неделя, 9 май 2010 г.

Музиката е с камъни!


"Музика на душата" - Тери Пратчет.
Човекът Имп /Бъди /, джуджето Глод и тролът Лиас / Клиф/ създават група, наречена "Групата с камъни". Имат си фенове, тениски с образите си и изобщо всичко, както си му е реда. Моят любимец Смърт тръгва да търси отговора на въпроса: "ЗАЩО НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СА ТАКИВА, КАКВИТО СА?" Внучката му Сюзън заема мястото му и оттам насетне следва...ще прочетете...
Освен журналист Тери Пратчет си е половин физик. Космическото фоново лъчение, което си е един вид доказателство за Големия Взрив и което и ние можем да чуем, цитирам:
"Между другото, смущение от космическото фоново лъчение е нещо, което всички сме изпитвали. Ако нагласим телевизора си на канал, който той не приема, около 1% от трепкащата картина, която се вижда, се обяснява с останки от Големия взрив."
И блестящата интерпретация на Тери:
"Един велик акорд, който...накратко...изсвирил всичко съществуващо. И с него започнала музиката, ако така ви харесва повече."

"- Нали знаете за Вслушващите се монаси от "Овнерог"? Които твърдят, че във Вселената имало фонов шум? Нещо като ехо на някакъв звук.
- Ами да, май е логично. Когато цялата Вселена се е размърдала отначало, трябва да е имало голям трясък.
- Не е задължително да е бил прекалено силен. Само трябва да е бил навсякъде едновременно. Прочетох книгата. Старият Риктор Брояча я е написал. Пише, че монасите още се заслушвали в онзи звук. Никога не изчезвал.
- А, значи ще да е силничък - възрази Архиканцлерът. - Няма как иначе щом се разнася надалеч. ако вятърът духа в друга посока, не се чуват дори камбаните от гилдията на убийците.
- Не е нужно да е силен, за да се чуе навсякъде- заинати се Пондър, - понеже в онзи момент въпросното навсякъде се е побирало цялото на едно място."
" Тази музика не само чупеше оковите, но и бягайки успяваше да ограби банката. Беше музика със запретнати ръкави и разгърдена риза, която ухлена вдигаше шапката си за поздрав и отмъкваше вагона със среброто."
„Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.“
„Няма значение в коя посока се движиш. Важното е да не спираш. Това е същината на музиката с камъни.“

Целият този пост, моля да се счита и като индивидуален поздрав към frog'and'roll, която е избраница на Музиката с камъни. Аз само мога да се наслажвадам на аромата и.
Не знаехте ли, че музиката има и аромат?
Е - аз го усещам!
Поздрав:

Жалко само, че не беше наблегнато повече на Смърт и Ветинари...
:)

13 коментара:

  1. Ще те черпя, няма да ти се размине. :) Какво ще кажеш за един "Ерик" с хубави картинки? Имам и други. Назаем, офкорс. :Р

    Напиши си мейла в някоя от старите ми публикации без коментари.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря!
    Ерик го имам от сто години. Точно заради картинките го купих! :)
    Моя мейл трябва да излиза, но като си рекла - слушам...

    ОтговорИзтриване
  3. Е сега ако кажа, че идеята за тая книга я открадна от мен няма да излъжа :D

    ОтговорИзтриване
  4. Всъщност видях, че я имаш в оня "малкия" куп за четене, но вече си я бях купила и приготвила да я чета след "Морт".
    :)
    Сега подпуквам "Истината", а после където ме отвее музиката...

    ОтговорИзтриване
  5. Да влизам да крада идеи викаш?
    ;)

    ОтговорИзтриване
  6. :D Не съм споменавала коя е :D

    ОтговорИзтриване
  7. А браво за ревюто, много ме кефи Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото. Супер е тая книга и си налучкала точните цитати :D
    Stairway To Heaven!

    ОтговорИзтриване
  8. Ей, bampi - ти се появи! :)
    Тенкс!

    ОтговорИзтриване
  9. Музиката с камъни, не е слушане. Още по-малко е за четене. Тя трябва да чуе, не просто да е слуша.
    Якото на книгата, всъщност якото на Прачет е аналогиите, които прави с реално съществуващи произведения на изкуството и реално случили се събития. И не само в тази книга за р'н'р, а и в оная с фантома от операта...и в оная с Отнесени от вихъра /издухани/ и т.н и т.н.
    Затова Тери е велик. За съжаление, хората които не са отрасли с рока, не могат да го и чуят....но пак има какво на какво да се порадват и в тази книжка де.
    На мен лично много ми допадна идеята, за кожените якета с кабсите и смърт на чопъ-мотор.
    :)

    ОтговорИзтриване
  10. Е - аз не съм напреднала толкова с Пратчет, но все пак ти ме вдъхнови да започна пак да го чета, за което съм ти изключително благодарна!
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.