"Страта" - Тери Пратчет

Двете с Midnight се хванахме за ръка, допряхме морни чела и решихме да напишем ревю за странна книга.

Midnight:

"...той - или тя (А'Туин) - е там, отдолу, под мините, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създател, който си нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи..."

Тери Пратчет, "Фантастична светлина"

Пратчетовата си девственост изгубих с "Еманципирана магия" и това завинаги ме влюби в творчеството му. "Страта" прочетох доста след като бях изчела всичко достъпно писано от него. познатите ми си имаха предпочитани книги и поредици от неговото (на Пратчет това) творчество и повечето клоняха към Света на диска. вероятно това беше причината да получа доста противоречиви преразкази за тази книжка, които малко ме разколебаха. започнах да я чета с много занижени очаквания, но всъщност книгата се оказа безкрайно интересна като начин на представяне, ужасно разочароваща като идея за това какво всъщност е Диска и.. и всъщност в един момент ми стана ясно, че съм подходила напълно грешно и първосигнално, подведена от това, което ми казаха другите. и бях впечатлена. от гениалния начин, по който Пратчет създава огледален образ на собственото си творение.

накратко за книгата:
хората са започнали да използват машини за поръчково създаване на планети, като хората, които ще се заселват там имат строгоспецифични изисквания и, като всеки един добър търговец, Кин (главната героиня), екипа и и фирмата като цяло, се стараят да ги изпълняват стриктно. като всеки истински творец обаче, рядко (или съвсем никак и никога) успяват да сдържат поривите си за дебелашки шеги с идните поколения, които ще се мандахерцат по тия планетки. и така до момента, в който Кин получава предложение (всъщност тя и представителите на други две извънземни раси), да намерят митичния Плосък свят. е, намират го и тук вече историята няма НИЩО ОБЩО с поредицата Светът на Дискъ (не, че в началото имаше де..).
мисълта ми е, книгата е великолепна сама за себе си. ако все пак се престрашите да я прочетете, се абстрахирайте от Света на Дискъ.

"И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават те. Това е бил единственият начин, по който сме могли да оцелеем. Хората винаги са си мечтали за обединен свят. Мислехме, че той ще е по-богат. Не беше. Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия. Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли."

Тери Пратчет, "Страта"
http://www.book.store.bg/p14952/strata-teri-pratchet.html



Ел / аз де :)))А това горе пак съм аз, но излязла изпод вълшебните пръстчета на Миднайт/:

Като малка исках да стана космически археолог. И през ум не ми беше минавала мисълта за планетарно инженерство.

Разбира се всеки изкуствено създаден свят не бива да страда, че е такъв.

В един свят трябва да съществуват достатъчно количество тайнствени отпечатъци в снежните планини, морски чудовища, порещи в съвършен бруст вълните на езера или мистични златни градове.


„ Ние строим светове, не просто оформяме планети. Това и роботите го могат. Ние строим светоте, на които човешкото въображение може да пусне котва. И не си правим майтап с това, като залагаме в тях смахнати вкаменелости.“


Но изкушенията са присъщи на човешката натура. Вследствие на това под близо километър пластове в земните недра се поставя скелет на плезиозавър. Чудовището държи плакат. И надписът на него гласи: „Спрете ядрените опити“.



Подобни находки ми напомниха за артефактите от „Последният ден на Сътворението“ на Йешке. „Флейтата на Св.Вит“ - т.е. фалосът на мъченика, предаван като реликва от манастир на манастир, след направени изследвания, се оказава, че материята не е от органичен или неорганичен произход, а е синтетична. И смайващо приличала на маркуч на противогазова маска, каквато носят пилотите на реактивните изтребители. Бойната колесница от Гибралтар, която се оказва джип от 1844 година...изобщо страхотия е това да имаш възможност да се разхождаш из времето и пространството...:)))


Кин Арад е на над двеста години в разцвета на силите си, родена на Земята / онази истинската / тя работи за голяма компания, занимаваща се със строене на светове. Получава предложение за пътешествие, което има за крайна цел откриването на плосък свят с форма на диск.

Прибавете към любопитството на Кин Арад, разрастнало се неимоверно след изкусителната заплаха: „Ела или цял живот ще се чудиш“, Марко Фарфарер – един четирирък кунг, който се мисли за човек, както и една шанда с: „интелигентно мечешко лице“, украсено от чифт огромни бивни, придаващ на изговора и чудесно фъфлене – Силвър, която е социолог, сравнителен историк, лингвист и пастир на месодайни животни.

„Някога са съществували Вретената: телепати, ама такива телепати, че не повече от хиляда от тях са можели да живеят по едно и също време на една и съща планета, заради мисловното статично електричество. А ние, човеците, сме си мислели, че имаме проблем с пренаселеността! Те оставили след себе си библиотеки и научна апаратура, а вече било известно, че могат да променят планетите според вкуса си...“

Книгата я определям по-скоро като фантастика, отколкото като фентъзи, затова не очаквайте нещо от духа на Ваймс и компания, които пък на мен са ми особено любими. Исках да кажа...и аз не знам...Миднайт го е написала по-разбираемо, пък и е дала обяснение що е туй "страта", щото мен откровено казано много ме мързи днес...
:)))