На небето всичко е спокойно

     -Дамм...случаят безспорно е много смешен. Почти напира да достигне ниво трагизъм... Та казвате мъжът е гонел кучето, защото то му откраднало сапуна? Правилно ли разбрах?

    Архиканцлер Херувим Йосаряний бавно се разхождаше на мястото на престъплението. Имаше общо три трупа и двама свидетели, които се бяха дръпнали настрани, докато агентите клечаха и оглеждаха уликите, придавайки си зает вид на професионалисти.

    Демоний Слат и Хвърконий Плат IV-ти работеха заедно вече три цикъла, но както винаги очебийно внимаваха да не докоснат случайно крилете си.

    - Интересна двойка. Мъжът е бил страстен любител на котките, а съпругата му е обожавала кучетата. Това несъмнено е предизвиквало дразги.

    - Не мисля. Изглеждали са щастливо семейство.

    - Да бе, щастливо? При положение, че тъщата е окупирала целия хол! Всичко мирише доста съмнително. - тук Хвърконий се изпъчи и извърши странно движение с върха носа си, което би предизвикало смут и лека завист у всеки наблюдаващ го смъртен.

    Йосаряний приклекна загледан в смачканата хавлия, оцапана с ръждиви петна.

    - Разбирам. Мисля, че всичко се изяснява. Мъжът изненадващо е връхлетял на жена си в кухнята, тъкмо когато тя е панирала...ъъъ...какво беше всъщност? Някакви морски деликатеси? - той се загледа в съмнителните остатъци по пода. - При сблъсъка, тиганът го е ударил по главата...подайте ми го, моля...да...тежи доста.

    - Бил е подарък от тъщата. Несъмнено е имала някакви зли подбуди!

    - Такаааа...жената отстъпва назад, спъва се и пада. Какво е това съоръжение, което е разцепило така черепа й?

    - Къщичката на котката, Ваше Тъмнейшество! - възторжено уточни Демоний и две хлебарки паднаха от изумление върху тостера.

    - Така ли наричате тази грандиозна постройка в центъра на кухнята? Ха! Този коткофил започва да ми харесва все повече и повече! - доволно потри ръце Йосаряний - Съпругът й се стоварва мъртъв отгоре й, хавлията му пада и всичко се поръсва с калмари.

    - Да, с калмари. Панирани. В момента липсват, но е ясно защо – Демоний кимна многозначително към двойката свидетели в ъгъла.

Йосаряний не му обърна никакво внимание, крачейки важно и разсъждавайки на глас.

    - Тъщата е привлечена от шума, но се подхлъзва на сапуна, изпуснат от кучето в коридора, пада и също разбива главата си.
    - Три жертви. И трите с разбити черепи. И всичко е станало за секунди!

    Церсей изми с лапичка мустачките си, погледна ги с отегчение като си мислеше : „Спи ми се. Тия няма ли да се разкарат най-сетне!“

    Тирион удряше демонстративно най-приятелски и болезнено опашката си в пода. Знаеше че чистата му кучешка душа излъчва вълни от невинност и не се безпокоеше. Мислите му, префасонизирани в човешки преглъщаем вид биха били следните:

    „Ехааа, каква светлосянка! Сега ако Тру беше тук каква епична сцена щеше да заснеме! Хвърчат пръски пот, Крилете на Демоний придават мрачен пурпурен отблясък на индришето в ъгъла, а красотата на бронирания сутиен на Хвърконий обсипан с лъчиста символика отеква в душата на колегата му. Тру щеше да успее някак да вмести тази потна драма на разследващите в триминутна сцена и да я превърне в истински шедьовър! В наситен тъмен ултрамарин!"

    Хавлията се хилеше ръждиво. Никой не подозираше ...апфххх....Но какво, по дя....

    Сбръчканите ръце на Йосаряний я сграбчиха.


****************

Демоний Слат - черен ангел

Хвърконий Плат IV - светъл такъв

Церсей и Тирион са котката и кучето, кръстени естествено от тъщата, страстна фенка на троновете.... :))))

Хавлията - жесток престъпник-рецидивист, но пък страшно необходим, ако замисляте звездно пътешествие на аванта.

Вдъхновител за рисунката - Тотелихт. Модел - оплешивял Рахан.
Вдъхновители на разказа: Адамс, Пратчет, Р.Р. Мартин,Мендоса, котаракът на Ностромо и камерата на Трубадура.

****************

Раздавам го леко лятно и прощално.
Липсва желание, а аз съм толкова подвластна на настроения, че капитулирам веднага.

А и пясъкът зове, зовеее... :)))

Йо-хо-хо и бутилка ром

Jack Sparrow

    Когато срещнеш такъв човек, щастието така те халосва, че минава време, преди да осъзнаеш колко си впримчен, колко е късно да правиш опити за бягство.
    Трудно е да правиш дори прости движения, тъй като съзнанието ти е окупирано от мисли, движещи се към суперновата и неподвластни на контрол от твоя страна. В един момент температурата рязко се покачва, осъзнаваш, че може да причиниш термоядрен синтез, нова религия и куп други пакости и... превключваш на ефективно разсейване.

    Избираш си няколко канала за разпад и след известно време събираш частичките си, надявайки се пак да станеш цялостен организъм.
Само че установяваш, че част от теб липсва и никога не можеш да усетиш онази пълнота, онзи ципест лабиринт в ухото ти, който ти помага да не залиташ към пропасти и да поддържаш благовъзпитан вид и поведение...

    Та това са пиратите. Без тях никога не е същото.
Ограбили са цветовете от спектъра, подправките от „Виктория“ и звуците от „Fade to Black” и те оставят сам с тъгата си и очи вперени в хоризонта...

    И се радваш на всяко тяхно завръщане. :)))

Скрийте рома! :))))



:)))))

Петъчно прощално

    Животът е странно сливане на цветове върху палитра.
    Нещастията никога не идват сами, понякога се провлачват мудно на тумби.
    Вчера разбрах, че мой много близък човек е преживял инсулт.
Крили са го от мен, незнайно защо или може би поради благородни подбуди.

    Но лъвовете не се плашат лесно и той няма намерение да се предава.

    Не знам кога ще изпитам желание да пиша тук отново.
А пък и идват едни тежки първо- и осмомартенски постове, които няма да мога да понеса.


    Бъдете добри, послушни, бършете си навреме носа и помнете, че след тъмните, черни дни идват и дни в златиста охра.

*Рисунката по-горе е сътворена в съавторство с двама невръстни, но гениални художници, в ужасно опасна домашна обстановка, на фона на тази музика:



Добре, че са децата и работата, че на човек да не му остава много време за мислене. :)

История на изтезанията - Браян Инес

      За мое удовлетворение, книгата се оказа не просто сбор от детайлно историческо представяне на различни варианти за мъчения, които у някой лабилен би причинил тежки съновидения, както и чудесни идеи за саморазправа с тъщата, но се и опитва донякъде да вникне в причината за тази масова нечовечност.
      Авторът Браян Инес не ми беше познат, но има интригуващи заглавия в областта на пиратството, шпионажа и разни там магьоснически дела...а и живеел в преустроена, направена от желязо мелница / ехааа :))) / нейде из Южна Франция. :)

         Явно никой не е причинил повече злини на човечеството от самото то. Поне до настоящия момент , като причината да сме ние най-вероятно е, че извънземните още си траят или пък са изумени и стресирани от жестоката ни самоубийствена същност / и огромния брой кулинарни блогове :P :)))) /.
     Да се чудиш и маеш как толкова уж напреднал разумен живот таи в себе си толкова самоунищожителни инстинкти.
     Вие бихте ли причинили болка от физическо или психично естество на друг човек? Сигурни ли сте? А ако се замислите...нима не го правите ежедневно?

         При един проект на Стенли Милграм, включващ експерименти за изследване на човешкото подчинение се получили следните ситуации. Доброволец в ролята на „ученик“ бил завързван на нещо като електрически стол с ръка върху метална плоча. На табло на електрическия уред имало ред ключове с мощност от 15 до 450 волта, като върху последните четири пишело: „Опасно: силен шок“. На част от доброволците им било наредено да включват по-висок волтаж всеки път, когато „учениците“ давали грешни отговори. Те крещяли и се молели за милост /за ваше успокоение - ключовете били фалшиви и всичко било театър/, но тези които изпълнявали „наказанието“ не знаели това. Въпреки, че протестирали срещу насилието и причиняването на болка, те продължавали да се подчиняват на заповедите. Оказва се, че по-голямата част от хората правят това, което им се казва да правят без да вникват в същината на действието и успокояват поривите на съвестта, щом заповедта идва от законната власт.

С "Е" съм обозначена аз, "Т" е изпълнителката Тотенлихт Торквемадова, а с "Л" - Ламот в ролята на жертвен агнец (ще ми простиш, нали?)

Обяснение за това сляпо подчинение дава Хана Аренд в Сведения за баналността на злото – пренасочване на инстинктите обратно към самия човек. Примерно вместо да си кажат: „Какви ужасни неща причинявам на хората!“ - „Колко ужасни неща трябваше да гледам и правя при изпълнението на задълженията си!“ т.е. изпитваме съжаление към себе си, а не към измъчвания обект.


         Книгата проследява историята на мъченията като се почне от изтезанията в Рим, Гърция,Китай, Япония... мине се през жертвоприношенията на ацтеките, които явно скучаели и сутрин, обед и вечер се мъчели да опазят Вселената с реки от кръв, нашите добронамерени приятели от Инквизицията, които пък в името на един добър, любещ всички бог, намерили начин да се саморазправят с всички набедени за негови врагове / особено по-богатите / на правата / или зигзаобразната / вяра, мъченията на робите из английските колонии, ловът на вещици, различни инструменти за мъчение... та чак до психическите мъчения и кампаниии против изтезания.


         И понеже повечето за съжаление са влезли тук, за да зяпат разни уреди за мъчения ето и картинки:

         Табуретка за потапяне на жени кавгаджийки:

         Изключително популярната диба:

Спори се дали Гай Фокс е издържал и на дибата и на оковите / висиш само на ръцете си часове наред /. Към 8 ноември Фокс е започнал да говори, издавайки имена и подробности от заговора...Тъй де той да не е комунист или пък желязо...

         Желязната девица

     Не мислете че за всяко мъчение са нужни сатанински инструменти.
     В Русия залагали на психичните разстройства, причинени от страх. Използвали се т.нар. мними екзекуции – като за пример дават Фьодор Достоевски, който заедно с още 20 души, признати за виновни за противодържавна дейност са изправени за разстрел. Смъртната присъда е прочетена умишлено бавно от пелтечещ генерал и точно след като била дадена команда за изстрел на стрелковия взвод, „внезапно“ се появил документ с царски печат, който удостоверявал, че смъртните присъди се заменят с доживотна каторга в Сибир.
     През 1763г. се появява книгата на Чезаре Бекария - „За престъпленията и наказанията“, която се счита за основополагащ труд в областта на юридическата психология. Той бил математик и подходил към въпроса професионално – взима за даденост силата на мускулите и нервната чувствителност на невинен човек и трябва да се намери необходимото количество болка, необходимо да го накара да признае, че е извършил дадено престъпление. Според Бекария невинният би страдал повече от виновния.
     Снощи прочетох и „Ние“ на Замятин (Точе - ти си знаеш :*), където се говори за насилие от съвсем друго естество.
     Тази книга стигна до мен преди месеци, благодарение на мис Тотенлихт, която е потомка на Торквемада и трета моя братовчедка по бащина линия, но чак сега намелих смелост да я разгърна...

Днес Съли е рожденик, така че ще ви поздравя с това:

Вещерите не са измрели!
:))))

Празнично

Празниците започнаха и продължават.
Казват, че Коледата прави хората по-добри.
Не знам.
Добрите хора са си добри през цялата година. Нямат нужда от празници и показност, за да го демонстрират.


Имам си всичко, което всеки разумен човек би поискал.
Остава ми надеждата да сбъдна някое и друго неразумно желание.
Все пак имам цяла година!


:))))
Юппссс - ето ви Боно без шкембе:



Бъдете здрави! :)))

Цяла сутрин се набирам

И аз искам като Мариан и другите нормални хора да седна някъде за по бира, като достигна до такова опиянение, че да не мога да съзра паркирания на пет метра от мен камион.
Уви!
Не ми стига, че никога не съм слагала цигара в устата си, ами и почти не съм близвала алкохолни еликсири.
С две думи – не става човек от мен!
Това лято реших да се науча да пия бира – здрави бъбреци, чести посещения у Вънкашния, Катедралата и разни храстчета, това – онова, нали е полезна напитка с примамлив външен вид, особено в тоя пек и окапали палми...
Оказа се, че е лесна работа – поддадох се на чара на някои блогърки / особено на една, която твърди, че аз за бира даже не мога и да пиша! :D / и почти пропих...
Бира с миди, картофки с бира, бира с бира, а от миналата седмица започнах да правя опити. Значи:
Бира с Фанта Лимон – разширяват ми се зениците,
Бира с Кока – Кола – лявата ми ръка започва да пулсира и почва да пляска дясната, която непрекъснато посяга към първата ми и последна любов – колата.
Бира с лимонов и портокален сок – усилен косопад и усложнения при поглъщане на спагети / оризови с пилешко и зеленчуци /.
Радостни чувства, защото отново мога да спя – даже и пълнолунието не ми пречи!
Само дето икономката ми много се мота. То русо и въобще не възприема.
Говоря и с прости изречения: „Донеси ми бирата от долния рафт. Онази отворената.“
А тя все към шоколада на горния гледа! Снощи три пъти ми донесе тоблерон!
Ми не може така!
И аз искам да мина към Тъмната страна.

"Добри поличби" - Тери Пратчет, Нийл Геймън.

Имах известни опасения, защото при двама съавтори нали знаете – орташката работа не ми я хвали...
Забравете всякакви баналности, свързани с Армагедон, зловещите конници на Дюрер или физиономията на Грегъри Пек.
Няма как да ви разкажа сюжета (пародия на филма "The Omen"), дори да впрегна всичките си сили.

Не вярвах, че изпращането на кладата на невинна жена, ще ме разсмее, но убедете се сами:

„Една от причините за това може би е свързана с начина, по който е умряла Агнес Нътър, чиято смърт повече или по-малко отбелязва края на сериозната треска за лов на вещици в Англия. Виеща тълпа, докарана до върховен бяс от навика на тази жена да хойка интелигентно насам-натам и да цери хората, връхлетяла една априлска вечер в къщата й и я заварили как ги чака, облечена в палто.
— Забавихьте ся — рекла им тя. — Оть десетъ минути вече трябьвяше да горiа.
После станала и бавно закуцукала през внезапно смълчалата се навалица, излязла от къщата и се запътила към струпаната набързо на селския мегдан клада. Легендата твърди, че се изкачила непохватно по нея и обгърнала с ръце кола зад гърба си.
— Добъре да го въръжете — рекла тя на смаяния издирвач на вещици. А после, щом селяните заситнили към кладата, вдигнала хубавата си глава сред огненото сияние и рекла:
— Съберете се плътъно насам, добьри ми люде. Съберете се, дорде огнiат едвамъ не ви опърьля, зашътото казвамъ, че всьичьки трiабва да видятъ какъ умiра посьледънятя исьтиньска вещицъ въвъ Англиiа. Зашътото азъ съмъ вещицъ и затуй съмъ осъдена, ала не зънамъ какьво пресьтъпълениiе воiсьтина съмъ сврьшила. И затуi некъ моiата съмерть бъде поука за светътъ. Съберете се плътьно накупъ, вi казвамъ, и добьре запомьнете какъва е судьбата на ониiа, дето се бърькат в ръботи, детъ не гi разбиратъ.
А после очевидно се усмихнала, погледнала небето над селото и додала:
— И за тебъ се отнасiа, гiдi дърьтиi тъпако нiеденъ!
И след това странно богохулство дума не изрекла повече. Оставила се да й запушат устата и стояла величествено възправена, докато припалвали с факлите сухите дърва.
Тълпата се скупчила по-наблизо — един-двама се позамислили дали са сторили каквото трябва.
Трийсет секунди по-късно взрив помел селския мегдан, покосил де що има живот в долината и го видели чак в Халифакс. „

Представете си и Четиримата конници на Апокалипсиса: Смърт, Глад, Война / една мадама/ и Замърсяване / щото Чума вече не се връзва със съвременното виждане за бедствията/ като рокери на мощни летящи мотори, а не така:


Снощи докато бобът къкреше, а ароматът на току-що препечени наденички изпълваше кухнята, се настаних господарски на дървената маса и слушайки с едното ухо за някакъв сериен убиец, надрасках портрети на демона Кроули и ангела Азирафел, така както си ги представям - Кроули си е чист Стив Бушеми, а ангелът-антиквар на непълен работен ден ми напомняше Майкъл Болтън:



И малко мюзик, докато четете или просто зяпате:


:)))

Още едно ревю на Стоян в "Първи впечатления от последно прочетеното".
:)

Благодарско...

Благодаря ви за наградите, момичета:
От Milena:




От Lana:




Само ще благодаря, няма да предавам нататък блог-наградите, щот съм скръндза.
Не ми се сърдете!
:)))

Но вас и всички, които ще надникнат тук, ви поздравявам с:

"Лабиринт"

Може би сте го гледали, може би не (малко вероятно)...Дейвид Боуи, Дженифър Конъли и фантастичните създания на Джим Хенсън...
Сигурно помните малката изкусителка от филма на Серджо Леоне "Имало едно време в Америка".

Такова личице не се забравя лесно. Всъщност първият път, когато я видях беше в "Лабиринт". Май оттогава харесвам широки тъмни вежди...:)Ако имам някоя любимка сред съвременните актриси, най-вероятно тя води едно от челните места.
За ролята на Сара - момиче, призовало Кралят на злите духове да отнесе ревящото и братче и после впуснало се в приключения, за да го спасява...просто нямам думи. То трябва да се види. Дейвид Боуи не го слушам много, но саундтракът на филма е страхотен...
Филмът не се препоръчва за недозрели индивиди, преминали детството...;)


Labyrinth - End Scene


Labyrinth - Within you

и любимото ми:

Русалков детерминизъм

Повечето / да не кажа всички ;) / засукани хубавици имали късмета да се родят близо до морската шир имат навика да се асоциират с нимфи, русалки, сирени и подобни морски същества. Лежа и се чудя - русалка ли съм или не? За разлика от повечето феи на плажа, които влизат с лека и плаха стъпка бавно в топлата вода, аз или се втурвам по хлапашки весело или се плацикам като млад тюлен в плитчините... Разбира се пясъкът е наситен с чудесни нефтени петна и повечето мислещи плажуващи използват хавлии, аз също...понякога. Обичам да усещам пясъка под мен и мидените черупки да се впиват в кожата ми, оставяйки червени отпечатъци. Разбира се привличам погледи изпълнени с недоумение, ама те пък не знаят колко по-горещи са песъчинките от тъпата хавлия...
Лежа и си мисля...
Дали всичко е предопределено? Способни ли сме да взимаме свободни решения или всичко е вече решено? Левкип е казал, че нищо не става случайно и за всичко си има причина. А философи, физици и математици още си блъскат главите за противоречието между детерминизма и свободната воля...
Лежа и си мисля...
Да бъда ли русалка или да не бъда? И изобщо имам ли избор?
Взирам се в люспите си и си клатя лениво опашката...
Nightwish - Ocean Soul


******
Русалката, клипа...

Damien Rice - Creep

Tenacious D - Kickapoo & Classico

Хайде! KG и JB - газзз...
Ronnie James Dio и Meat Loaf къртят...
Гладна съм! Няма кой едно пиле с ориз да ми донесе!Чикън!Пред очите ми е бляк!
Поне музика има...



Източник: Kickapoo, Classico

Alice Cooper - Poison

Друго си е да лежиш, хрупайки печени бадеми, аромата на прясно кафе те замайва...и се опияняваш от музиката.

Но вече е петък!
Стига удоволствия.
Това са офисни забавления...а колко работа ме чака вкъщи...
:)

Depeche Mode - I Feel you

Tenacious D - Master Exploder

Tenacious D - Master Exploder

Настроения...

"Нощта винаги е древна. Той беше обикалял достатъчно често по нощните улици, чувствал беше как нощта се удължава, за да го обгърне, с кръвта си усещаше как, докато дните и кралете, и империите идват и си отиват, нощта винаги е една и съща и е еднакво стара, винаги безкрайно дълбока. Ужаси се разгръщаха в кадифените сенки, защото, докато формата на ноктите се мени, природата на Звяра си остава неизменна. ""Шовинист" - Тери Пратчет

Nightwish - The Beauty and the beast

Прокрадват се зловещи сенки
но тръпнещ смях те гърчи,
те се спират озадачени
кряскат в миг и всичко свърши.

Не ме бива за поетеса, но колкото за настроение го докарвам...:)

Ах, този джаз...

Снежец вали.

Рой Шайдер ми шепти.

Гладна съм до смърт.

А обедната почивка все не идва....



Малко музика за разведряване на обстановката:

All That Jazz - Bye bye life...

Рой Шайдър много ме кефи. Такова изсечено лице има...от типа на Кърк Дъглас.

И в "Челюсти" ме кефеше:

Настроения разни...

Призрачна войска настъпва
през блатото мъгливо
уплашен екотът заглъхва
а звярът дреме мълчаливо...

Metallica - Fade to black

****

Emptiness is filling me
To the point of agony
Growing darkness taking dawn
I was me, but now he's gone
*****

И да ни е жива и здрава....Милена!

Днес рожденничка е Милена Славова.

Да ни е жива и здрава! И да пее!

И да се раждат повече Милени, отколкото камелии и анелии...и други силиконови изрусени брюнетки.

И ми омръзна да ходя по въже!

И колкото и да ми е трудно, напук на всички - пак ще се усмихвам!

Ха!

Море, небе и вкиснато кафе

Галеони, шхуни, бригантини,

каравели, баркетини

раздират маслени вълни

там гдето никой не шепти.

Тишината е ужасна,

бездната е гладна, властна

и поглъща алчно там фрегати,

и корвети и баркаси.

Ще забия нокти в облаците,

раздирайки небето,

слънцето ще стене,

ще загине и морето!

И всичко това, защото пак пия кафе от машина!