Мъртви градове, съзвездия и акварели

            Легендата за мъртвия град...(тадада-дам - тиха, но тържествена музика)
( Не, не става въпрос за индийския Фатехпур Сикри )

    В старинен манускрипт от 1295 година се описва пътешествието на висш манджурски чиновник – Шен-Та-Кванг из една южна страна с приказни храмове и дворци, наричана Фу-нан. Оттогава никой нищо не чува за тази тайнствена земя и така се ражда легендата за мъртвия прокълнат град.
    През 1850г. французин, пътешествал из Малайския полуостров съобщава, че е попаднал на пуст, изоставен, погълнат от джунглата призрачен град. Никой не обръща внимание на тази информация - сметнали я за измислица. Това се опровергава осем години по-късно, когато членовете на друга експедиция откриват град, простиращ се на площ от четиридесет квадратни километра, охраняван от огромни каменни стражи. Град потънал в тропическа растителност. Това бил Ангкор – отдавно издирваната древна столица на кхмерите.

    В него са живели около един милион души – огромна цифра за онова време. Храмовете, построени там са удивителни архитектурни шедьоври. Днес това, което е останало от Ангкор са около стотина каменни храма, а дворците, къщите и публичните постройки, направени от дърво са се разпаднали отдавна.
През 1433 година жителите му внезапно го напускат, взимайки всичко по-ценно със себе си.
    В Ангкор не е открит нито е скелетът на нито един човек. Няма следи от вражеско насилие. Счита се, че причината е една – чумата.

/ по материали от списание Космос – 1966г. /
    Интересен факт: С помощта на симулации, направени на компютър се вижда, че конфигурацията на храмовете в Ангкор е огледален образ на съзвездието Дракон по времето на пролетното равноденствие  10 500 г. преди Хр. Повече : тук.

Тази рисунка / на лекаря, носещ маска против чума / ме беше поразила още в древни времена и ясно си спомням статията. Извинявам се, но списанието ми както казах е старо и полуизядено от silverfish, чудовище проклето! Обявявам ти смъртоносен за теб двубой! :))

    След неудържим порив да пробвам с акварел и редица съвети(спешъл тенкс на г-н Бекяров), се материализира този шедьовър, който поетапно съм снимала, за да нагазите в свещените тайни на цапотенето с вода.
Продавам го за чувал кхмерско злато или равностойността му в захаросани лешници! :)))

    Често казано мисля още да цапам, че не ми харесва сянката отдясно, но това чак като се натъпча с пържоли довечера и съм в състояние да премина към духовни висини.

:))))

Ностромо в "Марсиански атаки"

Нестихващия глад на Ел я измъчи и промени до неузнаваемост. Тя заряза отшелническия живот в лабораторията, събра армия лакоми марсианци и обра до шушка всички земни хранителни запаси, като ги складира на териториите си на Марс, които юридически погледнато си бяха нейна законна собственост.

Глад и мрак скова Земята.

Но Съпротивата не спеше!

Ностромо и Ламот измислиха план как да прекратят това безобразие – щяха да направят нейна двойничка, която да се вмъкне незабелязана до главния компютър Орак, който контролираше (както си ще) достъпа до складовете с храна. Кралица Скай прие да изпълни тази тежка и отговорна задача, но тъй като изненадващо беше натоварена с държавни дела, направи свой рус клонинг и го изпрати на космическия кораб при двамата смелчаци.

По време на пътуването откриха, че не са сами....Тайно в кораба се бе вмъкнала, също преобразена като Ел, не кой да е, а личност многопластова и сложноцветна:



А всичко, което бедният Ностромо искаше, бе малко радост и запалена свещичка на капачката на компот от малини.
Честит Рожден Ден на Блога, Ностромо!

Съжалявам, че отнех всичката храна и кулинарните блогове изпаднаха в забвение...
Съжалявам, че Звездев и Ути станаха водолази...
Но пък всички се вталихте благодарение на мен, нали?
...А ти още ли си дъвчеш колана?
:)))

Днес ще празнуваме тук...и по други места.

"Звездни дневници" - Станислав Лем

Долният текст да се чете само от тези, който не са чели книгата.
Ако изобщо има такива. :)))

Каквото и да кажа за този книга все ще е малко.
До скоро бях сред тези, на които им завиждаха, че им предстои удоволствие от най-висша степен, а именно - да се запознаят с приключенията на Ийон Тихи.
Вече аз ще завиждам. :)
Не бях чела много от него - "Фиаско", "Соларис" и съвсем наскоро "Облакът на Магелан", както и публикациите в списание "Космос" от "Непобедимият".
Не съм и предполагала за сходството между Станислав Лем и Тери Пратчет. Както казва Ламот - "Пратчет за фентъзито е това, което Лем е за фантастиката – двамата много си приличат."

Следните два кратки откъса може и да ви убедят:

"Все още е август. След обяд долетях до станцията. Намира се на малка, съвсем пуста планета. Сградата е като мъртва, наоколо ни жива душа. Взех една кофичка и отидох да огледам няма ли някакъв лак. Обикалях така, докато не чух пъшкане. Гледам, а зад сградата на станцията стоят няколко парни машини и разговарят. Приближих се.
Едната каза:
— Ами то е ясно, че облаците са форма на задгробен живот на парните машини. Така че основният въпрос гласи: кое е първично — парните машини или водната пара? Аз твърдя, че е парата!

— Мълчи, идеалистко проклета! — изсвистя втората.
Направих опит да ги попитам за лак, но те така съскаха и свиреха, че не чувах собствения си глас. Написах това в книгата за оплаквания и полетях по-нататък."

И откъс от любимото ми "Седмо пътешествие". Там вследствие на попадане в дупки, където посоката на времето се огъваше в границите на силни гравитационни полета и настоящето се удвойваше, утрояваше и т.н. А Ийон се срещаше със свои вариации :))) :

"До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност — докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение. За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. "

Всъщност в Лем разисква сериозни теми за безсмъртието, религията, политиката, расизма, представени по своеобразен ироничен начин. Аналогиите му с реално съществували хора и събития са забавни и същевременно удрят в същината на проблема.
Особено ми харесаха и размишленията за безсмъртието на душата.

"Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират."

Сега мисля да посегна и към "Кибериада" и разказите за Пиркс / щото ме заплашиха с бой :))) /, но след като приключа с "Четири след полунощ" на Кинг / навих се, след като Фроги ми пусна линк към статия за "Библиотечна полиция" :) Пък и си имам още няколко залежали и отегчени до смърт книжки.

:)))

Звездни хроники

Всички знаят от Хрониката-Майка, как благодарение на кихавицата на Генератора за замислени изохронни системи (ГЕНЕЗИС) се образува т.наречената Слънчева система.
Поради небрежност и недоглеждане, планетите се сдобиха с куп недостатъци. Част от тях станаха газови гиганти, други се набръчкаха от киселинната си атмосфера, а трети имаха злощастната съдба да създадат благоприятни условия за зараждане на живот.
Абсолютното нехайство и некадърност на планетарните инженери също спомогна за цялото това безобразие.
Трансформирането на кинетична енергия в радиация доведе до измирането на всички гущери с претенции за превъзходство и господстващ вид, и даде шанс на хилавите бозайници.
За тази грешка последваха уволнения на редица служители, както и на няколко ръководни кадри.

Никога в историята на Главния Съюз на Галактическите Архитекти (ГЛАСГАРХххххх) не бяха работили подобни некадърници!

ДУРАК (Диспергиращо Устройство за Регулиране на Автоматичната Космотехника ) се стопи от разлятото кафе на спънатата секретарка на Главния Директор по Проекта, а ДУПЕК (Дистанционно Устройство за Предотвратяване на Евентуални Колизии) се потроши от същата тази особа, докато се мъчеше да събере остатъците от ДУРАК, с открадната от счетоводството метла.

Съюзът безпомощен вдигна ръце и реши да спре Проекта. Обезобразената Луна, изгореният Марс, бурите на Юпитер, изкривената земна ос...всичките тези грешки обезсърчиха и потушиха творческия ни дух.

Цареше абсолютната проява на лош вкус – бяха кръстили повечето от по-големите спътници на Юпитер на любовниците на този похотливец – Йо, Европа, Калисто...да не споменаваме Ганимед, че започваме да се изчервяваме от липсата на всякакъв морал и невероятната разюзданост на олимпийските богове, които дори и не съзнават какъв пример дават на бедните земляни.

С цел да се предотврати подобни катастрофи в космически мащаб за в бъдеще и за в минало, предлагам цялостното унищожение на деветте (всъщност са тринадесет, но все още се спори за точният им брой) планети и тяхната звезда.

Докладна записка
Главен хроникьор и преписвач на бъдеще: Ел хМЕЛ

Happy birthday Mr.Sagan!

„Много ми се иска да повярвам, че след като умра, ще живея отново, че някаква мислеща, чувстваща и помнеща част от мен ще продължи напред. Но колкото и да ми се иска да го повярвам – и въпреки всичките древни и разпространени по цял свят традиции, свързани със задгробния живот, - не знам нищо, което да ми покаже, че става дума за нещо повече от добри пожелания“.

Ако беше жив, днес Карл Сейгън щеше да навърши 76 години.

За невероятния учен може да прочетете тук:

Заболява от много рядка болест - миелодисплазия. Загубва голям брой от червените и белите си кръвни телца. С изненада разбира, че ако не направи нещо, шансовете са му нулеви.
Лечението (30% шанс да се излекува) изисква да намери съвместим с него донор и да се трансплантира костен мозък. Донор става по-малката му сестра Кари.
Следва леко подобрение, но за съжаление скоро болестта се завръща още по-мъчителна.

Със съпругата си Ан Друян се среща през 1974г. На вечеря, организирана от Нора Ефрон в Ню Йорк. Карл е женен, а Ан е обвързана с друг мъж...
През 1977г. се срещат отново. Карл е поканен от НАСА да състави комисия, кято да избере съдържанието на фонографсикя запис, който ще бъде изпратен в Космоса с космическите апарати „Вояджър“.
"Златната плоча на Вояджър"
Оттогава двамата са неразделни.
До смъртта му през 1996г.


Поздравявам всички физици, астрономи и запленените от тайнствата на Космоса:



Очаквайте статия и в "Мистерии и Загадки", която подготвя Nostromo, който цяла нощ не е спал и си е припявал научни симфонии...
:)
Ах, ето я: щрак!

Вселени, орехови черупки и водорасли...

Животът ми в момента прилича на малка лудница.

Но днес ми се случи ей това, йеееееее:

...и това:

Аз ги зяпам замаена от известно време по книжарниците, но под зарибяването на Ламот и с любезното съдействие на г-н Блажев се сдобих с тях на сносна цена, платена от маман, която с такава радост и ентусиазъм подкрепя всички мои опити за мозъчна дейност.:))))

Наистина имах нужда от нещо радостно, при цялото това безсъние и работа.

Не мога да разбера какво толкова има да се изкопаят малко водорасли. Е, и малко злато отвреме навреме. Все пак съобразяваме се и с фазите на луната, щото златото си има претенции кога да бъде изровено. Верно, че има малко чувствителни акули, дето все сълзи ронят, малко разсеяни кашалоти, които не си изпълняват навреме доставките, един кракен, чиито вопли се чуват до всички материци...с две думи нищо по-особено...ама тия мои колежки бягат, като че ли морските дракони искат да ги епилират...
С надежда очаквам четвъртата за тази година.
Започнаха залагания колко ще издържи новото попълнение. :)
Лошото е, че нямам нито нерви, нито сили...а океанът не чака.
Но, спокойно!
Сега може да е студено, но глобалното затопляне ще осигури храна на всички!

Пак мрънкам...време няма, а свещи има

Все си мисля, че този, който е измислил Работата е искал да отдалечи човека от интелектуалния му прогрес. Или както е казал Аристотел: "Всяка платена работа обсебва и разваля ума" и "Този, който има пот на челото, няма мисъл в главата си" / май пак беше от него :)/
Та този, който е измислил Почивката и в частност летните, нажежени до алено / с лека охра /, ухаещи на миди и водорасли, лениви отпускарски дни явно е имал същата цел.
Голяма част от книгите, които съм чела, съм успяла да прочета предимно в детските и юношеските си години. Съвсем погрешно си мислих и тайно се надявах, че "когато порастна голяма и няма да имам уроци" ще разполагам с цялото време на света за Четене.
Да ама не.

Става все по-трудно и по-трудно. Отговорностите се множат, времето се съкращава или се завърташ в омагьосан кръг, калейдоскопа се върти и вълшебни цветни фигурки измарят очите ти...
Ще кажете - който иска търси начини, който не иска - намира причини. Съгласна съм и не съм съгласна. Принципно - да. Реално - не.
То работа, прекъсване на отпуски, належащи ремонти, деца, кучета, роднини, лели, рожденни и именни дни, концерти, приятели, болести, плажове, медузи, блогове, върколаци и вампири, борещи се за къс тоалетна хартия....
На всичкото и отгоре днес бях поканена да гледам с един телескоп парада на планетите.
И да зяпам Персеидите:

Да ама не...
Нищо!
Ваймс форевър.
И Карл Сейгън е върха!
Това е!
Всичко е въпрос на приоритети.
Ама понякога тия приоритери ставам много, дявол да ги вземе!
Сега нали настъпвам в дебрите на псевдонауката, че си викам докато не съм хептен изпростяла с тия Атлантиди, фараонски проклятия,календари на маите и НЛО-та, да се запозная със света, населен с демони.
Псевдонаучни демони.
:)

Добре, че има свещи!

Ха! Докато го напиша това чудо, то станало петък 13-ти! Супер!
Ще ми се случи нещо необикновено значи...
:)))

Снимка "Персеиди" - от тук и тук.

Откриваме нова планета

Само този, които не е вдигал поглед към звездите, не е бил омаян от тях!

Та ето на какво попадам днес:
„Изпробван е нов метод за търсене на планети“
Група изследователи, между които и български учени открили посредством метода на временните вариации TTV (Transit Timing Variation) екзопланета в системата WASP 3.
Откритието е направено в Националната астрономическа обсерватория – Рожен.
Горда, че и ние допринасяме с нещичко за вселенските разкрития се порових да науча нещо и за този метод. Явлението „транзит“ се получава, когато една планета преминава пред диска на своята звезда по време на орбиталното си движение, като блокира част от нейната светлина.

Ще кажете – голяма работа – пълно е с планети, за които нищо не знаем.
На мен пък ми е интересно. Току-виж сме открили, че сме част от прашен, вселенски килим.

Повече инфо - тук, тук
Снимка - тук

Стар небесен обитател в нова визия!

Тъкмо си готвех тиквички с ориз и наглеждах да не изгори пилето във фурната и от телевизионния екран ме зарадваха със следната новина: избухване на свръхнова. Вече ми беше омръзнало да ми говорят за политика, замърсявания, цигари и цигански изпълнения... Бетелгейзе (алфа на Орион) бързо менила формата си и смачквайки се под силата на собствената си гравитация, тук до седмици / или месеци / се очаквал взрив.
С две думи светлинно шоу!
Не съм наясно точно какво ще се види с просто око, но тъй като червеният гигант се намирал на някакви 427 светлинни години от Земята, предполагам, че ще бъдем свидетели на чудни гледки. Последното избухване на свръхнова е било наблюдавано през 1054 година. и е отбелязано от китайски и арабски астрономи. В продължение на 23 дни светлината е била толкова ярка, че се е наблюдавала и през деня! Остатъците и формират Ракообразната мъглявина:

А г-н Павел Николов вече е наясно и с последиците от такова събитие -отзвукът в редиците на гадатели, шамани и прочие ще е огромен...;)

Аз съм зодия Рак и отивам да си правя орионски хороскоп!
:))

Източници - 1,2

Космическият 12 април

Днес чаках, чаках някой да се сети, че преди 49г. един човек е полетял в космоса, ама нец...
На 12 април 1961г. СССР изстрелва в Космоса първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин.
Малко данни: полетът е продължил 1 час и 48 минути. Гагарин прави една обиколка на земното кълбо.

Как именно е избран точно той? От групата, която първоначално е била двадесет човека, а впоследствие са селектирани шестима души, сред които и той. По мои детски спомени, баща ми е разказвал, че на избраните дали нещо да изпият, нещо от което им ставало лошо, т.е. се чувствали зле. След това ги питали поотделно всеки – как се чувства. Единствено Гагарин отговорил, че се чувства зле. Явно искреността му е натежала везните в негова полза. Не знам дали това е вярно...просто го споделям. Баща ми през 61-ва година е бил в танковата школа в Плевен / тя била в Казанлък, но я преместили / – и там дошъл на приятелска визита самият Юрий Гагарин – с един джип.Божеее... Направили няколко защитни кордона около него – баща ми е бил във втория или в третия...не си спомня вече, но блъсканицата била невероятна. Дам...трудно е да се защитиш от народната любов...:)

Тук е мястото да спомена и първото живо същество полетяло в космоса – кучето Лайка.



Друго за 12 април:
Първата космическа совалка на НАСА - „Колумбия“ извършва първата си мисия от 12 до 14 април 1981г.

За читателите на блога ми не е тайна пристрастеността ми към Космоса.
Просто не можех да не се включа днес, въпреки ужасното главоболие...

А ето и весело настроение от Алиса:)


снимка Лайка - източник
снимка Гагарин - източник

Айнщайн, Хокинг и Хъбъл са развихрят в "Божията формула"

Криптологът Томаш Нороня е нает от иранското правителство, за да разшифрова документ, написан от самият Айнщайн, наречен "Божията формула"
******
„Божията формула“ ме впечатли не толкова със сюжета си, който е доста близък до „Шифърът на Леонардо“, но не представен по толкова интересен начин, колкото с невероятните си диалози – тематично са засегнати физиката, математиката, метафизиката, теологията...
В началото има следната забележка: „Всички научни данни, представени тук са верни. Всички научни теории, изложени тук са защитени от физици и математици.“
Книгата започва с изключително увлекателен и задълбочен диалог между Айнщайн и израелският премиер Бен Гурион:
„- Вижте, господин премиер, ние сме един от милионите видове, които населяват третата планета на звезда в периферията на средно голяма галактика, в която има билиони звезди, и тази галактика е само една от билионите галактики, съществуващи във Вселената. Как искате да вярвам в Бог, който ще се занимава с всеки един от нас в тази необятна Вселена?....“
„ - Той е добър и всемогъщ! Ето една абсурдна идея. Двете понятия си противоречат, не мислите ли? Ако той е добър, той не е всемогъщ, след като не може да изкорени злото. Ако Бог е всемогъщ, не може да е добър, щом допуска да съществува злото. Едното понятие изключва другото. Кое предпочитате?“
Главната сюжетна линия е разшифроването на ръкопис на Айнщайн със следния загадъчен стих:
„Terra if fin
De terrors tight
Sabbath fore
Christ nite“
Следва отново интересен диалог, но този път с невероятна красива жена, която разкрива на португалският криптолог красотата на Теорията на относителността:
„ През 1905г. Айнщайн завършил Специалната теория на относителността, която разглежда връзката между пространство и време и констатира, че и двете са относителни величини. Например времете се променя при движение в пространството. Единственото нещо, което не е относително е скоростта на светлината. Айнщайн предвидил, че при скорости, близки до тази на светлината, времето се забавя и разстоянията се свиват.“
****
Следват:
Теория на всичко, двете теории на относителността, квантовата теория....
„Проблемите на класическата физика започват при изучаването на аспекти, които не са част от практическия опит, например при свръхвисоки скорости или в света на елементарните частици. Проблемите с огромната маса и скорост са предмет на двете теорий на Айнщайн, наречени Теории на относителността. А пътеводителят в света на елементарните частици се нарича „квантова теория“.
Доколкото разбирам, теориите за относителността се отнасят за големите тела, а квантовата теория – за малките тела.
- Да – каза Ариана и леко се намръщи. - Но е важно да подчертаем, че светът на микрочастиците има макроскопични проявления, както всъщност е очевидно.“
...
„ Например, ако поставим един електрон в кутия, разделена на две, електронът ще се намира и от двете страни във форма на вълна. Когато погледнем в кутията, електронът се намира в качеството си на частица само от едната страна. Ако не поглеждаме, електронът ще си остане и от двете страни във формата на вълна. Дори двете страни да са разделени и поставени на хиляди светлинни години една от друга, електронът ще продължи да бъде и в двете едновременно. Само ако проверим в едната от тях, електронът ще реши в коя от двете да остане.
Само ако проверим, той решава да остане? - попита Томаш недоверчиво. - Какво говорите?“
******
Въпросът за детерминизма и свободната воля, Принципът на неопределеността...
„ Принципът на неопределеността гласи, че не е възможно да се прогнозира с точност поведението на една елементарна частица поради присъствието на наблюдателя....И става така, че Принципът на неопределеността, истинен в същността си, предизвиква порой от изумителни твърдения, като това, че една елементарна частица решава къде да застане само ако се появи наблюдател.“

*******
Дали Вселената има начало? Ако има начало – значи има и край. Ами ако не е? Ако е вечна? И какво всъщност е Вселената? Бог?
„Божията формула“ ще е интересна за всичко запалени по тайните на Вселената, на Големия Взрив, на различни математически и физични теории...Nostromo, надявам се, че те убедих относно Хокинг...:)))


Източник снимка.>

Галактически десант

Небесен пламък гневно блесна

с обещания за загадки древни,

цивилизация далечна кресна:

„Ние сме боговете Ваши

треперете дребни мравки Земни! „

Делегацията слезе бавно, важно,

кралските особи се приплъзват.

Двуглавите глави се втренчват мазно

в образи човешки мрачно хлъзват.

„Вий сте роби наши! Треперете!

Вашата планета, слънце, въздух

Всичко ще ни нам дадете!

Светът Ваш плосък е! И вял! И кух!“

Едно учудено дете внезапно ведро

се усмихна и във смях избухна,

смехът поде се от тълпата бодро

и пришълците силно духна.

В Космоса те отлетяха

кряскаха обезверели

и край Хъбъл прелетяха

още нищо неразбрали.

Оръжие секретно има на Земята наша.

Нещастия, глад и болести коварни

то премахва, кат ги мачка в каша

и в други смеси кулинарни.

На Смеха крепи се нашата планета,

Омагьосва я и я върти.

На Смеха крепи ми се авторитета.

Ах, боже как ми се лети!

Предварително се извинявам на всички, които съм травмирала с опитите си за стихоизмишльотини.

Но се надявам , че ще оцените титаничните усилия в рисуването...