"Въоръжени мъже" - Има ли ги?

"Стани МЪЖ, запиши се в Градската стража! Стражата има нужда от МЪЖЕ!".

И така. Ваймс напуска Стражата, за да се хвърли надолу с главата в съпружеските прегръдки на най-богатата жена в Анкх Морпорк, т.е. набутвайки се в някакви неудобни дрехи с мъки да се впише в света на напълно непозната за него раса - богаташите.
В същото време някой започва да извършва убийства по изключително интересен и непознат дотогава начин. Новите попълнения в Стражата - а те са доста разнородни екземпляри, трябва да се инструктират и да влязат "в час" със задълженията си. А когато набуташ трол и джудже в една обща задача очаквай само неприятности. Миризливи...Както всичко в Анкх Морпорк. Общо взето - веселба...:)Ох, споменах ли за убийствата? Абе - мъже - набутай им непознато могъщо оръжие в ръцете и гледай какво става...
:)
******

Хайде малко любими откъси:

"Трябва да представим най-опасният човек на света.
През целият си живот нито веднъж не навреди на живо същество. Беше правил дисекция на неколцина, но само след смъртта им, и се бе взирал смаяно в градежа на телата, защото не забравяше, че е постигнат с напълно неквалифициран труд. От няколко години не напускаше изобщо просторната проветрива стая, но това го задоволяваше напълно, защото поначало прекарваше повечето време в измеренията на собствения си ум. Има хора, които е крайно трудно да лишиш от свобода."
******

"- Вие стражници ли сте?
- Аз съм редови стражник Къди, а това...-посочи джуджето нагоре -...е напъващият се да бъде редови стражник Детриус...не отдавай чест!..да му се не види...
След глухият удар тролът се свлече настрана.
- Той да не е от отряд самоубийци?
- Ще се опомни само след минутка - увери го джуджето. - Стана заради отдаването на чест. Трудничко овладява умението. Нали ги знаете троловете..."
******

"Ваймс упорито изучаваше стената до последната подробност. Съжаляваше, че Керът не е с него тук. Момъкът може и да беше простодушен, но тъкмо затова нерядко съзираше неща, които по-изтънчените умове пропускаха. И все подхвърляше простички идеи, които се загнездваха в паметта. Например за полицаите. Веднъж двамата крачеха по Улицата на малките богове и Керът спомена:"Сър, знаете ли какво означава думата полицай?" Ваймс не знаеше. "Някога "полис" е била думата за град - обясни Керът. - Това означава полицай - "човек на града". Малцина го знаят".
В свободното си време Керът четеше книги. Не че четенето му вървеше гладко, но би се затруднил още повече, ако някой му отреже показалеца. Въпреки това не се отказваше."
******
" Патрицият отвори очи.
- А, капитан Ваймс...И сега какво?
Ваймс се ухили. "Брей, че съм особняк. Не се чувствам истински жив, докато някой н се помъчи да ме затрие. Чак тогава забелязвам колко синьо е небето."
******
"Керът вече протягаше ръка към дръжката на враата, но го спря гласът на Ветинари.
- Да, сър?
Керът се обърна към високия кльощав мъж, застанал в голата зала до пълния с гнилоч златен трон.
- Капитане, ти проявяваш интерес към думите. Само бих искал да те подтикна към размисъл за нещо, което твоят предшественик не успя да проумее.
- Сър?

- Не си ли се питал откъде произхожда и думата "политик"?"

Знаете ли до какви размисли ме доведе тази книга? Запитах се дали българските политици знаят и те нещичко по въпроса.
Дали има Мъже сред политическия елит на нашата мила страна? Някой политик, на когото му пука? Да го е грижа за обикновения жител? Не вярвам...
За какво им са тия дворци и апартаменти. Ето - на Ваймс, Керът и Ветинари им стига по една стаичка. С легло.
А на Масларова един чифт обувки и стигат.

Малко ме доядя, че джуджето умря, но пък срещите със Смърт са толкова свежи...:)

Източник снимка.