / от тия дето брат ми ги сви! / - "Незнайко", "Лукчо" и прочие...а и "Стас и Нели" - с оранжевата корица! Няколко сборника научна фантастика и две-три приключенски. Общо-взето - това беше. Тези книги се оказаха щастливки. Не ги хвърлиха за вторични суровини, а все още имат щастието да бъдат докосвани от нежните ми ръце...:)))
Източник снимки: Les choses de la vie
The book thief

11 коментара:

  1. Трябваше да озаглавя поста - спасяване на книги от сигурна смърт...
    По-благородно звучи някак...
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Тати ми е казал, че няма такова нещо като "кражба на книга" - тя просто отива на по-добро място. Винаги, когато гледам в "Теория на конспирацияата" как Мел Гибсън си купува отвсякъде "Спасителят в ръжта" се сещам, че аз не съм оставял никъде "Пътеводител"-я. Винаги съм я прибирал на сигурно място при мен. Днес отворих да видя колко са ми останали(защото подарявам отвреме на време) и видях, че са ми само седем броя. Два, от които все още не разгръщани - колите са им слепени.
    Да ме прощават всички, които са се почувствали ощетени - не зависи от мен.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз понякога хвърлям око в контейнерите за разделно събиране и безсрамно тараша, ако нещо ми хване окото. Така се сдобих с "Ах, тази Алиса", рецепти за тенджера под налягане и за приготвяне на риба, доста книжлета на Чейс, че даже и две за Траксас. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ограбих тавана на къщата, която бяхме наели :))) Не ме е срам,защото явно бяха захвърлени тези книги- съкровища,що за кощунство ! А аз дадох нов живот на Гьоте и "Наследникът от Калкута"!

    ОтговорИзтриване
  5. Всико ще си кажете вие...грабители такива!
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Заинтригува ме...а и не предполагах колко книжни шпиони има наоколо.
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. Жена ми имаше приятелка, а приятелката и - мъж. Всички бяхме скоро завършили. Аз - нещо, жена ми и приятелката и - друго нещо, а мъжът на приятелката и - българска филология ... демек филолог :))) (етикет , който не бих се осмелил да сложа тук, ако не се надявах, че със следващото ще успея да изпълня със съдържание).
    Та, една вечер ни гостуваха (още не бяхме се сближили като семейства ... и успяхме да запазим този статус ;) ) и на тръгване, вместо да поседнем, предложих на мъжа да си избере нещо за четене от библиотеката ни ... беше изразил възхищението си от нея и аз, като добре възпитано ... тъпо парче, направих тази глупост. Ще прескоча част от повествованието, с твое позволение естествено ;), за да споделя, че случилото се не ме отказа от пие... пардон, от добрия тон, но вече се придържах към него с отвращение :)
    Както и да е, след време пак ни гостуваха, върна ми книгите, които аз, като привърженик на светските обноски, освен на светските разговори :))), естествено не погледнах, а просто сложих на един рафт ... след което се насладихме на една приятна вечер.
    Мисля, че нямаше и да ги разлистя, но когато след това тръгнах да ги прибера, ми се стори, че едната от тях изглежда странно ... тъй както беше полегнала.
    Странният изглед се дължеше на три грубо скъсани (и върнати на мястото им) листа и на една средна част, която беше поемала тежестта на ... според мен чайник с кипяло кафе, следствие на което се беше накъдрила красиво и сдобила с топъл кафяв цвят.
    Защо ти разказах всичко това ли? Не зная. Вероятно удоволствието, което изпитвам, когато чета блога ти, е събудило нещо ... тъмно в мен :)) Което е удобен повод да завърша с признанието, че чувствата, които изпитах в онзи момент също бяха доста тъмни ;) ... и че гледката на изтерзана книга все още ме вбесява!

    ОтговорИзтриване
  8. Друга случка:
    Майката на наш приятел работи в т.нар. "Руска" книжарница. Където, освен пропагандните боклуци, от време на време се появяват и много интересни заглавия. А и книжарките си имат една на друга уважението. А, бе, с две думи - полезна майка. Та тя разказа, как веднъж в книжарницата влязла една дама, със задължителните за интелигенцията очила с дебели рогови рамки, и след като се разходила между рафтовете, неудовлетворена се обърнала за помощ към продаваюките.
    "Бихте ли ми препоръчали някакви класически книги,
    около петнадесет броя, но да са бели, защото си взехме нова секция за хола?"
    ???

    ОтговорИзтриване
  9. @Анонимен / въпреки, че стилът ти на писане страшно ми напомня за ...;)/ - подобно отношение към книги и мен ме вбесява. Да не говорим пък за принципа, че е чужда собственост. Аз по принцип не давам книги. Разболявам се, докато чакам да ми я върнат...
    @morrt - и такива хора има. Само че като разгледаш нечия библиотека, винаги си личи тия книги четени ли са или са за декорация...и смисъла отива по дяволите...т.е. ако някой глупак иска да създаде впечатление, че е четящ - прави го по най-глупавия възможен начин...но какво да очакваш от глупак. Пък бил той и с дебели рогови рамки. :)

    ОтговорИзтриване
  10. Сетих се за оня виц - дето една влязла в книжарница: "Нещо ново на Иван Вазов имате ли?".
    Друга случка - с майка ми. Преди доста време / още преди да ме запланува /е работила в библиотека и разказваше доста смешни истории:
    "Влиза една добре облечена жена и пита:
    - Може ли да ми препоръчате някой от романите на Чарлз Дарвин?"
    или
    "Имате ли басните на Смирненски?"
    :))))

    ОтговорИзтриване
  11. Хаааа, и аз съм крал книги навремето. Обичах да се ровя по стари тавани и да изтърсвам прахоляка от книгите. Яко :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.