Кратък анализ за действието на дългите мигли

Херцогинята погледна слона, приключващ поредната игра на скрабъл с бръмбарите от втора зала и въздъхна.

- Скучно ми е! Искам веднага да ми се нарисува портрет! Най-видния художник в кралството да ми се яви веднага!

Молиффко Фон Караваджов смутено гледаше хлебарката, която достолепно се извлачи до мантията и зае позиция под трона

-И това казвате съм аз? А? С молив 4В? Off with his head!
Последната мисъл в отрязаната главица на Молиффко беше, че нито едно от трите му аристократични „ф“-та не можа да го спаси.

Херцогинята отново скучаеше, а и бе решила да има мигрена, така че... въздухът около нея се нажежи и започна да пулсира.

-Доведете ми някой чужденец. Имаше един...как му беше името...Огюст дьо Туш!

Огюст дьо Туш се опитваше мислено да визуализира последната саварина с течна сметана и коняк, която съпругата му беше приготвила тази сутрин.

-Не, не мога да повярвам на очите си! И това ми било световноизвестен творец? Светило за арт-благородническата класа? Какви са тези криви линии? Що за стил? Off with his heеееad!

Огюст наблюдаваше как саварината става все по-голяма, огромна...докато накрая потъна и се стопи в нея...

Колор Дали се захили под мустак. Нямаше човек на тази земя, който да остане безразличен над вълшебствата, които сътворяваше в двуизмерния свят.

Херцогинята съзерцаваше пясъчните измерватели на човешки животи, черните души в прилепова форма и усещаше как се смекчава сърцето й. „Не, не мога да позволя да повтори това за някой друг....“ - помисли си тя.

Off with his head!- извика тя с тъга.

На небето всичко е спокойно

    Ето мой опит за по-дълъг разказ. Всъщност започнах с края. После написах началото и след това фугирах с кихавица луфта между тях.
    Бъдете снизходителни и ме замервайте само с измити ръце! Може и с палачинки! :)

    Беше от ония топли вечери, когато птичките завършваха трелите си, старците допиваха следобедния си чай и доволно мърдаха крака в изтъркани пантофи, а Сатаната бодро и енергично крачеше из улиците.
*****
    Не изпита угризения щом видя как петното кръв уголемява размера си, поглъщайки лакомо тротоара. Колко малко изглеждаше детското телце оттук. Сега щяха да останат само двете – майка и и тя. Нямаше да има ахкане колко невероятна е Вики, как всичко и се отдава, нямаше да има онези ужасни блестящи от възхита погледи, с които майка непрекъснато обсипваше тази проклета грабителка.
    Унесът все още я държеше, когато медицинския екип се суетеше, премятаха се някакви смешни тръбички и всички и приличаха на мравки, пъплещи по пресен труп.
    Някаква жена извика – нещо за кислород... и млад мъж в бяла престилка завъртя нещо лъскаво. Сърцето и подскочи и зайчето на блузката й отрази промяната. Но значи тя все още дишаше! Любопитно, какво ли ще стане ако....

    -Госпожо, овладейте се. Все пак другата ви дъщеря е тук и е в шок. Успокоителното ви ще подейства след малко и ще Ви помоля да бъдете по-силна, за да отговорите на няколко въпроса.

    Чуваше се тихо жужене и същият млад мъж в бяло побледня. Подаването на кислорода беше спряно и това се беше оказало фатално.
    Най-накрая! Толкова усилия, но беше успяла. Но какви са тези хора, заобградили майка й, отправящи ужасни обвинения, нелепи...що за хора са, да ги вземат мътните! Тя все още беше дете, не вярваше светът да е станал дотолкова малоумен, че да не я пощадят. Беше чувала, че в затворите няма деца, а и щеше да спаси майка си.
*****

Сестрата полагаше всички усилия да овладее треперенето си.

    - Мамо, мамо, мамооо! – всяка сричка режеше мозъка и на парченца. Представяше си как действа този звук на майката.

    Не искаше и да се замисли как се чувства в момента тя – загубила едното си дете и наблюдавайки как се бори другото, раздирайки усмирителната риза.
    Бедната! Беше тиха, свила се в ъгъла, загърната с резедава жилетка на фигурки...

*****

    Някои невежи наричат това място Чистилище. Дума, която навява мисли за шума на водата, отнасяща мечтите ни в мръсния канал. Всъщност то приличаше на нещо между военна база, съдилище и лагер за слепи. Всъщност единствените, които се държаха прилично бяха именно слепите, останалите явно не знаеха къде се намираха...Приличаха на молци, на които изведнъж всичките им лампи са били загасени в един и същи миг.
А тук „миг“ беше сложно понятие.

    Главен агент по Взимане на души – Преподобният Терезий, облян в пот, гледаше масивната златна топка и се чудеше дали няма нещо ласкателно в начина, по който тя му се хилеше. Чудеше се също дали ако намушка същество, което умее да размества молекулите си както му хрумне / особено в момент, в който никой не го наблюдава/, ще отбележи изобщо напъна му за един по-добър свят. Или вонящ остатък от свят.

    - Влезте, Преподобни Терезий! - чу се разлистване на съпротивляваща се хартия. - Влезте! Виждам отново грешки? Бях склонен да бъда милостив, но вие клоните към невиждан досега рецидив.
    - Ъммм....
    -Никакво „ъммм“! Грешка, след грешка. Чудя се дали командировките ви до Земята, не са свързани предимно със заседяване до недотам благоприлични заведения.

    Архиканцлер Херувим Йосаряний обикновено прекарваше работния си ден лежейки и цензурирайки доклади от Централата на Демонски Съюз 963, където беше разпределен. Това свършваше за около час и после с чиста съвест ловеше мухи с кокалени клечки за коса. Беше плешив до ниво венецианско огледало без капка срам.

    - Ваше Тъмнейшество, бих желал да отбележа всички факти, които говорят в моя защита. Този случай беше доста разтърсващ и мисля, че всякакви колебания относно виновността ще се отразят неблагоприятно на всички страни в спора. Момичето е убило своята собствена сестра. Всички детайли са описани подробно в доклада ми, който ви предадох преди седмица. Мисля, че трябва да бъде наказана по възможно най-болезнен начин, тъй като освен че е отнела човешки живот, е причинила невероятна мъка и на родната си майка. - Той пое дъх - Моето лично предложение е да бъде депортирана до Ниво 7.

     - Ниво 7? Убеден ли сте в това, което говорите?

     - Залагам най-скъпото си, Ваше Тъмнейшество!

     - Добре, Преподобния Терезий. Свободен сте.

    След като проследи с поглед, как охраненото тяло на агента се изниза през вратата, той се просегна и набра вътрешна връзка.

    -Да, прав бяхте. Омръзна ми от тези неправомерни арести. По случая да бъде задържан истинският виновник. Уведомете ме, щом приключите.

    Някъде там долу някой закопча невидими белезници на една жена с резедава жилетка на фигурки.

Всъщност добре, че се угояваха добре тия агенти. Не можеше да я кара все на постно.

Въздъхна и доизяде наденичките си.



Вдъхновители: О'Хенри, Хелър, Пратчет, "Аз, проклетникът", един напушен дедективски сериал на майка ми и най-вече наскоро погълнати от мен наденички с ярко изразен вкус на грешник.
:)))

Happy birthday Mr. Pratchett

"Възрастта му беше неопределима. Но в цинизма и общата досада от света, която е един вид историческо мерило на личността, той беше на около седем хиляди години."

На днешната светла дата, освен че светът е станал по-красив и пленително-зашеметяващ с появата на Надинка (добре, че беше тя да ме светне...:*), се е сдобил и с един необикновен мислител-хуманист, който благородно е решил да дръпне завесата през замъглените очи на нещастното човечество и да му покаже светът, такъв какъвто е.
Какъв ли?
Плосък!

Той ни разкри очевидни истини: че гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш, а времето - наркотик, който в големи дози убива.

Каквото и да кажа все ще е малко, така че да се хванем за ръце, пипала и метли и да извикаме дружно:

Честит Рожден Ден, мистър Пратчет!


:)

Днес в негова чест ще си сложа пръстена с черепа, ще запаля свещника и камината, ще легна да ям , разлиствайки "Крадец на време", а крем-карамелът ще капе по страниците...
:)))

"Страта" - Тери Пратчет

Двете с Midnight се хванахме за ръка, допряхме морни чела и решихме да напишем ревю за странна книга.

Midnight:

"...той - или тя (А'Туин) - е там, отдолу, под мините, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създател, който си нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи..."

Тери Пратчет, "Фантастична светлина"

Пратчетовата си девственост изгубих с "Еманципирана магия" и това завинаги ме влюби в творчеството му. "Страта" прочетох доста след като бях изчела всичко достъпно писано от него. познатите ми си имаха предпочитани книги и поредици от неговото (на Пратчет това) творчество и повечето клоняха към Света на диска. вероятно това беше причината да получа доста противоречиви преразкази за тази книжка, които малко ме разколебаха. започнах да я чета с много занижени очаквания, но всъщност книгата се оказа безкрайно интересна като начин на представяне, ужасно разочароваща като идея за това какво всъщност е Диска и.. и всъщност в един момент ми стана ясно, че съм подходила напълно грешно и първосигнално, подведена от това, което ми казаха другите. и бях впечатлена. от гениалния начин, по който Пратчет създава огледален образ на собственото си творение.

накратко за книгата:
хората са започнали да използват машини за поръчково създаване на планети, като хората, които ще се заселват там имат строгоспецифични изисквания и, като всеки един добър търговец, Кин (главната героиня), екипа и и фирмата като цяло, се стараят да ги изпълняват стриктно. като всеки истински творец обаче, рядко (или съвсем никак и никога) успяват да сдържат поривите си за дебелашки шеги с идните поколения, които ще се мандахерцат по тия планетки. и така до момента, в който Кин получава предложение (всъщност тя и представителите на други две извънземни раси), да намерят митичния Плосък свят. е, намират го и тук вече историята няма НИЩО ОБЩО с поредицата Светът на Дискъ (не, че в началото имаше де..).
мисълта ми е, книгата е великолепна сама за себе си. ако все пак се престрашите да я прочетете, се абстрахирайте от Света на Дискъ.

"И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават те. Това е бил единственият начин, по който сме могли да оцелеем. Хората винаги са си мечтали за обединен свят. Мислехме, че той ще е по-богат. Не беше. Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия. Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли."

Тери Пратчет, "Страта"
http://www.book.store.bg/p14952/strata-teri-pratchet.html



Ел / аз де :)))А това горе пак съм аз, но излязла изпод вълшебните пръстчета на Миднайт/:

Като малка исках да стана космически археолог. И през ум не ми беше минавала мисълта за планетарно инженерство.

Разбира се всеки изкуствено създаден свят не бива да страда, че е такъв.

В един свят трябва да съществуват достатъчно количество тайнствени отпечатъци в снежните планини, морски чудовища, порещи в съвършен бруст вълните на езера или мистични златни градове.


„ Ние строим светове, не просто оформяме планети. Това и роботите го могат. Ние строим светоте, на които човешкото въображение може да пусне котва. И не си правим майтап с това, като залагаме в тях смахнати вкаменелости.“


Но изкушенията са присъщи на човешката натура. Вследствие на това под близо километър пластове в земните недра се поставя скелет на плезиозавър. Чудовището държи плакат. И надписът на него гласи: „Спрете ядрените опити“.



Подобни находки ми напомниха за артефактите от „Последният ден на Сътворението“ на Йешке. „Флейтата на Св.Вит“ - т.е. фалосът на мъченика, предаван като реликва от манастир на манастир, след направени изследвания, се оказава, че материята не е от органичен или неорганичен произход, а е синтетична. И смайващо приличала на маркуч на противогазова маска, каквато носят пилотите на реактивните изтребители. Бойната колесница от Гибралтар, която се оказва джип от 1844 година...изобщо страхотия е това да имаш възможност да се разхождаш из времето и пространството...:)))


Кин Арад е на над двеста години в разцвета на силите си, родена на Земята / онази истинската / тя работи за голяма компания, занимаваща се със строене на светове. Получава предложение за пътешествие, което има за крайна цел откриването на плосък свят с форма на диск.

Прибавете към любопитството на Кин Арад, разрастнало се неимоверно след изкусителната заплаха: „Ела или цял живот ще се чудиш“, Марко Фарфарер – един четирирък кунг, който се мисли за човек, както и една шанда с: „интелигентно мечешко лице“, украсено от чифт огромни бивни, придаващ на изговора и чудесно фъфлене – Силвър, която е социолог, сравнителен историк, лингвист и пастир на месодайни животни.

„Някога са съществували Вретената: телепати, ама такива телепати, че не повече от хиляда от тях са можели да живеят по едно и също време на една и съща планета, заради мисловното статично електричество. А ние, човеците, сме си мислели, че имаме проблем с пренаселеността! Те оставили след себе си библиотеки и научна апаратура, а вече било известно, че могат да променят планетите според вкуса си...“

Книгата я определям по-скоро като фантастика, отколкото като фентъзи, затова не очаквайте нещо от духа на Ваймс и компания, които пък на мен са ми особено любими. Исках да кажа...и аз не знам...Миднайт го е написала по-разбираемо, пък и е дала обяснение що е туй "страта", щото мен откровено казано много ме мързи днес...
:)))

"Добри поличби" - Тери Пратчет, Нийл Геймън.

Имах известни опасения, защото при двама съавтори нали знаете – орташката работа не ми я хвали...
Забравете всякакви баналности, свързани с Армагедон, зловещите конници на Дюрер или физиономията на Грегъри Пек.
Няма как да ви разкажа сюжета (пародия на филма "The Omen"), дори да впрегна всичките си сили.

Не вярвах, че изпращането на кладата на невинна жена, ще ме разсмее, но убедете се сами:

„Една от причините за това може би е свързана с начина, по който е умряла Агнес Нътър, чиято смърт повече или по-малко отбелязва края на сериозната треска за лов на вещици в Англия. Виеща тълпа, докарана до върховен бяс от навика на тази жена да хойка интелигентно насам-натам и да цери хората, връхлетяла една априлска вечер в къщата й и я заварили как ги чака, облечена в палто.
— Забавихьте ся — рекла им тя. — Оть десетъ минути вече трябьвяше да горiа.
После станала и бавно закуцукала през внезапно смълчалата се навалица, излязла от къщата и се запътила към струпаната набързо на селския мегдан клада. Легендата твърди, че се изкачила непохватно по нея и обгърнала с ръце кола зад гърба си.
— Добъре да го въръжете — рекла тя на смаяния издирвач на вещици. А после, щом селяните заситнили към кладата, вдигнала хубавата си глава сред огненото сияние и рекла:
— Съберете се плътъно насам, добьри ми люде. Съберете се, дорде огнiат едвамъ не ви опърьля, зашътото казвамъ, че всьичьки трiабва да видятъ какъ умiра посьледънятя исьтиньска вещицъ въвъ Англиiа. Зашътото азъ съмъ вещицъ и затуй съмъ осъдена, ала не зънамъ какьво пресьтъпълениiе воiсьтина съмъ сврьшила. И затуi некъ моiата съмерть бъде поука за светътъ. Съберете се плътьно накупъ, вi казвамъ, и добьре запомьнете какъва е судьбата на ониiа, дето се бърькат в ръботи, детъ не гi разбиратъ.
А после очевидно се усмихнала, погледнала небето над селото и додала:
— И за тебъ се отнасiа, гiдi дърьтиi тъпако нiеденъ!
И след това странно богохулство дума не изрекла повече. Оставила се да й запушат устата и стояла величествено възправена, докато припалвали с факлите сухите дърва.
Тълпата се скупчила по-наблизо — един-двама се позамислили дали са сторили каквото трябва.
Трийсет секунди по-късно взрив помел селския мегдан, покосил де що има живот в долината и го видели чак в Халифакс. „

Представете си и Четиримата конници на Апокалипсиса: Смърт, Глад, Война / една мадама/ и Замърсяване / щото Чума вече не се връзва със съвременното виждане за бедствията/ като рокери на мощни летящи мотори, а не така:


Снощи докато бобът къкреше, а ароматът на току-що препечени наденички изпълваше кухнята, се настаних господарски на дървената маса и слушайки с едното ухо за някакъв сериен убиец, надрасках портрети на демона Кроули и ангела Азирафел, така както си ги представям - Кроули си е чист Стив Бушеми, а ангелът-антиквар на непълен работен ден ми напомняше Майкъл Болтън:



И малко мюзик, докато четете или просто зяпате:


:)))

Още едно ревю на Стоян в "Първи впечатления от последно прочетеното".
:)

"Изумителният Морис и неговите образовани гризачи" - Тери Пратчет

Дълго време гледах тази книжка, набутана и свита между другите пратчетовски в книжарницата, но не знам дали заради по-тъмната си и различна корица, или заради нещо друго я отбягвах. А и заглавието нещо не ме грабваше.
Изгълтах я обаче на един дъх. Толкова бързо, че даже корицата ми не се разпадна!
Изданието ми е миниатюрно, с дребен шрифт и адски удобно, когато едната ти ръка е заета с нещо друго, било то да бъркаш загоряла манджа или да строиш застрашително високи кули от кубчета...

Историята е следната: В резултат на някакъв изхвърлен боклук / разбирай – неконтролируеми магии / от Невидимият Университет, група плъхове и котаракът Морис изведнъж придобиват разум, започват да говорят, да мислят, четат...Правят комбина с момче, свирещо на свирка и разиграват Спасяването на Града от Вълшебния свирач. Планът им действа безотказно...поне докато не попадат в Кански Мекиц.
Ето тук може да прочетете повече за трудностите да имаш „мислеща глава“, която непрекъснато си задава въпроси. Кои сме ние / плъховете /, как сме се появили, нима наистина съществува всемогъщ Голям Плъх под Земята и такъв който ги отвежда в отвъдното.

Страшно ми хареса когато котаракът Морис даде на Смърт / няма Голяма котка в небето да знаете! / един от животите си, за да спаси един плъхок и попита дали ще си спомня за това, защото ще му бъде страшно неудобно...:)))

Една от най-запомнящите се, а и вършещи най-много работа, беше кметската щерка Злобина. Живееща в свят на приказки. Невероятно забавен образ и в същотото време, караща те да се замисляш над границите на приказното и реалното. Нима всеки от нас не живее в собствената си приказка?
За Пратчет трудно се говори, а ако седна да цитирам всичко, което ми хареса, значи да препиша книгата.
Все по традиция пак ето някои откъси, които / поне мен / биха ме запалили :

Баба ми и пралеля ми бяха много прочути авторки на приказки, да знаеш – най-после се обади Злобина с отънял гласец. - Агонизия и Душевадия Грим.

...ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.
— А ако приказката ти не става?
— Сменяш я, докато не намериш такава, дето ще става.
— Звучи тъпо.
— Ха, виж го ти него! Ти си само едно лице в чужда сянка...

- Трябва да има таен проход. - процеди Злобина. - Иначе няма смисъл. - Тя щракна с пръсти. - Разбира се! Действаме погрешно! Всеки знае, че таен проход никога не се открива с търсене! Тайният ключ се задейства, като изгубиш надежда и се подпреш небрежно на стената!

Злобина се подпря на стената с неописуемо безгрижие. Нищо не изщрака. В пода не се отмести плоскост.

- Вероятно сбърках мястото. - поясни тя. - Просто ще облегна невинно ръка на тази закачалка за дрехи.
Внезапното отваряне на врата в стената напълно се провали.
Разбира се, друго си е да има един богато украсен свещник – поядоса се Злобина. - Изключително надеждна ръчка за тайни проходи. Всеки любител на приключения знае за това.

Той си проправяше път с нокти и зъби, докато плъховете се разпръснаха, и видя как спускат ръмжащото куче в ринга. То захапа един плъх, разтръска го яростно и захвърли във въздуха осакатеното телце.
Плъховете хукнаха напосоки.
- Идиоти! - изкрещя Свинскибут. - Действайте заедно! Може да сдъвкате тоя тюфлек до кокал!
Ревът на тълпата секна.
Кучето събра очи към Свинскибут. Опитваше се да мисли. Плъхът бе проговорил. Само хората говорят. И не миришеше както трябва. Плъховете вонят на паника. Този обаче не.


- Добре, де - настоя плъхът - когато се събудиш, къде отива онова сънуващото в теб? Когато умреш, къде отива онова нещо, дето е вътре в тебе?
- Кое, зеленото мехуресто нещо ли?
- Не! Онова дето е зад ушите ти!
- Имаш предвид розовосивкавото нещо ли?
- Не бе! Невидимото нещо!
- Отде да знам? Никога не съм виждал невидимото нещо!

Клауза 19-Б - „Никой няма право да нарича котките с глупави имена, освен ако не възнамерява незабавно да им даде храна“

Тази клауза така ми хареса, че ми иде да я перифразирам:
„Никой няма право да нарича Ел с глупави имена, освен ако не възнамерява незабавно да и даде храна.“
Сега надявам се, разбирате колко ми е трудно да надничам в кулинарни блогове.
:)))

И винаги ще си остана една от тези, които облягайки се небрежно на стената, очакват някое тайнствено царство да отвори гостоприемно двери.
И ще съм права в очакванията си!
:)))

"Магизточник" - Тери Пратчет

Светът на Диска, носещ се от Великата А'Туин е застрашен. Ражда се осмия син на осмия син. Магьосник на квадрат. Могъщ източник на магия – Магизточник. Баща му погажда номер на Смърт още в началото на книгата. Представяте ли си някой да преметне Смърт? Или пък Патрицият да бъде превърнат в гущер?:)))
Следват приключенията на Ринсуинд, влюбения Багаж и Конина, в чиито ръце всеки невинен предмет се превръща в страшно оръжие...

Сега удовлетворена разбрах, че всички вдъхновения, които съм имала щастието да изпитам, всъщност са сбъркали целта си:

„Всеизвестен и отдавна потвърден факт е, че в многоизмерните светове на мултивселената почти всички велики открития се дължат на мимолетно вдъхновение. Естествено отначало има предостатъчно черна работа, но решителният миг настъпва при падането на ябълка или кипването на котле, или преливането на вода от ваната. Нещо прещраква в главата на наблюдателя и парчетата от пъзела се наместват. Мнозина твърдят, че спиралата на ДНК е открита при случайно зърване на стълба със същата форма, когато умът на учения бил достигнал точно необходимата възприемчивост. Ако бе предпочел да се качи с асансьора, цялата наука за генетиката би могла да продължи по коренно различен път.*
Смята се, че това е чудесно. Не е вярно. Същинска трагедия е. Мънички частици вдъхновение постоянно се носят из Вселената и минават дори през най-плътната материя, както неутриното прониква през захарен памук. Повечето от тях не улучват.
Още по-лошо е, че почти всички, които попадат в нечий мозък, сбъркват целта.
Например смахнатото съновидение за оловна поничка, провесена цял километър над земята от гигантски кран, щеше да предизвика изобретяването на генератор, създаващ електричество чрез потискане на гравитацията. Това щеше да бъде евтин, неизчерпаем и щадящ природата източник на енергия, който въпросният свят търсеше от векове и заради чиято липса страдаше от ужасна и безсмислена война. Но вдъхновението осени малка озадачена гъска.
...
Така и Креозот, споходен от сън, в който съчиняваше велика поема за живота и философията, както и за свойството им да изглеждат несравнимо по-разбираеми през дъното на чаша за вино, не сътвори нищо особено, защото имаше поетична дарба колкото гладна хиена.
Неразгадаема тайна е защо боговете допускат това да продължава. „
* И вероятно доста по-бързо. Но с разрешение да пренася не повече от четиринадесет души наведнъж.

Разбрах също / ето това затвърди всичките ми подозрения!!!/, че всички места са едно и също място:

"Някога астрофилософите в Крул успели да докажат неоспоримо, че всички места са едно и също място, а разстоянието между тях е илюзия. Тази новина смутила другите философски настроени мислители, защото необясними оставали факти като наличието на пътепоказатели. След дългогодишни разпри поверили решението на въпроса на Ли Тин Дрън, предполагаемия най-велик философ на Диска.* След като се наумувал, той заявил, че макар всички места да са наистина едно и също място, то е страхотно голямо.
Така бил възстановен свръхестественият ред и порядък. Разстоянието обаче е абсолютно субективно по същността си явление и магическите създания могат да го приспособяват според потребностите си.
Което не означава непременно, че вършат това умело. "

* Поне самият Ли Тин Дрън предполагал, че е най-велик.

А предполагали ли сте, че ще имате затруднения да накарате вълшебно килимче да полети?

„ ....Момичето погали шарките.
— Хайде, килимче… Вдигни се.
Кратка пауза.
— Нагоре.
— Може би не разбира този език — допусна Найджъл.
— Полети. Левитирай…
— Или пък се отзовава само на един глас…
— И ти млъкни.
Опитай с „изпърхай“ — намеси се Креозот...“
:))))

И това, което ми достави най-голямо удоволствие беше пътуването във вълшебна лампа:

„Той им обясни (по-точно нищо не им обясни, но пък словоохотливо и красноречиво), че било напълно възможно да прекосиш света в малка лампа, която един от пътешествениците носи. Самата лампа се движи, защото я носи един от пътуващите вътре в нея, и това се дължи на: а) фракталната природа на действителността, тоест за всичко може да се смята, че е във всичко останало; б) творческия подход към връзките с обществеността. Номерът бил да разчиташ, че физическите закони няма да забележат нарушението преди края на пътешествието.
— Не разбирам — реши да сподели Найджъл. — Щом всички сме в лампата, която държа, значи аз в лампата държа още по-малка лампа, а в нея…
Духът трескаво размаха ръце.
— Не приказвай за това! Моля те!
Простодушното чело на Найджъл се набръчка от мисловен напън.
— Да, но така излиза, че „аз“ е в множествено число, нали?
— Всичко е циклично, само недей да привличаш вниманието към… Ох, мамка му…
Разнесе се кроткият, но неприятен шум на догонилата ги Вселена. „

На мнение съм, че тайните на Вселената не са никакви тайни за г-н Пратчет.
И е дотолкова гениален, че се осмелявам само да го цитирам.
:)))

"Готварска книга на леля Ог"

"Нямам нищо против мъжете. Дори обратното. Но те не могат да готвят. О, те могат да кулинарстват като никой друг. Сложиш ли ги в някоя голяма кухня да има да крещят на дузина готвачи и чираци, ще успеят да опържат яйце и да го аранжират изискано в някое блюдо със стръкчета от това и онова върху основа от нещо смътно зловещо, но ако ги накараш да сервират ядене всеки ден на огромна банда изгладнели деца при бюджет от шест пенса, ще ги хване мигрената."
:)))

Ама не е честно на мен да се падне цензуриран екземпляр!

:)))))
А аз ми мислех, че ще се сдобия със знания, които ще ми помогнат да се развихря и като отлична готвачка да газя мъжки тела, омаломощени от огромни порции секс.

А то само бойни умения :)

"Джуджешки пити трепач

Питите трепач бяха едни от най-страшните бойни хлябове - достатъчно тежки, за да причинят сериозни щети, ако ги пуснеш от 6 инча височина,, и достатъчно аеродинамични да обездвижат противник от разстояние, ако ги засилиш с прашка."
...следва описание та продуктите и технология за приготвянето им...
"Носете ги в битка и трепете врага."

"Хляб и вода
(Любезно предоставена от Лорд Ветинари, Патриций на Анкх-Морпорк)
...
Набавете си достатъчно тесто за направата на три самуна хляб. Опечете съответните самуни във фурна. И двете операции трябва да се наблюдават от поне двамина верни подчинени.
Изберете един от двата хляба (другите два трябва да бъдат изядени от пекаря). Нарежете го на филии. Подберете произволно множество филии изберете една, поставете я в чиния, произволно подбрана от кухните. Накарайте кухненския персонал да изближе останалите чинии и изчакайте за евентуални негативни реакции от тази мярка или от предшестващата я дегустация на филиите.
Междувременно си осигурете кофа прясна вода от кладенеца. Преварете я, пресипете в гарафа и изстудете. От гарафата налейте четири чаши вода. Изберете три произволни и наредете да бъдат изпити от членове на дворцовата прислуга, различни от онези, които са пробвали хляба/чиниите.
Сега може да сте убедени, че разполагате с чаша вода и няколко филийки хляб, в които няма отрова и значи търпите пълен провал при овладяването на ситуацията.
..."

Нашите управници да вземат пример от Ветинари и да преминат на хляб и вода.
Явно обилните порции евтини кюфтета причиняват не само неприлично големи шкембета, но и слабоумие.

За книгата - общо взето далеч е от величието на "Малки богове", "Истината" и Ваймс-приключенията, но има забавни картинки, а и леля Ог е страхотна.
Прочетох я за час и нещо, но ми отне седмица, докато намеря време за тази публикация.
И после - времето не било относително...да Вее...
:)

"Малки богове" - Тери Пратчет

Водят се разгорещени спорове за изучаването на религия в училищата.
Аз предлагам нещата да се опростят и горния проблем да се разреши като се въведе изучаването на „Малки богове“.
От нея ще научат много за същността на религията и вярата.

Бях започнала поредицата „Потопете се в света на...“ с намерението да възбудя интерес към конкретна книга, като цитирам част от нея. Понякога едно изречение ме е карало да изчитам доста страници...
Тук ще се олея, но просто неподражаемия стил на Пратчет не може да се преразкаже / поне аз не мога /, затова и това е основната причина повечето хора да го цитират. Когато нещо ми направи впечатление си слагам листче на страницата. Книжката ми заприлича на хартиен таралеж, при това изпокъсан...

Не ми се говори за сюжета. За какво се разказва може да прочетете тук.

По-скоро исках да споделя личните си впечатления...

Ще почна отзад-напред, но края така ме трогна!... Когато Брута повежда Ворбис през пустинята:

„Черните като катран очи се впиха умоляващо в Брута, който посегна механично, без да мисли… после се поколеба.
— ТОЙ БЕШЕ УБИЕЦ — каза Смърт. — И СЪЗДАТЕЛ НА УБИЙЦИ. МЪЧИТЕЛ. БЕЗ СТРАСТ. ЖЕСТОК. КОРАВОСЪРДЕЧЕН. БЕЗМИЛОСТЕН.
— Да, знам. Това е Ворбис — каза Брута. Ворбис променяше хората. Понякога ги променяше в мъртъвци. Но винаги ги променяше. Това беше неговата победа.
Той въздъхна.
— Но аз съм си аз — каза той.
Ворбис се изправи неуверено и последва Брута през пустинята. Смърт ги гледаше как се отдалечават. „

Аз се самоопределям като атеистка. Не вярвам в никакви добродушни и невежи за делата си старци, които лениво лежат в небесата. Не вярвам в стрели, изстреляни от злоради хлапета, в делата на безмозъчни и жестоки морски богини.
Вече ме и страх да спомена, че вярвам в доброто, в красотата на Вселената, защото веднага ме парират: „Ето – вярваш в Бог, но го наричаш „Добро“ и „Красота“...Хе! Пред очите на всеки има някакъв воал, който поражда субективна нагласа за възприемане на света.

„- Но Ти Дори Не Вярваш В Мен!
- Да, обаче съм практичен човек..
- И Доста Дързък, Щом Изповядваш Атеизъм Пред Собствения Си Бог.
- Нищо не се е променило! Не си мисли, че ще ме надхитриш, като съществуваш!“

Войните също винаги са ми изглеждали безсмислено разхищение на човешки потенциал.
Разбира се, трябва да се измислят добре обосновани причини за пораждането им...

„Това е и доброто и лошото в гражданската война, поне отначало – всички носят еднакви униформи. Много по-лесно е, ако си избереш врагове с друг цвят на кожата или поне със смешен акцент. Можеш да им викаш „Чернилки“, „жълтурчета“ или каквото се сетиш. Така ти олеква на душата.“


„Вероятно последният, който е познавал устройството, е бил измъчван до смърт преди немалко години. Или веднага след инсталирането му. Премахването на изобретателя е традиционен похват в опазването правата на патента.“

„- Не можете да вярвате във Великата А'Туин. Тя съществува. Няма смисъл да се вярва в неща, които съществуват.
- Господине, но нали си струва да вярваме само в неща, които наистина съществуват?
- Щом съществуват, не е необходимо да вярваме в тях. Тях просто ги има.“

Дори може да се караш на своя бог. Много нагло нали :)

„- Не ти е пукало – каза Брута.
- Но аз...
- Я да млъкваш!
Устата на Ом зина от удивление.
- Можеше да помогнеш на хората – подхвана го Брута. -Но само си препускал насам-натам, надавал си оглушителен рев и си се мъчил да ги сплашиш. Досущ...като човек, който бие магаре с пръчка. Но хора като Ворбис направиха пръчката толкова хубава, че накрая магарето е повярвало само в нея.“

„ - И за какво са им на хората богове? - заинати се Брута.
- О, задължително е да имаш богове – заяви Ом сърдечно и подкупващо.
- Да, ама боговете се нуждаят от хората, а не обратното – възрази Брута. - За да вярват. Ти го каза.“

„ - Изумително! И като си помислиш, че тази сутрин дори не подозирах да съм в опасност. Животът в този свят е, тъй или иначе, временно пребиваване в пещера. Нима можем да научим нещо за действителността? Защото от същността на битието успяваме да доловим само...как да се изразя?...единствено озадачаващи и забавни сенки, хвърляни в дъното на пещерата от невидимата ослепителна светлина на абсолютната истина. От тях можем понякога да стигнем с разсъждения до някакъв проблясък на правдивост.“

„Вярата, казва той, се измества. Отначало хората вярват в бога, а накрая – в структурата.“

„ Боговете си падат по атеистите, стига да са прехласнати, разгорещени, ревностн атеисти като Симони и цял живот не вярват, а мразят боговете за това, че съществуват. Този вид атеизъм е непоклатима опора. Почти като вярата...“

Хареса ми сборния образ между Диоген, Галилей и Архимед ..... в лицето на философа Дидактилос.

„ - Ти си сляп, нали?
- Вярно.
- Но носиш фенер!
- Няма страшно. Не слагам масло в него.
- Фенер, който не свети, за човек, който не вижда.
- Ъхъ... Идеално съчетание. Пък и, разбира се, много е философско.
- И живееш в бъчва.
- Много е модерно да живееш в бъчва. Повечето философи го правят. Показва презрение и погнуса към материалното. Не е зле обаче да знаеш, че Легибус си има сауна в бъчвата.Разправя, че така му хрумвали изумителни идеи.“

„ И все пак...Костенурката се движи!“

„ Войниците се втурнаха по нея с мечове в ръце.
- А, господа – промълви Дидактилос. - Моля ви, не стъпвайте върху моите кръгове.
Ефрейторът, които водеше отряда, го зяпна тъпо, после огледа пода.
- Къде има кръгове, бе?
- Имате ли нещо против да ми дадете един два пергела и да се върнете след, да речем, половин час? :)))

„- Еврика!
- Ще се къпем ли?“
:)))

„ - Учителят твърди, че в основата си светът е смахнат – завърши Урн.
- И пиенето все не стига – допълни Дидактилос.

„-Да, но не си свободен – възрази Брута, макар да слушаше в захлас.
- Каква е разликата?
- Ъ—ъ... нямаш почивни дни. - Брута се почеса по главата. - И едно ядене по-малко.
Наистина ли? Май ще пропусна свободата, много благодаря.“

„Изглеждаше нервен като атеист насред гръмотевична буря.“ :)))


„-Е, поне според мен логиката е само начин на облечеш невежеството си в числа“

Учудващо е, че книгата е малък размер, но казва толкова много.

Преводът на Мирела Христова в интернет не ми допада. По-добре се изтърсете 7 лева и си купете изданието на „Вузев“ с превода на Владимир Зарков.

И да знаете, че светът наистина е смахнат! И пиенето все не стига!

"Туп" и "Захапи за врата" - Тери Пратчет

За „Туп” вече се изписа много – по-подробно за нея може да прочетете тук, тук и тук…
В град като Анкх Морпорк междувидовите конфликти са нещо обичайно. А и Ваймс трябва да върши нещо. Примерно да изкрънка от Ветинари още шейсет нови стражи в края на книгата.
На фона на нажежаващите се отношения между тролове и джуджета, на Ваймс му натрисат и ревизор,че и нов служител – вампир в тази напрегната ситуация.

Преводът ми се струва добър. Не мога да дам експертна оценка, но толкова се изприказва за „Пощоряване” / е – гледах филма, благодарение на поощренията на Катрин и Ламот / , че се бях наплашила какво ли ме очаква.
С изключение на изкуствено преувеличения и демонстративен / ах, как я мразя тази дума / стремеж на Ваймс на всяка цена да чете „Къде е моята крава?” на сина си точно в шест вечерта, книгата ми хареса.
Ревизорът Е.И.Песимал, който показа забележителен боен дух, стриптизьорката Лиска / има богини, които биха убили да изглеждат като Лиска /, вампирката Сали, дезорганизаторът, които свърши доста работа и великолепният Ноби, свил най-ценната вещ в най-важния момент, докато другите се шляят: „лицето на Ноби лъсна от пот, докато устните му мърдаха беззвучно в творческа агония - …а то, и аз храбро се сражавах, когато що да видя: едно блещукащо нещо се търкаля и го подритват насам-натам и си казах: „Бас ловя, че ей туй е същото блещукащо нещо , дето гос’ин Ваймс най-изрично ми каза да търся”…и ей го на, цяло-целеничко…”
И един въпрос, отправен към тролът Тухльо:
„- Очевидно трябва да си поговорим – отвърна Керът. – Искаш ли адвокат?
- Не вече ядох.” :)))

"Туп" е игра, подобна на шах, с фигурки на джуджета и тролове. Някой ако иска може да поиграем. Но само в случай, че ми издялка собственоръчно фигурки, подобни на тези на Анди Дюфрен;)


„Захапи за врата” ми допадна повече.
Или може би трябваше да кажа – хилих се повече. Беше доста болезнено за изгорелите ми от слънцето лицеви части, но Пратчет ме вълнува, какво да правя…
Най-накрая се запознах с Леля Ог и Баба Вихронрав! Може би трябваше първо да прочета „Еманципирана магия” , но вече бях споменала, че тази книга постоянно ми се изплъзва. А уж седи на рафта и ме гледа!
В кралство Ланкър, кралица Маграт прави празненство по случай кръщенето на дъщеря си. Сред поканените е и едно вампирско семейство, което докопва властта и поставя живота на хората в опасност. Поканата на Баба Вихронрав е открадната от свраките, съпътстващи кръвопийците и оттам насетне се разпалва война между вещици и вампири.

Вампирът Влад е омаян от вещицата Агнес и раздвоената и личност.
А Леля Ог дава напътствия относно промяната на навиците у мъжкия пол:

„Аз пък бях омъжена за първия господин Ог едва от месец, а той вече излизаше от ваната, щом му се припикаеше. Можеш да очовечиш съпруга си. Нищо чудно да го убедиш да предпочита кървавица и недопечен бифтек.
- Лельо, ти наистина нямаш никакви задръжки, нали? – промълви Агнес.
- Нямам – простичко потвърди Леля. – Щото сега става дума за Ланкър. Ако бяхме мъже, щяхме да приказваме как да дадем живота си за родината. Щом сме жени, приказваме как да отдадем телата си.
- Направи не ми се слуша! – отсече Маграт
- Не я карам да върши нищо, което не бих сторила и аз – натърти Леля.
- Тъй ли било? Тогава защо не…
- Щото никой не го иска от мене – откровено обясни Леля. – Ех, да бях с петдесетина годинки по-млада! Оня симпатяга щеше да похапва цвекло, преди да сме преполовили лятото.
- - Тоест само защото е жена, трябва да го омайва със секс, така ли? – възмути се Маграт. – Това е толкова …толкова присъщо за Леля Ог, друго няма да кажа.
- Ще го омайва с каквото и падне – троснато рече Леля Ог. – Хич не ми пука какви ги разправя Баба. Не може да няма начин. Както с оня герой от Тсорт ли беше, или от другаде – бил неуязвим освен в петата и някой забил копие точно там и го погубил…
- И какво очакваш от нея – да го намушка навсякъде, за да провери ли?
- Впрочем тъй и не проумях тая история – призна си Леля. – Щото ако аз знаех , че петата ми е слабото място и могат да ме намушкат там, щях да влизам в битка само с много яки ботуши на краката…”

Съгласна съм с Леля Ог за Ахил, аз също съм се чудила за тая пета като бях малка, но относно превъзпитанието на мъжете – това си е загубена кауза, пък и резултатите може да са гръмотевични….

А методите за унищожаване на вампири, причиниха неволно появата на плочки по корема ми. Не ви трябва бодибилдинг или стягащи кожата кремове - нуждаете се от порция смях:

„ Обикновено отрязването на главата и забиването на кол в сърцето действат безотказно.
- То си действа на всекиго – промърмори Леля.
- Ъ-ъ…в Сплинц умират ако им пъхнете монета в устата и им отрежете главата…
- Я гледай, значи не са като нас, обикновените хора- дъднеше Леля и демонстративно извади тефтер да си записва.
- Ъ-ъ…в Клоц умират, ако им пъхнете лимон в устата…
- Туй вече звучи добре.
- …след като сте им отрязали главата. Струва ми се, че в Глиц трябва да напълните устата им със сол, да заиете морков във всяко ухо и после да им отрежете главата.
- Ясно ми е, че е паднала голяма веселба, докато открият всички тия похвати – установи Леля.
- А в долината Ах вярват, че най-добре е главата да бъде отрязана и сварена в оцет.
- Агнес, ще ти трябва още един човек да носи всички тия принадлежностш – завъртя глава Леля.
- Разбира се, можете да ги победите и като им откраднете левия чорап добави -Овес”

Най-важното е, че веселбата със зъболекарката ми се финализира.
Сега започват мъките, породени от слънчевата ми алергия. А уж се мажа! После – било лесно да си блондинка! Дрън-дрън!
Но все пак:
„ АЗ ОЩИ НИ СЪМ УМРЕЛА”

"Килимените хора" - Тери Пратчет

Авторите на книгата са двама: 17-годишният Тери и 43-годишният Пратчет ;)
Благодарение на смелостта ми да дръзна и полуразкрия една пустинна загадка се сдобих с шанса да получа цяла империя, скрита в килим.

Може би, за повечето от вас, които са открили Пратчет отдавна, тази книга е била една от първите, които са ви очаровали още в детството...
При мен обикновено нещата не вървят както при останалите, но пък и детството ми едно се проточи, та с ясна мисъл мога да заявя, че с пълно удоволствие се гмурнах из дебрите на прашасялия килим.
Килим, който бъка от мунрунги, уайти, дефтмени, моули, пътища, засади, философи, боеве, крале и императори. И буркани с очички...

"— Те наричат така Земята на Високата Порта, мисля — поясни Писмир. — Там живеят вортгорните.

— Тъй ли? Че те са ни смъртни врагове! — обади се Брокандо.

— Мислех, че Думийците са ви смъртни врагове — рече Писмир.

— Ние обичаме да си имаме по няколко смъртни врага наведнъж — обясни Брокандо. — Че току-виж взели, че ни свършили. "

******
"— Искаме информация — прекъсна го Бейн. — Какво става тук?

— Кое ще искате първо?

— Манджата! — отсече Глърк. Останалите го изгледаха на кръв.

— Ами той като попита, мене гледаше — оправда се вождът.

— Чувствайте се като у дома си — рече Ухльо Бухлоу. — Макар че като казвам „у дома“, нямам предвид конкретно…

— Да, да, много ти благодаря — побърза да каже Писмир. Ухльо Бухлоу се втурна към един бюфет. Глърк впи очи в бурканчетата и гърненцата, с които бе осеяна цялата стая. Няколко бурканчета също впиха очички в него. "

******

"— Мисля, че не — отвърна Ухльо. — Чух, че генерал Вагерус бил разжалван, задето свикал легионите. Императорът решил, че разпространява излишна тревога сред войската. Пък и стражите пред Двореца не пускат никого вътре.

— Има ли още от тия краставици?

— Те така правят — кимна Бейн. — Знаете ги. Отвътре. Също като в Джеопард. И в Земята на Високата Порта също.

— Кой, краставиците ли?

— Да, ама не и в Уеър — възрази Писмир. — Не и тук. Не мога да го повярвам! Не и в столицата! Със сигурност не!

— Че кой ще ти се сети да проверява какво става в столицата? — парира го Бейн.

— Като си говорим за това, аз да не би да съм ги очаквал в Джеопард! — подкрепи го Брокандо.

— Ама ние за краставиците ли си говорим?

— Да, но не и в… Уеър — отрони Писмир.

— Така ли мислиш? Аз пък си го мислех същото за Джеопард.

— Напоследък не пускат почти никого в града — обади се Ухльо Бухлоу.

— Абе вие май не говорите за краставици, а?

— Какво да ги правим?! — попита Писмир.

— Накълцайте ги! — Глърк размаха войнствено една краставица. "

******
"— Е, ами то и ти мислиш. Колко пъти съм те виждала — седиш си и си мислиш…

— Абе то аз не винаги мисля — най-съзнателно си призна Глърк. — Понякога само си седя."

;)

А сега ме очаква ей това удоволствие:



Всички пратчетоманиаци могат най-неблагородно и открито да ми завиждат, че все още неизпитани удоволствия ме очакват...а вие вече сте ги чели, нали?
Тук се плезя аристократично.
:)))

"Истината" - Тери Пратчет.

Понеже скоро lammoth вече направи чудесно представяне на тази книга, с което ме лиши от седем лева (по-малко са - защото ползвам отстъпки, но нека се чувства виновен :))- моето ревю ще е по-кратко, като наблегна на цитати от книгата, които несъмнено ще допринесат и за Вашите коремни болки и рязко увеличаване на броя на очните бръчки, придружено с окапване на мустаци / намиг към Идка, която също плува или по-точно се носи по течението на Анкх, щот там нищо не потъва, но пък какъв чай става! /
Аристокрацията на града измисля пъклен план да премахне Ветинари. Представяте ли си?!? Да отстранят Хавлък от пост? :D
Ще се запознаете с един човек, който гони истината с молив и бележник в ръка, разкрива заговори и се изправя срещу разни образи като господин Шиш и господин Лале: "...ана работа!". Ми така е - някои хора умеят да говорят с многоточия...:)

" Уилям пак остана с неприятното впечатление на образования човек, който се досеща, че неграмотният срещу него може за един ден да го купи и продаде десетина пъти."

Истинско удоволствие бяха моментите с вампира Ото:

" -Е какво? - заговори строго. - Защо ме зяпате така? Зъвзем нормална реакция. Зтарая зе да я преодолея. Зветлината във взичките и форми е моята зтразт.Зветлината е моето платно, а зенките - моята четка.
- Но силната светлина е болезнена за вас както за всички останали вампири! - възкликна Захариса.
-Да. Малко е гадничко, но минава.
- И...се случва всеки път, когато снимате, така ли? - попита Уилям.
- Не. Понякога е по-зле.
- По-зле ли?!
- Понякога зе разпадам на прах. Но каквото не ни убие, замо ни прави по-зилни.
- Зилни ли?
- Абзолютно!"

Е - как да не изпаднеш във възхита пред такъв вампир? :)
И не е само това:

"- Чувала ли зте за теорията, че няма назтояще? Защото ако е делимо, то не може да е назтояще, а ако не е делимо, значи липзват началото, което го свързва с миналото, и краят, водещ към бъдещето.Филозофът Хайдехолан ни уверява, че цялата Взелена е замо някаква зи зтудена зупа от разбъркано време. А онова, което наричаме поток на времето, предзтавлява квантови флуктуации в тъкант на прозтранзтво-времето."

И малко миризми, така типични за Анкх-Морпорк:

"Много можеше да се каже за личната Воня на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата беше толкова наситена, че се сдоби със своя индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка. Успяваха да осмислят явлението, с което се сблъскваха, колкото и една стрида е способна да вникне в понятието "океан". След няколко минути в присъствието на Вонята ушната кал на хората се втечняваше, а косата им се изрусяваше.
Вонята се разви до такава степен, че вече имаше полунезависим собствен живот, често ходеше ама на театър или четеше малки томчета поезия. Рон беше цяла класа под своята Воня."

" Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам."

Може би трябваше да наблегна на истината и свободата, но не съм на вълна разсъждения, за което моля да ме извините. Най-често лошото в мен винаги побеждава. В конкретния случай - адското главоболие.

Музиката е с камъни!

"Музика на душата" - Тери Пратчет.
Човекът Имп /Бъди /, джуджето Глод и тролът Лиас / Клиф/ създават група, наречена "Групата с камъни". Имат си фенове, тениски с образите си и изобщо всичко, както си му е реда. Моят любимец Смърт тръгва да търси отговора на въпроса: "ЗАЩО НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СА ТАКИВА, КАКВИТО СА?" Внучката му Сюзън заема мястото му и оттам насетне следва...ще прочетете...
Освен журналист Тери Пратчет си е половин физик. Космическото фоново лъчение, което си е един вид доказателство за Големия Взрив и което и ние можем да чуем, цитирам:
"Между другото, смущение от космическото фоново лъчение е нещо, което всички сме изпитвали. Ако нагласим телевизора си на канал, който той не приема, около 1% от трепкащата картина, която се вижда, се обяснява с останки от Големия взрив."
И блестящата интерпретация на Тери:
"Един велик акорд, който...накратко...изсвирил всичко съществуващо. И с него започнала музиката, ако така ви харесва повече."

"- Нали знаете за Вслушващите се монаси от "Овнерог"? Които твърдят, че във Вселената имало фонов шум? Нещо като ехо на някакъв звук.
- Ами да, май е логично. Когато цялата Вселена се е размърдала отначало, трябва да е имало голям трясък.
- Не е задължително да е бил прекалено силен. Само трябва да е бил навсякъде едновременно. Прочетох книгата. Старият Риктор Брояча я е написал. Пише, че монасите още се заслушвали в онзи звук. Никога не изчезвал.
- А, значи ще да е силничък - възрази Архиканцлерът. - Няма как иначе щом се разнася надалеч. ако вятърът духа в друга посока, не се чуват дори камбаните от гилдията на убийците.
- Не е нужно да е силен, за да се чуе навсякъде- заинати се Пондър, - понеже в онзи момент въпросното навсякъде се е побирало цялото на едно място."
" Тази музика не само чупеше оковите, но и бягайки успяваше да ограби банката. Беше музика със запретнати ръкави и разгърдена риза, която ухлена вдигаше шапката си за поздрав и отмъкваше вагона със среброто."
„Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.“
„Няма значение в коя посока се движиш. Важното е да не спираш. Това е същината на музиката с камъни.“
Целият този пост, моля да се счита и като индивидуален поздрав към frog'and'roll, която е избраница на Музиката с камъни. Аз само мога да се наслажвадам на аромата и.
Не знаехте ли, че музиката има и аромат?
Е - аз го усещам!
Поздрав:

Жалко само, че не беше наблегнато повече на Смърт и Ветинари...
:)

"Морт" - Тери Пратчет

Търся си смел и уверен дърводелец, който би се захванал да съедини двете крила на библиотеката ми, които странно и заплашително са се разкривили във времето и пространството, с няколко здрави, нечувствителни и психически устойчиви рафта. Задачата е отговорна и се нуждае от професионалист, който добре пипа детайлите, затова моля да предлагате само проверен кандидати. Книгите ми застрашително заемат все по-големи използваеми площи от убежището ми, а и като гледам Тери Пратчет как се е отнесъл да пише, съответно аз да купувам – рискувам да изчезна нейде в Б-пространството, изблъскана от недоволни книги.
Да си дойдем на думата – снощи финализирах „Морт“ и по традиция ще метна няколко извадки от нея:


„Смърт се бе вторачил в нея. За първи път се сблъскваше с недоволен клиент. И не знаеше какво да стори. Накрая се отказа от опитите си да влезе в ролята.

- ДА ТЕ НЯМА, ЧЕРНО МРАЧНО СТРАШИЛИЩЕ.
Очичките на готвачката се присвиха.
- Ти на кого ще викаш нощно плашило, бе? - наежи се и пак стовари рибата на тезгяха. - Я го виж туй. Снощи беше моята грейка, а сутринта – що да видя? Риба. И какво сега? Тебе питам.
- ДАНО ВСИЧКИ ДЕМОНИ НА АДА РАЗКЪСАТ ДУХА НА ЖИВОТА ТИ, АКО НЕ СЕ МАХНЕШ ОТ ТАЗИ КАНТОРА ТУТАКСИ – не се предаваше Смърт.
- Все ми е тая, ама как да си върна грейката? Там хич не е място за почтена жена, те съвсем са...
- АКО БЪДЕТЕ ТАКА ДОБРА ДА СИ ТРЪГНЕТЕ – отчая се Смърт, - ЩЕ ВИ ДАМ МАЛКО ПАРИ.
- Колко? - изстреля готвачката с бързина, достатъчна да спре нападаща кобра и са стъписа дори мълния.
Смърт извади кесията си и изсипа на тезгяха купчинка зеленясали потъмнели монети. Тя ги огледа с очевидно недоверие.
- А СЕГА НАПУСНИ ТОЗЧАС – подкани я Смърт, - ПРЕДИ ИЗПЕПЕЛЯВАЩИТЕ ВЕТРОВЕ НА ВЕЧНОСТТА ДА ОПЪРЛЯТ НИЩОЖНИТЕ ТИ ТЕЛЕСА."

Морт е момче, което става чирак на Смърт, който пък от своя страна се отдава на плътски развлечения – разбирай: риболов, хазарт, алкохол и накрая открива удоволствието в .... готвенето! Абе – взех и аз да се замислям – като гледам магията на готварските блогове , се замислям дали няма някаква похотлива тайна там...:)

„Някои обичат да се изтегнат в леглото с хубава книга в ръка. Нито един човек, който все още е с всичкия си, не би се изтегнал с магическа книга в ръка, защото дори отделните думи си имат собствен, изпълнен с отмъстителност живот. Накратко, четенето на такива книги е един вид духовна канадска борба. Мнозина млади магьосници са се опитвали да прочетат мрачни творения, за които сне са им стигали силите. Хората, дочули писъците, са намирали само обувки със закривени върхове с класически струйки дим над тях, както и книгата, но може би малко по-дебела от преди. Любителят на ровичкането в магическите библиотеки може да бъде сполетян от такива случки, че дори после лицето му да бъде откъснато от чудовище с пипала, изскочило от Тъмничните измерения, това ще му прилича на лек масаж."

Безспорно Смърт е велик, но Ваймс ми липсва честно да си кажа...:(

"Нощна стража" - Тери Пратчет

Взирам се в празната консерва от печен боб, олицетворяваща Вселенското единство. Тъкмо си викам да си отдъхна от тия паралелни времеви линии и пустите кванти, излягам се удобно и взимам в ръце "Нощна стража" на Тери Пратчет.

След няколко кратки минути стигам до 93-та страница (днес чета бавно, защото ме е обзел обичайният мързел) и фраааасс...се сблъсквам със следният текст:
"- А сега , господин Ваймс...знаеш ли, че Вселената е съставена от съвсем мънички нещица?
- Хъ...
- Трябва да стигаме до разбирането постепенно, господин Ваймс. Ти си схватлив човек. Не мога все да ти повтарям, че всичко се прави с магия...
...
- Ох, добре де. Колко мънички?
- Много, ама много мънички. Толкова мънички, че имат някои твърде странни свойства.
Ваймс въздъхна.
- И сега е ред да попитам "Що за свойства", а?
- Радвам се, че зададе този въпрос. Те например могат да бъдат на много места едновременно. Помъчи се да го обмислиш.
...
А за да бъде на много места едновременно, мултивселената е съставена от огромен брой алтернативни вселени. Гугол на гуголите. Най-голямото число, което някой може да си въобрази. Така че да побира всичките купища кванти. Твърде бързо ли напредвам според теб?
...
Твърдя, че щом нещо може да се случи, без да наруши нито един закон на физиката, значи е задължително да се случи. Само че не се е случило. И все пак теорията на "множествените вселени" върши работа. Без нея никой никога не би могъл да везе решение.
...
Преди си представяхме времето като река - гребеш нагоре и надолу и можеш да се върнеш на същото място. После открихме, че то е като море, можеш да се местиш и настрани. След това се оказа, че е като кълбо от вода - движиш се и нагоре-надолу. Сега го виждаме като...множество пространства, събрани на едно място. Има и времеви скокове, времеви приплъзвания, хората също го объркват с пилеене и нарупване. Има ги и квантите, разбира се. - Монахът въздъхна.-Винаги ги има и гадните кванти."
******
Не ми стига оня своеволен електрон, дето му скимва да минава ту през едната, ту през другата дупка, само при наличието на воайор, не ми стига подозрението, че има неща по-бързи от светлината, ами и Тери Пратчет ми пробутва темпорални тоалетни, които изхвърлят съдържанието си десет милиона години в миналото.
А ефектът на пеперудата къде е? - питам аз.
И тия монаси и магьосници от Анкх-Морпорк знаят ли какво правят?
Каква е тази самовъзпитаваща се история?
Дали всяка случайност е само проява на подредба от по-високо ниво?
Офффф... голям кеф - продължавам с четенето.
И майната и на Вселената, Ваймс ще успее ли да се върне при жена си, която на всичкото и отгоре чака дете от него...?

"Въоръжени мъже" - Има ли ги?

"Стани МЪЖ, запиши се в Градската стража! Стражата има нужда от МЪЖЕ!".

И така. Ваймс напуска Стражата, за да се хвърли надолу с главата в съпружеските прегръдки на най-богатата жена в Анкх Морпорк, т.е. набутвайки се в някакви неудобни дрехи с мъки да се впише в света на напълно непозната за него раса - богаташите.
В същото време някой започва да извършва убийства по изключително интересен и непознат дотогава начин. Новите попълнения в Стражата - а те са доста разнородни екземпляри, трябва да се инструктират и да влязат "в час" със задълженията си. А когато набуташ трол и джудже в една обща задача очаквай само неприятности. Миризливи...Както всичко в Анкх Морпорк. Общо взето - веселба...:)Ох, споменах ли за убийствата? Абе - мъже - набутай им непознато могъщо оръжие в ръцете и гледай какво става...
:)
******

Хайде малко любими откъси:

"Трябва да представим най-опасният човек на света.
През целият си живот нито веднъж не навреди на живо същество. Беше правил дисекция на неколцина, но само след смъртта им, и се бе взирал смаяно в градежа на телата, защото не забравяше, че е постигнат с напълно неквалифициран труд. От няколко години не напускаше изобщо просторната проветрива стая, но това го задоволяваше напълно, защото поначало прекарваше повечето време в измеренията на собствения си ум. Има хора, които е крайно трудно да лишиш от свобода."
******

"- Вие стражници ли сте?
- Аз съм редови стражник Къди, а това...-посочи джуджето нагоре -...е напъващият се да бъде редови стражник Детриус...не отдавай чест!..да му се не види...
След глухият удар тролът се свлече настрана.
- Той да не е от отряд самоубийци?
- Ще се опомни само след минутка - увери го джуджето. - Стана заради отдаването на чест. Трудничко овладява умението. Нали ги знаете троловете..."
******

"Ваймс упорито изучаваше стената до последната подробност. Съжаляваше, че Керът не е с него тук. Момъкът може и да беше простодушен, но тъкмо затова нерядко съзираше неща, които по-изтънчените умове пропускаха. И все подхвърляше простички идеи, които се загнездваха в паметта. Например за полицаите. Веднъж двамата крачеха по Улицата на малките богове и Керът спомена:"Сър, знаете ли какво означава думата полицай?" Ваймс не знаеше. "Някога "полис" е била думата за град - обясни Керът. - Това означава полицай - "човек на града". Малцина го знаят".
В свободното си време Керът четеше книги. Не че четенето му вървеше гладко, но би се затруднил още повече, ако някой му отреже показалеца. Въпреки това не се отказваше."
******
" Патрицият отвори очи.
- А, капитан Ваймс...И сега какво?
Ваймс се ухили. "Брей, че съм особняк. Не се чувствам истински жив, докато някой н се помъчи да ме затрие. Чак тогава забелязвам колко синьо е небето."
******
"Керът вече протягаше ръка към дръжката на враата, но го спря гласът на Ветинари.
- Да, сър?
Керът се обърна към високия кльощав мъж, застанал в голата зала до пълния с гнилоч златен трон.
- Капитане, ти проявяваш интерес към думите. Само бих искал да те подтикна към размисъл за нещо, което твоят предшественик не успя да проумее.
- Сър?

- Не си ли се питал откъде произхожда и думата "политик"?"

Знаете ли до какви размисли ме доведе тази книга? Запитах се дали българските политици знаят и те нещичко по въпроса.
Дали има Мъже сред политическия елит на нашата мила страна? Някой политик, на когото му пука? Да го е грижа за обикновения жител? Не вярвам...
За какво им са тия дворци и апартаменти. Ето - на Ваймс, Керът и Ветинари им стига по една стаичка. С легло.
А на Масларова един чифт обувки и стигат.

Малко ме доядя, че джуджето умря, но пък срещите със Смърт са толкова свежи...:)

Източник снимка.

Преоткриване на автор

В далечната 1992 година бях привлечена от корицата на книга.

Тъй като обожавам такъв тип илюстрации веднага си я купих. / Обикновено със спестените пари от закуски, който навик ми е останал и до ден днешен, т.е. заделя ли "пари за черни дни" или за "лични удоволствия" в тайния фонд, отслабвам драстично /.

Книгата я излапах набързо, но някакси не я почуствах.

Сега след толкова години съм обзета от възхита към тънкия хумор на Тери Пратчет.

Бях подмамена да прочета "Стражите, Стражите" и...казано честно - страхувам се, че пак ще ми се наложи да бъда на диета...

В момента съм на "Шовинист" ... и кой знае още какво ме чака....