Книжно

Ей на – сега, всички мислят, че седя тук на бюрото, пишейки важни неща или бъркам ароматна супа, влизайки под кожата си на слугинче от кралската кухня...

Истината е че нахълтвам трепетно, бършейки чело, вежди и мустаци... заедно с Ваймс в Юбервалд с дипломатическа мисия. Дори чувам приглушеното тракане на колелата....

Не вярвам на прясно-четящите и особено на визуалната им локализация в пространството, която е най-често на очевидно стандартни места. И на отлежаващо-четящите не вярвам. И те не са хора, като хора. Мудни едни такива, туткащи се...

Вероятно използвам многоточия, за да звуча важно и дълбокомислено, а и защото написаното винаги е на някакви плитчини и все криво се разбира. :)

По празниците / разбирай преди три века :)/ ме сюрпризираха с подаръци, тежащи около половината тегло на млад слон самец. Приятели, нетърпеливи да ми зашлевят едно огромно кулинарно предизвикателство и които много обичам - Точето и Ностромо. Не им стигат ежедневните мъчения със снимки на панирани инсекти и вкусни гозби от плъхове, от чиито чудни гледки огромният ми апетит нараства като фибоначест въздушен мехур и вече може да бъде забелязан от случайно преминаващи имперски совалки, разбира се ....веднага след великите китайски трюфели.

Първа книжка: „Кралски удоволствия. Крале, кралици, секс и кухня.“

В нея ще прочетете за видната фитнес-рекордьорка Месалина, кюфтенца от калмари с подправки, за чиито афродизиачески свойства / бях убедена, че думата „афродизиак“ идва от някакви африкански двойнозайчести съвокупляващи се миньончета/ от които е обяснена подробно, наденички по римски и скаридено-гъбни творби, за Карл Велики и тегобите му в брачното ложе, Екатерина Велика и телешкото филе „Орлов“, Наполеон и оууууу:

агнешки котлети с лешници, ангинари с бели миди, кокошка с трюфели, пастет от фазан по кадински...Виждам, че изпадате в мъчително и тягостно настроение, лека неориентираност, с което единствено ме подстрекавате да продължа.
Ей ви една рецепта да бъркате, за да не скучаете:

Втора книжка: „ Светът без нас“ / карам го по хронологичен ред, в зависимост от прочитането им/.

Много интересна, пълна с факти, размишления, способни да ни държат до късно вечер и непрекъснато да ни провокират да си задаваме все повече въпроси. Ламот я характеризира като "книга на любопитството". То какво да пиша, като той го е написал: щрак.

Има и картинки!
Можеше да сложат по-качествени и цветни снимки, но пък има такава хубава поредица, че по-добре си я изтеглете и зяпайте.

Трета книжка: „Угощението на Джон Сатърнъл“
В Бъкланд, затънтено селце с 95 % затъпели и оглупели от релизиозен фанатизъм хорица, живеят Сюзън Сандъл – жена с много знания, сили и умения и синът й Джон. Естествено дребнавите душици не търпят различните от тях, обвинявайки ги за всичко, било то гръм от ясно небе, изцапано пране или детска кихавица, обявават я за вещица и ги прокуждат вдън горите тилилейски. Там Сюзан разкрива на отрочето си тайната на скъпоценна книга за угощение, което е било традиция за старите богове. Не разбрах защо чакаше толкова време или си е мислила, че тракащото с зъби от студ дете ще бъде по-възприемчиво за несподелените й тайни, но както и да е. Аз лично когато съм гладна или ми е незадоволитено топло изключвам съвсем. 

След смъртта й детето попада в имението на сър Уилям, където става чирак в кухнята, влюбва се в господарската дъщеря и следват куп приключения, скрити гозби, кралски трапези и нелепи благородници, попаднали на военното поле.

С удоволствие изчетох първата третина от книгата, после героите станаха прекалено много

и с мъка се сещах кой – кой беше, но разбира се вероятно вие не страдате от моята краткотрайна памет и това няма да ви попречи на четенето.

И си пригответе поне 260 ястия и двайсет прислужници да съпътстват четенето ви! Съвсем точно ги изчислих! :)

Преди време търсих една книжка, после видях, че и скъпата ми Скай я издирваше, а когато и тя се сдоби с нея, при това благодарение не на виртуални антикварни книжарници, а на „Продавалник“, у мен се събуди подозрението, че ако вложа малко сили, може би и за мен ще настъпи този щастлив момент, в който ще положа лапи върху й.

Благодарение на титаничните усилия на Гост, както и армията му от въоръжени невестулки, ескадрилата от прилепи ветерани и няколко дарк-форс изтребители, той направи невъзможното и откри тайна книгомафия от фетишисти, която притежаваше и двата тома. При това – нови-новенички и миришещи на уникално мастило от атреидски октопод. Не съм питала какви средства, сила и личен чар е употребил, защото напоследък страдам от високо кръвно и тик в лявото ухо, пък и съм слаба по душа, но фактът е факт.

Те са при мен!

Дължа му около 157 омара по днешни изчисления, както и джулайска вечеря на свещи.

Откак ме светна и научи, че ако посадиш книжка, може по-късно да ожънеш книжарница, а най-малкото ще си имам същата книжка...изпитвам огромна благодарност, но съм затънала в ежедневна жътва, бъхтам тук, въртя сърпа, слънцето прегаря гърба ми...

За книжката: 

При терористичен акт на ИРА загиват съпругата и двамата сина на микробиологът Джон Роу О'Нийл. При това пред собствените му очи. Изпълнен с желание за мъст той разработва биологично оръжия, от което загиват само жените. Мерзавец такъв! :) Наричат го бялата чума. Това е. Няма да разказвам повече, пък и съм още в началото....

Ако се чудите докъде я докарах, ей до това: щрак.

И до.... цитирам тазсутрешното ми пожелание: "печен фазан с орехи и джоджен върху канапе от оглозгани възглавници"

Тсаво и шлюпки под дивана

- Мамо, колко дни ще съм още на градина?

- Още четири.

- А после колко дни ще почивам?

- Два.

- Е, пак ли два!

Ей, пак как гузно ми се сви сърцето, триста и петдесетте прегръдки сутринта / и две-три ухапвания по дупето – не мога да се въздържа от този прекрасен навик за събуждане на вкусни деца / изобщо не са в състояние да компенсират майчината липса за цели осем часа! Проклех мислено всички феминистки, антифеминистки, търговските системи, работодателите, работниците, робовладелците, политиците, грабителите на защитени местности, шофьорът на такси, който ще ми вземе половината надница, за да изхрани собствената си челяд или изпие и напои после някой тротоар, неколцина минувачи загребани с периферното зрение и себе си, че изпитвам всички тия негативни и злобни емоции в такава прекрасна вторнишна сутрин! Сигурно защото получавам стомашни сигнали за умиралка всяка сутрин.

Мацнах една подкупваща гримаса:

- Хайде довечера като се приберем да разхвърляме целия хол и да си направим къщичка от възглавници и одеала?

Личицето му светна ми оправи деня.

Денят се оправи, но холът – не. Но открих шлюпки и три фъстъка под единия дунапрен, както и някакъв артефакт от неизвестен материал и форма, който изхвърлих.

Това разбира се е нищо, навремето когато бях свежар - млада майка бях открила кренвирши във видеото и армия мравки, угоявани редовно със салами зад секцията. Ми кажи, че не щеш месо, бе човече сладко!

Няколко дни преди това лежах приятно уморена след опити да разбера барем коя е основната подбуда за действие на героите в „Илиада“ и кой от изброените герои не бил вожд – там беше лесно, щот поне три от отговорите ги знаех / мамка им агамемнонска! / и се зачетох в „Светът без нас“ - подарък, който страшно ме зарадва. От кого е, някой път като съм на кеф, може да споделя. Ей, че съм ужасно мързелив човек, толкова подаръци получавам от вас – то книги, шалове, вуду-кукли, мъфини, книги, ръчно направени коледни играчки и оригинална елха-вигвам,книгоразделители, книги, книги, книги и обвивки от бонбони, картинки от тоблерони, – толкова съкровища, а не драскам един ред. А ме правите толкова щастлива! Пфууу – ужасна съм!

Пак се отплеснах!

Ставаше въпрос за съвпаденията и имат ли те почва в моя диван.

Та лежа си и чета, че до края на XIX век хиляди слонове и хора изчезнали по пътя между централните равнини и тържището в Момбаса. Гладните лъвове от Тсаво придобили ужасяваща известност из целия свят, поглъщайки работници от железницата между Момбаса и езерото Виктория . Във филмите, посветени на жестокостта им обикновено не споменавали факта, че техния глад се дължал на липсата на друг дивеч, убиван за да се изхранва шествието от роби, продължило хиляди години. Разгръщам страницата , която шумоли и фрас – на Нова почва „Призрака и Мрака“ с ония двамата симпатяги... Те пък тия от нова да не видят кво чета начи!

Снощи започнах девета глава „ Полимерите са вечни“ и тъкмо се отвратих от заглавието, аве не ми стига цялата етилбензол-стиролова прелест от Лукойл, ми сега и това, обаче започна с той увлекателна и интересна информация, която веднага ще споделя, защото сигурно има и други кухи и невежи глави като мен.

Ставаше въпрос за пристанищният град Плимът / някъде Плимут / в югозападна Англия и за естественото пристанище, образувано от сливането на реките Плим и Тамар, вливащи се в Ламанша.

Та освен, че това е мястото, откъдето потегляли пилигримите, това е и пристанищено откъдето са започнали и трите тихоокеански експедиции на Джеймс Кук, околосветското плаване на сър Франсис Дрейк, а и „Бийгъл“ с Чарлз Дарвин на борда.

Ми така е. Аз не помня имена, пък и дати. Поради тази причина от години не мога да довърша „Кардинал Ришельо“ от Антъни Леви, където всяка страница се огъва от двадесетина дати и поне шестнайсет имена.

Сигурна съм, че ако някой спомене Плимът след година, ще се пуля и гледам умно. Това му е хубавото на блога – след време си свидетел на всички глупости, които е писал. :)

Картинката е от феята. :)

Night-Wish-List

Встъпление, омекотяващо почвата на четиримесечната ми липса / шъттт..тихо, паяците там отзад - не скандирайте моля :) /:
Опитвали ли сте да отнемете лаптоп на шестгодишен съвременен млад еж? / Младият еж се различава от стандартния младеж по бодлите, разбира се. :) /
Ако не сте, със сигурност сте си спестили канските писъци и вой, отекващ през три жилищни комплекса и припадъците на бабата на четвърти, трети и втори етаж, в съответната последователност. На първи етаж не е баба, а седемдесетгодишна девойка. :)

Отклонение:
Вчера вечерта бутах отнесено количката с покупките и подминавайки нашата кола, чух подвикване:
- „Ей, накъде отиваш?“.
Отговорът ми се изтръгна мълниеносно, преди ехото на въпроса да заглъхне в гумите на съседните автомобили:
- „Към безкрая и отвъд!“
Не мислите ли, че гледам прекалено много анимация? Взеха де ме обземат едни смущения в излъчването...де да знам.

По същество, че съм разсеяна и гладно-раздразнителна, уж седнах да пиша за коледни желания:

Миналогодишните желания на млад, напъпил левент:
1. Телевизор 3D.
2. Айфон.
3. Айпод.
4. Всичко, дето почва на „Ай“...
5. Нов лаптоп.
6. Още три лаптопа, за да не ми пипате моя!
/ Ох, на мама скромното дете – как мисли за мен! /

Миналогодишните желания на невръстен диктатор:
1. Бен 10 кола.
2. Бен 10 робот.
3. Бен 10 чадър.
4. Бен 10 нощница.
5. Ааааа – и аз искам лаптоп!
/ Някой да има координатите на Бен? Да не споменавам, че аз изобщо липсвам от списъка. Не е честно! :)))/

Таз годишният уиш-лист:

1. Екип за тенис.
2. Нов лаптоп.

Малкото човече:
1. Искам да имам много шестици!
/ Ауч...маммма мия, какво ще правя сега? /

 И накрая, но не последен – моят списък, без досадни съкращения:

1. Кюриосити да спре да разравя задния ми двор, че ми отидоха овошките!

2. Да се изпълни уиш-листа на Точето: щрак.

3. Чух някой да споменава шоколад и бели трюфели. Кой беше? :)

4. Снежанките-десантчици най-накрая да открият местонахождението на Гост и да му доставят луканките и пастърмата. / Ей, завидях ти вчера за нета, та ми се стовари цялото бинарно щастие/

5. Да ми се съдейства за незаконното отнемане от ламотовия шкаф на бюста на Исак Нютон, да де...онзи с въженцето отгоре, за да си го закача на елхата! Роден е на 25-ти декември, че някак ми по ми се връзва. Пък Христос бил юнско бебе, ах...що ми променяте представите за света! Никаква достоверност значи. Как сега да си представям зъзнещите овчици край люлката на младенеца, като най-вероятно да били остригани?

6. Искам Ламот да започне работа на седемнайсет места: Главен инспектор на асистентките, отговарящи за основните детектори, разположени четирите шахти на колайдера. Като вземеш пропуск от CERN, може ли да дойда да ми покажеш някой фокус с плазма? А? Нали, нали?:).Сладоледотърсач, Гайгер-Мюлеров дояч, жартиероизследовател и още 13 други по избор. :)

7.  Най-накрая да се осъществи мечтата на Ностро за четириизмерен рафт, който да пробие дупка във времето и пространството, като важно условие е да не събира прах и да отблъсква натрапници. По възможност цвят екрю, за да отива на интериора.

8. И накрая нещо много, много лично – искам д-р Шелдън Купър и тайфата за съседи.
Ето нещо коледно от тях- пак щрак

Всъщност има и още...но не е важно. Да сте живи и здрави!
Честит празник на Бургас!

:)))

На небето всичко е спокойно

     -Дамм...случаят безспорно е много смешен. Почти напира да достигне ниво трагизъм... Та казвате мъжът е гонел кучето, защото то му откраднало сапуна? Правилно ли разбрах?

    Архиканцлер Херувим Йосаряний бавно се разхождаше на мястото на престъплението. Имаше общо три трупа и двама свидетели, които се бяха дръпнали настрани, докато агентите клечаха и оглеждаха уликите, придавайки си зает вид на професионалисти.

    Демоний Слат и Хвърконий Плат IV-ти работеха заедно вече три цикъла, но както винаги очебийно внимаваха да не докоснат случайно крилете си.

    - Интересна двойка. Мъжът е бил страстен любител на котките, а съпругата му е обожавала кучетата. Това несъмнено е предизвиквало дразги.

    - Не мисля. Изглеждали са щастливо семейство.

    - Да бе, щастливо? При положение, че тъщата е окупирала целия хол! Всичко мирише доста съмнително. - тук Хвърконий се изпъчи и извърши странно движение с върха носа си, което би предизвикало смут и лека завист у всеки наблюдаващ го смъртен.

    Йосаряний приклекна загледан в смачканата хавлия, оцапана с ръждиви петна.

    - Разбирам. Мисля, че всичко се изяснява. Мъжът изненадващо е връхлетял на жена си в кухнята, тъкмо когато тя е панирала...ъъъ...какво беше всъщност? Някакви морски деликатеси? - той се загледа в съмнителните остатъци по пода. - При сблъсъка, тиганът го е ударил по главата...подайте ми го, моля...да...тежи доста.

    - Бил е подарък от тъщата. Несъмнено е имала някакви зли подбуди!

    - Такаааа...жената отстъпва назад, спъва се и пада. Какво е това съоръжение, което е разцепило така черепа й?

    - Къщичката на котката, Ваше Тъмнейшество! - възторжено уточни Демоний и две хлебарки паднаха от изумление върху тостера.

    - Така ли наричате тази грандиозна постройка в центъра на кухнята? Ха! Този коткофил започва да ми харесва все повече и повече! - доволно потри ръце Йосаряний - Съпругът й се стоварва мъртъв отгоре й, хавлията му пада и всичко се поръсва с калмари.

    - Да, с калмари. Панирани. В момента липсват, но е ясно защо – Демоний кимна многозначително към двойката свидетели в ъгъла.

Йосаряний не му обърна никакво внимание, крачейки важно и разсъждавайки на глас.

    - Тъщата е привлечена от шума, но се подхлъзва на сапуна, изпуснат от кучето в коридора, пада и също разбива главата си.
    - Три жертви. И трите с разбити черепи. И всичко е станало за секунди!

    Церсей изми с лапичка мустачките си, погледна ги с отегчение като си мислеше : „Спи ми се. Тия няма ли да се разкарат най-сетне!“

    Тирион удряше демонстративно най-приятелски и болезнено опашката си в пода. Знаеше че чистата му кучешка душа излъчва вълни от невинност и не се безпокоеше. Мислите му, префасонизирани в човешки преглъщаем вид биха били следните:

    „Ехааа, каква светлосянка! Сега ако Тру беше тук каква епична сцена щеше да заснеме! Хвърчат пръски пот, Крилете на Демоний придават мрачен пурпурен отблясък на индришето в ъгъла, а красотата на бронирания сутиен на Хвърконий обсипан с лъчиста символика отеква в душата на колегата му. Тру щеше да успее някак да вмести тази потна драма на разследващите в триминутна сцена и да я превърне в истински шедьовър! В наситен тъмен ултрамарин!"

    Хавлията се хилеше ръждиво. Никой не подозираше ...апфххх....Но какво, по дя....

    Сбръчканите ръце на Йосаряний я сграбчиха.


****************

Демоний Слат - черен ангел

Хвърконий Плат IV - светъл такъв

Церсей и Тирион са котката и кучето, кръстени естествено от тъщата, страстна фенка на троновете.... :))))

Хавлията - жесток престъпник-рецидивист, но пък страшно необходим, ако замисляте звездно пътешествие на аванта.

Вдъхновител за рисунката - Тотелихт. Модел - оплешивял Рахан.
Вдъхновители на разказа: Адамс, Пратчет, Р.Р. Мартин,Мендоса, котаракът на Ностромо и камерата на Трубадура.

****************

Раздавам го леко лятно и прощално.
Липсва желание, а аз съм толкова подвластна на настроения, че капитулирам веднага.

А и пясъкът зове, зовеее... :)))

На небето всичко е спокойно

    Ето мой опит за по-дълъг разказ. Всъщност започнах с края. После написах началото и след това фугирах с кихавица луфта между тях.
    Бъдете снизходителни и ме замервайте само с измити ръце! Може и с палачинки! :)

    Беше от ония топли вечери, когато птичките завършваха трелите си, старците допиваха следобедния си чай и доволно мърдаха крака в изтъркани пантофи, а Сатаната бодро и енергично крачеше из улиците.
*****
    Не изпита угризения щом видя как петното кръв уголемява размера си, поглъщайки лакомо тротоара. Колко малко изглеждаше детското телце оттук. Сега щяха да останат само двете – майка и и тя. Нямаше да има ахкане колко невероятна е Вики, как всичко и се отдава, нямаше да има онези ужасни блестящи от възхита погледи, с които майка непрекъснато обсипваше тази проклета грабителка.
    Унесът все още я държеше, когато медицинския екип се суетеше, премятаха се някакви смешни тръбички и всички и приличаха на мравки, пъплещи по пресен труп.
    Някаква жена извика – нещо за кислород... и млад мъж в бяла престилка завъртя нещо лъскаво. Сърцето и подскочи и зайчето на блузката й отрази промяната. Но значи тя все още дишаше! Любопитно, какво ли ще стане ако....

    -Госпожо, овладейте се. Все пак другата ви дъщеря е тук и е в шок. Успокоителното ви ще подейства след малко и ще Ви помоля да бъдете по-силна, за да отговорите на няколко въпроса.

    Чуваше се тихо жужене и същият млад мъж в бяло побледня. Подаването на кислорода беше спряно и това се беше оказало фатално.
    Най-накрая! Толкова усилия, но беше успяла. Но какви са тези хора, заобградили майка й, отправящи ужасни обвинения, нелепи...що за хора са, да ги вземат мътните! Тя все още беше дете, не вярваше светът да е станал дотолкова малоумен, че да не я пощадят. Беше чувала, че в затворите няма деца, а и щеше да спаси майка си.
*****

Сестрата полагаше всички усилия да овладее треперенето си.

    - Мамо, мамо, мамооо! – всяка сричка режеше мозъка и на парченца. Представяше си как действа този звук на майката.

    Не искаше и да се замисли как се чувства в момента тя – загубила едното си дете и наблюдавайки как се бори другото, раздирайки усмирителната риза.
    Бедната! Беше тиха, свила се в ъгъла, загърната с резедава жилетка на фигурки...

*****

    Някои невежи наричат това място Чистилище. Дума, която навява мисли за шума на водата, отнасяща мечтите ни в мръсния канал. Всъщност то приличаше на нещо между военна база, съдилище и лагер за слепи. Всъщност единствените, които се държаха прилично бяха именно слепите, останалите явно не знаеха къде се намираха...Приличаха на молци, на които изведнъж всичките им лампи са били загасени в един и същи миг.
А тук „миг“ беше сложно понятие.

    Главен агент по Взимане на души – Преподобният Терезий, облян в пот, гледаше масивната златна топка и се чудеше дали няма нещо ласкателно в начина, по който тя му се хилеше. Чудеше се също дали ако намушка същество, което умее да размества молекулите си както му хрумне / особено в момент, в който никой не го наблюдава/, ще отбележи изобщо напъна му за един по-добър свят. Или вонящ остатък от свят.

    - Влезте, Преподобни Терезий! - чу се разлистване на съпротивляваща се хартия. - Влезте! Виждам отново грешки? Бях склонен да бъда милостив, но вие клоните към невиждан досега рецидив.
    - Ъммм....
    -Никакво „ъммм“! Грешка, след грешка. Чудя се дали командировките ви до Земята, не са свързани предимно със заседяване до недотам благоприлични заведения.

    Архиканцлер Херувим Йосаряний обикновено прекарваше работния си ден лежейки и цензурирайки доклади от Централата на Демонски Съюз 963, където беше разпределен. Това свършваше за около час и после с чиста съвест ловеше мухи с кокалени клечки за коса. Беше плешив до ниво венецианско огледало без капка срам.

    - Ваше Тъмнейшество, бих желал да отбележа всички факти, които говорят в моя защита. Този случай беше доста разтърсващ и мисля, че всякакви колебания относно виновността ще се отразят неблагоприятно на всички страни в спора. Момичето е убило своята собствена сестра. Всички детайли са описани подробно в доклада ми, който ви предадох преди седмица. Мисля, че трябва да бъде наказана по възможно най-болезнен начин, тъй като освен че е отнела човешки живот, е причинила невероятна мъка и на родната си майка. - Той пое дъх - Моето лично предложение е да бъде депортирана до Ниво 7.

     - Ниво 7? Убеден ли сте в това, което говорите?

     - Залагам най-скъпото си, Ваше Тъмнейшество!

     - Добре, Преподобния Терезий. Свободен сте.

    След като проследи с поглед, как охраненото тяло на агента се изниза през вратата, той се просегна и набра вътрешна връзка.

    -Да, прав бяхте. Омръзна ми от тези неправомерни арести. По случая да бъде задържан истинският виновник. Уведомете ме, щом приключите.

    Някъде там долу някой закопча невидими белезници на една жена с резедава жилетка на фигурки.

Всъщност добре, че се угояваха добре тия агенти. Не можеше да я кара все на постно.

Въздъхна и доизяде наденичките си.



Вдъхновители: О'Хенри, Хелър, Пратчет, "Аз, проклетникът", един напушен дедективски сериал на майка ми и най-вече наскоро погълнати от мен наденички с ярко изразен вкус на грешник.
:)))

Книгите - лична собственост или не?

    Имам въпрос.
    Ако човек е достатъчно лош, надменен и префърцунен и никой не може да му угоди, поради която причина най-често получава жълтици за личните си празници.
    И ако е достатъчно тъп и халосан и ги профуква предимно за книги, има ли право после да прави с придобитата си собственост каквото си ще?
    И тази собственост лично или семейно имущество е?

    Има ли право някой да му налага личните си прозрения, мнения и вкусове за това какво да прави с въпросната собственост?

    Ненавиждам някой да ми се меси в каквото и да е!

    Адвокати има ли тук?

:)))

пп. Блогролът ми от 6-7 месеца е напълно неуправляем, не мога да правя никакви промени, пък ме мързи да го правя наново, затова си спретнах друг допълнителен.
Ако някой нещо не се съзира, моля да сигнализира с бутилка коняк.




:))))

Летящи консерви с месо

    Дали всички сме месо, натъпкано в летяща консерва, както веднъж мъдро отбеляза Гост, разсъждавайки над навиците на едни големи птици, издаващи характерен съскащ звук. Звук, който все по-често ни заобикаля, въплатен не толкова в обичайните трептения, а в отношенията помежду ни.
    Ей, така лежах и си мислих онзи ден, за гъските, религията, яйцата, живота на страдалците, копаещи пътеки от хладилника до катедралата, до това каква несигурност ни заобикаля.
    Не знам дали като изляза, ще се върна пак в цялостен и умопомрачителен вид. Рошава, уморена, раздразнителна, но усмихната и с лег загар вляво, но пък с всички крайници.
    И когато вече няма да имам щастието да дишам тежкия, наситен на лукойлските измишльотини въздух, нито да стъпвам, спъвам, ритам, плувам, пъшкам...дали някой ще си спомня за мен.
    Тревожи ме / не отричам /, какво би останало – книги, които съмнявам се някой да разлисти и обича със същата сила, скицниците ми, пълни със създания, плод на кашлящо въображение, албумите ми със спомени, засягащи само мен...
Всички се бутаме в някаква чудата пирамида от вещи и надничаме нервно от нея.

    Странно е как някои делят хората – на мъже и жени, руси, червенокоси, къдрави, секретарки, мениджърки,миячки, кучкари, пушачи, богати, пенсионери, плешиви...Силно гримирани или с наболи косми...Слаби и дебели...
Все ми е тая.
    Или ми пасва и ми е добре с него/нея или не. Даже да мълчим. Даже да съскаме и гладим пера.

В този тъмен дух на мисли – днес почина Наум Шопов.
Утре щях да го видя. Радвах се.
Както и да е.

Довечера със сигурност ще си пусна това:



*******
Май е по-добре да седя без да мисля...

Йо-хо-хо и бутилка ром

Jack Sparrow

    Когато срещнеш такъв човек, щастието така те халосва, че минава време, преди да осъзнаеш колко си впримчен, колко е късно да правиш опити за бягство.
    Трудно е да правиш дори прости движения, тъй като съзнанието ти е окупирано от мисли, движещи се към суперновата и неподвластни на контрол от твоя страна. В един момент температурата рязко се покачва, осъзнаваш, че може да причиниш термоядрен синтез, нова религия и куп други пакости и... превключваш на ефективно разсейване.

    Избираш си няколко канала за разпад и след известно време събираш частичките си, надявайки се пак да станеш цялостен организъм.
Само че установяваш, че част от теб липсва и никога не можеш да усетиш онази пълнота, онзи ципест лабиринт в ухото ти, който ти помага да не залиташ към пропасти и да поддържаш благовъзпитан вид и поведение...

    Та това са пиратите. Без тях никога не е същото.
Ограбили са цветовете от спектъра, подправките от „Виктория“ и звуците от „Fade to Black” и те оставят сам с тъгата си и очи вперени в хоризонта...

    И се радваш на всяко тяхно завръщане. :)))

Скрийте рома! :))))



:)))))

Петъчно прощално

    Животът е странно сливане на цветове върху палитра.
    Нещастията никога не идват сами, понякога се провлачват мудно на тумби.
    Вчера разбрах, че мой много близък човек е преживял инсулт.
Крили са го от мен, незнайно защо или може би поради благородни подбуди.

    Но лъвовете не се плашат лесно и той няма намерение да се предава.

    Не знам кога ще изпитам желание да пиша тук отново.
А пък и идват едни тежки първо- и осмомартенски постове, които няма да мога да понеса.


    Бъдете добри, послушни, бършете си навреме носа и помнете, че след тъмните, черни дни идват и дни в златиста охра.

*Рисунката по-горе е сътворена в съавторство с двама невръстни, но гениални художници, в ужасно опасна домашна обстановка, на фона на тази музика:



Добре, че са децата и работата, че на човек да не му остава много време за мислене. :)

Някак по детски

    За пръв път гледах филма в Плевен. Бяхме се изсипали на посещение на брадъра в ШЗО-то и аз си умирах от скука...Изведнъж съзирам някакви плакати и се сетих, че братовчед ми ме агитираше да ходя да го гледам със съблазнителните думи: „Има един мост от камъни, който пръцка!“ :)))
    След това го изгледах още двайсетина пъти, като мъкнех жертви със себе си – приятелки, съученички, няколко пъти даже издевателствах над милата ми баба. Не знам какво имаше в този филм, че да ме омачка и превърне в невръстен терорист.
    Един ден ме обзе вдъхновение и измолих да ми дадат пишещата машина за няколко дни. Траках, пъшках ...трудно е на шестпръстна, но пък така възхитително ми заякнаха показалците – цели тридесет и четири страници. Тогава беше доста трудно да се намират снимки, освен в някой брой на списание Bravo, което си беше магия да го откриеш, така че драснах една ужасна заглавна страница...
    Не ми се смейте, все пак бях дете.

    То пък говоря, като че ли съм порастнала много и не съм все така разсеяна...

    Днешните деца са странни.
    Не искат да ходят на градина, защото там липсвали лаптопи (това е мъдро заключение от тази сутрин :))))

    А онази вечер всички чинии като по чудо бяха измити и прибрани, за да имам време и да решавам домашни до късни доби...
:)))

Рапорт даден

    Книжната вълна, която съвсем логично и следпразнично е заляла блог-пространството може би е причина за спад на моя интерес към хммм този тип публикации.../ По-проницателните веднага ще схванат прозрачното ми на вид извинение да оправдая мързела си :)))/.
    Всъщност съм щастлива и доволна, че виждам / визирам разбира се леките демонстрации / включая и моя милост /, изразени в снимки на наредени книжни тела, скърцащи и пухтящи по рафтове и легла/, как все повече хора споделят прочетеното, но пък тази масовост започва все повече да ме отдалечава, че и леко дразни. Дразни, но ми дава и безценни идеи за изграждане на подпори на бъдещия ми статив, посредством тухли-четворки от по хиляда страници... :))))

    Даже най-честно си признавам, че не следя всички, а само тези, чието мнение ме интересува.
Ностро е един от тях и от малцината, които са информирани в детайли какви ужасяващи резултати има за мен консумацията на разнородни книжни тела и въпреки, че е наясно с това, има смелост все още да контактува с мен.
Четенето е един вид хранене и предполагам, че менюто ми не интересува никого, изключая двама-трима...
Т.е. няма да пиша нищо за никакви прочетени или стоящи в саламура книги!

    Знам, че съм на път да се превърна в пълен темерут и аутсайдер, но напоследък съм заложила на спорта и показвам изключителни резултати! И не ми дреме от нищо!

Това е!
:))))

Празнично

Празниците започнаха и продължават.
Казват, че Коледата прави хората по-добри.
Не знам.
Добрите хора са си добри през цялата година. Нямат нужда от празници и показност, за да го демонстрират.


Имам си всичко, което всеки разумен човек би поискал.
Остава ми надеждата да сбъдна някое и друго неразумно желание.
Все пак имам цяла година!


:))))
Юппссс - ето ви Боно без шкембе:



Бъдете здрави! :)))

Из земите на Дракула

Според някои източници замъкът „Бран“ - една от топ-атракциите в Румъния, е съвсем слабо свързан с Влад Цепеш. За определено време е принадлежал на дядо му – Мирчо Стари. Замъкът става собственост на Доминик фон Хабсбург през 2006г., когато правителството гласува закон, позволяващ реституцията на подобен вид имоти. Разбира се той подбуден от благородни намерения изяви желание замъка да стане собственост на румънската държава...срещу някакви си 78 милиона долара. :)))

Първоначално замъкът е изграден от дърво- крепост за охрана на търговските пътища между Влахия и Трансилвания. По късно го разрушават и построяват отново, този път солидно – от камък.
Влад III Цепеш е син на Влад II Дракул, който според изследвания на историци е членувал в Ордена на Дракона , откъдето идва и името: на румънски — Dracul/Дракул, а също така означава и Дявол.
В Букурещ също видяхме останки от замък на Влад Цепеш – той е бил предпочитано от него място и се е конкурирал с официалната столица Търговище.

На мен самият замък ми приличаше на лабиринт, постоянно се качвах по тесни извити стълби или слизах в тайни подземни коридори, преминавах от стая в стая и от тераса ... някъде си... Имаше много туристически групи, заслушах се в един гид, който обясняваше на английски за специални процепи в стените през които се е стреляло и механизма на отварянето и затварянето им.
Направи ми впечатление, че всичко беше малко – и размерът на помещенията, на вътрешния двор и особено на тайния каменен проход.

Ако сте с малко по-наднормено тегло изобщо не опитвайте, защото има опасност да се заклещите и останете там до Страшния съд. Не знам какви рицари с доспехи са минавали там, но акселерацията си казва тежката дума. Моят хлапак пък е височък и постоянно си удряше главата някъде. :)))

Истината и преувеличените легенди за Влад Цепеш силно се преплитат, но няма съмнение, че е бил жесток владетел с ясно принципи и превъплъщение на ужаса за всички престъпници, предатели и нашественици.
През 15 век Румъния се е явявала гранична зона между културите на Запада и Изтока, но това не е била единствената заплаха – освен турските нашествия, унгарците и немците също проявявали апетити към земите, а на всичкото и отгоре страната била раздирана от вътрешни борби, свързани с наследниците на трона.
Влад, като отявлен садист, всъщност е имал голям принос за спиране на турската инвазия в Европа.
Тук има интересна статия за Влад Цепеш. Който обича историята и има железни нерви / защото аз получавам сърцебиене, когато чета за подобни мъчения, които не мога да оправдая по никакъв начин, въпреки ореола ми на главна инквизиторка :) / нека да надникне.

* * * * * * * *

Брашов е доста спокойно и красиво местенце. Името на града, подобно на Холивуд се намира на върха на близкия хребет:
В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.
Идеята гербът на града да представлява корона с корен, произлиза от първоначалното име на града „Корона“.

Палатът на Парламента е втората по големина административна сграда в света, след Пентагона:

Наричана е още „Дом на народа“ и нищо чудно, според мен може да събере цял народ.
:)
Според Уикипедия там има 1100 помещения. Според екскурзоводката ни – гадае се между 4 000 и 6 000. :))) Аз лично по съм склонна да вярвам на второто.
Строежът и започва през 84-та година и продължава след смъртта на Чаушеску, т.е. Явно не е имал щастието да види завършения резултат от своите грандомански изяви.
Разрушил е изцяло някои от най-старите квартали в Букурещ, за да изпъкне величието на сградата. Сигурна съм, че в момента Чаушеску обитава помещение метър на два в крайните квартали на Града. :)

Любопитен факт: Експертите от НАТО считат, че тоалетните в палата са недостатъчни! :D :)))
*******
Замъкът Пелеш е невероятно красив. Толкова, че откъдето и да го щракнеш прилича на картичка:

Двамата със сина ми изкарахме чудесно, а и той го заслужаваше. Изминалата година, че и предната беше страшно трудна, както за него, така и за мен, с доста безсънни нощи и тревоги. Но всичко мина повече от отлично и си заслужи поне три дни отдих.

Запознах се с една прекрасна варненка, с която се уговорихме да пътешестваме заедно... :)))
По време на пътуването започнах "Псевдонауката", която така любезно ми беше предоставена още преди две седмици от г-н Блажев, но смесицата от пътуването из Карпатите, посещенията на замъци и темите за мошениците, предизвикаха появата на странни сънища, в които вампири хрупат спанак и реших да отложа четенето за по-спокойна обстановка...

Това стана много дълго и най-вероятно няма да го прочетете, а ще зяпате снимките.
Но както и да е.
Все пак го написах. :)))

пп. В близките месеци няма да напускам страната, че в мое отсъствие стават доста размирици!

Втората снимка е от тук. Другите са резултат от треперещите ми ръце.

Цяла сутрин се набирам

И аз искам като Мариан и другите нормални хора да седна някъде за по бира, като достигна до такова опиянение, че да не мога да съзра паркирания на пет метра от мен камион.
Уви!
Не ми стига, че никога не съм слагала цигара в устата си, ами и почти не съм близвала алкохолни еликсири.
С две думи – не става човек от мен!
Това лято реших да се науча да пия бира – здрави бъбреци, чести посещения у Вънкашния, Катедралата и разни храстчета, това – онова, нали е полезна напитка с примамлив външен вид, особено в тоя пек и окапали палми...
Оказа се, че е лесна работа – поддадох се на чара на някои блогърки / особено на една, която твърди, че аз за бира даже не мога и да пиша! :D / и почти пропих...
Бира с миди, картофки с бира, бира с бира, а от миналата седмица започнах да правя опити. Значи:
Бира с Фанта Лимон – разширяват ми се зениците,
Бира с Кока – Кола – лявата ми ръка започва да пулсира и почва да пляска дясната, която непрекъснато посяга към първата ми и последна любов – колата.
Бира с лимонов и портокален сок – усилен косопад и усложнения при поглъщане на спагети / оризови с пилешко и зеленчуци /.
Радостни чувства, защото отново мога да спя – даже и пълнолунието не ми пречи!
Само дето икономката ми много се мота. То русо и въобще не възприема.
Говоря и с прости изречения: „Донеси ми бирата от долния рафт. Онази отворената.“
А тя все към шоколада на горния гледа! Снощи три пъти ми донесе тоблерон!
Ми не може така!
И аз искам да мина към Тъмната страна.

Огън, следвай ме...

Ей, че нервен ден днес! Има ток, няма ток. Изгасете компютрите, включете компютрите! Ел, не потропвай нервно с крак и не ритай разклонителя... Преди няколко дни ровех из къщи, за да търся гаранционната карта на поредния развален от мен уред и попаднах на една доста дебела тетрадка на майка ми, пълна с картички от България.

На тази картичка от София долу вляво е дядо ми. Бил е на гости на брат си, който е преподавал по това време в някакво пожарникарско училище. Предполагам, че става въпрос за това, но трябва да питам. Ех, че интересни времена са били! Дядо ми беше един от тези мъже, за които хора като мен четат по книгите. И се чудят после защо се срещат толкова рядко в реалния живот... Спасил е живота на баща си, когато всички са дали на заден ход и е нямало никаква надежда. Отгледал е и изучил сам всичките си братя и сестри в едни от най-трудните времена. Срещнал една русалка / баба ми де :))) / , която го примамила към водораслите... Имаше най-странните зелени очи, които съм виждала. Моите са само бледо тяхно подобие...и оффф...страшно много ми липсват. Странно е, че повечето от роднините ми в София се изнесоха отдавна в чужбина, а бургаският ми клан е закотвен здраво! После кажете, че морето не е мислещо същество с претенции! :)))

Самолетна терапия

- Мамоууу – жален гласец с натъртване на „оу“-то - болен съм! Всичко ме боли...

Летният вирус беше справедлив и подкара наред без да щади никого.
За седмица пробвах всичко – ракия с мед, водка със сельодка, даже таратор с мастика...
Реших, че имаме нужда от по-ексцентрично лекарство и понеже всички мъже ужасно обичат разни там джаджи, копчета и лостчета, приложих им следната самолетна терапия:







...ми пречеше ми. :)))















Ако Летище Бургас благоволи да вложи малко старание, този самолетен гробищен парк ще придобие съвсем приличен вид. Достатъчно е да се излъскат малко самолетите, да се асфалтира площадката (...изгонят змиите!) и да се сложат табели с информация за самолета – параметри, история и прочие данни.

И тогава ... както е пеел Червеният барон:
„Самолет номер пет
давай газ за Бургаззз! „ ;)



:)))