С настъпването на пролетта, Буратино отивал в гората, превръщал се във вампир и жадно пиел брезов сок

    Наскоро съвсем ухаещо прясно, ми се натресе един колега от Варна, когото щастието бе дарило с дъщеричка . Чудните снимки на бебешока ме размекнаха, заех поза на наставник и почнах да обяснявам на младока колко е важно кърменето за спокойния му сън и оттам за професионалното му развитие.
На колегата, не на бебето.

    После доволна, че съм внесла светлина и мъдрост в чуждото битие, осъзнах колко съм тъпа и нагла да давам разяснения и съвети в нещо толкова лично. Мисълта за собственото невежество и величайша глупост ме окрили и затънах в още по-недостойни мисли. Развих дори няколко варианта, които обмислих тласкана единствено от лошотията си и дори не съм готова да споделя с вас, но, ако аз не го направя, това ще го стори някой друг негодник, още по...абе още по, по от мен.

********************

    Нощ е. Малкото човече промърква гладно, упорито издирвайки източника на амброзия.

    Вариант 1. Кърмите.

Давате му това, което иска. То засмуква два-три пъти и се унася отново.

Последствия: Ужасяващи – човечето свиква да не яде и да спи през цялата нощ, което само по себе си е възмутително и в никакъв случай не е честно към останалата част от съществуващите майки. Освен това израства здраво за ужас на бабите и бедните майки не могат да излизат през седмица в болнични, за да ходят на педикюр.

    Вариант 2: Не кърмите.

След като дочувате планинско ехо, довяло детски плач, бавно осъзнавате задълженията си и се изхлузвате от кревата. Запътвате се към кухнята, но мехура ви алармира, че трябва да се спрете в катедралния храм за бърза изповед. Излизате и по навик се връщате в обятията на завивките, забравила напълно закъде се бяхте запътили /психологическо състояние, при което ви влече желанието за хоризонтално опъване на гръбнака и задгъзване на земните дела /
Жален писък ви напомня отново...нещо си...
Препъвате се из безкрайността на коридорите, опипвайки и научавайки къде са ключовете за осветлението. Влизате в кухнята и започвате да топлите мляко в някакви там дози с лъжички, бе на кой му пука... През това време ви хрумва, че може и да похапнете нещо. Дъвчейки сандвич хващате ловко бутилката и още по-ловко я изпускате. Слагате изгорената ръка под студена течаща вода и повтаряте процедурата отново.
Когато се връщате в обителта, очарована виждате как таткото, тъщата и цялата рода бодри и весели развличат вашето ококорено и невярващо на късмета си съкровище.

Последствия: Купон до зори. Всички в пещерата свикват на сладостта на нощния живот и енергично хъркат на работните места през деня.
Малкото човече свиква с мисълта, че е нормално пиршествата и веселбите да са огрени от лунна светлина.

Ми не знам. Луната е красиво нещо.

    Вариант 3. / предложен от Гост и умело оформен от него/ Не кърмите, нямате бебе, но много ви се иска.

Изпращате сова с ръчно написана молба до Ламот и Ностро. Те не я четат, щото ги мързи, затова предвидливо трябва да сложите цветни снимки, ангажиращи вниманието. Може и нещо експлодиращо, за да си подсигурите възхищението им. Картата да бъде с възможно най-много картинки, а буквите да са големи и малко на брой.

Предупреждение: долният текст е цензуриран:

Нощ е. Ламот се прокрадва и се пресяга към *******, но тя внезапно му е изтръгната от Ностро, който желае сам да ******* В настаналата суматоха се завихря сериозен конфликт за владението над ***, в което се включвате с ентусиазъм и бухалка. Те обаче са двама и бързо сключват съюз, решавайки, че ще има достатъчно за всеки от тях, за да могат да ***
и вие ******но **********, при което усещате *** Внезапно обаче *** изчезва и тогава вие със задоволство си представяте как Ламот и Ностро се сблъскват над тоалетната чиния, опитвайки се да ***
В края на краищата отбиването е част от кърменето и трябва да се извърши безмилостно, като безмилостността нараства с големината на бебетата.
*******************

Картинката е ей от тук.

Заглавие: Тотенлихт

За неразбралите:
Кърменето е от изключително важно значение.
Считам, че благодарение на него (и не само на него, разбира се)сме като Ахил с бронирани чизми. :))

На небето всичко е спокойно

    Ето мой опит за по-дълъг разказ. Всъщност започнах с края. После написах началото и след това фугирах с кихавица луфта между тях.
    Бъдете снизходителни и ме замервайте само с измити ръце! Може и с палачинки! :)

    Беше от ония топли вечери, когато птичките завършваха трелите си, старците допиваха следобедния си чай и доволно мърдаха крака в изтъркани пантофи, а Сатаната бодро и енергично крачеше из улиците.
*****
    Не изпита угризения щом видя как петното кръв уголемява размера си, поглъщайки лакомо тротоара. Колко малко изглеждаше детското телце оттук. Сега щяха да останат само двете – майка и и тя. Нямаше да има ахкане колко невероятна е Вики, как всичко и се отдава, нямаше да има онези ужасни блестящи от възхита погледи, с които майка непрекъснато обсипваше тази проклета грабителка.
    Унесът все още я държеше, когато медицинския екип се суетеше, премятаха се някакви смешни тръбички и всички и приличаха на мравки, пъплещи по пресен труп.
    Някаква жена извика – нещо за кислород... и млад мъж в бяла престилка завъртя нещо лъскаво. Сърцето и подскочи и зайчето на блузката й отрази промяната. Но значи тя все още дишаше! Любопитно, какво ли ще стане ако....

    -Госпожо, овладейте се. Все пак другата ви дъщеря е тук и е в шок. Успокоителното ви ще подейства след малко и ще Ви помоля да бъдете по-силна, за да отговорите на няколко въпроса.

    Чуваше се тихо жужене и същият млад мъж в бяло побледня. Подаването на кислорода беше спряно и това се беше оказало фатално.
    Най-накрая! Толкова усилия, но беше успяла. Но какви са тези хора, заобградили майка й, отправящи ужасни обвинения, нелепи...що за хора са, да ги вземат мътните! Тя все още беше дете, не вярваше светът да е станал дотолкова малоумен, че да не я пощадят. Беше чувала, че в затворите няма деца, а и щеше да спаси майка си.
*****

Сестрата полагаше всички усилия да овладее треперенето си.

    - Мамо, мамо, мамооо! – всяка сричка режеше мозъка и на парченца. Представяше си как действа този звук на майката.

    Не искаше и да се замисли как се чувства в момента тя – загубила едното си дете и наблюдавайки как се бори другото, раздирайки усмирителната риза.
    Бедната! Беше тиха, свила се в ъгъла, загърната с резедава жилетка на фигурки...

*****

    Някои невежи наричат това място Чистилище. Дума, която навява мисли за шума на водата, отнасяща мечтите ни в мръсния канал. Всъщност то приличаше на нещо между военна база, съдилище и лагер за слепи. Всъщност единствените, които се държаха прилично бяха именно слепите, останалите явно не знаеха къде се намираха...Приличаха на молци, на които изведнъж всичките им лампи са били загасени в един и същи миг.
А тук „миг“ беше сложно понятие.

    Главен агент по Взимане на души – Преподобният Терезий, облян в пот, гледаше масивната златна топка и се чудеше дали няма нещо ласкателно в начина, по който тя му се хилеше. Чудеше се също дали ако намушка същество, което умее да размества молекулите си както му хрумне / особено в момент, в който никой не го наблюдава/, ще отбележи изобщо напъна му за един по-добър свят. Или вонящ остатък от свят.

    - Влезте, Преподобни Терезий! - чу се разлистване на съпротивляваща се хартия. - Влезте! Виждам отново грешки? Бях склонен да бъда милостив, но вие клоните към невиждан досега рецидив.
    - Ъммм....
    -Никакво „ъммм“! Грешка, след грешка. Чудя се дали командировките ви до Земята, не са свързани предимно със заседяване до недотам благоприлични заведения.

    Архиканцлер Херувим Йосаряний обикновено прекарваше работния си ден лежейки и цензурирайки доклади от Централата на Демонски Съюз 963, където беше разпределен. Това свършваше за около час и после с чиста съвест ловеше мухи с кокалени клечки за коса. Беше плешив до ниво венецианско огледало без капка срам.

    - Ваше Тъмнейшество, бих желал да отбележа всички факти, които говорят в моя защита. Този случай беше доста разтърсващ и мисля, че всякакви колебания относно виновността ще се отразят неблагоприятно на всички страни в спора. Момичето е убило своята собствена сестра. Всички детайли са описани подробно в доклада ми, който ви предадох преди седмица. Мисля, че трябва да бъде наказана по възможно най-болезнен начин, тъй като освен че е отнела човешки живот, е причинила невероятна мъка и на родната си майка. - Той пое дъх - Моето лично предложение е да бъде депортирана до Ниво 7.

     - Ниво 7? Убеден ли сте в това, което говорите?

     - Залагам най-скъпото си, Ваше Тъмнейшество!

     - Добре, Преподобния Терезий. Свободен сте.

    След като проследи с поглед, как охраненото тяло на агента се изниза през вратата, той се просегна и набра вътрешна връзка.

    -Да, прав бяхте. Омръзна ми от тези неправомерни арести. По случая да бъде задържан истинският виновник. Уведомете ме, щом приключите.

    Някъде там долу някой закопча невидими белезници на една жена с резедава жилетка на фигурки.

Всъщност добре, че се угояваха добре тия агенти. Не можеше да я кара все на постно.

Въздъхна и доизяде наденичките си.



Вдъхновители: О'Хенри, Хелър, Пратчет, "Аз, проклетникът", един напушен дедективски сериал на майка ми и най-вече наскоро погълнати от мен наденички с ярко изразен вкус на грешник.
:)))

Летящи консерви с месо

    Дали всички сме месо, натъпкано в летяща консерва, както веднъж мъдро отбеляза Гост, разсъждавайки над навиците на едни големи птици, издаващи характерен съскащ звук. Звук, който все по-често ни заобикаля, въплатен не толкова в обичайните трептения, а в отношенията помежду ни.
    Ей, така лежах и си мислих онзи ден, за гъските, религията, яйцата, живота на страдалците, копаещи пътеки от хладилника до катедралата, до това каква несигурност ни заобикаля.
    Не знам дали като изляза, ще се върна пак в цялостен и умопомрачителен вид. Рошава, уморена, раздразнителна, но усмихната и с лег загар вляво, но пък с всички крайници.
    И когато вече няма да имам щастието да дишам тежкия, наситен на лукойлските измишльотини въздух, нито да стъпвам, спъвам, ритам, плувам, пъшкам...дали някой ще си спомня за мен.
    Тревожи ме / не отричам /, какво би останало – книги, които съмнявам се някой да разлисти и обича със същата сила, скицниците ми, пълни със създания, плод на кашлящо въображение, албумите ми със спомени, засягащи само мен...
Всички се бутаме в някаква чудата пирамида от вещи и надничаме нервно от нея.

    Странно е как някои делят хората – на мъже и жени, руси, червенокоси, къдрави, секретарки, мениджърки,миячки, кучкари, пушачи, богати, пенсионери, плешиви...Силно гримирани или с наболи косми...Слаби и дебели...
Все ми е тая.
    Или ми пасва и ми е добре с него/нея или не. Даже да мълчим. Даже да съскаме и гладим пера.

В този тъмен дух на мисли – днес почина Наум Шопов.
Утре щях да го видя. Радвах се.
Както и да е.

Довечера със сигурност ще си пусна това:



*******
Май е по-добре да седя без да мисля...

Йо-хо-хо и бутилка ром

Jack Sparrow

    Когато срещнеш такъв човек, щастието така те халосва, че минава време, преди да осъзнаеш колко си впримчен, колко е късно да правиш опити за бягство.
    Трудно е да правиш дори прости движения, тъй като съзнанието ти е окупирано от мисли, движещи се към суперновата и неподвластни на контрол от твоя страна. В един момент температурата рязко се покачва, осъзнаваш, че може да причиниш термоядрен синтез, нова религия и куп други пакости и... превключваш на ефективно разсейване.

    Избираш си няколко канала за разпад и след известно време събираш частичките си, надявайки се пак да станеш цялостен организъм.
Само че установяваш, че част от теб липсва и никога не можеш да усетиш онази пълнота, онзи ципест лабиринт в ухото ти, който ти помага да не залиташ към пропасти и да поддържаш благовъзпитан вид и поведение...

    Та това са пиратите. Без тях никога не е същото.
Ограбили са цветовете от спектъра, подправките от „Виктория“ и звуците от „Fade to Black” и те оставят сам с тъгата си и очи вперени в хоризонта...

    И се радваш на всяко тяхно завръщане. :)))

Скрийте рома! :))))



:)))))

История на изтезанията - Браян Инес

      За мое удовлетворение, книгата се оказа не просто сбор от детайлно историческо представяне на различни варианти за мъчения, които у някой лабилен би причинил тежки съновидения, както и чудесни идеи за саморазправа с тъщата, но се и опитва донякъде да вникне в причината за тази масова нечовечност.
      Авторът Браян Инес не ми беше познат, но има интригуващи заглавия в областта на пиратството, шпионажа и разни там магьоснически дела...а и живеел в преустроена, направена от желязо мелница / ехааа :))) / нейде из Южна Франция. :)

         Явно никой не е причинил повече злини на човечеството от самото то. Поне до настоящия момент , като причината да сме ние най-вероятно е, че извънземните още си траят или пък са изумени и стресирани от жестоката ни самоубийствена същност / и огромния брой кулинарни блогове :P :)))) /.
     Да се чудиш и маеш как толкова уж напреднал разумен живот таи в себе си толкова самоунищожителни инстинкти.
     Вие бихте ли причинили болка от физическо или психично естество на друг човек? Сигурни ли сте? А ако се замислите...нима не го правите ежедневно?

         При един проект на Стенли Милграм, включващ експерименти за изследване на човешкото подчинение се получили следните ситуации. Доброволец в ролята на „ученик“ бил завързван на нещо като електрически стол с ръка върху метална плоча. На табло на електрическия уред имало ред ключове с мощност от 15 до 450 волта, като върху последните четири пишело: „Опасно: силен шок“. На част от доброволците им било наредено да включват по-висок волтаж всеки път, когато „учениците“ давали грешни отговори. Те крещяли и се молели за милост /за ваше успокоение - ключовете били фалшиви и всичко било театър/, но тези които изпълнявали „наказанието“ не знаели това. Въпреки, че протестирали срещу насилието и причиняването на болка, те продължавали да се подчиняват на заповедите. Оказва се, че по-голямата част от хората правят това, което им се казва да правят без да вникват в същината на действието и успокояват поривите на съвестта, щом заповедта идва от законната власт.

С "Е" съм обозначена аз, "Т" е изпълнителката Тотенлихт Торквемадова, а с "Л" - Ламот в ролята на жертвен агнец (ще ми простиш, нали?)

Обяснение за това сляпо подчинение дава Хана Аренд в Сведения за баналността на злото – пренасочване на инстинктите обратно към самия човек. Примерно вместо да си кажат: „Какви ужасни неща причинявам на хората!“ - „Колко ужасни неща трябваше да гледам и правя при изпълнението на задълженията си!“ т.е. изпитваме съжаление към себе си, а не към измъчвания обект.


         Книгата проследява историята на мъченията като се почне от изтезанията в Рим, Гърция,Китай, Япония... мине се през жертвоприношенията на ацтеките, които явно скучаели и сутрин, обед и вечер се мъчели да опазят Вселената с реки от кръв, нашите добронамерени приятели от Инквизицията, които пък в името на един добър, любещ всички бог, намерили начин да се саморазправят с всички набедени за негови врагове / особено по-богатите / на правата / или зигзаобразната / вяра, мъченията на робите из английските колонии, ловът на вещици, различни инструменти за мъчение... та чак до психическите мъчения и кампаниии против изтезания.


         И понеже повечето за съжаление са влезли тук, за да зяпат разни уреди за мъчения ето и картинки:

         Табуретка за потапяне на жени кавгаджийки:

         Изключително популярната диба:

Спори се дали Гай Фокс е издържал и на дибата и на оковите / висиш само на ръцете си часове наред /. Към 8 ноември Фокс е започнал да говори, издавайки имена и подробности от заговора...Тъй де той да не е комунист или пък желязо...

         Желязната девица

     Не мислете че за всяко мъчение са нужни сатанински инструменти.
     В Русия залагали на психичните разстройства, причинени от страх. Използвали се т.нар. мними екзекуции – като за пример дават Фьодор Достоевски, който заедно с още 20 души, признати за виновни за противодържавна дейност са изправени за разстрел. Смъртната присъда е прочетена умишлено бавно от пелтечещ генерал и точно след като била дадена команда за изстрел на стрелковия взвод, „внезапно“ се появил документ с царски печат, който удостоверявал, че смъртните присъди се заменят с доживотна каторга в Сибир.
     През 1763г. се появява книгата на Чезаре Бекария - „За престъпленията и наказанията“, която се счита за основополагащ труд в областта на юридическата психология. Той бил математик и подходил към въпроса професионално – взима за даденост силата на мускулите и нервната чувствителност на невинен човек и трябва да се намери необходимото количество болка, необходимо да го накара да признае, че е извършил дадено престъпление. Според Бекария невинният би страдал повече от виновния.
     Снощи прочетох и „Ние“ на Замятин (Точе - ти си знаеш :*), където се говори за насилие от съвсем друго естество.
     Тази книга стигна до мен преди месеци, благодарение на мис Тотенлихт, която е потомка на Торквемада и трета моя братовчедка по бащина линия, но чак сега намелих смелост да я разгърна...

Днес Съли е рожденик, така че ще ви поздравя с това:

Вещерите не са измрели!
:))))

Рапорт даден

    Книжната вълна, която съвсем логично и следпразнично е заляла блог-пространството може би е причина за спад на моя интерес към хммм този тип публикации.../ По-проницателните веднага ще схванат прозрачното ми на вид извинение да оправдая мързела си :)))/.
    Всъщност съм щастлива и доволна, че виждам / визирам разбира се леките демонстрации / включая и моя милост /, изразени в снимки на наредени книжни тела, скърцащи и пухтящи по рафтове и легла/, как все повече хора споделят прочетеното, но пък тази масовост започва все повече да ме отдалечава, че и леко дразни. Дразни, но ми дава и безценни идеи за изграждане на подпори на бъдещия ми статив, посредством тухли-четворки от по хиляда страници... :))))

    Даже най-честно си признавам, че не следя всички, а само тези, чието мнение ме интересува.
Ностро е един от тях и от малцината, които са информирани в детайли какви ужасяващи резултати има за мен консумацията на разнородни книжни тела и въпреки, че е наясно с това, има смелост все още да контактува с мен.
Четенето е един вид хранене и предполагам, че менюто ми не интересува никого, изключая двама-трима...
Т.е. няма да пиша нищо за никакви прочетени или стоящи в саламура книги!

    Знам, че съм на път да се превърна в пълен темерут и аутсайдер, но напоследък съм заложила на спорта и показвам изключителни резултати! И не ми дреме от нищо!

Това е!
:))))

Булгериън бизнес

    Недоумявам как може да се случват все още такива неща, освен да го оправдая по най-елементарен начин със съществуването на мутанти в България. Те не са виновни, че са такива. Виновни са обгазяването от Лукойл, шистовия газ и чалгаджийките.
  Един от нашите клиенти отива в София и получава пратка за нас директно от спедитора.
  Без наше знание и позволение.

    Налице са две престъпни деяния – от страна на клиента ни, който си е присвоил стока, която все още не е негова и от страна на спедитора, който отдава пратката на непознат човек, непредставил по никакъв начин, че има право да получава пратки, адресирани до нашата фирма.
  Не знам какви са процедурите при другите фирми, но за 11 години работа тук, при положение, че освен другата лудница се занимавам с около десетина транспорта месечно, за пръв път ставам свидетел на подобно непрофесионално и двустранно безотговорно отношение.
  Може пък коледния дух да разбърква умовете на хората, знам ли...

Просто седя и се чудя... Пък даже и не седя. :)))
Картинка.

Огън, следвай ме...

Ей, че нервен ден днес! Има ток, няма ток. Изгасете компютрите, включете компютрите! Ел, не потропвай нервно с крак и не ритай разклонителя... Преди няколко дни ровех из къщи, за да търся гаранционната карта на поредния развален от мен уред и попаднах на една доста дебела тетрадка на майка ми, пълна с картички от България.

На тази картичка от София долу вляво е дядо ми. Бил е на гости на брат си, който е преподавал по това време в някакво пожарникарско училище. Предполагам, че става въпрос за това, но трябва да питам. Ех, че интересни времена са били! Дядо ми беше един от тези мъже, за които хора като мен четат по книгите. И се чудят после защо се срещат толкова рядко в реалния живот... Спасил е живота на баща си, когато всички са дали на заден ход и е нямало никаква надежда. Отгледал е и изучил сам всичките си братя и сестри в едни от най-трудните времена. Срещнал една русалка / баба ми де :))) / , която го примамила към водораслите... Имаше най-странните зелени очи, които съм виждала. Моите са само бледо тяхно подобие...и оффф...страшно много ми липсват. Странно е, че повечето от роднините ми в София се изнесоха отдавна в чужбина, а бургаският ми клан е закотвен здраво! После кажете, че морето не е мислещо същество с претенции! :)))

Старецът, Ел и морето

Страхотна творба на Александър Петров по едноименната повест на Хемингуей:





„Представи си какво щеше да бъде, ако човек трябваше всеки ден да се опитва да убие луната — си помисли той. — Луната избягва. Но представи си, ако се налагаше човек всеки ден да се опитва да убие слънцето! Ние сме родени с късмет“

Харесва ми този старец. Може би, защото ценя упоритостта у мъжете.

Далеч по-безинтересна е тази кратка част от новелата "Ел и морето".

Защо ме примамваш с отблясъците по вълните? Искаш ли нещо от мен? Защо не мога да съществувам далеч от теб? Задушавам се и хриптя, като дракон без гориво.
Защо не караш да ходя боса? За да усещам по-добре топлия пясък между пръстите си? Ми разваля ми се маникюра! Егоистично и самодоволно море! Ето пак! Плискаш, хилиш се и заобляш камъчетата...
Но аз също съм нарцистична натура и исках да те питам нещо:
А ти, море? Мен? Обичаш ли ме?


Да не мислите, че нещо съм се размекнала?
Просто съм уморена и ми се ходи на плаж.
:))))

На лов за вещици

Наскоро гледах едно наивно филмче, доста объркано откъм идейни послания. Докато обвиняваха църквата, като институция сееща смърт в името господне, изведнъж натресоха тоя демон с хилави крилца и наблегнаха на нуждата от светена вода…
Но да оставим настрана фантасмагориите, светът е достатъчно откачен.
Колкото и да е била побъркана и жестока епохата, имало е и хора с мозък и човещина.

Фридрих фон Шпее е бил йезуитски свещеник, който е трябвало да изслушва хората, обвинени в магьосничество.
През 1631 година публикува „Cautio Criminalis” (“Предупреждение за обвинителите“), където разкрива ужасите и терора над невинни хора и възроптава срещу тези организирани от църквата и държавата мъчения и убийства. Преди да успеят да го спипат и накажат, той взема, че умира от чума. Заради грижите, които е полагал за болните от страшната болест.



Ето откъси от книгата, където с хаплив език съвсем обективно излага цялата порочна система:

„Невероятно популярни сред нас, германците и особено (срамувам се да го призная) сред католиците, са суеверията, завистта, злословията, клеветите, инсинуациите и други подобни, които тъй като нито се наказват, нито се опровергават, пораждат съмнения в магьосничество. Вече не Бог или природата, а вещиците са отговорни за всичко.
Поради това и всички вдигат шум и искат магистратите да разследват вещиците, които единствено народните сплетни са направили толкова многобройни.
....
Специален следовател е изпратен при другите съдии, които все още протакат и се боят да се замесят в тази несигурна материя. Каквато и некомпетентност и арогантност да приложи той при тези разследвания, те се възприемат като жажда за справедливост. Освен това неговата жажда за справедливост е наточена от надеждите за печалба – особено когато е някой беден и алчен агент с голямо семейство, който получава като заплата толкова много крони за всяка изгорена вещица, без да се броят инцидентните възнаграждения и другите пари, които следователят има право на воля да изисква от хората, които призовава.
Ако бълнуванията на някой луд или пък зловреден и необоснован слух (защото доказателства за скандала не са необходими) насочва към някоя безпомощна старица, тя първа ще пострада .
И все пак, за да се избегне впечатлението, че тя е обвинена само въз основа на слухове и без други доказателства, презумпция за виновност се придобива чрез следствената дилема: тя или е водила зъл и непристоен живот, или пък е живяла добре и смирено. Ако е живяла непристойно, значи е виновна. От друга страна, ако е водила праведен живот, това е също толкова осъдително: защото вещиците се преструват и се опитват да изглеждат особено добродетелни.
И така старата жена бива хвърлена в затвора. Ново доказателство се ражда от следващата дилема: тя се страхува или тя не се страхува. Ако се страхува (защото е чула за ужасните мъчения, които се използват срещу вещиците), това е сигурно доказателство, защото съвестта я мъчи. Ако не показва страх (защото е убедена в своята невинност), това също е доказателство, защото на вещиците е характерно да се преструват на невинни и да се държат дръзко.

.... продължава в същия дух.
Цитатът е от „Свят, населен с демони“-



Човечеството бива обладавано периодично от безумства, зверства над собствения си биологичен вид. Това е жестокост, които не мога да проумея.
Започвам да се чудя какво ли още ни очаква.

Истината за динозаврите няма да бъде разбрана от никого...

Скоро Nadinka захвана темата за доброто минало и ужасяващото настояще, за негативното зомбиращо влияние на социалните мрежи, която bozho продължи с „Брадвата“ ...
Двете публикации са великолепни, чак не ми достигаха думи, затова и не посмях да коментирам, колкото и да ми се искаше. Явно някаква плахост ме обзема, особено когато се дискутират сериозни проблеми.

Нищо ново за този свят. Всичко циркулира, видоизменя се, но сякаш в същността си остава едно и също.
Да, наистина имаме голям напредък в технологиите – управляваме машини с помощта на сигнали от мозъка, благодарение на Хъбъл, надникнахме в необятния Космос, целия свят се глобализира / или селянизира и фермеризира / и какво?
Все още се изтребваме, все още мизерията и глада поглъщат всеки ден милиони хора. Планетата се погубва.
Най-лошото е, че всички го виждаме, дискутираме и...нищо не се променя.
Стадни животни сме, но всеки е сам за себе си. Обвити в пашкули, всеки от нас е задълбал в ежедневието – работа, битови проблеми, грижи за близките.
Не зная какво може да стори всеки от нас.
Не знам какво бих могла да сторя аз.
Знам само едно. Доброто трябва да се насърчава.
Талантът трябва да се поощрява. Научните изследвания да се спонсорират.
Не напразно е казано, че Красотата ще спаси света. Аз имам доста разширено понятие за красота .
Майка, прегърнала детето си; учен, заровил се в записките си; миньор видял дневна светлина или просто ръка, подадена в тежък момент. Всичко това е Красиво.
Дребните неща правят съвършенството, а съвършенството не е дребна работа.

Какво може да направи всеки от нас?
Ами можете като за начало да обръщате повече внимание на децата си. Да спестите от безсмислени покупки на седемнадесета дамска чанта и да ги инвестирате в образование, култура или благотворителност.
Да не хвърляте фасове по земята и по пясъка. Особено по пясъка! Писна ми да настъпвам фасове!
Вместо да се кълчите в някоя кръчма / не не казвам съвсем да се лишавате от удоволствия /, поспортувайте или вземете да прочетете някоя книга, ако действително разполагате с толкова свободно време. / Ей тук очаквам спекулативни въпроси...:)/
Всеки разбира „удоволствията“ по различен начин – работохолизъм, разврат, киснене в нета... С две думи липса поглед напред. Или два метра настрани.
Щом една пеперуда може да промени времевата линия, помислете си какво може да сторите вие!
Има огромен брой хора, които са бездетни и въпреки, че могат материално да обезпечат и да отгледат с любов някое дете, прекарват години наред в опити за зачеване и губят време и нерви вместо да си отгледат някое сираче. Не ги разбирам. Не бих постъпила така. Разбира се надеждата умира последна, но докато чакаш и правиш опити можеш да ощастливиш една детска душа. Защо не? Защо?

И наистина имаме склонност да идеализираме миналото.

Ще си позволя да цитирам част от „Динозаври“, на който bozho акцентира:

“Този техен нов начин да говорят за динозаврите беше също тъй неприятен, както и предишният им, и понеже отвътре и отблизо познавах живота на динозаврите, знаех колко бе ограничен манталитетът ни, изпълнен с предразсъдъци, неспособен да се нагоди с напредъка на времето. И сега трябваше да гледам как тия тук вземаха за пример онзи наш назадничав, дори бих казал скучен свят. Просто ме караха да уважавам рода си повече, отколкото го уважавах самият аз. “

„Сега разказите им за динозаврите се превърнаха във вицове, но вече не се чувствах засегнат от техния жалък хумор. В себе си чувствах, че давам право на онова достойнство, което ни бе накарало да изберем участта да изчезнем от лика на Земята, вместо да живеем в свят, който вече не е за нас. И ако случайно бях оцелял, то сякаш това бе станало нарочно, за да мога да се чувствам все още динозавър сред тая жалка паплач, която прикриваше с банални подигравки атавистичния си страх. „

„Така или иначе, истината за динозаврите нямаше да бъде разбрана от никого и щеше да остане тайна, която щях да запазя само за себе си. „

Не разбирам нито динозаврите, нито хората.
Светът е смахнат.
В него може да се открие и очарование, и злост, глупост и гениалност.
Зависи къде гледате и как гледате.

Общо взето развях някакво знаме и изпонаписах един куп "настроения".
А вие ги изчетохте!
:)

Фараонска картичка

На всички, които казват, че съм и липсвала - да знаете, че се присъединявам към вас. И аз сама на себе си липсвах.
Ей, четири дена ме няма в блог-вселената и взехте черни дупки да копаете от мъка.
:)
Отнесох се да рисувам мъртъвци.
Миленка и Самодивката с техните прекрасни картички ме отнесоха до царството на картичкофуриите. Та аз се вдъхнових и реших и аз да направя картичка!
Първо, понеже условието е да е в един цвят се замислих кой е най-пренебрегваният от всички цвят. Реших, че е кафявото...такааамммм. После дойде ред на темата.
Имам слабост към древноегипетския прах от най-ранна възраст, още когато братовчед ми се затвори в един сандък и заяви, че съм в саркофаг, после тръгна да ме балсамира, но като посегна към ножицата му заших един...пляяссс....баси тия мъже трябва да си знаят мястото...с неизмити прибори не се работи!:)
Като морско чедо не можеше и да не внеса някакъв елемент - събрах мидени черупки, от тези най-миниатюрните, събрах даже и пясък, който да залепя, но впоследствие се отказах, че щеше да стане голяма цапаница.
И ето го плачевния резултат:



Не ми стига, че фараонът се подсмихва, ами и йероглифите са ми хоризонтални...пълна трагедия.

За кратък отрязък от нещастната част от живота ми се бяха появили едни невежи, които , прикрити зад егоцентричност и самочувствие, бяха решили че могат да ме накарат да рисувам като тях. Почти ме бяха отвратили от рисуването...Веднъж един от тях, гледайки скицата ми "Умиращият роб", изказа следното мнение:
"-Не мога да разбера Ел, защо всички мъртъвци ги изобразяваш, като че ли са умрели по време на оргазъм?"
Пхаааххаа...

Като се вземе предвид некадърното ми изпълнение на поредното ми необмислено желание, стигнах до извода, че няма да участвам.
Но пък нали трябва да се изложа по някакъв начин, пък и да оправдая отсъствието си реших да ви я споделя.

Сега в краткото ми време до обяда / аз съм страшно гладна! / отивам да ви чета из блоговете, че като знам колко разкази ме чакат...
Гледам Bia се върнала от странстване, Ламотхски, кралица Скай, Елфа и Ностро писателстват, Христо Блажев писал за Стивън Хокинг...Фрогито за тръбата, Боби да видя що великите миришели...доста четене ще падне.
Спешъл тенкс за Nostromo, който ме вдъхнови за тутанкамонската вълна...

"Франкенщайн или новият Прометей" - Мери Шели

"Нима, Създателю, съм искал от пръстта човек да ме изваеш, мигар аз самият съм те молил от мрака да ме извлечеш?" Джон Милтън

Скоро се разговорихме с Горан, относно книги, написани от представителките на по-нежния пол. Казвам "по", защото наблюдавам силно разтревожена, че и мъжкарският пол много се изнежи. :)
Преподавателката му по западно-европейска литература решила мъжете да пишат за жени-писателки, а момичетата - за мъже-писатели.
Та това е дало шанс на момчето да прочете "Джейн Еър" , а аз от своя страна го попитах, какво ще каже за Мери Шели и нейният "Франкенщайн". Докато чакам отговора му, реших да драсна два реда.

А понеже това съвпадна и с един дебат между мен и майка ми, относно наша спонтанно измислена класация за "най-добрите / по душа /и същевременно трагични персонажи в литературата", която се провали още в зародиш, защото още след третото предложение се скарахме :). Аз предложих Урсус от "Човекът, който се смее" на Юго и тъкмо отварях уста да кажа чудовището на Франкенщайн, тя ме прекъсна с "Квазимодо!". Викам и - "Да, ама все пак той уби човек. Ся - няма да слагаме и убийци в класацията." Майка ми веднага парира: "Че и твойто чудовище уби едно дете". И аз така се възмутих: " Бъркаш книгата с някоя измислена филмова адаптация! Никого не е убил!"

Обаче не бях сигурна, все пак отдавна съм я чела, въпреки че помня доста подробности, достатъчни да се изненадвам от факта, че повечето хора мислят, че чудовището се казва Франкенщайн. То горкото до края на книгата си нямаше име...
Естествено оказа се права. Както в 90% от споровете ни. И с далеч по-добра памет от моята. Странно е, но аз помня повече чувства, цветове и аромати. За подробности и факти, не дай боже за имена и дати - съм много зле...

Кое е довело до написването на "Франкенщайн"? Романът се е появил вследствие на бас.
По време на едно дъждовно лято, задържани в къща край бреговете на Женевското езеро, лорд Байрон предлага на Пърси Биш Шели, Полидори - домашният лекар на Байрон и Мери / още неомъжна / всеки от тях да напише по един разказ за призраци.
Името "Франкенщайн" идва от "Франк" - взето от Бенджамин Франклин / да - този, който стои на стодоларовата банкнота :)/, изобретил гръмоотвода, използвайки хвърчило в една гръмотевична нощ, "-енщайн" от някакъв прославил се доктор по медицина на име Айзенщайн.

Няма какво да ви разказвам романа, всички знаете за какво иде реч.

"Някои други уроци ме поразиха още по-дълбоко. Научих за различните полове, как се раждат и израстват децата, как бащата се радва на детска усмивка и на лудориите на по-голямото си дете, как целият живот и грижи на майката са посветени на скъпоценното бреме, как подрастващият ум се развива и събира знания, как хората са свързани помежду си по различен начин - братя, сестри и други.
А къде са моите приятели и роднини? Никакъв баща не бе следил израстването ми, нито пък майка ме бе дарявала с ласки и усмивки; или ако някога е било, то миналото бе изтрито от паметта ми - тъмна пропаст, в която нищо не различавах. Откак се помнех, моят ръст и размери си бяха все тези. Още не бях срещнал същество, което да прилича на мен, да желае да общува с мен. Кой сам аз? Въпросът възникваше отново и отново, но единственият отговор бе болезнен стон."

САМ. Самотата му е с ужасяващи размери. Сърцето ми се свиваше, докато я четях. От съчувствие и жал. Необичан. нежелан. Гонен. Добър.Невинен / ее да де - донякъде...все пак не беше умишлено.../
И моля ви, не бъркайте себичния лекар, дръзнал да създаде друго същество, воден от лични амбиции, но не и да поеме отговорност за собственото си творение, с Чудовището, изпълнено с доброта и любов - никому ненужни, предизвикващо само отвращение и ужас в околните.
Та кой би могъл да обича чудовище?



А сега нека чуя: Аз, аз, аз...
:)))

Пак мрънкам...време няма, а свещи има

Все си мисля, че този, който е измислил Работата е искал да отдалечи човека от интелектуалния му прогрес. Или както е казал Аристотел: "Всяка платена работа обсебва и разваля ума" и "Този, който има пот на челото, няма мисъл в главата си" / май пак беше от него :)/
Та този, който е измислил Почивката и в частност летните, нажежени до алено / с лека охра /, ухаещи на миди и водорасли, лениви отпускарски дни явно е имал същата цел.
Голяма част от книгите, които съм чела, съм успяла да прочета предимно в детските и юношеските си години. Съвсем погрешно си мислих и тайно се надявах, че "когато порастна голяма и няма да имам уроци" ще разполагам с цялото време на света за Четене.
Да ама не.

Става все по-трудно и по-трудно. Отговорностите се множат, времето се съкращава или се завърташ в омагьосан кръг, калейдоскопа се върти и вълшебни цветни фигурки измарят очите ти...
Ще кажете - който иска търси начини, който не иска - намира причини. Съгласна съм и не съм съгласна. Принципно - да. Реално - не.
То работа, прекъсване на отпуски, належащи ремонти, деца, кучета, роднини, лели, рожденни и именни дни, концерти, приятели, болести, плажове, медузи, блогове, върколаци и вампири, борещи се за къс тоалетна хартия....
На всичкото и отгоре днес бях поканена да гледам с един телескоп парада на планетите.
И да зяпам Персеидите:

Да ама не...
Нищо!
Ваймс форевър.
И Карл Сейгън е върха!
Това е!
Всичко е въпрос на приоритети.
Ама понякога тия приоритери ставам много, дявол да ги вземе!
Сега нали настъпвам в дебрите на псевдонауката, че си викам докато не съм хептен изпростяла с тия Атлантиди, фараонски проклятия,календари на маите и НЛО-та, да се запозная със света, населен с демони.
Псевдонаучни демони.
:)

Добре, че има свещи!

Ха! Докато го напиша това чудо, то станало петък 13-ти! Супер!
Ще ми се случи нещо необикновено значи...
:)))

Снимка "Персеиди" - от тук и тук.

Русалков детерминизъм

Повечето / да не кажа всички ;) / засукани хубавици имали късмета да се родят близо до морската шир имат навика да се асоциират с нимфи, русалки, сирени и подобни морски същества. Лежа и се чудя - русалка ли съм или не? За разлика от повечето феи на плажа, които влизат с лека и плаха стъпка бавно в топлата вода, аз или се втурвам по хлапашки весело или се плацикам като млад тюлен в плитчините... Разбира се пясъкът е наситен с чудесни нефтени петна и повечето мислещи плажуващи използват хавлии, аз също...понякога. Обичам да усещам пясъка под мен и мидените черупки да се впиват в кожата ми, оставяйки червени отпечатъци. Разбира се привличам погледи изпълнени с недоумение, ама те пък не знаят колко по-горещи са песъчинките от тъпата хавлия...
Лежа и си мисля...
Дали всичко е предопределено? Способни ли сме да взимаме свободни решения или всичко е вече решено? Левкип е казал, че нищо не става случайно и за всичко си има причина. А философи, физици и математици още си блъскат главите за противоречието между детерминизма и свободната воля...
Лежа и си мисля...
Да бъда ли русалка или да не бъда? И изобщо имам ли избор?
Взирам се в люспите си и си клатя лениво опашката...
Nightwish - Ocean Soul


******
Русалката, клипа...

Вълшебството на жените през 70-те

Хайде малко кино...и вкус на ЖЕНИ.
В неделя даваха „Кацнал на едно дърво“. Аз обожавам филмите с Луи дьо Финес и си ги зяпам всеки път, когато имам възможност.
Този път нямах това удоволствие, тъй като ми бе упражнен психологически натиск да гледам Open Season за 15-ти път тази седмица...
Няколко думи за филма:
Луи дьо Финес – като бизнесмена Анри Рубие, Джералдин Чаплин – в ролята на съпругата на изключително ревнивия полковник Мюлер и Оливие дьо Финес – / автостопаджия /, тримата пътуващи в лека кола, изхвърчават при един опасен завой и „кацат“ на едно дърво, намиращо се над огромна пропаст над морето.

Джералдин Чаплин, както знаете и дъщеря на великият Чарли Чаплин, а още по-интересно е, че е внучка на Нобеловия лауреат за литература– Юджийн О'Нийл – американски писател и драматург, четирикратен носител на „Пулицър“...
Джералдин Чаплин има много интересно присъствие на екрана. Лицето и е от онези странни лица, които в зависимост от ситуацията, грима, осветлението или настроението могат да ви се видят невероятно красиви или ужасно грозни...Това, разбира се си е лично мое мнение.
Ето снимка от личните архиви на майка ми, която има доста албуми с изрезки от старите „Филмови новини“, полските „Екран“ и „Филм“ и куп други...междудругото впоследствие разширих доста тази колекция, благодарение на неутолимия си интерес към киното.

Ето и една мисъл на Джералдин:
„Наркотиците са подходящи, за да избягате от реалността, но реалността е толкова богата, защо трябва да се бяга от нея?“

И понеже аз съм личност, която лесно се разсейва – фиксирах една друга снимка до тази на Джералдин – на Далида. Малко ми се свиди, но и нея ще постна. Колкото повече гледам едновремешните красавици, толкова повече се убеждавам, че сега може да има доста изкипрени хубавици, благодарение на разни изкуствени чудесии, но това загадъчно излъчване, този интелектуален сексапил, тази Женственост някъде се е изгубила през годините и размила в порочни форми...
Хайде и малко мюзиккккк...
Dalida - Les enfants du Piree

А ето и Джейн Фонда в "Барбарела"...Уфффф, добре, че не съм мъж, защото тази жена би обсебила мислите ми доста продължително! :)

За Джейн Фонда и куп други магьосници ще трябва да отделя повече време и друг пост съответно...

"Етикети" - мисията невъзможна

Знаете ли, че повечето от хората живеещи в близост до морето рядко ходят да го видят и да му се полюбуват. Аз лично не мога да си представя, че ще минат няколко дни без да го видя и помириша. Защо не ценим това, което имаме и е под носа ни. Защото е безплатно ли? Защо придаваме по-голямо значение само за неща, за които сме се бръкнали по-дълбоко в джоба? Защо един мъж придава по-голямо значение на жена, която го е охарчила и го смуче за пари, дрехи, автомобили и прочие от жена, която му дава своята любов и внимание без да иска нищо в замяна? Защо? Защо си мислим, че някой е по-умен, понеже имал няколко дипломи, а друг – за глупав, поради обратната причина. Защо? Защото слагаме етикети. Слагаме етикети – ето това струва 10 лв – това – 50 лв, следователно то е по-добро. Оценяме нещата – всеки субективно и маааац – поставяме „етикет“. Имам семеен познат – кранист. Този човек познава българската история по-добре от които и да е историк. Знае на всеки български владетел имената и личните истории на първите и вторите му братовчеди...Разказваше толкова увлекателно – идваше на гости при нашите и ни омагьосваше с часове. Същият този човек изгуби гласа си. Сега има някакво апаратче на гърлото...а е и толкова стар. Имам и една ...хммм..да кажем некръвна роднина – лекарка. Вижда ми се смешно човек да стане лекар и да продължава да прави правописни грешки от сорта на „докоменти“ и „мъжъ ми“. Ми сори ама като си изтървала началното образование, после и пет дипломи да вземеш пак си оставаш необразована...Но, както и да е – отнесох се...
Защо трябва да пестиш цяла година за да си позволиш почивка на море, за да можеш да го оцениш, а тези, които имат свободен достъп до него изобщо не се възползват? Защо? Клишето, че човек не цени това, което има си действа в пълна сила.
Защо мнозина предпочитат да се затворят в заведение с недотам добра вентилация, отколкото да се насладят на морския бриз? Дишайте хора! Забравили сте как се диша! И после – болни били...
Не забравяйте като слагате „етикети“ на някои неща да сложите етикет:“безценно“. На любовта на близките хора, на здравето, на това, че можеш да правиш простички наглед неща, - излезте на разходка, не мислете за нищо и ...дишайте!

Очите ми са морско-зелени. Не зелени като тревата. Не зелени като листата. Морско-зелени! И са вперени в морето, а то се отразява в тях.
На някои неща не можеш да сложиш етикет. Те са необятни, бурни и своеволни. И се радвам, че ги има...

Римейк? Да или не?

Все по-често седмото изкуство бълва римейкове / много смешно ми звучи тази дума в мн.ч./ на разни популярни и не толкова популярни филмови произведения.

Поводът да се замисля над това беше премиерата на новата "Алиса в страната на чудесата". Доста Алиси съм гледала, а относно книгата трябва да призная, че като малка почти нищо не разбрах. Имаше къде къде по-интересни анимации - тогава въртяха някаква руска версийка, като за соц-деца...:)

Настоящият вариант още не съм го гледала, но трейлъра ми харесва, ефектите също, да не говорим за Джони Деп в ролята на шапкаря...

Какъв е изобщо смисълът да се прави римейк, особено когато много често резултатът е просто едно бледо копие на оригинала. В тоя дух на мозъчно умопомрачение мога да включа и продълженията на някой блокбастър. Единствените серийни продължения, които си заслужават са "Междузвездни войни", "Индиана Джоунс", "Умирай трудно" и чат - пат "Пришълецът", "Матрицата" може и други да има, но в момента ми изскачат тия очеизбождащите...ама за тия транспортери, вампири - блейдовци, последни изходи, опасни и безопасни връзки, мумии и прочие...мнението ми е, че можеха да си спестят усилията...

Кой е най-успешният римейк, при това на доста добър филм? Естествено - "Великолепната седморка".

Все пак аз като неприлично-бяла жена предпочитам да гледам тези:

Къде се правят вече такива мъже? Трябва ли все да се сблъсквам с обръснати гърди и безупречен маникюр?!?

през тези симпатични дружелюбни самураи:

/"Седемте самураи" на Акира Куросава - 1954г/

*****

Чарлс Бронсън /малиии/ , Стийв МакКуин / тоя учил бойни изкуства при самия Брус Ли - брех! :) /, Джеймс Кобърн / тоя все го бъркам с Лий Марвин, който ме размазваше в "Кет Балу" /, и о, боже - Юл Бринър!

А Елмър Бърнстийн получава номинация за "Оскар" за музиката от филма...По дяволите! Само номинация!

Ами "Жега"? С потресаващите Ал Пачино в ролята на ченгето и Робърт Де Ниро като шеф на престъпна групировка! През цялото време, докато го гледах имах странно чувство и бях съвсем объркана. Знаех всичко, което ще стане, всяка реакция на героите и същевременно бях сигурна, че не съм гледала същите сцени...дори споделих с половинката. Той ми вика - "Пак си сънувала нещо...". А то каква била работата - оказа се, че съм гледала "Убийства в Л.А" , на чийто режисьор и сценарист Майкъл Ман му хрумнала идеята да направи римейк на собствения си филм, но с подбран актьорски състав. И буууум - право в десятката!

Аве - хубаво е да има изключения!

И кино!

И мъже!

Необмислени желания

Честно казано не знам защо реших и аз да си направя блог. Обикновено избягвам всичко модерно, пък и както знаете количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Може би пък ще ми достави удоволствие.
Това е забулено в мрачното бъдеще.... Харесвам тъмните неща, мрака и спонтанните приумици, които ме обземат доста по-често отколкото е здравословно, дори за здрав организъм като моя.

Така, че - ще поживеем и ще видим причинно-следствените връзки и безумните резултати от необмислените желания.