Музиката е с камъни!

"Музика на душата" - Тери Пратчет.
Човекът Имп /Бъди /, джуджето Глод и тролът Лиас / Клиф/ създават група, наречена "Групата с камъни". Имат си фенове, тениски с образите си и изобщо всичко, както си му е реда. Моят любимец Смърт тръгва да търси отговора на въпроса: "ЗАЩО НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СА ТАКИВА, КАКВИТО СА?" Внучката му Сюзън заема мястото му и оттам насетне следва...ще прочетете...
Освен журналист Тери Пратчет си е половин физик. Космическото фоново лъчение, което си е един вид доказателство за Големия Взрив и което и ние можем да чуем, цитирам:
"Между другото, смущение от космическото фоново лъчение е нещо, което всички сме изпитвали. Ако нагласим телевизора си на канал, който той не приема, около 1% от трепкащата картина, която се вижда, се обяснява с останки от Големия взрив."
И блестящата интерпретация на Тери:
"Един велик акорд, който...накратко...изсвирил всичко съществуващо. И с него започнала музиката, ако така ви харесва повече."

"- Нали знаете за Вслушващите се монаси от "Овнерог"? Които твърдят, че във Вселената имало фонов шум? Нещо като ехо на някакъв звук.
- Ами да, май е логично. Когато цялата Вселена се е размърдала отначало, трябва да е имало голям трясък.
- Не е задължително да е бил прекалено силен. Само трябва да е бил навсякъде едновременно. Прочетох книгата. Старият Риктор Брояча я е написал. Пише, че монасите още се заслушвали в онзи звук. Никога не изчезвал.
- А, значи ще да е силничък - възрази Архиканцлерът. - Няма как иначе щом се разнася надалеч. ако вятърът духа в друга посока, не се чуват дори камбаните от гилдията на убийците.
- Не е нужно да е силен, за да се чуе навсякъде- заинати се Пондър, - понеже в онзи момент въпросното навсякъде се е побирало цялото на едно място."
" Тази музика не само чупеше оковите, но и бягайки успяваше да ограби банката. Беше музика със запретнати ръкави и разгърдена риза, която ухлена вдигаше шапката си за поздрав и отмъкваше вагона със среброто."
„Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.“
„Няма значение в коя посока се движиш. Важното е да не спираш. Това е същината на музиката с камъни.“
Целият този пост, моля да се счита и като индивидуален поздрав към frog'and'roll, която е избраница на Музиката с камъни. Аз само мога да се наслажвадам на аромата и.
Не знаехте ли, че музиката има и аромат?
Е - аз го усещам!
Поздрав:

Жалко само, че не беше наблегнато повече на Смърт и Ветинари...
:)