вторник, 23 февруари 2010 г.

Вие сте на октоподи, а аз на кракени...панирани

„Калмарът беше морското животно, от което експертите ни посъветваха най-много да се пазим, понеже можел да се качи на сала. В Националното Географско Дружество във Вашингтон ни показаха доклади и снимки на район в Хумболтовото течение – любимо свърталище на страхотни калмари, които излизали нощем на повърхността на морето. Те били толкова кръвожадни, че ако някой се вкопчел в парче месо, пуснато за стръв, и се хванел за куката, друг идвал и почвал да яде пленения си сродник. Те имали пипала, с които можели да убият големи акули и да остават ужасни белези по телата на китове, а отвратителният хищнически клюн, като на орел бил скрит между пипалата. Напомниха ни, че нощем те се носят по повърхността на водата с фосфорециращи очи, а пипалата им са толкова дълги, че и без да се качват на сала могат да опипат и най-скрития ъгъл по него....“
Това е написал Тур Хейердал в неговата прочута книга „Кон Тики“ .
През 1880г. Зоологът Верил е описал изхвърлен по крайбрежието на остров Нюфаундлен в Атлантическия океан гигантски калмар, чиято обща дължина е била 18 метра, от които 11 метра пипала.
Почти всички гигантски калмари са намирани от учените или мъртви или на части, извадени от стомасите на убити кашалоти.
Колко достигат максималните им размери? Нямам и идея, че и страшно ми става само да си помисля, а и различни зоолози дават различни отговори – като те варират от 1 тон до цели 42 тона. Имало е свидетели на борба между кашалот и калмар – подробно описание ме мързи да пиша, но си е била епична битка...
Все пак най-едрите безгръбначни животни на планетата са все още забулени в тайнство.

Аз обзета от безгранична смелост захвърлих настрана русалската опашка и реших да сготвя ястие от себеподобните си. Купих си изчистени калмари / без пипала и подобни гадости/ сварих си във вода, пълна с подправки, които овкусиха месото до пълно съвършенство. После си ги панирах с яйца и брашно. Придобиха онзи съблазнителен златисто-кафяв- препечено-хрупкав цвят, от който погледът ми придобива гладно изражение. Спомних си аромата, свързан с детството ми: баща ми обичаше да готви три неща – пържени картофи, панирани калмари и да пече слънчоглед в тава.

Аз лягам да ям, а вие кракени такива слушайте музика:


video



Източник: като идея - разни статии от списание „Космос“ и гладното ми съзнание

3 коментара:

  1. "Аз лягам да ям" страшно ми хареса :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Изпълнението е почти толкова добре, колкото и звученето.
    :D

    ОтговорИзтриване
  3. Аз пък се сещам за кракена от скандинавската митология. Ако не се лъжа бе превъплащение на някой от "главните" богове. Тор може би....
    Представяйки си борба между същества тежащи десетки тонове...епично е. Но не искам да съм наблизо. :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.