"Облакът на Магелан" - Станислав Лем

"...когато гледам студените огньове на Южния кръст, погледът ми може би там се среща с погледа на непознати същества, които макар да са различни от нас, макар да са израстнали под друго слънце, също като нас гледат към страшната, вечната красота на вселената."



Естествено все на мен се падат цензурираните версии, така че имаше доза развят комунизъм и банда мъртъвци от "United States Interstellar Force", които разпространиха вирус, че на всичкото и отгоре от 353 до 368 страница ми липсваха!
Така е когато не се проверяват антикварни покупки на място!

Пътешествието на металната черупка / звезден кораб / "Гея" сред озарявания от звездите мрак, съдбите на хората избледняващи сред черната безкрайност, тягостните сънища и огъването от самотата в световната бездна, разсъжденията при първия неуспешен контакт с извънземния разум на Бялата планета...Всичко това ме вълнуваше по време на коледните ми неволи, но просто трябва да се прочете, някои книги няма как да се разкажат.

Сега се надявам да ми остане време да се насоча към по-веселата част от творчеството на Лем, а именно тия „Звездни дневници“, които ме чакат от толкова време на рафта и за които Ламот ни проглуши ушите. Точка също им е хвърлила око, но още е потопена в тъмните води на г-н Кинг, ръфа го безжалостно и мисли за РПГ-та. Тревожа се за нея. :)

Един музикален поздрав от звездите:
IX симфония на Бетховен.
" Всичко е знаел този предпотопен музикант, глухият немец от XVIII век...Той е предвидил всичко, той е знаел...той е знаел дори това...- вдигнах ръка към звездите.

Направих много грешки. Например не ми остана време за четене, но пък се охраних и загладих косъма като одалиска в харем. Тук Лем би вметнал:

"Все пак по-приятно се приказва с машини; те не се мъчат да украсяват грешките си!"

:)))))