Откакто станахме и зимен курорт, градът разкри и своята свежа, ледена прелест. Бях се упътила да снимам с костенурката едно странно дърво, намиращо се по средата на "Богориди", което отдавна ме озадачава. Мога да се закълна, че всеки път, когато минавам покрай него, долавям глух шепот. А днес то сякаш ме и гледаше. Уверете се сами... По пътя се отнесох и се разщраках в движение. После се изненадах, защото снимките много ми харесаха. На връщане пак злоупотребих и си купих три книжки от "Хеликона". Сега остава да намеря и време...
А! Все не успявам да си купя "Въоръжени мъже". Мерси за инфото. :)
ОтговорИзтриванеА снимките са хубави. :)
Благодаря frog'n'roll!:)
ОтговорИзтриване"Въоръжените мъже" не ми се съпротивляваха много. Почти сами се набутаха в ръцете ми.
Ако имаш затруднения със закупуването им само свирни за подкрепление.
:)
Danke. :)
ОтговорИзтриванеПроблемът е да заделя за фонда "И аз съм човек" и да се замъкна до Хеликона, което е трудна работа, особено в това скапано време, понеже живея и работя в "Изгрев", а и съм мързелива. :) А когато успея да съчетая тези изисквания, книгата все е свършила. Но ще гледам да е тези дни.
Хех,Бургас!Какви спомени ми докара само :) Благодаря :)
ОтговорИзтриванеЛили, ще гледам пак да те зарадвам :)
ОтговорИзтриванеfrog'n'roll - завиждам ти! ;) Далеч си от изкушенията. А мен питаш ли ме, като и Хеликона и Пингвините са ми наблизо?
Повече и от красиво!
ОтговорИзтриванеБургаските дървета, които са по-стари стигат с корените си чак до морето. Затова могат и да говорят!
Те могат и да пеят "Бургаски вечери", но трябва фина настройка на честотата, т.е. вибрацията на клоните...
ОтговорИзтриване