сряда, 26 януари 2011 г.

"Звездни дневници" - Станислав Лем



Долният текст да се чете само от тези, който не са чели книгата.
Ако изобщо има такива. :)))

Каквото и да кажа за този книга все ще е малко.
До скоро бях сред тези, на които им завиждаха, че им предстои удоволствие от най-висша степен, а именно - да се запознаят с приключенията на Ийон Тихи.
Вече аз ще завиждам. :)
Не бях чела много от него - "Фиаско", "Соларис" и съвсем наскоро "Облакът на Магелан", както и публикациите в списание "Космос" от "Непобедимият".
Не съм и предполагала за сходството между Станислав Лем и Тери Пратчет. Както казва Ламот - "Пратчет за фентъзито е това, което Лем е за фантастиката – двамата много си приличат."

Следните два кратки откъса може и да ви убедят:

"Все още е август. След обяд долетях до станцията. Намира се на малка, съвсем пуста планета. Сградата е като мъртва, наоколо ни жива душа. Взех една кофичка и отидох да огледам няма ли някакъв лак. Обикалях така, докато не чух пъшкане. Гледам, а зад сградата на станцията стоят няколко парни машини и разговарят. Приближих се.
Едната каза:
— Ами то е ясно, че облаците са форма на задгробен живот на парните машини. Така че основният въпрос гласи: кое е първично — парните машини или водната пара? Аз твърдя, че е парата!

— Мълчи, идеалистко проклета! — изсвистя втората.
Направих опит да ги попитам за лак, но те така съскаха и свиреха, че не чувах собствения си глас. Написах това в книгата за оплаквания и полетях по-нататък."


И откъс от любимото ми "Седмо пътешествие". Там вследствие на попадане в дупки, където посоката на времето се огъваше в границите на силни гравитационни полета и настоящето се удвойваше, утрояваше и т.н. А Ийон се срещаше със свои вариации :))) :

"До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност — докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение. За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. "

Всъщност в Лем разисква сериозни теми за безсмъртието, религията, политиката, расизма, представени по своеобразен ироничен начин. Аналогиите му с реално съществували хора и събития са забавни и същевременно удрят в същината на проблема.
Особено ми харесаха и размишленията за безсмъртието на душата.

"Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират."


Сега мисля да посегна и към "Кибериада" и разказите за Пиркс / щото ме заплашиха с бой :))) /, но след като приключа с "Четири след полунощ" на Кинг / навих се, след като Фроги ми пусна линк към статия за "Библиотечна полиция" :) Пък и си имам още няколко залежали и отегчени до смърт книжки.

:)))

12 коментара:

  1. това с парните машини е уникално, как ме подсети за тях, хихих :) Мен ме изкефи най-много пътешествието с Калкулатора. Особено в началото, когато роботът-прислужник на Ийон му изпил кутиите с масло в килера и се напил, и започнал да прави куп бели ахаха.

    Лем и Пратчет са гениални просто :)))

    Иначе съм правил ревю за "Четири след полунощ", ако не ме лъже паметта :)

    ОтговорИзтриване
  2. Слепеняци срещу великолепници. :)))

    Сега погледнах и ревюто ти за Кинг.

    пп. Този часовник с дракона ако е твой, да знаеш че имам рожден ден след пет месеца!

    :D

    ОтговорИзтриване
  3. Още не съм чел Спомените. :( Не мога да се организирам, а и Бербатов вкарва като луд, останах без глас да викам и сега трудно чета. :D

    Ел, аз спирам да ти завиждам значи. Малко ще ми поолекне и ще мога да си чета на спокойствие. :)

    ОтговорИзтриване
  4. То без глас трудно се чете.
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ел, аз съм от малкото нечели я. И изобщо аз имам сериозен проблем с фантастиката като жанр, който ме кара да я заобикалям отдалеч. Сама съм си виновна, бях се амбицирала да изчета "Пикник край пътя" на братята Стругацки на руски и в ранна детска възраст, а това определено не е книга за гладки детски мозъчета. Здравата се бях психирала.

    Сега ме подсещаш да я изнамеря и да я прочета отново, книгата беше хубава, филмът на Тарковски - също е. И като се сдобря с жанра, ще пробвам и Ийон Тихи.

    ОтговорИзтриване
  6. Aбе, Скай, малко...и аз не съм я чела. Ще се окажем повече отколкото Ел предполага :)
    Да си отдъхна...но ще взема да я прочета, че пусто любопитство.

    "Уморен от изчисленията, аз си легнах." - най ми ми приляга :P. И аз така завършвам деня:(

    ОтговорИзтриване
  7. Ел, "Библиотечна полиция" е брутална новела. Не помня защо ти дадох линка, вероятно съм злорадствала нещо, ама ти не чакай веселие от нея.

    П.П. "Ланголиерите" ми е любимата от тези. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Подкрепям Фроги за "Ланголиерите".

    ОтговорИзтриване
  9. Скай, сдобрявай се, защото пък аз съм фенка и ще си хортуваме тайно :)

    Миленче, стига с тия изчисления. Нямаш и представа какво причиняват подлите числа на мозъчните гънки - то гърчове, аеробика, тай-бо...
    :)

    Фрогииииии!!!! Все брутални ми ги пробутваш! Аз пък напук ще я прочета.
    :)

    Ето - на! Всички сте ги чели тия ланголиери, само аз не съм. :(

    ОтговорИзтриване
  10. Чела съм само "Соларис" - много добра. Ще ги видя и тез "Звездни дневници" :)

    ОтговорИзтриване
  11. Любимите ми "Звездни дневници" :D.
    Станислав Лем е другият писател-фантаст,който много харесвам след Айзък Азимов. ^^

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.