четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Истината за динозаврите няма да бъде разбрана от никого...


Скоро Nadinka захвана темата за доброто минало и ужасяващото настояще, за негативното зомбиращо влияние на социалните мрежи, която bozho продължи с „Брадвата“ ...
Двете публикации са великолепни, чак не ми достигаха думи, затова и не посмях да коментирам, колкото и да ми се искаше. Явно някаква плахост ме обзема, особено когато се дискутират сериозни проблеми.

Нищо ново за този свят. Всичко циркулира, видоизменя се, но сякаш в същността си остава едно и също.
Да, наистина имаме голям напредък в технологиите – управляваме машини с помощта на сигнали от мозъка, благодарение на Хъбъл, надникнахме в необятния Космос, целия свят се глобализира / или селянизира и фермеризира / и какво?
Все още се изтребваме, все още мизерията и глада поглъщат всеки ден милиони хора. Планетата се погубва.
Най-лошото е, че всички го виждаме, дискутираме и...нищо не се променя.
Стадни животни сме, но всеки е сам за себе си. Обвити в пашкули, всеки от нас е задълбал в ежедневието – работа, битови проблеми, грижи за близките.
Не зная какво може да стори всеки от нас.
Не знам какво бих могла да сторя аз.
Знам само едно. Доброто трябва да се насърчава.
Талантът трябва да се поощрява. Научните изследвания да се спонсорират.
Не напразно е казано, че Красотата ще спаси света. Аз имам доста разширено понятие за красота .
Майка, прегърнала детето си; учен, заровил се в записките си; миньор видял дневна светлина или просто ръка, подадена в тежък момент. Всичко това е Красиво.
Дребните неща правят съвършенството, а съвършенството не е дребна работа.

Какво може да направи всеки от нас?
Ами можете като за начало да обръщате повече внимание на децата си. Да спестите от безсмислени покупки на седемнадесета дамска чанта и да ги инвестирате в образование, култура или благотворителност.
Да не хвърляте фасове по земята и по пясъка. Особено по пясъка! Писна ми да настъпвам фасове!
Вместо да се кълчите в някоя кръчма / не не казвам съвсем да се лишавате от удоволствия /, поспортувайте или вземете да прочетете някоя книга, ако действително разполагате с толкова свободно време. / Ей тук очаквам спекулативни въпроси...:)/
Всеки разбира „удоволствията“ по различен начин – работохолизъм, разврат, киснене в нета... С две думи липса поглед напред. Или два метра настрани.
Щом една пеперуда може да промени времевата линия, помислете си какво може да сторите вие!
Има огромен брой хора, които са бездетни и въпреки, че могат материално да обезпечат и да отгледат с любов някое дете, прекарват години наред в опити за зачеване и губят време и нерви вместо да си отгледат някое сираче. Не ги разбирам. Не бих постъпила така. Разбира се надеждата умира последна, но докато чакаш и правиш опити можеш да ощастливиш една детска душа. Защо не? Защо?

И наистина имаме склонност да идеализираме миналото.

Ще си позволя да цитирам част от „Динозаври“, на който bozho акцентира:

“Този техен нов начин да говорят за динозаврите беше също тъй неприятен, както и предишният им, и понеже отвътре и отблизо познавах живота на динозаврите, знаех колко бе ограничен манталитетът ни, изпълнен с предразсъдъци, неспособен да се нагоди с напредъка на времето. И сега трябваше да гледам как тия тук вземаха за пример онзи наш назадничав, дори бих казал скучен свят. Просто ме караха да уважавам рода си повече, отколкото го уважавах самият аз. “

„Сега разказите им за динозаврите се превърнаха във вицове, но вече не се чувствах засегнат от техния жалък хумор. В себе си чувствах, че давам право на онова достойнство, което ни бе накарало да изберем участта да изчезнем от лика на Земята, вместо да живеем в свят, който вече не е за нас. И ако случайно бях оцелял, то сякаш това бе станало нарочно, за да мога да се чувствам все още динозавър сред тая жалка паплач, която прикриваше с банални подигравки атавистичния си страх. „

„Така или иначе, истината за динозаврите нямаше да бъде разбрана от никого и щеше да остане тайна, която щях да запазя само за себе си. „

Не разбирам нито динозаврите, нито хората.
Светът е смахнат.
В него може да се открие и очарование, и злост, глупост и гениалност.
Зависи къде гледате и как гледате.

Общо взето развях някакво знаме и изпонаписах един куп "настроения".
А вие ги изчетохте!
:)

9 коментара:

  1. И на знамето ти пише:
    "Доброто трябва да се насърчава"

    По-визуално: http://www.cosgan.de/smiliegenerator/ablage/747/332.png

    ОтговорИзтриване
  2. След няколко милиона години някой ще каже: "Истината за хората няма да бъде разбрана от никого...", но не чисто фактологически, а идейно няма да бъде схваната: "Защо, аджеба, са се самоунищожили, тия кретене!". Отговорът се крие в невъзможността да се отговори конкретно на въпросите, които задаваш, Ел...

    А глобусът е страхотен. Динозаврите по него в реален мащаб ли са? :D

    ОтговорИзтриване
  3. Личи си, че аз държа знамето! По зъбите!
    :D

    Дам...И аз не знам как да си отговоря.
    Динозаврите са в реален мащаб и пъплят по кълбото.
    Има леко струпване на екватора, което ще доведе до катастрофични психологически промени у местното население.

    ОтговорИзтриване
  4. Обикновено екваторът остава в сянка, докато двете полукълба отнасят метеоритното нашляпване, но явно ситуациите се менят скорострелно. :D

    ОтговорИзтриване
  5. Ти разбираш от планетно насилие.
    Аз - хич!
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Светът е прекалено смахнат.
    За целта трябва да станем по - добри:)
    Като квакерите например :)
    http://bg.wikipedia.org/wiki/Квакери

    ОтговорИзтриване
  7. Добри като квакерите, мормоните или джинджифилените човечета... лозунгът е един и същ.
    Но все пак да не забравяме, че пътят към една интересна институция е постлан с добри намерения / или знамена :) /
    :)

    ОтговорИзтриване
  8. Айде сега, нещата не са толкова мрачни.

    ОтговорИзтриване
  9. Нима изглеждам наистина толкова мрачна?
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.