събота, 25 юни 2011 г.

Празник!

Странно е как бързо минават вековете, че даже спираш да ги броиш.
Но все пак празникът си е празник и трябва да се отбележи подобаващо!



...затова отивам да разкъсвам опаковки на тайнствени пакети и да духам свещички, като се стремя пушекът да отива в лицето на срещуположната на мен блажено усмихната жертва.
:)))

Ох, за малко да забравя тортата-мортата:



...която свих от тук
:)))))))

вторник, 21 юни 2011 г.

Червено-пурпурният излапвач



Мрачните облаци и честите пресвятканията из небесните дрипи вещаеха буря. Опитах се на изкрещя на ония ленивци да приберат платната, но в същия миг силен тласък ме отправи право към бурето с рома, фраснах се челно и последното, което помня беше приятни огнени змии, пъплещи из вените ми... Силната буря явно беше разбила кораба ни на трески, защото не видях и следа от него. Лежах на ивицата, цялата омотана във водорасли, пяна и някаква слуз. Рискувах и я подуших. Йяякксс – бях изповръщала всяка безценна капка от изпития ром плюс стридите от оня ден, когато празнувахме рождения ден на боцмана.
Ушите ми леко свистяха, лявото око сълзеше, но успях да фиксирам изкълчени странни фигури, намиращи се на предпазливо разстояние от мен, които кряскаха нещо.
Защо все на мен!
Каква беше тази моя орисия да попадна на точно на тези войнствени, скачащи и леко потръцкващи туземци?
Слепоочието ми запулсира нервно, трябваше тозчас да измисля нещо, за да спася кожата си, но главата ми беше празна като хамбар напролет. Те се приближиха, а аз се сгърчих от спазъм / тъпите стриди! / и изсъсках...
Ония още повече се разврякаха радостни - „КетцалкоатЕл! КетцалкоатЕл!“ / в чист превод, както после разбрах – „Куцата, но атлетична Ел“ /и ме завлякоха в някакъв мръсен храм.

Не се съпротивлявах първо за да не се излагам, второ отдалеч усещах, че ухае на нещо вкусно, а както вече разбрахте и в деветте ми стомаха цареше непоносима за мен тишина.
Опитах се да се извия в ръцете на носещите ме и когато успях да си изкълча врата в посока на аромата, съзрях един млад загорял левент, опнат на един кол над пламъците. Гърчейки се успях да изритам един кош с царевица, който полетя към нещастния младеж и ...създадох първите в света пуканки!

Заредиха се първите мързеливи дни на моето властване над този кулинарно дезориентиран народ. На тезци нещастници изобщо не им хрумваше да си опържат картофки или да спретнат прилична салата от домати.
Само след двуседмичното ми управление , всички деца в местните училища, наречени калмекас вече умееха съвсем завидно да чоплят слънчогледови семки и да плюят в цел.
Вместо да изтръгват сърца, жреците се специализираха в издълбаването на тикви. Адски се забавляваха и поставяха горящи подобия на фалоси в тях.

Един мързелив ден, тъкмо се бях нахранила подобаващо и заслужено се изтегнах на една рогозка на върха на пирамидата, която ми служеше за нещо като резиденция, влезе главния жрец и измуча нещо. Аз махнах величествено с ръка. Жестът винаги даваше добър резултат / пък и не разбирах нищичко/.
Двама здравеняци от личната ми свита дръпнаха завесите и пред мен застана жена, притежаваща една от най-величествените осанки, които съм виждала при всичките ми скиторения из нашия жалък свят.
- Богиньо КетцалкоатЕл, жалка мошеничке! Какво си се проснала и разплула като варен морков, а мен ме изостави в онази джунгла да търся мидихлорините сама?!
- Света Костенурко на диска!- изхълцах и една пуканка мазно се залепи на носоглътката ми. - Скай, какво правиш тук?
Тя свъси красивите си вежди:
- Късно е. Преминах към Тъмната страна. Вече не готвя нищо, което не включва какао с цвета на тъмна нощ.
- Какви ги говориш? Ами еклери с жълт крем? Крем-карамел? Целувкиии... - ужасена възкликнах аз.
- Забрави! Нося ти подарък, в случай, че решиш да задгърбиш сегашния си охолен живот и искаш да поправиш щуротиите от миналото си, грешнице!
Тя ловко измъкна странен черен предмет иззад лявото ми ухо.
- Времеобръщател от най-висок клас. Виждаш ли това, което стърчи...не...не това...това на робът ти, който е щастлив че ме вижда...ето това лостче. Връткаш го и нагласяш за какъв период искаш да се върнеш назад. Съвсем просто е и дори блондинка като теб /ох, не очаквах да си станала още по- руса.../ ще може да се справи без проблем. Сбогом или по-точно довиждане. Очаквам да избереш момента, в който ме заряза сама в оня гъсталак с разгонените примати....и...за твое сведение – вече съм СКАЙУОКЪР.



Тя се врътна с вдигната брадичка и царствено изчезна... само благоуханието и все още блажената усмивка на десният ми роб напомняше за нейното посещение.

Едва успях да поема глътка свеж въздух / с лек примес на загорял боб / и завесите отново изстенаха морно.
- Здравей Ка-Ел! Аз съм оракул Мил от династията Ена. - изчурулика една хубавица, след като се позиционира леко на изгравираните ми плочки и прибра крилата си три на три метра.
- Какво те води насам и защо ръсиш перушина на чистия ми под? - попитах аз, ръфайки резен диня и грозде, като се мъчех да придобия по-светски вид, бършейки се с ръкав.
- Видях в бъдещето ужасни неща! Проследих причинно-следствените нишки и те ме отведоха право при теб! Ти си виновна!
- Амачакайнеможтакаобвинява – задавих се аз и половината сок го изплюх на пода.
- Знаех, че няма да ми повярваш, невернице! Ето – в този съд има вълшебно мастило. Вземи лист хартия и перо!
Гледах да не споря много, затова взех мълчаливо перото в ръка и о, чудо – за три милисекунди сътворих това:



- Какъв е тоя грозник? - попитах невинно, продъвквайки три смокиноподобни сфери...

- Това е визуален магически арт израз на ужасно древно предсказание. Ще се появи Звяр, предизвикващ унищожение на тези земи. Апетитът му ще е тъй огромен, че ще изконсумира всичко до което се докопа...не схващаш ли още? ТИ СИ ТОЗИ ЗВЯР!
- Е, добре...като ви преча толкова, ще се махна! - казах аз и взех в ръка Времеобръщателя. - И без това доста се заседях тук. Толкова интересни и вкусни места има по света!

От радост феята-оракул направи един пирует, извади изпод крилото си една китара и ми изпя тази песен, която ще споделя с вас, защото знам, че безрезервно вярвате на всяка една моя дума.

:)))))))

сряда, 8 юни 2011 г.

Обсадата на Гибралтар с леки превалявания



С голямо внимание следях движенията на неприятелските артилеристи и в минутата, когато те запалиха фитила на тяхното оръдие, изкомандвах: „Огън!“ двете гранати се срещнаха насред пътя, блъснаха се със страшна сила и стана нещо небивало. Неприятелската граната с такава стремителност отлетя назад, че смаза не само главата на артилериста, който я беше изгърмял, но откъсна главите още на шестнайсет войници, които бягаха към африканския бряг. След това гранатата отиде по-нататък и изполоми мачтите на три кораба в пристанището. Най-сетне тая страшна граната прехвърли двеста километра навътре в страната, проби покрива на една къщурка и изби едничкия зъб на една бабичка, която тъкмо в туй време спеше на гръб с отворена уста. Самата граната заседна в гърлото на бабичката. След няколко минути се върна нейният мъж и се опита да извади гранатата, но не успя. Тогава му текна щастлива мисъл: да натика с чук гранатата в стомаха на жена си. Грабна бързо един дървен чук и свърши тази работа. След някое и друго време гранатата излезе навън по най-естествен път.

Исках да кажа да внимавате с употребата на разни оръжия докато ме няма, както и да не хъркате с отворени усти.
Изчезвам вдън гори тилилейски да правя анализ на дървесината.
Нали съм разсеяна, ако някое нахално блато реши да ме погълне, винаги има начин да се справя с проблема! За какво са ми тия дълги коси, а?



Усмихнати и слънчеви дни с леки превалявания!
:)))))

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Приказки по дупе

Рядко намирам илюстрации към детски книжки, които да ме впечатлят.

Но... за радостта на татковците се е погрижил руският художник с интересното име В.Нечитайло.

Виждате как се е разгорещила любимата на цар Дроздобрад:



Перфектните форми на малката русалка, докато шпионира неидентифицирани кораби със съмнителен екипаж:



Царят - нудист по чорапки с дантела:











И после - нелепи обвинения, че АЗ съм имала афинитет към дупетата.
Хайде, моля ви се...
:))))

сряда, 1 юни 2011 г.

Угощения, рождени дни и детска радост

Графство Режицата - Долен Съсекс - Тронна зала.

Ел:
Таз девойка чернокъдра
ме радва повече от всичко
Царска трапеза ще приготвим.
Да действаме! Преглъщането плахо
със своите обувки от олово
ни води към забавяне, а то пък
със хода си на охлюв ни отвежда
до сигурен провал. И затова
готвачо Зевсов, кралски дегустатор,
Бързина и Финес ми дай!

Следва кратък драматичен оглед на трапезата.

- О, Боже! Вилиците къде са?

Кралския готвач:
- Заровени в градината видях ги.

Ел:
- С очите ли си туй видя?

Кралски готвач:
- Свещеникът Ламотски ги погреба,
но точно где - не знам да си призная.

Ел:
- Нима? Изглежда мил и весел тая сутрин -
когато той игриво поздравява,
пакостливо нещо си е наумил.
Ей, богу, на света не зная друг,
тъй способен да укрива свойте намерения.

Ирония, влиза царствено, разтръсквайки буйна грива:

- Кажете ми вий всички,
тук събрани
какво заслужили са тез, които
с магии пъклени и зли вълшебства
са искали снагата моя да удебелят?
И с черни чарове са надделели
над силата на моя апетит.

Ел:
- Безкрайната любов, която храня
към Ваша светлост, ме подтиква първа
сред всички да отсъдя строго.
Виновните, които и да са:
те заслужават бой с камшик, миледи!

Свещеник Ламотски:

- Поспрете, дами! Ел, вий твърде обидно
се изказахте пред мене.
За какъв дявол от очите ваши,
аз посудата скрих в градината?
Велика господарке, като идвах
от Мордор за тържеството тук,
ми бяха връчени едни мъфини
от Саурон Премъдри за вас.
Но по пътя огладнях, признавам
и в душевни мъки страшни,
на храната ваша аз посегнах.
Съгреших!
Нека дверите на ада се разтворят
и погълнат вашия слуга неверен.
Цербер нека за гащите ме хване и топне
дълбоко в стиксовите води черни.

Ирония:
- Сега свещенико Ламотски
пред боговете олимпийски
обет тържествен дайте
че друг път моите мъфини
няма да ядете!
И да сядаме на трапезата, за Бога,
че треперят ми нозете!

Честит Рожден Ден, мила Идка!
Страшно се радвам, че те познавам и правиш живота ми по-цветен!
Да си ми жива и здрава!



Ииии - честит празник на всички, които се чувстват хлапета като мен!
Да сте здрави и непослушни!
Че иначе надежда всяка оставете, призраци да ви споходят в мъглата сива на нощта.



:))))