четвъртък, 29 април 2010 г.

"И" или "ВМЕСТО"


Много нещо се изприказва и изписа за кучето Мима, горещи страсти и дебати, запотени хора, викащи и отстояващи някакви мъгляви морални ценности. Хора срещу животни, Хора срещу хора! Джавкане и псувни!
На всичкото и отгоре колежката ми метна и този разтърсващ садистичен ужас: тук.

Нещо все ме глождеше, но не можех да го формулирам. Снощи щом положих глава на възглавницата ми се изясни кое ме дразни.
Защо трябва да се противопоставя добро на добро? Защо се употребява думата „вместо“? Не може ли едно просто „и“?
Аз не казвам – вместо да пращате кучето Мима в Германия и да я обсипвате с толкова внимание, вземете да пратите някой бездомник. Аз казвам – дайте да помогнем И на единия И на другия. Какви са тия съпоставки? Защо е това противопоставяне? „ВМЕСТО“ по-умно би звучало в фразата: „Вместо Масларова да си купи стотен чифт обувки за хиляда крадени лева, да вземе да купи някой животоспасяващ апарат за болница в нужда...такива много....
Разбира се, не може да се огрее навсякъде, не може да се помогне на всички, просто ако всички обединим усилия, ако всеки се стреми да прави добро всеки ден и в по-голямо количество, светът ще е по-добър. Капка по капка...дано накрая стане нещо.
Като малка спасих една котка от група гаменчета - хвърлиха я от 9-ти етаж. Животното още дишаше, аз бясна се развиках и разгоних малоумниците, при това по-големи от мен и взех животното от страх да не я довършат я с камъни, я с нещо друго. За седмица котака се оправи и го пуснах на свобода. Все пак дебнех оная паплач да не направи пак някоя поразия. И какво питам – да се чувствам виновна, че съм помогнала на някаква улична котка, а не на гладните сомалийчета ли? По тази логика аз от вина няма да мога да спя!
И защо е това противопоставяне – животни срещу хора? Преди вегетарианците да ме обвинят в лицемерие – да – ям месо , но това е друго. Едно е да убиеш животно, за да се нахраниш, т.е. това си е заложено в оцеляването от векове. Съвсем друго да хванеш една птичка, за и отрежеш крилата и наслаждавайки се да я наблюдаваш как се гърчи. Много извинявайте! Безсмислената жестокост ме отвращава! Отвращава ме!
Бъдете просто добри!
И към хора!
И към животни!
И пазете по-чисто, дявол да го вземе! Светът затъва в мръсотия! И материална и духовна!
Нали сме на върха на еволюционната верига? И какво от това? Ами огледайте се малко!
И ако си мислете, че някой друг ще дойде да ни оправи света, значи сте мързеливци, при това от инфантилните!

Уффф...ядосана съм!

сряда, 28 април 2010 г.

Едно ми е СТИВЪНКИНГОВО...


Сега чета ей това: „Капан за сънища“ и ми е едно отнесено, сънливо и приятно уморено...


Филма съм го гледала преди време и доста ми беше харесал:
„Капан за сънища“ 2003г.


Хенри, Джоунси, Пит и Бобъра са четири деца, проявявайки смелост и благородство спасяват бавноразвиващо се дете от група гадняри. Със спасяването на Дудитс те не само спечелват нов приятел. Той им придава свръхестествени сили и става... цитирам: „едно от най-хубавите неща в живота ни“.

След години се събират в ловната хижа на един от тях. В същото време извънземни враждебни сили се мъчат да ни завладеят планетката с подли номера – телепатия, червеникава плесен, разнасяща зарази... районът е изолиран, а правителството праща военни, начело на които е не кой да е, а самият Морган Фрийман, добавете и
Том Сайзмор и вече става ясно, че извънземните нямат голям шанс...
В книгата диалозите между г-н Сив и Джоунси са по-интересни, отколкото във филма, но то си е нормално де... :)

„Живата факла“1984г.

Тая книжка някой ми я сви! Възмутена съм! Обикновено тая работа я върша аз! :)
Джордж Скот беше великолепен. Дрю Баримор също...Джордж Скот (George C.Scott) беше изиграл ролята на Рочестър от „Джейн Еър“ блестящо. Само дето Тимъти Далтон ми харесва доста повече в същата роля.
А Сузана Йорк, като Джейн Еър хич не ми се връзваше...все едно за Скарлет да изберат блондинка – ужас! :)
Нещо се отнесох...

„Мизъри“ 1990г.

Невероятната Кати Бейтс получава „Оскар“ за ролята си на обсебена от романите на Пол Шелдън / в ролята Джеймс Каан/. След автомобилна катастрофа писателят е спасен от своята фенка, която обаче след като разбира, че любимата и героиня умира, започва насилствено да държи писателя, докато не промени съдбата на любимката и.
Книгата я нямам и не съм я чела - ето признах си...

„Изкуплението Шоушенк“ 1994г.

Шедьовър! Не ми се говори повече...вече бях го споменала тук.

„Мъртвата зона“ 1983г.


„Мъртвата зона“ - отдавна не съм я разгръщала, а ми от фаворитите... Филма го гледах снощи пак. Кристофър Уокън ми е от любимците...:). Други по-известни актьори – Мартин Шийн в ролята на откачения кандидат за сенатор, Том Скерит в ролята на шерифа Банерман. В началото на филма Джони Смит рецитира "Гарванът" на Едгар Алън По. Уаууу... А след това казва на учениците си да прочетат "Легендата за Слийпи Холоу"...Откъде да знае човека, че след 16 години ще изиграе ролята на злодея в екранизация по същата творба...:)

Така и така съм отворила тема за Стивън Кинг, който по подозрения на мои познати има скрита връзка със Стивън Хокинг...:))), та да метна няколко откъса от

„Сейлъмс Лот“

„А не можеше да го обясни на родителите си, те бяха чеда на светлината. Както не можеше да им обясни и това, че веднъж, когато беше едва на три години, резервното одеяло край креватчето му се превърна в кълбо от змии, втренчили насреща му плоските си, немигащи очи. Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали — само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака. „

„Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли — не за пръв път — колко странни са възрастните. Пият слабително, алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, парите, какво ли ще помисли учителката, ако не купя по-хубави дрешки на моята Джени, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в сравнение със страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да ги разбере. Не съществува нито групова терапия, нито обществена помощ за детето, което всяка нощ трябва самичко да се справя с нещото под леглото или в мазето — нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича израстване.
Съкратени и опростени като някаква мисловна стенография, тия мисли прелитаха през съзнанието му. Предната нощ Мат Бърк бе зърнал подобно зловещо изчадие и страхът го бе довел до сърдечен удар; тази нощ Марк Петри бе срещнал чудовището, а десет минути по-късно се отпускаше в прегръдките на съня и пластмасовият кръст все още стърчеше от разхлабения му юмрук като бебешка дрънкалка. Такава е разликата между мъжете и момчетата. „
Вече се чудя мъже ли да харесвам или да се ориентирам към момчетата...:)))
Доколкото знам имало някакъв измислен филм и по тази книга, но нямало много общо...

неделя, 25 април 2010 г.

"Лабиринт"


Може би сте го гледали, може би не (малко вероятно)...Дейвид Боуи, Дженифър Конъли и фантастичните създания на Джим Хенсън...
Сигурно помните малката изкусителка от филма на Серджо Леоне "Имало едно време в Америка".

Такова личице не се забравя лесно. Всъщност първият път, когато я видях беше в "Лабиринт". Май оттогава харесвам широки тъмни вежди...:)Ако имам някоя любимка сред съвременните актриси, най-вероятно тя води едно от челните места.
За ролята на Сара - момиче, призовало Кралят на злите духове да отнесе ревящото и братче и после впуснало се в приключения, за да го спасява...просто нямам думи. То трябва да се види. Дейвид Боуи не го слушам много, но саундтракът на филма е страхотен...
Филмът не се препоръчва за недозрели индивиди, преминали детството...;)


Labyrinth - End Scene


Labyrinth - Within you

и любимото ми:

петък, 23 април 2010 г.

Енциклопедия - Герои на световната литература


Аз знам, че нищо не знам, а вие може да ми противоречите. Дори е желателно...:)))

Аз мислех, че съм начетено същество, въпреки неясното чувство, че колкото повече чета, толкова повече осъзнавам, че нищо не знам. Това е било пълна заблуда. Ето и доказателството: „Герои на световната литература“. Тази енциклопедия ми я подариха за 8-ми март, но чак сега ми остана време да я разгърна, понеже се бях посветила на Пратчет, а в момента съм в прегръдките на Стивън Кинг (за кой ли път...). И - О, Ужасссс - установявам, че част от имената са ми познати, част позабравени и още една – напълно непознати! Вече подозрението, че съм напълно невежа в областта на Световната литература се потвърди напълно. Адриан Леверкюн, Патлен, Цахес и Шондип може и да се обидят, но наистина нямах и представа, че съществуват...:)

Тази книга препоръчвам първо на:
*Нечетящите индивиди – спестявате доста време и нерви, не изчитате купища книги, а може да демонстрирате добра литературна култура. Разбира се – това ще е на по-повърхностно ниво и при по-задълбочен анализ и дискусия празнините ще лъснат, затова е добре да не провеждате дълги разговори по дадената тема или поне кимайте, ахъкайте и не забравяйте да гледате умно!!!
*Четящи индивиди със слаба памет / тук смело се слагам и аз / - в случай, че не може да се сетите коя по дяволите беше Гризелда, хващате енциклопедията и хвърляте едно око ...Аааа – оная глупачка от „Декамерон“ , дето не схващаше тъпите номера на съпруга си....

Тия дето са изчели хиляди книги и помнят всички герои и действията им, нямат нужда от подобна книга, както сами се досещате...

Попаднах на този цитат:
„ Най-трагичното е, че онези двама души, които дължат живота си на Жан Валжан – Козет и Мариус Понмерси, нейният любим – не са способни да оценят душевността на Жан Валжан, заради собствената си душевна ограниченост“
Абсолютна истина – дори инспектор Жавер ми харесваше повече от ония мекотели...

Книжката има и картинки!
Нали знаете, че аз книга без картинки не чета!
Ей сега примерно майка ми, като ме види с Пратчет в ръка, заблудена от шарената корица укорително кима с глава: "Пак приказки четеш!"
:)))

четвъртък, 22 април 2010 г.

В изблик на откровенност



Ще пооткровеннича, макар да не ми се нрави, но понеже Ида няма да ми изплати заплатата ето:
Десет неща, които обичам:
1.Да се въргалям в леглото. Няма значение дали спя, ям или осъществявам други интересни занимания. Важното е чаршафите да са изпомачкани!
2.Да чета. Предпочитам книги. Не, че не чета списания – предимно старите ми колекции от „Космос“, „Паралели“, „Филмови новини“, сегашния „Екран“, но все пак си предпочитам книгите.
3.Шоколада! На ден изяждам поне по един 100 грамов изкусител. Предпочитам млечен с лешници в комбинация с интелигентен брюнет. Вторият може да мълчи, но задължително да гледа умно.
4.Морето. Тихо и блестящо или ядосано и развълнувано. Ароматът му. Цветът му. Всичко!
5.Приказките. Обичам приказните истории. С удоволствие си гледам и анимационни филмчета.
6.Разнообразието. Черно-бяло и цветно. Солено и сладко. Тъжно и весело. Замък в руини и чисто нов небостъргач. Ясна ли ви е картинката?
7.Да рисувам. Дотолкова се привързвам към Моите картини, че ми се свиди да ги подарявам, камо ли да ги продавам. Само дето така съм занемарила рисуването, че ми иде да се тръшна и да сложа в един кашон работата, семейството и оцеляването...
8.Да оставам сама. Дотолкова съм смазана от тълпите около мен, че искам поне за седмица да ме оставят всички на мира. Никой нищо да не иска от мен! Нищо!
9. Да зяпам разни старинни местенца. Да обикалям из места по света с интересна история. Но имам нужда от спец – за предпочитане археолог от типа на Индиана Джоунс. Кандидатурите ви да са придружени от снимка и видео за боравене с камшик.
10.Музиката. Все нещо трябва да ми дрънка на главата. Може и с камъни.


Пет неща, които не знаете за мен:
1.Не притежавам личен автомобил, но имам лодка!
2.Нямам шофьорска книжка, но пък съм карала мотор с кош – от ония военните. Дядо ми го подари и ми вика – карай си го тук на вилата, че да няма жертви. Е, имаше една две премазани змии и няколко разгневени елена вече не се навъртат натам... А иначе съм си обичам велосипеда и правя трикове ала „Банда БМХ“...
3.Получавала съм повече предложения за брак, отколкото за секс. Пълен срам за днешните мъже! А съм толкова сексапилна!
4.Не съм се целувала с пушач. Всъщност само един е имал щастието да ме държи в прегръдките си. След като се видя със Смърт очаквам един чифт крила. От тези за патките.
5.В гимназията бях най-добрият математик сред художниците, в университета – обратно – бях най-добрият художник сред математиците. След дълги, упорити и изтощителни усилия вече не мога нито да рисувам, нито да решавам задачи!

Щафета не ми се предава, който иска да се включва...

сряда, 21 април 2010 г.

"Морт" - Тери Пратчет



Търся си смел и уверен дърводелец, който би се захванал да съедини двете крила на библиотеката ми, които странно и заплашително са се разкривили във времето и пространството, с няколко здрави, нечувствителни и психически устойчиви рафта. Задачата е отговорна и се нуждае от професионалист, който добре пипа детайлите, затова моля да предлагате само проверен кандидати. Книгите ми застрашително заемат все по-големи използваеми площи от убежището ми, а и като гледам Тери Пратчет как се е отнесъл да пише, съответно аз да купувам – рискувам да изчезна нейде в Б-пространството, изблъскана от недоволни книги.
Да си дойдем на думата – снощи финализирах „Морт“ и по традиция ще метна няколко извадки от нея:


„Смърт се бе вторачил в нея. За първи път се сблъскваше с недоволен клиент. И не знаеше какво да стори. Накрая се отказа от опитите си да влезе в ролята.

- ДА ТЕ НЯМА, ЧЕРНО МРАЧНО СТРАШИЛИЩЕ.
Очичките на готвачката се присвиха.
- Ти на кого ще викаш нощно плашило, бе? - наежи се и пак стовари рибата на тезгяха. - Я го виж туй. Снощи беше моята грейка, а сутринта – що да видя? Риба. И какво сега? Тебе питам.
- ДАНО ВСИЧКИ ДЕМОНИ НА АДА РАЗКЪСАТ ДУХА НА ЖИВОТА ТИ, АКО НЕ СЕ МАХНЕШ ОТ ТАЗИ КАНТОРА ТУТАКСИ – не се предаваше Смърт.
- Все ми е тая, ама как да си върна грейката? Там хич не е място за почтена жена, те съвсем са...
- АКО БЪДЕТЕ ТАКА ДОБРА ДА СИ ТРЪГНЕТЕ – отчая се Смърт, - ЩЕ ВИ ДАМ МАЛКО ПАРИ.
- Колко? - изстреля готвачката с бързина, достатъчна да спре нападаща кобра и са стъписа дори мълния.
Смърт извади кесията си и изсипа на тезгяха купчинка зеленясали потъмнели монети. Тя ги огледа с очевидно недоверие.
- А СЕГА НАПУСНИ ТОЗЧАС – подкани я Смърт, - ПРЕДИ ИЗПЕПЕЛЯВАЩИТЕ ВЕТРОВЕ НА ВЕЧНОСТТА ДА ОПЪРЛЯТ НИЩОЖНИТЕ ТИ ТЕЛЕСА."


Морт е момче, което става чирак на Смърт, който пък от своя страна се отдава на плътски развлечения – разбирай: риболов, хазарт, алкохол и накрая открива удоволствието в .... готвенето! Абе – взех и аз да се замислям – като гледам магията на готварските блогове , се замислям дали няма някаква похотлива тайна там...:)

„Някои обичат да се изтегнат в леглото с хубава книга в ръка. Нито един човек, който все още е с всичкия си, не би се изтегнал с магическа книга в ръка, защото дори отделните думи си имат собствен, изпълнен с отмъстителност живот. Накратко, четенето на такива книги е един вид духовна канадска борба. Мнозина млади магьосници са се опитвали да прочетат мрачни творения, за които сне са им стигали силите. Хората, дочули писъците, са намирали само обувки със закривени върхове с класически струйки дим над тях, както и книгата, но може би малко по-дебела от преди. Любителят на ровичкането в магическите библиотеки може да бъде сполетян от такива случки, че дори после лицето му да бъде откъснато от чудовище с пипала, изскочило от Тъмничните измерения, това ще му прилича на лек масаж."

Безспорно Смърт е велик, но Ваймс ми липсва честно да си кажа...:(

Награда спешъл за самодиви само...

Аз не вярвам в любовта от пръв поглед, но при самодивите всичко е възможно!

Откъс от "Кушкундалево" на Николай Райнов:

"- Е, синко, видя ли какво има в стаята?
- Видях, дядо. Една мома се къпеше във водата на извора. Хубава, хубава, не може да се намери друга като нея. Само слънцето е по-хубаво от тая мома.
- Добре си я видял, сине – казал му старецът. - Ами тя що направи, като те видя?
- Побягна. Искаше да разбие прозорците и да избяга оттам.
- Да не бе ходил, сине, лошо си направил.
- Рекох да видя що има дядо.
- Е, като видя, каква полза?
- Полза никаква, дядо. Тая мома ми е още в ума. Накъдето погледна, все нея виждам. Ума ми взе.
- Тъй е, синко, аз нали ти казах? Все нея ще виждаш и за всичко друго сляп ще ходиш, додето се не задомиш с нея. Но и после няма добро да видиш.
Минало се, що минало, момъкът паднал болен от мисъл по момата. Все тя му в ума, все тя му пред очите. Не може работа да залови като света. Час по час отивал, отключвал вратата – да види момата. А тя все грабвала ризата и отлитала."

И наградата за най-добра самодива в блог-пространството отива при....Самодивата! Вие какво си мислехте? :)))
Ето – заповядай – късче от моята приказка. Докато я издиря в целия хаос у дома...но пък бях обещала изненада:

понеделник, 19 април 2010 г.

С дъх на старо...кино

След Испанската кино армада на Lammoth, получих вдъхновение, т.е. и реших и аз да си направя една разходка из старите ленти...
Това не е точно класация, тъй като всеки филм си има своите предимства, а по скоро сбор на филми, които ми харесват и си ги гледам често...
„Птиците“ - на Хичкок.

Не мисля, че някога ще забравя сцената, в която Типи Хедрен сяда на пейка, а зад нея, започват да кацат една след друга пернатите страшилища... Актрисата е страшно красива, а надявам се знаете, че е майка на Мелани Грифит...
***************Типи Хедрен******************

**************Мелани Грифит*****************

Необяснимата агресия, операторското майсторство, ужасът лъхащ от екрана го правят един от най-запомнящите се филми на ужасите.
****** ****** ******
„Великолепната седморка“ - си е великолепен на седма степен.

Няма какво да се коментира...А и вече го направих: Тук.

"Дванадесет разгневени мъже" – вече бях пускала пост.


„Треска за злато“ - кой не помни Танцът на хлебчетата, страхотното ядене на обувка, къщурката плъзгаща се по скалата или Големия Джим обезумял от глад гонещ огромното пиле. Ето ги и тях:
Чарли Чаплин - Chicken

Сега се сетих за сцена от друг негов филм, на който се смея със сълзи:

Един тежък боксов мач

****** ****** ******
„Видението“ - Япония. Чернобял. Даваха го по „Студио Десета Муза“ много отдавна...Един мъж попада на някакво странно място - една доста аристократична и внушителна / разбира се по японски стандарти къща. Влюбва се в стопанката, завъртя се някакво действие...бла...бла...И един ден се събужда в някакви руини. Озадачен тръгва из някакви шубраци и като излиза от гората попада в село, където установява, че жената, с която е бил е живяла преди години, имението отдавна е разрушено и много малко хора помнят историята му...Страхотия :)За съжаление нищо не мога да намеря за него в нета...

"Аз пея под дъжда" - пискливият глас на красавицата Лина Ламот, звукът, който се губеше когато отвърнеше глава от микрофона, скрит в цветята в деколтето и, танците, акробатиката, качествения хумор, музика, изпълнение, хореография и разбира се ... Джийн Кели:
I'm singing in the rain

И накрая поздравявам всички с едно бодро Добро Утро!
Good Morning!

Пожелавам на всички разкошен ден!
Въпреки, че е понеделник! И напук на него! :)))

събота, 17 април 2010 г.

Русалков детерминизъм


Повечето / да не кажа всички ;) / засукани хубавици имали късмета да се родят близо до морската шир имат навика да се асоциират с нимфи, русалки, сирени и подобни морски същества. Лежа и се чудя - русалка ли съм или не? За разлика от повечето феи на плажа, които влизат с лека и плаха стъпка бавно в топлата вода, аз или се втурвам по хлапашки весело или се плацикам като млад тюлен в плитчините... Разбира се пясъкът е наситен с чудесни нефтени петна и повечето мислещи плажуващи използват хавлии, аз също...понякога. Обичам да усещам пясъка под мен и мидените черупки да се впиват в кожата ми, оставяйки червени отпечатъци. Разбира се привличам погледи изпълнени с недоумение, ама те пък не знаят колко по-горещи са песъчинките от тъпата хавлия...
Лежа и си мисля...
Дали всичко е предопределено? Способни ли сме да взимаме свободни решения или всичко е вече решено? Левкип е казал, че нищо не става случайно и за всичко си има причина. А философи, физици и математици още си блъскат главите за противоречието между детерминизма и свободната воля...
Лежа и си мисля...
Да бъда ли русалка или да не бъда? И изобщо имам ли избор?
Взирам се в люспите си и си клатя лениво опашката...
Nightwish - Ocean Soul


******
Русалката, клипа...

Любими галактики - част 2


Продължавам с няколко хищни квазара
При The Spirall's buzz и Омръзна ли ти да си храм не може току тъй да се влезе - трябва да удостовериш / с междугалактически документи, валидни пред Имперската митница/ че си пълнолетен, за да имаш времеви и пространствен достъп до квазарното пространство. Там си най-подло засмукан от едни еротични светлинни вълни, носещи те право към скрита черна дупка...Само по себе си наименованието "черна дупка" си звучи достатъчно еротично...Всъщност Bla и Valcocompany са си интелектуални типове, чиито коментари внасят малко свежест в блоговото пространство, където изобилства от комплименти и ласкателства...
Ondine -която е слънчева, весела и шарена и която осъществи едно от коледните ми желания - а именно отиде чак до Рим...аххххх....:)
Хитрата сврака - заблуждава с афинитета си към пернатите - свраки и гарги...Тя всъщност е морско същество, с добър вкус към музика и природни катаклизми...аве - смел човек бих казала - приключенията са в кръвта и!
Лили - какво мога да кажа - страшни снимки, лека ръка и усет към детайлите и настроенията...:)
Аре - стига толкова, че пак ме обхвана мързела...

петък, 16 април 2010 г.

Любими галактики


В кои измерения си пъхам главата ли?
Bampi - благодаря за поканата. Доколкото разбирам трябва да посоча три блога, които ми е най-приятно да посещавам. Тъй като това доста ме затруднява, най-вероятно / в мой превод - със сигурност! / ще наруша правилата. Ей сега ви подпуквам хаотично, пък докъдето ми стигнат силите:
Блогът на един MadWizard е обвит с вълшебство и музика, въпреки, че от време на време профилактично трясва по главите читателите си с нещо реалистично, като Депресия за малчугани, или за възрастни...за да стъпим по-здраво на земята. Просто от добро чувство. :)
И никога, ама никога не си сваля шапката! Затова го класифицирам към истинските магьосници, а не към мошениците...
"Режицата не ножи, или как снежат хфърчинки" - както разбирате още от заглавието това е блог да обезкосмяване. Влезете ли вътре - мустаците ви ще окапят от смях. Аз вече съм епилирана отвсякъде и гладката ми коже блести на слънцето като диамант... /Едуард Кълън ряпа да яде /. Ирония е една от любимките ми и внася доста радост в живота ми.
Аз съм официално нейно прес-аташе. Заплатата ми е доста внушителна и се изплаща всяка седмица в златни кюлчета...
"Музиката е с камъни" - вече обясних в една моя публикация, че самият Христос е казал, че музиката е с камъни, но подозирам, че е изплагиатствал от frog'and'roll. :)
Ще обобщя, че коментарите на горните трима са уникални и е добре да се следят зорко от всички!
Мад и Фрог имат ноти в главата и рядко говорят. Свирят, тананикат и се подиграват с музикални инвалиди като мен...:) А аз скришом им се възхищавам, тежко въздишайки и пухтейки...
За съжаление не мога да се спра, и напук на правилата продължавам:
Lammoth's blog - там открих, че не съм стационирана в Гама-сектора на Четвърти квадрант, а се оказах коренячка - жителка на Ламотх.
Има две жени, надарени с особена чувствителност - Bia и bampi. Влизам и чета блоговете им с удоволствие и огромна завист, че не притежавам нуждите умения и талант да се изразявам като тях...:))) Едната просто рисува с думи, бърка в душите на хората и прави сложни смеси...
Ей тук се сетих и за изкусителките: Дими и Самодивата! Аз вече заявих, че като главна ненаситница и вечно гладно ми е изключително трудно да зяпам там разни кулинарни изкушения. Но продължавам да правя усилия. Упорита съм. Самодивата е таен агент. Вече знае дори какъв цвят са ми чаршафите! Скоро да очаква кушкундалевска изненада от мен.
Не мога да пропусна братовчедката - Violka
Владо, който чака само да спомена за "Ефектът на пеперудата" и веднага съчинява приказка...:)
Блага, която всяка сутрин ме кара да се чувствам изключително незнаеща, но пък се се щам да си изпия кафето...
Книголандецът Христо, който ми вдига левъла още докато вляза в блога му ..;)
Наскоро попадналият ми пред очите - Nostromo - с увлекателните си публикации на тема: кино...
morrt - дето нещо го мързи да пише, или така е задрямал след оня зелен сън, че още хърка на някоя полянка...
Боби, който пък пише все за неща от които се интересувам. Явно има достъп до тайните хранилища в мозъка ми...
Танко - колега във Вицоландия...Каквото и да кажа за него - все ще е малко...:)
г-н Пламен Бочев и неговите стихове...Колажите на Кръстю...
Упсссс...беля! Има и още, ама ...оффф... като ми се счупи маникюра ще чакат ...
Аххххх.... Nezzo - светъл пример за младите поколения!
Източник -Space Girl

вторник, 13 април 2010 г.

"Нощна стража" - Тери Пратчет

Взирам се в празната консерва от печен боб, олицетворяваща Вселенското единство. Тъкмо си викам да си отдъхна от тия паралелни времеви линии и пустите кванти, излягам се удобно и взимам в ръце "Нощна стража" на Тери Пратчет.

След няколко кратки минути стигам до 93-та страница (днес чета бавно, защото ме е обзел обичайният мързел) и фраааасс...се сблъсквам със следният текст:
"- А сега , господин Ваймс...знаеш ли, че Вселената е съставена от съвсем мънички нещица?
- Хъ...
- Трябва да стигаме до разбирането постепенно, господин Ваймс. Ти си схватлив човек. Не мога все да ти повтарям, че всичко се прави с магия...
...
- Ох, добре де. Колко мънички?
- Много, ама много мънички. Толкова мънички, че имат някои твърде странни свойства.
Ваймс въздъхна.
- И сега е ред да попитам "Що за свойства", а?
- Радвам се, че зададе този въпрос. Те например могат да бъдат на много места едновременно. Помъчи се да го обмислиш.
...
А за да бъде на много места едновременно, мултивселената е съставена от огромен брой алтернативни вселени. Гугол на гуголите. Най-голямото число, което някой може да си въобрази. Така че да побира всичките купища кванти. Твърде бързо ли напредвам според теб?
...
Твърдя, че щом нещо може да се случи, без да наруши нито един закон на физиката, значи е задължително да се случи. Само че не се е случило. И все пак теорията на "множествените вселени" върши работа. Без нея никой никога не би могъл да везе решение.
...
Преди си представяхме времето като река - гребеш нагоре и надолу и можеш да се върнеш на същото място. После открихме, че то е като море, можеш да се местиш и настрани. След това се оказа, че е като кълбо от вода - движиш се и нагоре-надолу. Сега го виждаме като...множество пространства, събрани на едно място. Има и времеви скокове, времеви приплъзвания, хората също го объркват с пилеене и нарупване. Има ги и квантите, разбира се. - Монахът въздъхна.-Винаги ги има и гадните кванти."
******
Не ми стига оня своеволен електрон, дето му скимва да минава ту през едната, ту през другата дупка, само при наличието на воайор, не ми стига подозрението, че има неща по-бързи от светлината, ами и Тери Пратчет ми пробутва темпорални тоалетни, които изхвърлят съдържанието си десет милиона години в миналото.
А ефектът на пеперудата къде е? - питам аз.
И тия монаси и магьосници от Анкх-Морпорк знаят ли какво правят?
Каква е тази самовъзпитаваща се история?
Дали всяка случайност е само проява на подредба от по-високо ниво?
Офффф... голям кеф - продължавам с четенето.
И майната и на Вселената, Ваймс ще успее ли да се върне при жена си, която на всичкото и отгоре чака дете от него...?

Вълшебството на жените през 70-те

Хайде малко кино...и вкус на ЖЕНИ.
В неделя даваха „Кацнал на едно дърво“. Аз обожавам филмите с Луи дьо Финес и си ги зяпам всеки път, когато имам възможност.
Този път нямах това удоволствие, тъй като ми бе упражнен психологически натиск да гледам Open Season за 15-ти път тази седмица...
Няколко думи за филма:
Луи дьо Финес – като бизнесмена Анри Рубие, Джералдин Чаплин – в ролята на съпругата на изключително ревнивия полковник Мюлер и Оливие дьо Финес – / автостопаджия /, тримата пътуващи в лека кола, изхвърчават при един опасен завой и „кацат“ на едно дърво, намиращо се над огромна пропаст над морето.

Джералдин Чаплин, както знаете и дъщеря на великият Чарли Чаплин, а още по-интересно е, че е внучка на Нобеловия лауреат за литература– Юджийн О'Нийл – американски писател и драматург, четирикратен носител на „Пулицър“...
Джералдин Чаплин има много интересно присъствие на екрана. Лицето и е от онези странни лица, които в зависимост от ситуацията, грима, осветлението или настроението могат да ви се видят невероятно красиви или ужасно грозни...Това, разбира се си е лично мое мнение.
Ето снимка от личните архиви на майка ми, която има доста албуми с изрезки от старите „Филмови новини“, полските „Екран“ и „Филм“ и куп други...междудругото впоследствие разширих доста тази колекция, благодарение на неутолимия си интерес към киното.

Ето и една мисъл на Джералдин:
„Наркотиците са подходящи, за да избягате от реалността, но реалността е толкова богата, защо трябва да се бяга от нея?“

И понеже аз съм личност, която лесно се разсейва – фиксирах една друга снимка до тази на Джералдин – на Далида. Малко ми се свиди, но и нея ще постна. Колкото повече гледам едновремешните красавици, толкова повече се убеждавам, че сега може да има доста изкипрени хубавици, благодарение на разни изкуствени чудесии, но това загадъчно излъчване, този интелектуален сексапил, тази Женственост някъде се е изгубила през годините и размила в порочни форми...
Хайде и малко мюзиккккк...
Dalida - Les enfants du Piree

А ето и Джейн Фонда в "Барбарела"...Уфффф, добре, че не съм мъж, защото тази жена би обсебила мислите ми доста продължително! :)

За Джейн Фонда и куп други магьосници ще трябва да отделя повече време и друг пост съответно...

понеделник, 12 април 2010 г.

Космическият 12 април


Днес чаках, чаках някой да се сети, че преди 49г. един човек е полетял в космоса, ама нец...
На 12 април 1961г. СССР изстрелва в Космоса първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин.
Малко данни: полетът е продължил 1 час и 48 минути. Гагарин прави една обиколка на земното кълбо.

Как именно е избран точно той? От групата, която първоначално е била двадесет човека, а впоследствие са селектирани шестима души, сред които и той. По мои детски спомени, баща ми е разказвал, че на избраните дали нещо да изпият, нещо от което им ставало лошо, т.е. се чувствали зле. След това ги питали поотделно всеки – как се чувства. Единствено Гагарин отговорил, че се чувства зле. Явно искреността му е натежала везните в негова полза. Не знам дали това е вярно...просто го споделям. Баща ми през 61-ва година е бил в танковата школа в Плевен / тя била в Казанлък, но я преместили / – и там дошъл на приятелска визита самият Юрий Гагарин – с един джип.Божеее... Направили няколко защитни кордона около него – баща ми е бил във втория или в третия...не си спомня вече, но блъсканицата била невероятна. Дам...трудно е да се защитиш от народната любов...:)

Тук е мястото да спомена и първото живо същество полетяло в космоса – кучето Лайка.



Друго за 12 април:
Първата космическа совалка на НАСА - „Колумбия“ извършва първата си мисия от 12 до 14 април 1981г.

За читателите на блога ми не е тайна пристрастеността ми към Космоса.
Просто не можех да не се включа днес, въпреки ужасното главоболие...

А ето и весело настроение от Алиса:)


снимка Лайка - източник
снимка Гагарин - източник

петък, 9 април 2010 г.

Айнщайн, Хокинг и Хъбъл са развихрят в "Божията формула"


Криптологът Томаш Нороня е нает от иранското правителство, за да разшифрова документ, написан от самият Айнщайн, наречен "Божията формула"
******
„Божията формула“ ме впечатли не толкова със сюжета си, който е доста близък до „Шифърът на Леонардо“, но не представен по толкова интересен начин, колкото с невероятните си диалози – тематично са засегнати физиката, математиката, метафизиката, теологията...
В началото има следната забележка: „Всички научни данни, представени тук са верни. Всички научни теории, изложени тук са защитени от физици и математици.“
Книгата започва с изключително увлекателен и задълбочен диалог между Айнщайн и израелският премиер Бен Гурион:
„- Вижте, господин премиер, ние сме един от милионите видове, които населяват третата планета на звезда в периферията на средно голяма галактика, в която има билиони звезди, и тази галактика е само една от билионите галактики, съществуващи във Вселената. Как искате да вярвам в Бог, който ще се занимава с всеки един от нас в тази необятна Вселена?....“
„ - Той е добър и всемогъщ! Ето една абсурдна идея. Двете понятия си противоречат, не мислите ли? Ако той е добър, той не е всемогъщ, след като не може да изкорени злото. Ако Бог е всемогъщ, не може да е добър, щом допуска да съществува злото. Едното понятие изключва другото. Кое предпочитате?“
Главната сюжетна линия е разшифроването на ръкопис на Айнщайн със следния загадъчен стих:
„Terra if fin
De terrors tight
Sabbath fore
Christ nite“
Следва отново интересен диалог, но този път с невероятна красива жена, която разкрива на португалският криптолог красотата на Теорията на относителността:
„ През 1905г. Айнщайн завършил Специалната теория на относителността, която разглежда връзката между пространство и време и констатира, че и двете са относителни величини. Например времете се променя при движение в пространството. Единственото нещо, което не е относително е скоростта на светлината. Айнщайн предвидил, че при скорости, близки до тази на светлината, времето се забавя и разстоянията се свиват.“
****
Следват:
Теория на всичко, двете теории на относителността, квантовата теория....
„Проблемите на класическата физика започват при изучаването на аспекти, които не са част от практическия опит, например при свръхвисоки скорости или в света на елементарните частици. Проблемите с огромната маса и скорост са предмет на двете теорий на Айнщайн, наречени Теории на относителността. А пътеводителят в света на елементарните частици се нарича „квантова теория“.
Доколкото разбирам, теориите за относителността се отнасят за големите тела, а квантовата теория – за малките тела.
- Да – каза Ариана и леко се намръщи. - Но е важно да подчертаем, че светът на микрочастиците има макроскопични проявления, както всъщност е очевидно.“
...
„ Например, ако поставим един електрон в кутия, разделена на две, електронът ще се намира и от двете страни във форма на вълна. Когато погледнем в кутията, електронът се намира в качеството си на частица само от едната страна. Ако не поглеждаме, електронът ще си остане и от двете страни във формата на вълна. Дори двете страни да са разделени и поставени на хиляди светлинни години една от друга, електронът ще продължи да бъде и в двете едновременно. Само ако проверим в едната от тях, електронът ще реши в коя от двете да остане.
Само ако проверим, той решава да остане? - попита Томаш недоверчиво. - Какво говорите?“
******
Въпросът за детерминизма и свободната воля, Принципът на неопределеността...
„ Принципът на неопределеността гласи, че не е възможно да се прогнозира с точност поведението на една елементарна частица поради присъствието на наблюдателя....И става така, че Принципът на неопределеността, истинен в същността си, предизвиква порой от изумителни твърдения, като това, че една елементарна частица решава къде да застане само ако се появи наблюдател.“

*******
Дали Вселената има начало? Ако има начало – значи има и край. Ами ако не е? Ако е вечна? И какво всъщност е Вселената? Бог?
„Божията формула“ ще е интересна за всичко запалени по тайните на Вселената, на Големия Взрив, на различни математически и физични теории...
Nostromo, надявам се, че те убедих относно Хокинг...:)))


Източник снимка.
>

четвъртък, 8 април 2010 г.

Здравен работник! Грух!

Вчера беше денят на здравният работник.
По този повод бих желала да разкажа кратка случка.
Преди няколко месеца баща ми беше тежко болен и му се наложи дълъг престой в болницата. Мятаха го от отделение в отделение, понеже освен бъбречно възпаление, беше получил и някаква язва и беше напълно неспособен да поема никаква храна в продължение на седмици.
Аз тичах всеки ден след работа да видя къде и как е. Слава-богу беше под наблюдението на познат лекар (преди години работеше в Бърза помощ...)
Та отивам един ден и ми направи впечатление, че в стаята беше доста студено. Поглеждам – единия прозорец отворен. Помъчих се безрезултатно да го затворя, но не напъвах много, защото имам уникалното качество да чупя почти всичко до което се докосна.
- Няма смисъл. - каза баща ми. Повреден е. Вече се мъчиха да го поправят, но не можаха.
Метнах му един поглед – той като мен е доста зиморничав и целия трепереше. Отидох да потърся сестрата, която отговаряше за стаята и я помолих да му занесе допълнително одеало. Тя кимна и изчезна.
На другата вечер отивам и що да видя. Баща ми отново треперещ, само с една завивка, целия пребледнял и омаломощен от липсата на храна, а ръката му – цялата синя от нещастните опити на некадърна мед.сестра да улучи вените му. Побеснях. Излязох от стаята и право в стаята на здравните труженички. Питам – кой отговаря за стая №***. Една вика: „Да – кажете какво има? „ Обяснявам – така и така – дайте едно одеало на баща ми, понеже му е студено...Оная :“ На всеки му се полага по едно. Ако вземем да раздаваме на всеки допълнително – какво ще стане?“ Правя усилие и търпеливо обяснявам: „Вижте госпожо! Прозорецът в стаята е повреден. Направете нещо по въпроса или го преместете в друга стая.“. Оная кимна: „Добре. Ще видя какво мога да направя.“
Отидох отново при баща ми и седнах на леглото. Взирах се в сините му очи изпълнена с омраза към свинете в бели престилки.
- Татко – отивам до нас да взема едно одеало и ще гледам да се върна бързо.
Той ме гледаше унесено. Беше изгубил представа за време и място.
Тръгнах към нас и още не бях напуснала територията на поликлиниката хоп сблъсках се с една моя бивша съученичка – Зорница. Тя беше тихо и свито дете. От бедно семейство. Много красива – миньонче – русокосо и синеоко. Зарадвах се.
- Оооо – Ел.! Какво правиш тук? Да не си болна?
Аз – болна? Голям смях...
- Не...- обясних и кратко за баща ми.
- Кой ти каза, че има право само на едно одеало? Глупости! В коя стая е? Аз ще му занеса.
Оказа се, че работела като медицинска сестра в друго отделение.
На другия ден влизам и гледам баща ми свети, щастлив и опакован в няколко одеала.
- Знаеш ли. Вчера като си тръгна влетя едно ангелче, зави ме и отлетя. Не съм я виждал оттогава...
Усмихнах се.
Та мили мои здравни работнички. Я вземете прочетете „Знахар“ на Тадеуш Доленга Мостович. Може би ще ви се изяснят някои въпроси относно призванието и човещината, която трябва да проявявате при тази ваша професия.Пробвайте да бъдете малко по-човечни. Не е толкова страшно, колкото звучи...
Бъдете хора, а не свине!


Източникът на Пиги

сряда, 7 април 2010 г.

Damien Rice - Creep

вторник, 6 април 2010 г.

За крадящите книги...


Постът "Смъртта разказва за една вълшебна крадла на книги" на Христо Блажев в Книголадния предизвика любопитството ми. А то е ненаситно, както и всичко друго в мен.

Ще засегна две теми - Втората Световна и краденето на книги.
Като същество, живеещо с човек, чиято страст / освен географията и научната фантастика / са световните войни, волю-неволю с времето започваш с неудобство да схващаш, че си запознат с прякори, като "Червеният барон", "Пустинната лисица" и "Пожарникарят на Хитлер"...Думи, които не будят никакви чувства в мен, а по-скоро нещо от сорта: "знам за какво иде реч". Като се замисля - май не ми се засяга много тази тема, поради опасенията, че отново ще предизвикам реакции от подобен тип . Добре, че не са на религиозна тематика, че ме хваща страх от евентуалният отзвук...
Гледали ли сте "Нещата от живота" с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер? Мъж, който на смъртния си праг си спомня за тези - уж дребни неща от живота а всъщност лежащи в основата на всичко ценно за него. Какво ли ще си спомните вие? Ароматът на косите на майка ви? Нечия усмивка? Блясъкът в очите на любимия? Или просто как в летен ден сте се взирали в небето и сте се чудели на този облак с форма на човешко лице...

"Крадецът на книги" проследява именно нещата от живота на едно дете. Момиченце. С борбен дух и неудовлетворено въображение. Момиченце привлечено от вълшебството на книгите още преди да се научи добре да чете...
Книгата е структурирана по ерихкестнеров тип - в началото на всяка глава е обяснено накратно за какво ще се разказва в нея./Отклонение: Тук не мога да не вметна, имайки предвид и сцената с горящите книги, че нацистите изгарят творби на Кестнер, а самият той се измъква от лапите на Гестапо. /

А знаете ли кое е най-интересното: Смъртта, в ролята на разказвач:

***ЕДНА МАЛКА, НО ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА***
През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже.
Но това не е така.
Те тичат към мен.
******

"Животът се беше променил по най-невъобразим начин, но те на всяка цена трябваше да продължат да се държат, все едно нищо не се е случило.
Представете си как се усмихвате, след като са ви зашлевили плесница. И сетне си помислете как правите това двайсет и четири часа на ден.
Така ще добиете представа какво е да криеш евреин."
******

" През цялото време, докато беше буден, над него стоеше ръката на времето и не се колбаеше да го изтезава. Тя тържествуваше, стягаше се около него и го оставяше да живее. Колко много злост може да има в това да оставиш някого да живее."
******
"Мисълта как хората умират понякога ме убива"
******
"Справедливо е да се отбележи, че през всичките тези години от управлението на Хитлер, никой не беше служил толкова вярно на фюрера, колкото мен. Хората нямат сърца като моето. Човешкото сърце е линия, докато моето е кръг и аз притежавам неограничена способност да бъда на правилното място в правилния момент. Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам."


******
Книгата е доста добра. Също така считам, че е предназначена по-скоро за юноши. А като имам предвид, че повечето от вас / нас четящите обикновено не надхвърляме 14-15 годишната си възраст поне стотина години - предлагам да я прочетете и да споделите мнението си. Особено ако ви се чете за:
За смъртта, която вижда в цветове. Принудена да отвлича вниманието си, за да запази разсъдъка си. За дете, сънуващо починалото във влака си братче. За акордеонист със сребро в очите. За един игрословец. За русата коса на Руди Щайнер. За звездите, които горят очи. За едно момиче, обожаващо магията на думите.

Аз лично мисля да се захващам с "Нощна страха", "Морт" и "Дядо Прас", че малко да отдъхна...

А относно кражбата на книги. Участвах в една такава.
Бяхме организирана група от 5-6-ма ентусиасти,въоръжени с огромни чували / пуста лакомия.../, всички побъркани по хартиения наркотик. В един блок имаше разрушена библиотека. Със счупени прозорци и врати, което доста улесни влизането. Лошото беше, че явно е била периодично ограбвана от Други фенове на книжното слово, защото имаше книги, разхвърляни само по земята, скъсани, прашясали и изобщо - като след гавра...Сърцето ми се сви от гледката. Знаете ли, че цял живот са ме обвинявали... в безчувственост. В неумение да плача ако щете... Е - в някои мигове направо ми се реве...
Но в момента, в който клекнахме и взехме да се ровим в съкровищата всичко се промени. Изпитах такъв прилив на адреналин, на еуфория - трескаво търсех...и аз не знаех какво търсех...всеки се ровеше и пъшкаше...Накрай установих, че съм открила няколко запазени приказки / от тия дето брат ми ги сви! / - "Незнайко", "Лукчо" и прочие...а и "Стас и Нели" - с оранжевата корица! Няколко сборника научна фантастика и две-три приключенски. Общо-взето - това беше. Тези книги се оказаха щастливки. Не ги хвърлиха за вторични суровини, а все още имат щастието да бъдат докосвани от нежните ми ръце...:)))
Източник снимки: Les choses de la vie
The book thief

събота, 3 април 2010 г.

"Въоръжени мъже" - Има ли ги?


"Стани МЪЖ, запиши се в Градската стража! Стражата има нужда от МЪЖЕ!".

И така. Ваймс напуска Стражата, за да се хвърли надолу с главата в съпружеските прегръдки на най-богатата жена в Анкх Морпорк, т.е. набутвайки се в някакви неудобни дрехи с мъки да се впише в света на напълно непозната за него раса - богаташите.
В същото време някой започва да извършва убийства по изключително интересен и непознат дотогава начин. Новите попълнения в Стражата - а те са доста разнородни екземпляри, трябва да се инструктират и да влязат "в час" със задълженията си. А когато набуташ трол и джудже в една обща задача очаквай само неприятности. Миризливи...Както всичко в Анкх Морпорк. Общо взето - веселба...:)Ох, споменах ли за убийствата? Абе - мъже - набутай им непознато могъщо оръжие в ръцете и гледай какво става...
:)
******

Хайде малко любими откъси:

"Трябва да представим най-опасният човек на света.
През целият си живот нито веднъж не навреди на живо същество. Беше правил дисекция на неколцина, но само след смъртта им, и се бе взирал смаяно в градежа на телата, защото не забравяше, че е постигнат с напълно неквалифициран труд. От няколко години не напускаше изобщо просторната проветрива стая, но това го задоволяваше напълно, защото поначало прекарваше повечето време в измеренията на собствения си ум. Има хора, които е крайно трудно да лишиш от свобода."
******

"- Вие стражници ли сте?
- Аз съм редови стражник Къди, а това...-посочи джуджето нагоре -...е напъващият се да бъде редови стражник Детриус...не отдавай чест!..да му се не види...
След глухият удар тролът се свлече настрана.
- Той да не е от отряд самоубийци?
- Ще се опомни само след минутка - увери го джуджето. - Стана заради отдаването на чест. Трудничко овладява умението. Нали ги знаете троловете..."
******

"Ваймс упорито изучаваше стената до последната подробност. Съжаляваше, че Керът не е с него тук. Момъкът може и да беше простодушен, но тъкмо затова нерядко съзираше неща, които по-изтънчените умове пропускаха. И все подхвърляше простички идеи, които се загнездваха в паметта. Например за полицаите. Веднъж двамата крачеха по Улицата на малките богове и Керът спомена:"Сър, знаете ли какво означава думата полицай?" Ваймс не знаеше. "Някога "полис" е била думата за град - обясни Керът. - Това означава полицай - "човек на града". Малцина го знаят".
В свободното си време Керът четеше книги. Не че четенето му вървеше гладко, но би се затруднил още повече, ако някой му отреже показалеца. Въпреки това не се отказваше."
******
" Патрицият отвори очи.
- А, капитан Ваймс...И сега какво?
Ваймс се ухили. "Брей, че съм особняк. Не се чувствам истински жив, докато някой н се помъчи да ме затрие. Чак тогава забелязвам колко синьо е небето."
******
"Керът вече протягаше ръка към дръжката на враата, но го спря гласът на Ветинари.
- Да, сър?
Керът се обърна към високия кльощав мъж, застанал в голата зала до пълния с гнилоч златен трон.
- Капитане, ти проявяваш интерес към думите. Само бих искал да те подтикна към размисъл за нещо, което твоят предшественик не успя да проумее.
- Сър?

- Не си ли се питал откъде произхожда и думата "политик"?"

Знаете ли до какви размисли ме доведе тази книга? Запитах се дали българските политици знаят и те нещичко по въпроса.
Дали има Мъже сред политическия елит на нашата мила страна? Някой политик, на когото му пука? Да го е грижа за обикновения жител? Не вярвам...
За какво им са тия дворци и апартаменти. Ето - на Ваймс, Керът и Ветинари им стига по една стаичка. С легло.
А на Масларова един чифт обувки и стигат.

Малко ме доядя, че джуджето умря, но пък срещите със Смърт са толкова свежи...:)

Източник снимка.

четвъртък, 1 април 2010 г.

Потопете се в света на: "Хроника от Сарагоса"


Повестта „Хроника от Сарагоса“ от книгата „Следа към Вега-Орион“ на Светослав Славчев – библиотека „Фантастика“, изд.1979г. - е една от любимите ми още от преди хиляда години, когато бях още дете и четях десет пъти повече, отколкото ми разрешава живота сега. Има литературни произведения, които можеш да четеш и препрочиташ независимо на каква възраст си и пак да ти е интересно. Поне с мен е така. Особено, когато става въпрос за пиратска история е фантастични елементи. Не чета много български автори. Изключение прави може би само Петър Бобев и няколко други. Но тази повест е изключително интересна. Е – преглътнах лекото плагиатство на една от ситуациите, която почти буквално припокрива част от приключенията на капитан Блъд – друг любим мой персонаж – на Рафаел Сабатини / абе Рафаел е the best! /. На всичкото и отгоре Питър Блъд и Хендрике са лекари...съвпадения случайни или ...не знам. Както и да е – животът мята холандския лекар Хендрик ван Стеекс в лапите на изметта на обществото – пиратите. Именно в тази обстановка изпъкват неговите качества. И същите тези качества убеждават...няма да казвам кого – че има надежда и в нас – човеците. Ах, да – ще получите и отговор на въпроса - „Защо животът в цялата Галактика поражда разум?“
Ето и няколко кратки откъса от повестта:

„ -Готово, сър! - рекох. - Сега, ако този негодник има щастие, може и да оживее!
- М-да – процеди Хогарт, - казваш се Хендрик ван Стеекс? Холандец ли си?
- Холандец, сър.
- А знаеш ли, че моята страна воюва с твоята?
- Тогава – рекох – аз съм ваш пленник, сър.
Изглежда, че отговорът му хареса, защото той пак се разсмя – като че чупеха сухи клони.
- Аз пленници не вземам! - рече той. - А ти знаеш ли какво залагаш? Ще подаваш ръка на хора, които от благодарност може да ти отхапят пръстите!
- Сър – рекох, - за това, което искам да бъда, аз непрестанно залагам! И може да греша, но мисля, че и най-пропадналият живот все пак струва нещо.
Той продължи да ме разглежда с нечовешките си очи. После внезапно каза:
- Добре. Ще опитам с теб! Утре сутринта – на моя кораб!“
***
„ Хогарт, когото величаеха „ел амирале“ или „алмиранте“ по испански обичай, не се интересуваше дали ще убият някого повече, или по-малко когато са на сушата, но в открито море той беше безжалостен към всички побойници и раздорници. И много се бояха от нега, защото никога не съм го чул да повиши глас или да даде вид, че е гневен. И така, като че казваше: „дайте му два пиастра награда!“, така казваше „Обесете го на реята!“
***
„ -Ха! - изсмя се той с ужасния си смях. - Виждате ли нашия доктор? Че той не можел да гледа непристойни гледки! Ха!
И цялата пасмина около него гръмна в смях. Само негрите не се смееха, те сигурно никога не са се смели.
А на мен от обидата кръвта ми се качи в главата.
- Сър – рекох аз като се поклоних пак, - вие ми спасихте живота и можете да го вземете обратно, когато пожелаете. Аз съм ваш слуга и роб. Но аз наистина не мога да гледам чудовищни зверства, които са още по-чудовищни, защото са безсмислени! Безсмислената жестокост ме кара да съжалявам, че съм се родил човек! А ако трябва да доказвам смелостта си, то наредете с кого от хората, които ми се хилят така глупаво сега, трябва да се бия!“
***
„Антонио Мариа и Галвес
Главен конвиктор на колегията на Ордена в Сарагоса.
... Това, както и други наблюдения дават основание, да се смята:
Че разумът на Третата планета от тази система има висок коефициент на бързо развитие.
Че ако този разум си създаде подходящи условия, би могъл да премине от разред четвърти в разред трети по Галактическата класификация...“