четвъртък, 8 април 2010 г.

Здравен работник! Грух!

Вчера беше денят на здравният работник.
По този повод бих желала да разкажа кратка случка.
Преди няколко месеца баща ми беше тежко болен и му се наложи дълъг престой в болницата. Мятаха го от отделение в отделение, понеже освен бъбречно възпаление, беше получил и някаква язва и беше напълно неспособен да поема никаква храна в продължение на седмици.
Аз тичах всеки ден след работа да видя къде и как е. Слава-богу беше под наблюдението на познат лекар (преди години работеше в Бърза помощ...)
Та отивам един ден и ми направи впечатление, че в стаята беше доста студено. Поглеждам – единия прозорец отворен. Помъчих се безрезултатно да го затворя, но не напъвах много, защото имам уникалното качество да чупя почти всичко до което се докосна.
- Няма смисъл. - каза баща ми. Повреден е. Вече се мъчиха да го поправят, но не можаха.
Метнах му един поглед – той като мен е доста зиморничав и целия трепереше. Отидох да потърся сестрата, която отговаряше за стаята и я помолих да му занесе допълнително одеало. Тя кимна и изчезна.
На другата вечер отивам и що да видя. Баща ми отново треперещ, само с една завивка, целия пребледнял и омаломощен от липсата на храна, а ръката му – цялата синя от нещастните опити на некадърна мед.сестра да улучи вените му. Побеснях. Излязох от стаята и право в стаята на здравните труженички. Питам – кой отговаря за стая №***. Една вика: „Да – кажете какво има? „ Обяснявам – така и така – дайте едно одеало на баща ми, понеже му е студено...Оная :“ На всеки му се полага по едно. Ако вземем да раздаваме на всеки допълнително – какво ще стане?“ Правя усилие и търпеливо обяснявам: „Вижте госпожо! Прозорецът в стаята е повреден. Направете нещо по въпроса или го преместете в друга стая.“. Оная кимна: „Добре. Ще видя какво мога да направя.“
Отидох отново при баща ми и седнах на леглото. Взирах се в сините му очи изпълнена с омраза към свинете в бели престилки.
- Татко – отивам до нас да взема едно одеало и ще гледам да се върна бързо.
Той ме гледаше унесено. Беше изгубил представа за време и място.
Тръгнах към нас и още не бях напуснала територията на поликлиниката хоп сблъсках се с една моя бивша съученичка – Зорница. Тя беше тихо и свито дете. От бедно семейство. Много красива – миньонче – русокосо и синеоко. Зарадвах се.
- Оооо – Ел.! Какво правиш тук? Да не си болна?
Аз – болна? Голям смях...
- Не...- обясних и кратко за баща ми.
- Кой ти каза, че има право само на едно одеало? Глупости! В коя стая е? Аз ще му занеса.
Оказа се, че работела като медицинска сестра в друго отделение.
На другия ден влизам и гледам баща ми свети, щастлив и опакован в няколко одеала.
- Знаеш ли. Вчера като си тръгна влетя едно ангелче, зави ме и отлетя. Не съм я виждал оттогава...
Усмихнах се.
Та мили мои здравни работнички. Я вземете прочетете „Знахар“ на Тадеуш Доленга Мостович. Може би ще ви се изяснят някои въпроси относно призванието и човещината, която трябва да проявявате при тази ваша професия.Пробвайте да бъдете малко по-човечни. Не е толкова страшно, колкото звучи...
Бъдете хора, а не свине!


Източникът на Пиги

6 коментара:

  1. На скоро попаднах на "Шоуто на Слави" и чух обясненията на един чужденец. Това, което му правило най-голямо впечатление у нас било, че всички са много мили и учтиви, но само ако си им познат...човекът се чудеше, защо по-принцип не правим така, а и ние самите се чудим...
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Въпросът е в човещината. Ако не ти идва отвътре - само лицемерните усмивки не топлят никого...
    Отделен е проблемът, че нямаме елементарно учтиво държание. Говоря за средностатистическия българин.

    ОтговорИзтриване
  3. Проблемът не е в отделните работещи в системата, а в управлението на болниците. Ако шефът на болницата си изпълнява задълженията, това върви надолу по веригата.

    ОтговорИзтриване
  4. Бих казала, че проблем има на всички нива.
    Гнилоч има навсякъде...и мирише!

    ОтговорИзтриване
  5. оххх Ел аз какво да кажа по въпроса с доктор в къщи /много добре знаеш/, познт непознат никой не ти обръща внимание и те оставят на произвола на съдбата. Уж като колега трябваше да му обърнат повече внимание като лежа колко време в болницата а тооо.... не е за разправяне. Добре, че е наясно с нещата че един вид сам ходи търси че да се оправи колкото меже /че за малко да загуби бъбрека/.Не съм убедена че проблема е в ръководството, по скоро до самосъзнанието на човека, ами хипократовата клетва която са положили къде я забравиха. Толкова много мога да кажа по този въпрос, но на кого и какво ще се промени. Да се надяваме новата министърка да "дръпне здраво юздите".

    ОтговорИзтриване
  6. Хипократовата клетва я забравят в мига на полагането и.
    Не можеш да разчиташ нито на познати, нито на непознати, нито на системи, нито на министърки.
    Само на късмет.
    Едно безверие ме е обзело...
    Като знам какво ми разказа за онази упойка, вече имам чувството, че и обикновените хора са станали садисти.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.