понеделник, 10 май 2010 г.

Шкафопамет своеволна ..


Странна машина е човешкото тяло. Когато иска работи, когато иска се плези подигравателно. То мускулчета, нерви, електрически сигнали, вода и таратор...
Ето на – паметта. При мен тя представлява тежък прашясъл шкаф с неизвестен брой чекмеджета, с различни причудливи форма и големина, които не стига, че са подвижни и никога не ги намирам в нужното време и място, но и се заяждат, скърцат и хилят денонощно.
Защо помня неща, случили се преди години кристално и ясно, а други по-скорошни – не? Пълна мъгла.
Ето – идва скоро в офиса някаква мениджърка – висока, слаба, руса. Имахме уговорена среща. Аз се надигам мързеливо и тъкмо протягам ръка да се представим една на друга, а тя така щастливо ми се усмихна:
- Ел! Не ме ли позна?
- Не... - мънкам виновно и блъскам ония своеволни чекмеджета.
Онова синеоко видение ми се ухили:
Е – бяхме съседки за кратък период. Ти ми рисуваше едни фантастични картинки. Аз всичко си пазя.
Кратка светкавица проблесна и ме трясна: Сивелина! Имам слабост към редките имена... Само дето тя тогава беше чудно дете с естествено черна коса и с невероятни сини очи.
- Как можа така да се изрусиш? - изтърсих съвсем нетактично аз и прехапах устни...

Оня ден пък си говорим е една моя приятелка – бивша колежка. Като се замисля една трета от приятелките ми са бивши колежки – ей затова ми се носи славата, че имам нерви като корабни въжета. Та с нея ходихме на тай-бо, спортувахме, на гости си ходихме...но тя започна работа на друго място и малко се откъснахме една от друга. И наскоро се засякохме във вездесъщия нет и тя ми пише:
- Липсваш ми... Скоро си гледах тавана в детската и си мислих за теб. И се чудих как ли може да се претвори наново всичко това, но без теб няма да мога:)))))
- Че как свърза тавана с мен?
- Ха ха ти забрави ли, че ми помага от стериопор да изрязваме слънца, луни, облаци и звезди и ги боядисвахме и после ги залепихме на окачения таван и вътре вече техниците сложиха осветителните тела.
Ама такъв срам ме обзе. Цялата се изчервих. Хубаво, че не бяхме лице в лице...
Чудя се – как мога да помня примерно, че знам коя е столицата на Португалия от Пипи Дългото Чорапче, помня цели откъси от „Отнесени от вихъра“ или „Белият зъб“, а не мога да си спомня за какво се разказваше в книга, четена само преди година...
Защо някои неща помня като слон, а други ми отлитат или се заключват подло от вътрешната страна?

15 коментара:

  1. Мхм, и аз страдам от тежестта на този ти шкаф! Видя ме, и ме подмина, после върви ми се оправдавай, препълнен бил, прашен, своеволен... :(

    ОтговорИзтриване
  2. Ахахх - аз обикновено получавам упреци - ей блъсна се в мен, не ми се обади!
    Ми те се блъскат - аз физически контакти избягвам...
    :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Всякакви глупости помня - като слонче съм.
    но не и в тялото....)
    :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Строен си като върба!
    То и аз глупостите помня, умностите - бягат ми нещо...
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Хе,това е нещо нормално.И аз помня първият филм и първата книга които съм прочел,но вече не си спомням какво закусвах вчера :))

    ОтговорИзтриване
  6. А аз помня последните снимки от блога ти.
    Поне три дни!
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. Нещата, които пуска Вал... са трижди незабравими :P

    Обяснявам, ако имаш праг на впечатлителната забава... след блога на Вал - умножи по три и ще знаеш кога паметта ти ще се зачисти :))))))

    ОтговорИзтриване
  8. Ти си добре. Поне имаш чекмеджета, които да развяваш и чистиш. Ами аз? Само едно, при това с дупка. Кошмар!

    пс- Ако искаш да ти пратя доза таратор интравенозно:)
    :)

    ОтговорИзтриване
  9. Ех, Ели и моите чекмедженца вече не се отварят така леко и плавно както преди...................Живота препуска през нас, а ние през времето. Книги, филми, имена на хора и самите хора - не е нужно понякога да помним всичко това и няма защо да изпитваме срам за липсата на един или друг спомен. Важно е, че винаги когато има защо живота ни отваря врати и през тези врати влизат хората и забравените моменти, за да ни покажат, че някога нещо ни е правило щастливи или ни е носило удовлетворение.............а сега нека заменим тай-бото с капоейра и живота ще бъде просто енергия:)))))) Много ми хареса това, което пишеш...Мери те целува

    ОтговорИзтриване
  10. Стига сутрин да не забравиш да си вдигнеш гащите тръгвайки за работа, няма от какво да се притесняваш. Аз самият съм спрял да се тревожа. Не защото няма от какво - просто вече съм претръпнал... :)

    ОтговорИзтриване
  11. Мъдри елфе, след като прочетох следпразничното ти хуйку - две чекмеджета направо се заоблиха...:)
    ИИ - дай таратор, от мен пържолес и картофки!
    Мери - пак ще режа луни май...но тоя пък ще го запомня!
    Ностромо - какви са тия страшни работи дето ги говориш? Аз без бельо и девствен колен не излизам!

    ОтговорИзтриване
  12. Е, тогава остава да се надяваш да не си забравиш ключа. Денят е дълъг, всичко може да се случи... :D

    ОтговорИзтриване
  13. :) Знаеш ли колко изпити съм спасила със знания, подобни на това - коя е столицата на Португалия, спомнена от Пипи Дългого чорапче! :)
    Важното е чекмеджето да се отвори в подходящия момент.

    ОтговорИзтриване
  14. ИИ? От кога така ми викаш?:)) Това е позволено само на Елфа:)))Пържолакис винаги:) Ще ги складирам в потайния резерв на излишната си памет. Все пак- нещо си е..:)И изобщо- много си е добре даже без памет. На лудите да не би да им е лошо?!:))

    ОтговорИзтриване
  15. @Jackie - правилно казано - в подходящия момент. Ама като се отварят когато им скимне? :)))
    Шефе! Мила Идка! Аре взимай някой филм / щото ти ги разбираш / и идвай на гости - знаеш къде ми е блатото.
    Аз ще чакам тръпнеща и ще подгрявам пържолите.
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.