сряда, 28 април 2010 г.

Едно ми е СТИВЪНКИНГОВО...


Сега чета ей това: „Капан за сънища“ и ми е едно отнесено, сънливо и приятно уморено...


Филма съм го гледала преди време и доста ми беше харесал:
„Капан за сънища“ 2003г.


Хенри, Джоунси, Пит и Бобъра са четири деца, проявявайки смелост и благородство спасяват бавноразвиващо се дете от група гадняри. Със спасяването на Дудитс те не само спечелват нов приятел. Той им придава свръхестествени сили и става... цитирам: „едно от най-хубавите неща в живота ни“.

След години се събират в ловната хижа на един от тях. В същото време извънземни враждебни сили се мъчат да ни завладеят планетката с подли номера – телепатия, червеникава плесен, разнасяща зарази... районът е изолиран, а правителството праща военни, начело на които е не кой да е, а самият Морган Фрийман, добавете и
Том Сайзмор и вече става ясно, че извънземните нямат голям шанс...
В книгата диалозите между г-н Сив и Джоунси са по-интересни, отколкото във филма, но то си е нормално де... :)

„Живата факла“1984г.

Тая книжка някой ми я сви! Възмутена съм! Обикновено тая работа я върша аз! :)
Джордж Скот беше великолепен. Дрю Баримор също...Джордж Скот (George C.Scott) беше изиграл ролята на Рочестър от „Джейн Еър“ блестящо. Само дето Тимъти Далтон ми харесва доста повече в същата роля.
А Сузана Йорк, като Джейн Еър хич не ми се връзваше...все едно за Скарлет да изберат блондинка – ужас! :)
Нещо се отнесох...

„Мизъри“ 1990г.

Невероятната Кати Бейтс получава „Оскар“ за ролята си на обсебена от романите на Пол Шелдън / в ролята Джеймс Каан/. След автомобилна катастрофа писателят е спасен от своята фенка, която обаче след като разбира, че любимата и героиня умира, започва насилствено да държи писателя, докато не промени съдбата на любимката и.
Книгата я нямам и не съм я чела - ето признах си...

„Изкуплението Шоушенк“ 1994г.

Шедьовър! Не ми се говори повече...вече бях го споменала тук.

„Мъртвата зона“ 1983г.


„Мъртвата зона“ - отдавна не съм я разгръщала, а ми от фаворитите... Филма го гледах снощи пак. Кристофър Уокън ми е от любимците...:). Други по-известни актьори – Мартин Шийн в ролята на откачения кандидат за сенатор, Том Скерит в ролята на шерифа Банерман. В началото на филма Джони Смит рецитира "Гарванът" на Едгар Алън По. Уаууу... А след това казва на учениците си да прочетат "Легендата за Слийпи Холоу"...Откъде да знае човека, че след 16 години ще изиграе ролята на злодея в екранизация по същата творба...:)

Така и така съм отворила тема за Стивън Кинг, който по подозрения на мои познати има скрита връзка със Стивън Хокинг...:))), та да метна няколко откъса от

„Сейлъмс Лот“

„А не можеше да го обясни на родителите си, те бяха чеда на светлината. Както не можеше да им обясни и това, че веднъж, когато беше едва на три години, резервното одеяло край креватчето му се превърна в кълбо от змии, втренчили насреща му плоските си, немигащи очи. Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали — само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака. „

„Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли — не за пръв път — колко странни са възрастните. Пият слабително, алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, парите, какво ли ще помисли учителката, ако не купя по-хубави дрешки на моята Джени, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в сравнение със страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да ги разбере. Не съществува нито групова терапия, нито обществена помощ за детето, което всяка нощ трябва самичко да се справя с нещото под леглото или в мазето — нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича израстване.
Съкратени и опростени като някаква мисловна стенография, тия мисли прелитаха през съзнанието му. Предната нощ Мат Бърк бе зърнал подобно зловещо изчадие и страхът го бе довел до сърдечен удар; тази нощ Марк Петри бе срещнал чудовището, а десет минути по-късно се отпускаше в прегръдките на съня и пластмасовият кръст все още стърчеше от разхлабения му юмрук като бебешка дрънкалка. Такава е разликата между мъжете и момчетата. „
Вече се чудя мъже ли да харесвам или да се ориентирам към момчетата...:)))
Доколкото знам имало някакъв измислен филм и по тази книга, но нямало много общо...

13 коментара:

  1. "Капан за сънища" и "Слийпи Холоу" са ми страшно любими филми. От тези, които като гледам втори път, пак са ми интересни :)

    ОтговорИзтриване
  2. Верно, здравата мешаш филми с книги. :) По едно време изтървах конеца... :Р

    Обичам книгите, понеже имат къде по-голяма дълбочина - едно е авторът да ми го каже, съвсем друго - сценаристите и режисьорите, и актьорите, да не говорим за свободните вариации... В някои направо не мога да позная произведението. Плюс това ужасиите не мога да ги гледам - мижам или бягам до банята. :)

    Обичам Стивън Кинг. Великолепен разказвач, магьосник на словото. № 1 ми е "То", но филма могат да си го ***.

    ОтговорИзтриване
  3. Аххахх..
    @Aquawoman - вдигам палец!
    @fron'n'roll - тоя пост го пиша три дни, поради липса на време и е нормално да стане бъркоч...
    :)
    А оня мъдър елф вика, че на човек му трябва занимание...
    На мен време ми трябва! ВРЕМЕЕЕЕЕ...!

    ОтговорИзтриване
  4. Сори - обърках ти името, но щото пръстите ми се изкривяват в друго измерение и не улучват правилните клавиши..:)

    ОтговорИзтриване
  5. Нормално - който е спокоен покрай Стивън Кинг, значи нещо не му е наред. :Р

    ОтговорИзтриване
  6. Аз харесвам също и "Гняв", и "Дългата разходка".
    И съм изкупила де що има излязли на български негови книги. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Страшно заглавие, страшна статия, бравос. Още повече, че днес почнах "Дума Ки"...

    ОтговорИзтриване
  8. Я, колко фенове :)

    Да ви препоръчам тогава един убийствено добър филм по книга на Стивън Кинг, неизвестно защо останал доста непопулярен:

    http://www.imdb.com/title/tt0252501/

    ОтговорИзтриване
  9. Тенкс! Ще изчета и ще изгледам всичко дето го препоръчвате...някъде в бъдещето.
    Щот Тери Пратчет ме чака и се цупи...
    :)

    ОтговорИзтриване
  10. Е, понеже неизбежно се почувствах замесен в тая кралска конспирация :) и аз да добавя, че с изключение на "Капан за сънища" всичко останало съм го изчел и изгледал, даже забелязвам някои липси като "Stand by Me" и "The Shining", както и едно по-екшън отклонение - "The Running Man".

    Иначе споменатите от Златина "Гняв" и "Дългата разходка", както и "Прилежен ученик", също ми се нареждат доста напред в класацията, въпреки че не съм се сблъсквал с киноадаптации по първите два.

    И... май ти е повече ТЕРИПРАТЧЕВО, щом така с лека ръка пращаш СТИВЪНКИНГОВОТО си влечение "някъде в бъдещето"... :)

    ОтговорИзтриване
  11. Супеер! Започнах с Кинг от бебе дет се вика. "То" изчетох , после филма зяпах.Децата четяха "Овчарчето Калитко", аз се завивах през глава, да не би случайно от гардероба да изкочи проклетия клоун:)После стана едно колекциониране на книгите му, не е истина:) Но определено "Играта на Джералд" ще си остане ( за мен де) най-въздействаща;)

    пс- не се приема оправданието за липса на време, да знаеш:)

    ОтговорИзтриване
  12. От бебе си се сблъскала с тоя страшен клоун?
    Затова имаш такива страхотни къдрици!
    Завиждам ти най-искрено...:)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.