"Проницателят" - Анди Андрюс

След прочита на тази книга, започнах неволно да се оглеждам за странен синеок старец с куфар в ръка.
:)))
Има хора, които се учат от собствените грешки. Други,по-умни, които се достатъчно напред с материала, и са способни да отчитат причините за чуждите грешки, като не ги допускат. На трети това трябва да им се смели, подреди и оформи в готови мъдрости, поднесени по интересен начин, подобно на историите на Робин Шарма.
Четеш и си мислиш: "Но това го знам!...Да точно така е!" и се главоблъскаш защо въпреки това живота ти е такъв отнесен... :)
Главният герой - старият Джоунс се появява в критичния момент и помага на съответния изпаднал в душевна кома човек да поправи живота си, само като промени гледната му точка.



Частта от книгата, която ми допадна най-много беше един разговор на Джоунс с милата старица Уилоу:/ с леки съкращения от моя страна.../

"-Чудесно би било да знам, че мога да оставя дори и съвсем незабележима следа в света....
- Моля да ме извините, но никога през живота си не съм виждал човек, който да е оставил "малка" или "незабележима" следа....Вярно, че повечето хора никога не виждат или не разбират следата, която са оставили в живота си....
- Известно ли ви е името Норман Бурлаг?
Уилоу поклати отрицателно глава.
- Норман Бурлаг е бил на деветдесет и една години, когато са го уведомили, че е лично отговорен за спасяването на живота на два милиарда души.
- Два милиарда? - възкликна Уилоу. - Как е възможно?
- Норман Бурлаг бил човек, който през живота си се е занимавал с научни опити за създаване на такива хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятни климатични условия...експерти са изчислили, че неговите научни постижения са спасили от гладна смърт повече от два милиарда души по целия свят...и това число непрекъснато расте...
- Невероятно - възкликна Уилоу.
- ...но не Бурлаг е човекът, спасил тези милиарди от смърт.
- Моля?
- Добре ме чухте. Смятам, че истинският спасител на тези два милиарда е Хенри Уолъс. Бил е вицепрезидент на САЩ по времето на Рузвелт...Докато заема този пост, Уолъс използва цялата власт на ведомството си, за да създаде в Мексико специална лаборатория, чиято единствена цел е да провежда научни опити за създаването на хибриди на пшеницата и царевицата...А за ръководител на лабораторията назначава млад човек на име Норма Бурлаг. Така че, той Норман Бурлаг получава Нобеловата награда, но в действителност онези два милиарда дължат живота си на Уолъс, заради създаването на лабораторията.
- Не знаех. - призна Уилоу. - Дори не си спомням този човек.
- Няма значение - отвърна Джоунс, - защото сега като си помисля, май и Хенри Уолъс не заслужава благодарностите...може би истинският спасител е Джордж Вашингтон Карвър.
Него си го спомняте нали?
- Да - бързо отвърна Уилоу - Фъстъците. Но как той...
- Когато е бил на деветнайсет години и следвал в щатския университет в Айова, работел под ръководството на един професор по технологиите в млекопреработвателната промишленост. Този професор позволявал на собствения си малък шестгодишен син всеки уикенд да излиза на експедиция за събиране на ботанически материали с блестящия студент Карвър. Това шестгодишно момченце бил същият онзи Хенри Уолъс..."



Книгата е лека, чете се бързо и оставя едно оптимистично послание.
Горещо я препоръчвам на всички политици, които не виждат по-далеч от носа си, да не говорим пък за резултатите от действията им.