петък, 12 февруари 2010 г.

Умора и мрънкане...





Много ми е уморено. От близо месец работата ми се увеличи двойно, а относно сложността / не толкова самата дейност, колкото отношенията с хората / и обема, който покривам, красноречиво говори факта, че за 2 години се смениха 6-7 мои заместнички. Не всеки има нерви, дебели като корабни въжета.
Вкъщи, обзета от угризения, че не помагам достатъчно на ученика, се впуснах в тричасово рисуване на карти / на „Руско-турската война примерно /, писане на басни, преразкази на руски език. И всичко това го правя при тежки военни условия, а именно малкия ми бандит ме язди, от което получих силни болки в колената, постоянно дърпане, искане на нещо, след получаването на което се оказва, че е искал нещо съвсем друго. А от мен също така се очаква някакви досадни домакински виртуозни изпълнения. Освен това трябва през два дни да се добирам до труднодостъпна вила и да храня едни гладни зверове. Родители, които се сърдят ако забравя да им звънна по два пъти на ден.Уморена съм и това е! И ми писна от глупости!

Но всъщност съм си щастлива. Перманентно. Имам работа, която върша с удоволствие, уютен дом, семейство, което ме обича. Кво ли мрънкам? Майната и на болката в главата и сълзящите от монитора очи.
Ще взема да се напръскам с френски парфюм, да запаля една цигара / ако пушех.../, да гледам с присвити очи ала Фани Ардан, и да си пусна Ванеса:

video

Насладете се и вие. Поне на щастливката да има до себе си карибски пират.

2 коментара:

  1. Май умората е повече състояние на духа. Понякога се натрупва и избива на повърхността, но можем да я задържим далеч, ако това което правим ни харесва.

    ОтговорИзтриване
  2. Понякога физическа, понякога душевна,а понякога зловеща комбинация...
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.