петък, 26 февруари 2010 г.

Книги срещу филми

Обикновено след като гледам някой филм, направен по книга, която съм чела, изпитвам известно разочарование. И това е естествено – има разминаване между образи, ситуации, диалози... В момента се сещам за две изключения:
„Името на розата“. Първо гледах филма. На лятно кино. Дори не усетих петте комара, които ме ръфаха ожесточено. Дотолкова бях запленена, не само от Шон Конъри, а от заплетения сюжет, майсторската игра на актьорите, декорите, гротескните физиономии на актьорите. Дори си спомнях, че се насълзих – а да поясня, че аз плача изключително рядко – в момента, когато пожарът обхвана библиотеката, а монахът Уилям, объркан и изправен пред ужасната ситуация, че е невъзможно да се спасят тези съкровища, се оглеждаше безпомощен. Е - „Аз не плача – само очите ми се потят“ - както казваше Нели на Стас.
Малко по-късно прочетох книгата. Отново бях очарована, този път от диалозите между Адсон и Уилям. Криминалната част сякаш отстъпи назад...
„Властелинът на пръстените“.
Първо прочетох книгата. Беше далечната 1990-1991г. Една от моите съученички / благодаря, Нели!/ ме информира, че била прочела много интересна книга ...“е ...тя малко ..какво да ти кажа...за магьосници и елфи е...но е много хубава“. Аз като върла фенка на приказни истории се втурнах в книжарницата.
Отначало ми беше трудно – с толкова много герои, но после буквално не можеш да я оставя...четях до среднощ, докато ми издържат очите...
Доста по-късно гледах и филма, вече забравих коя година беше първа серия, но си спомням, че никой не беше и чувал за Толкин, а камо ли за някакъв властелин...
Филмът беше уникален. Актьори, действие, приказно красиви картини...аве – екстра. С две думи – останах доволна.

Чудех се как ще пресъздадат назгулите. Те много ме вълнуваха, де да знам защо...:)

5 коментара:

  1. http://www.lotrfilm.com/image/200403121649_Tom_Bombadil.jpg

    Това е героят, който така и не видя във филма. А е крайно интересен.

    ОтговорИзтриване
  2. "Бързо идвай, Бомбадил, че сме във неволя!"
    А във филма - бам и направо в странноприемницата...
    Какво да се прави - филм...имат ограничения...
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Да,точно тези два филма са на нивото на съответните книги.

    ОтговорИзтриване
  4. При всички положения филмите наблягат на визията, за сметка на съдържанието. Тези двата поне са направени изключително ефектно, но няма как да се пресъздаде цялата фабула, която прави книгите изключителни. Ами че филм по Умберто Еко си е истинско предизвикателство, човек трябва да е много смел, за да се захване. :) Добре поне, че не изчанчиха съдържанието, както направиха с "Господарят...". Малко ме е яд и мене за Том Бомбадил и за измислената елфка, и за Саруман, и за отрязания край в Графството. Неволно сравнявам с бомбастичните анимациина "Дисни", които тук-таме опират до приказките. Накратко - не ми харесва филмите да променят съдържанието на книгите.

    До 3-4 години ще направят и "Билбо Бегинс", че да видим и него... Прочее, това ми е една от любимите книги още от детството и малко ми е чудно защо не филмираха първо нея, като предшественик на останалите 3.

    П.П. Аз пък се чудех как ще визуализират Мория и Балрога. :)

    ОтговорИзтриване
  5. „Името на розата“ е една от най - трудните книги за адаптация.
    Другата е „Пилето„ на Уйлям Уортън.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.